Конфронтационният синдром на БСП

Конфронтационният синдром на БСП

© Пресцентър на БСП



БСП има сериозен проблем, който като заинатено злоядо дете явно не желае да реши - конфронтационният й инфантилизъм. Това е крайно незрял стремеж постоянно да се противопоставя, да се дърля с цивилизованите нагласи и да не е в състояние да се разграничава.


Тя явно институционално не може да схване разликата между противопоставяне и разграничаване.




За нея нещата вървят в "за" и "против"


Те са ЗА всичко свое и ПРОТИВ всичко чуждо (не чуждестранно, просто не свое). Така се държат гангстерите. Те са за всичко, което е част от тяхната банда, и против външния свят.


Подобно поведение е тежък израз на онова, което на английски се нарича lack of judgment, но за съжаление на български не може да се преведе точно (нещо като липса на способност за преценка, вид морален инстинкт). В същото време в БСП има много свестни и стойностни хора (поне аз познавам доста). Институционалният ген обаче е много трудно преодолим.


Именно конфронтационният инфантилизъм на БСП, а не някаква преценка, ги карат да правят абсурдни твърдения за т.нар. Народен съд, да ходят демонстративно да се кланят на паметника на Тодор Живков, да подържат безкритично неразчленимото твърдение "тогава имаше работа и образование за всички", да изпадат във възторг от всичко руско, да не са в състояние да нарекат Сталин тиранин, да правят просташки демонстрации, когато в Народното събрание се отдава почит на избити без съд жертви. И т.н. И т.н.


Показателна е и реакцията на БСП към Истанбулската конвенция. Да речем, че имат резерви, че не са съгласни с член 3 или с нещо друго (макар че не виждам защо точно БСП ще се радикализира по този въпрос). Но БСП не е в състояние да каже "искаме да приемем конвенцията, но с резерва към чл. 3". Не, тя се нахвърля срещу целия документ с неукротима крещяща конфронтация, без каквато и да било способност да се разграничи. Да направи стъпка встрани. Да каже "сложно е".


За БСП нищо не е сложно


Нито собственото й минало, нито Народният съд, нито атомната енергетика, нито Русия, нито Истанбулската конвенция. Нито каквото и да било. Всичко е спонтанно "за" и "против". Останалото е мълчание.


Някои ще кажат "ами комунисти, какво да ги правиш". Не знам какво значи комунист. Виждал съм няколко в Англия, не съм убеден, че съм виждал автентичен комунист в България. Добре е да потърсим друго обяснение. Най-вече хората в БСП трябва да намерят друго обяснение. БСП няма как да стане лява партия, ако не се откаже от конфронтационния си инфантилизъм. И ако не се научи да се разграничава от миналото си, от спонтанните си реакции, от популистката си носталгия.


Като няма забележима лява партия в България, няма да има и дясна партия. А дебатът ляво - дясно, дори и поради липса на по-смислена възможност, е необходим на България.


Коментарът е публикуван във "Фейсбук". "Дневник" го препечатва със съгласието на автора.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK