© Валентина Петрова
Юлия Кръстева
В Париж, в зависимост от средата, в която ще попаднете, ще чуете три имена на българи като знак на учтивост към вас, като разберат че сте българин: Христо Стоичков, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров.
Като прочетох завчера, че Юлия Кръстева, българката от Сливен, постигнала бляскава научна кариера в Париж, автор на трийсетина книги - философски и художествени, е била сътрудник на Държавна сигурност, се стреснах.
По-късно прочетох, че в архива, въз основа на който е обявена за сътрудник на ДС, няма написани от нея материали. А след като прочетох докладите на агентите в досието, което Комисията по досиетата безпрецедентно публикува, си казах: с такъв закон за архивите на ДС, какъвто в България създадохме, истината не е само непостижима, а по-лошо -
такъв закон развращава сетивата ни за добро и зло
Такъв закон ни вкарва в абсурдната ситуация да градим мнение не въз основа на действия, а въз основа на оценки на институцията ДС, която едновременно сме обявили за аморална и репресивна, но приемаме нейния критерий за да бъде "обявен" който и да е за сътрудник на същата репресивна машина, която клеймим. Или да не бъде обявен. И то след като огромен масив от архивите са унищожени още през 1990г.
А социалната мрежа ври от надвикването на обвинители и оневинители, създавайки комфорта на властващата безнравственост, която обаче сочи с пръст аморалните, за да ги хвърли на тълпата. И то в случая - каква луксозна плячка...
Конкретно за досието й: От него въобще не произтича, че тя е сътрудничила на ДС. В него не само няма нито един написан от Кръстева текст. В публикуваните от комисията многобройни справки, характеристики и доклади за срещите с нея се вижда, че до 1971 г., за когато същите справки твърдят, че е вербувана, тя е наблюдавана. И това ли трябва да й се пише негатив - че е наблюдавана? И че е била член на Комсомола? Срещала се с изпратените в Париж агенти - но не става видно дали знае с кого се среща. Не става видно от досието дори това дали е знаела че е получила псевдонима Сабина. Радвала се, че се среща с българи, пише в докладите - и аз бих се радвала, ако не съм напуснала България като беглец, а легално, както тя е заминала за Париж. Кой е можел да учи в Париж без благословията на ДС, питат обвинителите? Но тя заминава за Париж с френска стипендия, не с българска.
Единствената справка, от която се вижда - според докладващия агент - че тя си дава сметка какъв разговор води и с какъв човек - е на офицера Любомиров с дата 4 март 1971г., цитирам: "Помоли да не настоявам да пише информации, защото нямало да изложи същественото и затова настоява устно да излага наученото. Приех на този етап молбата й." И офицерът продължава, забележете как: "В информациите отразявам оценките и поставените задачи."
Офицерът не уточнява чии оценки той "отразява" - своите или на Юлия Кръстева. Безспорно е само, че докладите на всички командировани в Париж офицери от ДС преразказват разговорите с Кръстева. Но питам най-невинно: дори офицерът да предава оценките на самата Юлия Кръстева - откога и
по силата на кой морален или юридически закон
оценките на събития, за политически и духовни процеси, харесвания и нехаресвания на личности, тоест убежденията, а не действията, са знак за добро и зло, за праведност и виновност, в случая - за обслужване на Държавна сигурност? Кръстева не харесвала Луи Арагон, писател и активист на Френската комунистическа партия - и го казала пред агента, възмущават се съдниците й. А трябва да го харесва ли, за да я оневиним?
Била левичарка - какъв позор според кристалната праведност на днешните ни десни
В Париж през 60-те години на миналия век, когато преживява бурната си младост самата Юлия Кръстева, всички интелектуалци са левичари. Киносалоните са препълнени за нашумелия филм на модерниста Годар "La chinoise" /"Китайката"/ с незабравимата Ана Карина. Маоисти и троцкисти спорят до прегракване с ортодоксалните леви - комунисти и социалисти - в претъпканите кафенета. А от Университета в Нантер се носи тътенът на студентските бунтове срещу "режима на плутократите", прекалено конкретен тътен, който в синхрон със стачките на синдикатите дори плаши кафенетата с техните прекалено интелектуални спорове сред цигарения пушек... Юлия Кръстева, българката с острите сетива, кипяща от жизненост и любопитство е там, в "окото на бурята", покрай левичаря Филип Солерс...
И не само е там, но е привлекателна мишена за ДС.
От публикуваните материали обаче не мога да направя извода дали е вярно написаното от българския офицер командирован в Париж, това, което по-горе цитирах от неговия доклад от 4 март 1971. Не съм склонна, като обвинителите й, да приема че тя е сътрудничила на ДС за да си осигури кариерата в Париж - чудя се как ДС би й помогнала за кариера в Париж?
На 5 май 1973 началникът на Първо главно управление утвърждава под формата на постановление предложението на агента за прекъсване на "разработката Сабина" /неясно защо делото й наречено разработка/, поради "липса на резултати, нежелание от страна на обекта и стремеж за легализиране на контактите ни".
През 1975 - 1976 различни командировани агенти й се обаждат по телефона, не става ясно от докладите дали тя знае че са агенти и дали си играят на котка и мишка.
След като прочетох всеки ред от досието й, ако въобще съм изправена пред избор, то изборът ми е безкрайно лесен. Избирам Юлия Кръстева. С нейната парижка младост.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
