Нелегалният и патриархът

Патриарх Кирил

© Портал

Патриарх Кирил



Разбирането е ключова дума от всеки исторически разказ. Затова и днес, говорейки за времето "преди", на практика се опитваме да съобщим някакъв опит, да опишем какво и как е било. И все пак много неща звучат невероятно даже за съвременниците на разигралите се събития.


Историята, която възнамерявам да разкажа, е тъкмо от този род. Ще я изложа такава, каквато я прочетох в разработката, водена от Държавна сигурност срещу българския патриарх Кирил. Смайваща и невероятна история от времето на комунистическия режим, за която няма да откриете нито дума дори в изключително интересните патриаршески "Дневници", видели бял свят неотдавна (София, НБУ, 2018, публикация Живко Лефтеров и Момчил Методиев). Нещо, напълно обяснимо – патриарх Кирил е бил съвсем наясно, че записките му ще попаднат най-напред в ръцете на особено "профилирани читатели" от службите на НРБ. И очевидно не е искал, нито е смятал за необходимо сам да облекчава усилията им.


А всъщност става дума за "сюжет", който от 50-те години заживява "собствен живот" в четиритомната ДС разработка "Топола", водена срещу Константин Марков Константинов (патриарх Кирил Български). В него, нека подчертаем, има документи и отпреди 1944 г., свързани с позициите му в защита на евреите, с възможното му участие в международните анкетни комисии по случаите "Катин" и "Виница" (което не се осъществява) и т.н. Има документи за ареста му още като Пловдивски митрополит в Дирекцията на Народната милиция (14 октомври 1944 г.) и протоколи от разпитите. Има и собственоръчно негово показание как е бил заставен със сила в нощта на 12 декември 1944 г. от помощник коменданта Любчо да напише оставката си от Пловдивската катедра с аргумента, че тя е "твърде тежка за неговите сили и поради личното му недостойнство (), затова моли Св. синод да му отреди място в някой манастир". Мемоарни свидетелства от следствения арест и от Централния затвор разказват как по онова време митрополит Кирил е унижаван и малтретиран, как милиционери за издевателство са чистели коридора с брадата му. Детайли, които са важни. Те също са част от историята на комунистическия режим, която още не сме прочели.




Изтръгнатата със сила "оставка" на митрополит Кирил така и не е била използвана. Обратното, през март 1945 г. той е освободен след множество застъпничества, в това число и от еврейски организации. В решението за прекратяване на следствието срещу него, носещо подписа на "прословутия" народен обвинител Георги Петров Драгиев, дори се упоменават "двадесет и пет изложения, телеграми, писма, молби с множество подписи, удостоверения, както и писмо от Областния комитет на ОФ - Пловдив, всички те настояват да бъде освободен и върнат техният любим пастир. Такава спонтанна манифестация на любов към задържания митрополит Кирил е нещо забележително и пръв по рода си и силата си случай", пише безпощадният обвинител. Нещо наистина безпрецедентно, особено в онази мрачна и кървава есен на 1944 г., белязана с толкова страх и мъки.


ДС обаче не изпуска духовника от око, внедрявайки около него агенти. Особено раздразнение предизвиква взетото от него решение като наместник-председател на Св. синод заедно с останалите митрополити да се отпускат месечни помощи на семействата на свещеници, пострадали за вярата: "Безследно изчезнали – 62 200 лв., осъдени на смърт от Народния съд – 19 000 лв., осъдени и намиращи се в затвора – 142 700 лв., намиращи се в ТВО – 24 400 лв., или всичко 251 300 лв., което за една година прави 3 015 600 лв.". Внедрените около него "живи микрофони" свидетелстват, че Кирил открито говори как "комунистическата власт всячески се стреми да закрие Църквата", че покровителства "бивши хора". От многобройните справки за обкръжението му става ясно, че той подава ръка в беда и че на него буквално дължат оцеляването си хора като Димитър Талев, Симеон Радев и Змей Горянин, академиците Михаил Арнаудов и Иван Дуйчев.


Тази година се навършват шестдесет и пет години от интронизацията на този първи български патриарх (10 май 1953 г.) и е редно да споменем този негов жест в подкрепа на лица, лишени от възможност за интелектуална или обществена дейност. Става дума буквално за физическото оцеляване на тях и техните семейства в първите години на комунистическия режим.


Така стигаме и до сюжета за "нелегалния и патриарха", който наистина смайва при прочита на цялото това досие. Някъде от средата то е направо засипано от справки за издирвания Никола Костадинов Коларов, по професия журналист, македонски деец, осъден от Шести състав на Народния съд на десет години затвор за своите публикации. Отначало човек решава, че става дума за някаква грешка, че "ДС продукцията" просто е смесила досието на патриарха с това на въпросния Никола Коларов. Постепенно, справка след справка, става обаче ясно, че машината на службите е напипала някаква връзка, подчинена на агентурна логика.


Ала кой е Никола Коларов? От документите на ДС става ясно, че той е роден през 1902 г. в Дупница, където завършва основно и средно образование, а после учи правни науки в Швейцария, секретар е на Македонския младежки съюз в Париж през 20-те години. Че съпругата му Бойка е дъщеря на известния македонски войвода Михаил Развигоров. Че Коларов е изявен публицист, близък до Данаил Крапчев и Димитър Талев, че е "ванчемихайловист". Че е бил доцент по дипломатическа история в Свободния университет и асистент на проф. Г. П. Генов. Че е автор на книгите "От Ньой до свободна България", "Дипломатическа история на Балканите" и "Спомени за Яворов". Че по време на войната издава в Скопие в. "Целокупна България", където е бил командирован като областен директор на разположение.


Следват още и още справки за това, че е в неизвестност от 9 септември 1944 г. и е с невлязла в сила десетгодишна присъда от Народния съд. Има данни, че през 19451946 г. е засичан в Капиновския манастир, но е изчезнал оттам. Щателно разработен план от 1952 г. за агентурно-оперативни мероприятия срещу "Комитата" (Никола Коларов) показват, че комунистическата власт го търси под дърво и камък. Анализът на ДС е, че той не е напуснал страната, а някой му помага да се укрие. И отново се извършват разработки и наблюдения. Разработват съпругата му Бойка, следят децата му, близките, неговите познати. Подозират, че може би живее под чужда самоличност. И има нещо, което наистина не дава мира на ДС: че нечия невидима ръка помага на този преследван човек.


Документите в досието на патриарха показват, че е било точно така. Истината е, че на Богоявление 1946 г. преследваният Никола Коларов се решава на отчаяна стъпка: появява се на водосвета на река Марица въпреки риска да бъде разпознат, за да потърси помощ от Пловдивския митрополит Кирил, с когото, забележете, съвсем не са близки. От разпитите на Коларов в края на живота му става ясно, че те са се виждали някога, но най-много два или три пъти – на заседания на съюза "Отец Паисий" или на организацията "Братство" и може би веднъж в Скопие, по време на войната, когато Кирил с решение на Св. синод е натоварен и с катедрата на Маронийски епископ.


И как мислите, че реагира освободеният наскоро от затвора митрополит, изпитал на гърба си следствието в ДС? Разперва ръце с думите, че нищо не може да направи за своя ближен? Изразява най-общи думи на съпричастност към един преследван човек, чийто живот е в опасност?
Не, духовникът Кирил постъпва така, както му повеляват неговият християнски и човешки дълг. Както постъпва и по-преди, когато към него се обръща за помощ еврейската общност в Пловдив. Не само че разпорежда да укрият Никола Коларов в земеделското стопанство на епархията, но скоро му урежда и среща със съпругата му Бойка. Срещата става чрез близката на патриарха Виктория Чавова, и то в нейния дом в София, където Коларов е откаран с автомобила на Пловдивската митрополия.


Веднага след това Коларов под фалшива самоличност е назначен на постоянна работа в земеделското стопанство "Орта хан". Митрополит Кирил е бил наясно, че помага на нелегален с присъда, издирван от комунистическата власт. Той добре е съзнавал каква опасност поема и че може да се върне обратно в затвора. Но не е могъл да постъпи другояче.


В същото време комунистическите властите проверяват всички връзки на нелегалния Никола Коларов чичовци, вуйчовци, лели и сродници из цялата страна. Нищо. В края на показанията по делото му четем, че 31 души, повечето свързани с Църквата, са знаели неговата истинска самоличност. Но никой от тях не го е предал. От християнски дълг и лоялност към патриарха.
Казвам към патриарха, защото в досието му след интронизацията от 1 юни 1954 г. виждаме една заповед, подписана вече от Кирил, патриарх Български. И в нея четем следното:


По решение на подведомствения ми епархийски съвет назначаваме за домакин на митрополитското стопанство "Орта хан" Ангел Христов Константинов, считано от 1 април 1954 г., а предвидената от бюджета заплата 528 лв. е увеличена за прослужени години с 20 лв., или всичко месечна заплата 548 лв.


Кратко и ясно. Ангел Христов Константинов е фалшивата самоличност на Никола Коларов. От неговите показания впоследствие научаваме, че пак по разпореждане на патриарх Кирил част от тази заплата е отивала за издръжка на семейството му.


Патриархът не е забравял за своя "нелегален". Срещали са се два или три пъти. Какво са си говорили няма как да узнаем. Вероятно тези срещи са били важна духовна подкрепа за преследвания човек.


ДС попада по дирите на Никола Коларов едва през април 1956 г., тъкмо след прословутия априлски пленум.


Оттогава датира и следното оперативно "предложение", което откриваме в досието на патриарха. То е от 30 април 1956 г. и в него се съобщава, че по агентури данни Коларов, обект на издирвателно дело "Котарак", е открит в имението на пловдивската епархия. Предложението е той да бъде задържан секретно, което и става.


През 1956 г. обаче не може да се действа както през 19441946 г. Не я ясно как ДС попада в дирите на Коларов, обяснението е с режима на пререгистрация. Оперативните работници, които го арестуват, се представят за преброители по изборите. Когато той влиза у дома си, за да им даде паспорта си, е задържан. След 12 години на издирвания от страна на ДС. Навярно рекорд в историята на комунистическа България.


И се започва ново писане на оперативни справки. Патриарх Кирил е обвинен, че е "създал условия за укриване на нелегалния Никола Коларов, михайловист, осъден от Народния съд, от 1946 г. до 1956 г.".


Държавна сигурност тържествуващо съобщава лично на др. Тодор Живков, че е задържан опасен "нелегал".


Изготвя се и съответното предложение:
Патриарх Кирил да бъде извикан в Министерския съвет или в Президиума на Народното събрание и да се вземе отношение към него, за което има изготвена справка.


Да се вземе какво "отношение"? Да се арестува патриархът? Звучи абсурдно дори за онзи режим предвид огромния обществен авторитет на духовника. Ето защо лично зам.-министърът на МВР Георги Кумбилиев пише следната резолюция:


"Съгласно указанията на ЦК на БКП Никола Коларов да се изпрати в затвор за излежаване на присъдата, която има. Другите подследствени да се освободят, без да се завежда дело за съдене. По материалите около патриарха и Чавова никъде да не се говори и същите да се съхраняват строго секретно."
11.08.1956 г.


Никола Коларов е вкаран в Старозагорския затвор, сетне е пратен в Белене. На 12 септември 1960 г. е амнистиран (говори се – пак по застъпничество от патриарха), но четири месеца по-късно е покосен от инфаркт. На погребението, за да отдадат последна почит на този толкова преследван човек, един до друг застават Димитър Талев, Симеон Радев и Кирил, патриарх български.
Този път легално.


Текстът е публикуван в портала "Култура"

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2388 Неутрално

    Много добър текст на Тони Николов, както винаги, впрочем!
    Показва по прекрасен начин както отвратителната същност на комунизма, така и дълбоката почтеност и хуманност на вярващите хора!!!

  3. 3 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3103 Неутрално

    До коментар [#1] от "von_seeckt":

    Тази статия трябва да събуди вниманието на православните комунисти.

  4. 4 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2573 Неутрално

    Сега пак ли ще се намери някой да изока,че не сме имали съпротива срещу комунистическият режим? Имало е,но тази съпротива е била тиха,скромна и инатлива. Водена от старият народен принцип:"Я мое да копам,но мое и да не копам."

  5. 5 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1592 Неутрално

    Забележителна история.

    Една от многото истории на християнско самопожертвувание и застъпничество за преследваните, от които ДС си е извадило извода, че тази църква трябва да се превземе отвътре. И ето, след патриарх Кирил е назначен за патриарх агента и безсловесното същество Максим. А целият Свети синод за по-сигурно е вербуван.

  6. 6 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2075 Неутрално

    Пореден разказ, поредни случаи в които виждаме двете страни на нашата действителност - хора почтени готови да рискуват за да помогнат и другите, които правят всичко каквото им е по силите, за да ни държат в страх и подчинение.
    Но има и кой знае до кога ще има хора, за които това минало се описва с думите :"Хубаво си беше".

  7. 7 Профил на krasi_99
    krasi_99
    Рейтинг: 487 Неутрално

    Жалко че днес няма такива .....

  8. 8 Профил на Nimart
    Nimart
    Рейтинг: 4277 Разстроено

    Мъртвите Бог да ги прости, живите, кой да ги свести...

  9. 9 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 819 Неутрално

    Имам грозното усещане, че е бил и последният Патриарх. След него... Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП)."

  10. 10 Профил на nema_labavo
    nema_labavo
    Рейтинг: 1318 Неутрално

    Хвала на Бога. Вярата ни е спасила през турско робство, очевидно е, че и през комунистическото робство. Доста са се потрудили, само за 45 години са постигнали толкова, колкото турците за 5 века. И това е по-страшното. Турците са мюслимани, да кажеш, че е разбираемо. Но тези нашите безродници и безверници нямат оправдание.

  11. 11 Профил на shule
    shule
    Рейтинг: 706 Неутрално

    Потресаваща история! Нисък и дълбок поклон пред този, наистина велик българин Патриарх Кирил.

  12. 12 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4139 Неутрално

    До коментар [#5] от "spiegel":

    В тези смутни времена е имало и други истински духовници, като отец Евстати Янков - Родопския владика, на когото скоро отбелязохме 66 години от смъртта му. Ето малка част от житието му, след идването на власт на комунистите:

    "След като атеистите завзели властта, започнали да притискат отец Евстати да спре да проповядва в църква, но той продължавал безстрашно да свидетелства за Истината. Открито говорел, че антихристът вече е стъпил на земята, че червеният звяр действа, че хората са се разделили. Дългогодишната му духовна му дейност давала плодове. Когато спрели преподаването на Закон Божий в града, всички преподаватели начело с директора изпратили протестно писмо до Министерство на образованието.
    Извикали го в общината да го посъветват да не саботира толкова властта, а той отговорил, че като свещеник има определени задължения и не може да спре да проповядва. Казвал, че човек трябва да се извисява духовно, да служи на Бога, а не на тези, които мразят Църквата. Добавял: „За тях един ден всички листове на земята няма да стигнат да се опишат злодеянията им”.
    Децата на комунистите го замервали с камъни. Направили срещу него донос, че през царско време уж клеветел учениците и учителите. Представители на безбожната власт го заплашвали, направили опит да го прегазят с камион в тъмното, когато се връщал от маслосвет в един дом. Голяма болка изпитал, когато, за да го сплашат, арестували сина му.
    Протойерей Евстати продължавал тайно да кръщава и венчава. Било десетина дни преди Пасха. Обадили му се, че трябва да отиде на свещеническа конференция в Асеновград. Предусещал нещо тревожно, но най-вече съжалявал, че точно сега трябва да напусне енорията си. В града го чакали двама души, които го качили в кола и го закарали в участъка. Смазали го от бой. Прибрал се с огромни тъмни кръгове под очите, но на близките си спестил жестоката истина. На една възрастна християнка дал ризата си със заръката да я изпере, а ако не може, да я изгори. Ризата била цялата кървава, колкото и да се опитвала жената да я изпере, не успяла, кръвта била станала като кора. Наложило се да я изгори.
    Започвала Страстната седмица. Отец Евстати жадувал да служи в храма. На Велика Сряда отишъл в „Св. Атанасий”, но му прилошало. Паднал на колене пред иконата на Господ Иисус Христос и дълго плакал, мраморът под него се намокрил от сълзите му. Извикали линейка и го закарали в Пловдив. Станало ясно, че при побоя са му откъснали бъбреците, лекарите отстранили няколко шепи гной от тях. Уринирал и храчел кръв.
    След операцията, към края на Страстната седмица протойерей Евстати успял да се попривдигне и да проповядва от болничното си легло: „Днес нашият Спасител е започнал Своя кръстен подвиг”. В последния му час – отец Евстати Янков умира точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово (20 април 1952 г.) – болничната стая се изпълнила с невероятно силна светлина, която постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си, видели, че свещеникът вече е предал чистата си душа на Бога. Вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло. Там лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял (по разкази на очевидци).
    Цяло море хора излезли на 2 километра от Чепеларе да посрещнат линейката с тялото на любимия пастир. Пареща мъка притискала всички, всичко наоколо сякаш опустяло! Когато колата се задала, мнозина паднали на колене. Било късно, горели свещи. Шествието с носилото минало през центъра и се отправило към храма. Носачите често се сменяли, тъй като всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите, както наричали отец Евстати. Бдението било като пасхална служба. Прощаването с духовния водач на Чепеларе на другия ден продължило с часове.....

    Светла му памет...

    документ. филм "Отец Евстати Янков” от поредицата „Път към Голгота”, БНТ, 2001 г.

  13. 13 Профил на Conservative Future
    Conservative Future
    Рейтинг: 2056 Неутрално

    Поклон пред паметта на Патриарх Кирил!

    Формулата за спасение на Европа и на България: християнство, патриотизъм, капитализъм. Другото е от лукавия.
  14. 14 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4271 Любопитно

    Интересна история, която сигурно малко хора са я знаели (аз също не знаех за Никола Коларов). Иначе, голям поклон пред личността на патриарх Кирил Български, този благороден човек е спасил животите на наистина много хора! Трябва да бъде пример за нашето българско православно духовенство днес!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  15. 15 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1930 Неутрално

    Поклон пред Патриарха!

    Panta rhei....
  16. 16 Профил на xhi13317223
    xhi13317223
    Рейтинг: 306 Неутрално

    До коментар [#12] от "hamiltonf1":

    Хамилтоне, имаш ли нещо общо с Чепеларе?

  17. 17 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4139 Неутрално

    До коментар [#16] от "xhi13317223":

    Наполовина съм от там...

  18. 18 Профил на xhi13317223
    xhi13317223
    Рейтинг: 306 Весело

    До коментар [#16] от "xhi13317223":Наполовина съм от там...
    —цитат от коментар 17 на hamiltonf1


    Хммм, по друг начин се диша когато види човек нашса ряка нагоре след Пашмаклъ, a?

  19. 19 Профил на 彼得。斯托亚诺夫
    彼得。斯托亚诺夫
    Рейтинг: 475 Неутрално

    великолепно писание. поклон пред Патриарха!

    -- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28
  20. 20 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3798 Неутрално

    Изключително въздействащ текст на Т. Николов! Въздействието е многократно по-силно заради факта, че са ни представени факти от живота на Патриарх Кирил, а не литературна интерпретация. Поклон пред Негово Светейшество! Патриархът "постъпва така, както му повеляват неговият християнски и човешки дълг. Както постъпва и по-преди, когато към него се обръща за помощ еврейската общност в Пловдив". Кой от днешния висш клир може да се доближи до образа на истинския духовен водач със своя личен пример? Няма да припомням под този текст с какви договори се занимава сегашния патриарх, за да не наруша светлите чувства към Кирил, Царство му небесно!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  21. 21 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 1065 Разстроено

    Как може не преди векове а преди десетилетия да са живели титани а сега някаква мръсна пяна да е изплувала отгоре.
    А е изплувала защото още по мръсната тиня наричаща се гордо народ я е избрала.
    Никой не направлява и определя животът ни освен самите ние.
    Не способни не да летим а даже да вървим.
    Предпочетахме да пропълзим обратно в кочинката и да оставим един свинар да ни ДАВА по малко помия.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III
  22. 22 Профил на jony
    jony
    Рейтинг: 492 Неутрално

    До коментар [#5] от "spiegel":В тези смутни времена е имало и други истински духовници, като отец Евстати Янков - Родопския владика, на когото скоро отбелязохме 66 години от смъртта му... Път към Голгота”, БНТ, 2001 г.
    —цитат от коментар 12 на hamiltonf1


    Човече, разчувства ме!

    И само 2 боклука не са съглани с теб. Значи има шанс за България!

  23. 23 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10199 Неутрално

    Комунистически издевателства ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  24. 24 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2018 Неутрално

    Как може не преди векове а преди десетилетия да са живели титани а сега някаква мръсна пяна да е изплувала отгоре.А е изплувала защото още по мръсната тиня наричаща се гордо народ я е избрала.Никой не направлява и определя животът ни освен самите ние.Не способни не да летим а даже да вървим.Предпочетахме да пропълзим обратно в кочинката и да оставим един свинар да ни ДАВА по малко помия.
    —цитат от коментар 21 на dedoliben


    Предполагам, че народът като цяло никога не е бил по-добър, но тогавашната система е позволявала и стимулирала качествените хора да се издигат, докато след 9.9.44 въдворената нова система е работила точно за издигането на мръсната пяна. Кой знае още колко години ще са нужни да се върнат старите механизми.

  25. 25 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1367 Неутрално

    Да благодарим на г-н Николов за този текст. Когато вади подобни истории от долапа на историята му се получава. Тони е един от малкото мохикани останали да се занимават с с подобна дейност.

  26. 26 Профил на skitnikapozemqta
    skitnikapozemqta
    Рейтинг: 401 Неутрално

    "четири месеца по-късно е покосен от инфаркт"

    Дали?

    Тролът не винаги спори със себе си, но когато го прави то е през няколко различни акаунта.
  27. 27 Профил на nmq25555650
    nmq25555650
    Рейтинг: 312 Неутрално

    Дяволи са комунистите, дяволи! Кога ще си платят за всичко което причиниха на тази страна!!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK