Благо-дарение

На Цветница

© Анелия Николова

На Цветница



Никога не забравяй да благодариш.
Защо се благодари? И на кого?
На всеки, направил ти добро.
А как разбираш, че е добро?
Усещаш го със сърцето си.
Ами ако не го усетиш?
Изчакваш. Сърцето ще ти подскаже.
И ако не стане?
Няма как. Доброто се усеща.
Ами защо тогава благодарим, а не добродарим? Кажи де, бабо?


Възпроизвеждам по памет неволно чут в началото на Страстната седмица разговор, който не ми излиза от ума.


На пейката до старата върба пред църквата "Св. Седмочисленици" едно момченце на висок глас питаше и разпитваше баба си. И така се увлече в питанията си, че даже спря да гони гълъбите. А тя кротко му отговаряше и добре се справяше с лавината от въпроси, докато не стигнаха до разликата между благодарим и добродарим. Тук старата жена стоически въздъхна. Влязох ѝ в положението – въпросът изобщо не бе от лесните.




А пък детето не я оставяше на мира – все питаше и разпитваше. За всичко ли да благодарим и колко пъти да го правим? Добре ли е да се благодари за това или онова? Или не за всичко се благодари? И лош ли е онзи, който изобщо не благодари?


Присъщо за детските въпроси е да разкриват бездна от смисли. Продължавайки по пътя си, осъзнах, че нямам еднозначен отговор на най-последното питане.


Лесно е да се каже, че благото и доброто са едно и също. Че са синоними и всъщност доброто замества в езика ни благото, тъй като така е по-понятно. Ала все пак разлика има.


И нима благо-даренето е просто учтивост, произнасяне на красиви фрази в знак на ответен жест? Или е нещо друго, много повече, щом като го усещаме със сърцето си, както учеше внучето си възрастната жена. И то пред храма, зримо вписващ се в целия този разговор.


Очевидно благодаренето е не просто ответно добро-словие, което само по себе си също не е малко. Важно и нужно е да добро-словиш, да отговориш с добро на стореното добро.


Говоря не за празни комплименти, а за нещо отдавна известно на християните – че благото идва сред нас, когато "от препълнено сърце говорят устата" (Мат. 12:34).


Интуитивно така разчетох думите на възрастната жена пред храма. А в тях имаше нещо наистина важно. Осъзнаем ли го, ние се променяме и наистина ставаме други. Защото разбираме, както настоява архимандрит Захариас (Захару), че доброто се възцарява, когато можем до благодарим за всичко. Ала не само и единствено помежду си, а и на източника на благата – на Онзи, Който ги дава.


И всичко тогава се променя в миг, тъй като гледната точка се измества. "Любовта не прави зло на ближния" (Рим. 13:10). И това е само първата стъпка – да се опитваме да бъдем по-добри. За да не затъне целият наш свят в злини, войни и омраза. Като осъзнаем, че Творецът на благата е отредил "слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни" (Мат. 5:45).
Ала има и втора, не по-малко важна стъпка. И тя е в осъзнаването, че всяко отправено слово притежава и друг, по-дълбок смисъл. Че освен послание или някакво конкретно съобщение, то е и молитва.


Да, именно молитва. Словото е молитва, неусетно обвързваща човека с Бога. Дори в свят, белязан от мрак, пустота и мълчание, Бог е присъстващ чрез молитвеността на словото. Така Той е присъствие.


И ако можех сега да се върна в градинката при детето, макар и със закъснение щях да му кажа, че ние благо-дарим не само заради стореното ни конкретно добро, а и в памет за цялото благо, което получаваме или сме получили. Защото всичко живо е молитва. Даже дърветата, листата, голямата върба в градинката и стръкчетата трева са един вид молитва.


Благо-дарението е и акт на вяра – в Бога и в Историята. Вяра в словото и вяра във вярата. Оттук и смисълът му на благо-дарение.


Защото когато устата благодарят, а душата се моли, ние напускаме земното си пребиваване, разпукваме черупката на всекидневното и се възнасяме на небето.


Истинско обяснение на съществуването, молитвата е едновременно негов ритъм и начин на благо-дарение.


Отнемете я от езика и навеки ще изпаднем в мълчание. Ще забравим кои сме, съответно няма да е нужно изобщо да благо-дарим.


И накрая, има още реалност на благо-дарението – евхаристията.


Тя също в превод означава благо-дарение. Ала не само това. А още тайнство и свещенодействие – след едно преломяване на хляба и изливане на виното на един четвъртък. На Тайната вечеря на Велики Четвъртък. За която и в отговор на която ние и до днес благо-дарим на Господа. Заради "Хляба на Живота" (Иоан. 6:35).


Текстът е от портала "Култура"

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7431 Разстроено

    Велики четвъртък
    "Да се не смущава сърцето ви...", казва Учителят, "нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих".
    А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у архииерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата,.........................................

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4281 Любопитно

    Този път Тони е написал доста добър текст по случай идващия най-голям наш християнски празник Възкресение Христово. Поздрави за него.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4937 Любопитно

    " в Бога и в Историята"

    Моля за разясняване , какво значи това?

    klimentm
  4. 4 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2294 Неутрално

    Благодаря!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  5. 5 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1722 Весело

    До коментар [#3] от "klimentm":" в Бога и в Историята"
    Моля за разясняване , какво значи това?

    Понякога след третата водка, думите си идват сами:)

    /не се чете/
  6. 6 Профил на ekip
    ekip
    Рейтинг: 634 Неутрално

    Много подходящо за тези светли дни!

  7. 7 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 2126 Неутрално

    Именно чрез благодарност и молитва Иисус преумножи двете риби и петте хляба и нахрани хилядните множества с тях ! Ако роптанието и недоволството унищожават нашата същност, то с благото слово на признателност ние променяме себе си и всичко около нас. Можем да опитаме - всеки в личния си живот. Разбира се, трябва да го правим с вяра в Божието действие !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK