Контролираният и купен вот и завладяната държава (откъс от новата книга на Стойчо Стойчев)

Контролираният и купен вот и завладяната държава (откъс от новата книга на Стойчо Стойчев)


"Контролираният и купен вот като инструмент за завладяване на държавата от организирани престъпни мрежи: политически рискове и тенденции" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски"/)е новата книга на Стойчо Стойчев - доктор по политология и преподавател в Софийския университет. "Дневник" публикува текста на Обобщението на труда, предоставен от автора:


Социално-политическата картина


В тази книга се опитахме да разгледаме проблема за завладяната държава през различни призми и ъгли. От специфичния случай на Северозапада към националното равнище и от персоналните истории на широк кръг респонденти към серия от мащабни теренни изследвания. Много може да се спекулира с мащаба на контролирания и купен вот. Тук представяме доста данни, които, разбира се, не могат да обхванат всеки един аспект на проблема, но става ясно, че контролираното гласоподаване е инструмент за завладяване на държавните институции, който използва самата демократична процедура.




Неформалните институции, неопатримониализмът, клиентелизмът и корупцията, които привидно изглеждат като отделни парадигми в социалната диагностика на съвременното българско общество, помагат в своята интегрална цялост да разберем проблемите и процесите, протичащи в него. Като прибавим към това и нехомогенното в културно, етническо и социално отношение общество, картината става още по-пъстра. В последните вече приблизително 30 години българският социум и държавно ръководство доказва, че не може да интегрира, а напротив дезинтегрира маргинализираните общности, хвърляйки ги в ръцете на местни неформални лидери и феодали. Разбира се, голяма роля в този процес имат и самите общности, които при сблъсъка с различни културни норми, предпочитат да се самоизолират, отколкото да търсят смисъл в някакво общо съществуване. Това, в съчетание с демографските и емиграционни процеси, засилва относителното присъствие на клиентелистките културни норми в цялостния обществен микс, което прави цивилизационното решение още по-трудно постижимо, а то е много трудно само по себе си.


Заблудата, че с нормативни мерки и институционален инженеринг ще се оправят нещата, вече е ясна за все по-широк кръг експерти, политици и анализатори както в България, така и в страните, с които развиваме тесни партньорски взаимоотношения. Индикативно за високата рисковост на тази политическа среда е ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции и слабото реинвестиране в съществуващите бизнеси с външно участие на фона на уникално ниска данъчна тежест. Независимо от позитивните послания на външнополитическо ниво, страната е отбягвана дестинации за инвестиции и за това не е виновно нито международното положение, нито пък случайността. Вината не може да бъде хвърляна и единствено върху политическия и икономическия елит. Проблемът засяга всеки един член на това общество. Промяната не може да дойде от Брюксел или Вашингтон, а от всеки отделен гражданин, който е готов да жертва собствения си комфорт, за да участва в изграждането на ефективна и прозрачна система от правила, спазването на които би довело до по-добро развитие за всички.


Без да хиперболизираме ролята на гражданските протести от последните няколко години, те са индикативни за наченките на имунен социален отговор срещу корупцията и клиентелизма като жизнени системи на българското общество. Самите те дори се възприемат като вирус, който ще се разпространи на широко и дълбоко в публичните институции и ще започне да генерира опити за промяна, които в тяхната мрежова цялост да доведат до постепенното откопчване на държавата от контрола на организираните клиентелни мрежи.


Тези граждански системи интуитивно се насочват към промяна в избирателната система съзнавайки, че именно изборите и контролирането на гласоподаването в тях, са чукът и ръженът в ръцете на задкулисието, използвани за изковаването на оковите на поробената държава.


Протестите, инициативните комитети, активистките ядра в социалните мрежи и референдумите в последните 4 години неслучайно бият в една и съща цел – електоралната реформа. Проблемът е, че се подхожда отново нормативно. Несъществуваща социална реалност не може да се създава с нормативни регулации. По тази причина не исканията или дори действията на тези граждански мрежи са истински важни, а самото им съществуване, което променя стереотипи и манталитети на общностно, групово и индивидуално ниво.


Затова те трябва да бъдат предпазени от грешката да играят вабанк за мажоритарната система и дистанционното гласуване. Тези, които дирижират играта по настоящите правила, не само ще се адаптират към новите, но ще имат решаваща роля в самото им създаване. Това е съзнателно търсен ефект, не само защото ще им гарантира непрекъснатост в достъпа до преразпределението на ресурси, а защото провалът на мажоритарната система и дистанционното гласуване ще обезкуражи гражданските мрежи, изградени около тези искания и ще ги разпокъса.


Така би могъл да бъде убит импулсът за социална промяна.


Тук разбира се не настояваме, че пазарната икономика и представителната демокрация са единствените форми на устойчиво развитие. Светът, особено около нас, изобилства от примери за точно обратното. България обаче е направила, за добро или лошо, своя цивилизационен избор и отстъпленията от него, нарушават достойнство, което не принадлежи на днешните поколения, а на тези преди тях. Затова не може да се подхожда лековато по този, изключително важен въпрос. Истинската борба с клиентелната държава и контролирания вот може да се води само чрез широко обхватна социална промяна, а не чрез наказателна политика.


Конкурентното мрежово завладяване на държавата


В теоретично отношение, тази книга има приносен характер към концептуализирането на проблема за "завладяната държава." Съществуващата литература приема, че не съществува емпиричен пример за напълно завладяна държава, защото тя представлява комплекс от сложни взаимоотношения и конвергенции между много индивиди и по-малки организации с различни функционални роли. Това прави почти невъзможно завладяването и реконфигурирането на всички държавни функции от една обособена група (Garay-Salamanca et al. 2010).


Разглеждана в институционален, времеви и пространствен контекст, социалната ситуация, в която се развива завладяването на държавата, предопределя неговия мрежов характер.


Иновационното ни предложение в тази книга е въвеждането на понятието "конкурентно мрежово завладяване на държавата (competitive network state capture)". То се базира на емпиричната ситуация в българския случай. Тук не става дума единствено за политическите партии и техните "обръчи от фирми", а за целия комплекс от корупционни и клиентелни отношения, които по-широки мрежи развиват, за да получат контрол върху преразпределението на ресурсите. Тези мрежи не са част от някаква архи-мрежа (олигархия), а са конкуренти, които си взаимодействат, взаимно се ограничават и в различни етапи имат различна относителна тежест.


Конкуренцията между престъпните мрежи се разгръща на много равнища, но най-важните са а) овладяването на законодателния процес, изпълнителната власт и администрацията чрез контролиране на гласоподаването в степен, която ресурсите на мрежата позволяват и б) овладяването на съдебната система чрез назначения на "свои хора", подкупничество и търговия с влияние, и използването и в съревнованието с останалите конкуриращи престъпни мрежи. В първия случай, демонстрираме как демократичните процедури се изкривяват и използват за, по-същество, противообществени действия. И двата случая системата на мрежова конкуренция използва инфраструктурата на корупцията, организираната престъпност и на цели криминализирани общности, в рамките на криминални пазари и клиентелни отношения.


Обобщение на емпиричните наблюдения


От чисто политологична гледна точка, приносът на това изследване е в дезагрегирания анализ на българското общество по отношение на изборния процес. Тук показваме, че съвкупността от хората, притежаващи българско гражданство, е значително нехомогенна по отношение на политическата култура и определяното от нея отношение към държавата и публичните регулации. Правното равнопоставяне на българските граждани в юридическия смисъл на думата, не означава наличие на равнозначна интерпретация на правото на глас на общностно и индивидуално ниво. За едни това право е основен инструмент за гражданско и политическо участие във формирането на механизмите за национално развитие, за други то представлява стока, която може да се размени за облаги или да се предостави в услуга на някого.


Дълбочинните интервюта, които представихме във втора и трета глава, нагледно показват тази картина. Върху типологичния пример на Северозападна България показахме сложното взаимодействие между националните политически елити, местните политически, административни и бизнес елити и неформалните общностни лидери в условията на социална ситуация, изградена върху домодерни клиентелистки и патримониални обществени отношения.


Серията от национално представителни емпирични проучвания помага да определим мащаба на това явление и интензитета на различните му проявни форми. Данните показват, че основните политически партии на национално ниво и определящите местни партии на локално ниво в някои общини не само не се борят за ограничаване на контролираното гласоподаване, както завяват официално, а напълно съзнателно, организирано и в сътрудничество с криминални, неформални и полулегални агенти, разгръщат мащабни схеми за овладяването на политическата власт. Това ни дава основание да твърдим, че контролираният и купен вот са основният инструмент за завладяване на държавата, именно от организирани престъпни мрежи. Това не означава, че омаловажаваме значението на корупцията, подкупничеството, търговията с влияние и злоупотребата със служебно положение, не само за лична облага, но и за изгодата на мрежите (или нейни отделни членове), в които индивидуалните агенти участват.


В търсене на решение


Тази система се развива зад паравана на демократичния политически процес и междупартийната конкуренция в нейния политологически смисъл. Ето защо, настоящото изследване допринася и към литературата върху "фасадната демокрация", като показва, че не само корупцията, а самата обществена структура е факторът за подмяната на смисъла на демократичните процедури. Тази паралелна система на социална регулация в българската политическа полемика е известна като "задкулисието", а в полемиката на Европейската комисия като "незадоволителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност." И в двата случая става дума за формално присъствие, но реално отсъствие на върховенство на правото, ефективни пазарни отношения и междупартийна конкуренция, които са фундаментът на представителната демокрация. Без реален фундамент, всяка конструкция би била само холограма. Част от обвиненията на публични анализатори, че демокрацията и преходът "ни докараха то тоя хал" на бедност, беззаконие и дълбоки социални разслоения, биха имали смисъл, само ако в страната беше установена функционално ефективна представителна демокрация. Нейната холограма не е причината, а е един от реквизитите на ирационалната и клиентелна българска политическа система, която възпрепятства рационализацията на обществените отношения не само след промените, но и преди тях. Социалните и културни фактори, които компрометират демократичния режим, компрометират и социалистическия, и монархическия преди него. По тази причина говорим не за политически, а за цивилизационен процес.


В приложно-политически план изследването емпирично показва, че създаването на специализирани институции за борба с корупцията и престъпността, въвеждането на специално законодателство в тази посока и усложняването на изборния процес с неговата кодификация не могат да постигнат официално поставените си цели, а само да се превърнат в инструмент за задълбочаване на проникването в публичните институции. Това наблюдение поставя на изпитание съдържателността на демократизационните и евроинтеграционни обяснения на обществената реалност в България.


Накрая, мрежовият отговор на мрежовия проблем, който регистрираме в четвъртата част на това изследване има потенциала да се превърне в решение, макар все още да е далеч от това. Даването на съдържателно решение на изследователския проблем, прави тази книга различна от преобладаващите опити за социална диагностика, които регистрират факти, но песимистично завършват с обречеността на социално-културната ситуация или пък предлагат чисто правни и институционални решения, които не биха имали ефект, дори ако бяха пълноценно приложени.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на cintaksis
    cintaksis
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Пишете, пишете. Те комунягите винаги са две крачки пред вас.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 415 Неутрално

    "Съвкупността от хората, притежаващи българско гражданство, е значително нехомогенна по отношение на политическата култура и определяното от нея отношение към държавата и публичните регулации. "

    Един от ключовете за бараката

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5573 Неутрално

    Научна регистрация на отвратителните практики в България

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 493 Неутрално

    АБЕ ЩО НЕ ПИШАТ ПРОСТО ,ЧЕ САМО ЛУСТРАЦИЯ ЩЕ СПАСИ ДЪРЖАВАТА.
    ЕДИН Е ЛОЗУНГЪТ "ДЕЧЕНГЕЗАЦИЯ".
    В ДЪРЖАВА,НАТЪПКАНА С МЛАДИ,БОДРИ,ЗДРАВИ И НОСЕЩИ ЧУГУНЕНИ ГЛАВИ ПЕНСИОНЕРИ-ЧЕНГЕТА И ВОЕННИ,ЕЛЕКТОРАЛНИЯТ РЕЗУЛТАТ ЩЕ Е ВИНАГИ ПЛАЧЕВЕН....

  8. 8 Профил на Напуснал Поради ОграниченДостъп
    Напуснал Поради ОграниченДостъп
    Рейтинг: 271 Неутрално

    Бошке Господи!



    Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шеф
  9. 9 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7535 Неутрално

    "става дума за формално присъствие, но реално отсъствие на върховенство на правото, ефективни пазарни отношения и междупартийна конкуренция, които са фундаментът на представителната демокрация."
    Обаче в България демокрацията не е представителна, а фасадна, докато и тя изчезане и се възцари диктатура. Мечтата на Борисов за здравата ръка.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK