Власт, експлоатация и революция

200 години Карл Маркс

В Музея на социалистическото изкуство

© Николай Николов

В Музея на социалистическото изкуство



Карл Маркс е съвременна икона на популярната култура. За едни той е Спасител, за други е Сатана, но за всички вече се е превърнал в мит и легенда наред със Супермeн, Мики Mаус, капитализма, Шварценегер, демокрацията и Холивуд. Така както Омир Симпсън (от сериала "Семейство Симпсън") "предвиди" избирането на Доналд Тръмп за президент десетилетие преди събитието, така и Маркс се счита, че е предвидил кризата на финансовите пазари от 2008 г. още през XIX век.


Тоест както на всеки мит, така и на Маркс му се приписват демонични пророчески способности, както и авторството на идеи, които трудно могат да бъдат счетени за негови собствени. По този начин днес той е профет на глобализацията, откривател на бизнес цикъла, пионер на анализа на кризите на капитализма. Да, в някакъв смисъл Маркс има приноси в тези сфери, но там той нито е уникален, нито е първопроходец, нито пък е най-важният автор.


За сметка на това уникалните Марксови позиции – тези, които наистина го характеризират като мислител и революционер, много често биват неглижирани или направо пропускани като нещо отегчително и демоде. Три са основните тези, без които неговото учение няма особена "добавена стойност": властта, експлоатацията и революцията.




И трите са политически идеи, което е в някакъв смисъл иронично за мислител, който редуцира политиката до икономика – до "надстройка" на икономическата "база".


Властта


Маркс е анархист – той отрича необходимостта от власт в едно добре уредено общество. В комунизма държавата с всички нейни органи за организирано насилие трябва просто да изчезне и обществото да премине към самоорганизация. От тази гледна точка днес Маркс би могъл да стане член на всяко либертарианско общество, което громи необходимостта от власт, авторитет и държава.


Това, което би скарало Маркс с либертарианците, е пътят до самоорганизацията на обществото. Той предлага да се мине напряко до това състояние чрез елиминирането на частната собственост върху средствата за производство. Като просвещенски мислител Маркс смята стремежа към свобода и автономия за двигател на историята – неговата философия е еманципаторска. За разлика от учителя си Хегел обаче той вижда този стремеж и неговите ограничения основно в материални и обществени структури, а не в идеи. Тези структури са борещите се класи, и най-вече икономическата база, обслужвана от политическата надстройка. Или, ако използваме клишето, двигател на историята е диалектиката между производителни сили и производствени отношения.
През огромната част на тази история едни хора са притежавали и властвали над други хора. Властта и собствеността са били едно и също нещо и в робовладелството, и във феодализма. Едва капитализмът освобождава масите от това да бъдат буквално притежавани от господарите си – и затова, както и заради изумителната му производителност, Маркс му е сериозен "фен". С капитализма всички стават формално и политически равни – масите получават граждански права. Но това не е достатъчно за Маркс заради втората му важна идея – експлоатацията.


Експлоатацията


Въпреки че капитализмът формално освобождава хората от това да са собственост на други, те отново попадат в робство по по-перфиден начин – биват ограбвани, без да го забелязват. За да проработи идеята за ограбването, Маркс използва така наречената трудова теория за стойността (открита преди него), според която ценността в дадена стока зависи от количеството вложен труд в нея. И наистина, ако направим социологическо проучване, ще видим, че зад всяка стока в съвременното общество стои някакво усреднено количество вложен труд.


Да кажем, средно един стол се изработва за 1 час от един средно добър работник, което му дава средна стойност за обществото от 1 лев. Да кажем, че в същото това общество един средно добър работник може да бъде нает за 100 лева на месец, за да прави столове. Ако той работи 240 часа на месец (т.е. всеки ден по 8 часа без почивен ден), ще изработи 240 стола, или 240 лева. От тях собственикът на предприятието ще му прибере 140 и ще му даде само 100. Ерго, работникът, който не притежава предприятието (т.е. средствата за производство), е ощетен и ограбен, т.е. експлоатиран.


Революцията


Нещата според Маркс не могат да се оправят по мирен, политически път. Политиката е просто инструмент за задълбочаване и укрепване на експлоатацията на класата на работниците – на пролетариата от класата на капиталистите. Затова единственият изход е чрез насилствено отхвърляне на политическия строй, който поддържа тази експлоатация, т.е. революция. Теорията на Маркс е теория на екзистенциален конфликт – или едните, или другите. В това тя си прилича с теорията на Карл Шмит за политиката – вечен конфликт между "приятели" и "врагове".
Проблемът на Марксовото творчество е, че и трите му централни идеи са всъщност грешни, но за сметка на това са атрактивни и опасни.


Илюзията на анархизма


Властта не е просто доминация и насилие. В един сложен свят тя е не само неизбежна, но всъщност може да е полезна. Властта компенсира за индивида липсата му на експертиза по много въпроси, така както докторът му помага да се излекува. Оставяйки се във властта на лекарите, ние не губим свободата си, а просто се грижим по разумен начин за здравето си. Всеки самолекувал се с "Гугъл" ще разбере мъдростта на тази позиция.


Властта е също така правилникът за движение по пътищата. От гледна точка на разума е все едно дали тръгваме на зелено или синьо и дали караме отляво или отдясно на пътя. Но е добре да има едно-единствено властово решение по този въпрос. И е добре да не се договаряме всеки ден наново по него.


Властта е също така необходима регулация. Всички имат интерес да строят по морето и в Банско, но ако всички го направят едновременно, ще бетонират и двете. Ако няма адекватна власт, това ще се случва (и се е случвало).


Отхвърляйки изобщо идеята за легитимна власт, Маркс се позиционира в един маргинален лагер, в който компания му правят единствено философските анархисти и либертарианците. Огромното мнозинство от хората днес са с републикански нагласи, възникнали още от времето на политията на Аристотел. Властта е легитимна тогава, когато се упражнява от мнозинството в интерес на обществото като цяло. Този по същество демократичен идеал е отхвърлен от Маркс в името на анархистка утопия, която той така и не развива достатъчно убедително.


Илюзията на експлоатацията и пътят към тоталитаризъм


Много спорове са се водили за трудовата теория за стойността, която Маркс използва. Съвременната икономика определя цената на стоката, която е важен индикатор за стойност, като пресечната точка на търсене и предлагане (а не чрез вложения труд в нея). Търсенето и предлагането предполагат свобода на договаряне между индивидите и способност всеки да преценява стойността на стоката.


Но да приемем за момент, че Маркс е прав да обвързва стойността с труда – в крайна сметка, ако се направи регресионен анализ на стойността на всички стоки, най-вероятно ще се намери корелация с количеството труд, вложено в тях. Това е описателно вярно – въпросът е какво следва нормативно от едно подобно твърдение. С други думи, кой има правото да определя стойността на отделните стоки и кой носи отговорността за това определение?


На този политически въпрос Маркс и капитализмът дават различен отговор. В капиталистическата система индивидите – всеки от тях – имат право да определят стойността като участници на пазара. Един с труда си, друг с предприемаческите си умения и т.н. Те могат да грешат в преценката както индивидуално, така и колективно – в първия случай се стига до индивидуална загуба, а във втория до мащабни кризи като през 2008 г.


Маркс не харесва тази индивидуална свобода и за да я отмени, я представя в черните краски на "експлоатацията". Да си представим обаче, че лош предприемач наема работник за производство на столове и му дава 100 лева заплата, срещу което работникът произвежда 240 стола. Те се оказват обаче неудобни за седене и грозни на вид и никой не ги купува. Работникът получава своите 100 лева заплата, а предприемачът генерира 150 лева загуба (заплатата плюс материали и пр.). Кой е ограбен и експлоатиран в този случай? Капитализмът твърди, че това е следствие на понасянето на отговорност за свободно решение – предприемачът е рискувал и е загубил. Никой не го е експлоатирал, нито обрал. Същото е и с работника, който се е цанил да произвежда столове при този работодател – и той е направил грешна преценка.


Да приемем за момент, че тази свобода на договаряне е наистина някакъв корен на злото и трябва да бъде изтръгната. Каква е Марксовата алтернатива? Тя е властова – стойността на стоките и това кой и колко произвежда от тях се определя командно от държавата. Тук пътят до командната икономика и тоталитарната държава е бърз и пряк. Има нужда от тотална власт, която подменя пазара и задава цялостен план за производство на стоки и услуги – от космически кораби до тоалетна хартия. Свободата както на предприемачеството, така и на труда да избира работодател се отменят и се стига до развития социализъм, където всеки има жителство в определен град и е назначен на някаква работа до живот. А тривиални решения като формата на вратата на трабанта например се вземат централно и направо от парламента.


С други думи, за да се бори с експлоатацията, Маркс прехвърля правомощието за определяне на стойността в ръцете на властта. Тази власт може – и исторически е била – партийната върхушка, авангард на пролетариата. Това следва от идеята на Маркс за пролетарска диктатура, която да унищожи класите и след това да се отмени самата, като се стигне до самоорганизация на обществото. Но дори решенията да не се вземат от партийна върхушка, а от мнозинството от хората, властта отново ще е тоталитарна – тя ще решава всеки въпрос за стойността за всяка стока, тя ще налага на индивидите унифицирана ценово-стойностна листа на света. Тоест, ако хората нямат свободата да определят сами какво има стойност, какво трябва да се произвежда и купува и ако не могат да носят отговорност за този избор, тогава това ще го прави властта.
В този смисъл анархистът Маркс става профет на тоталната, тоталитарната власт, която се вмъква във всекидневните решения, дори в интимния свят на хората. В името на един илюзорен анархистичен идеал той всъщност става адвокат на тоталитаризма. Този тоталитаризъм не е измислица на Ленин, Сталин или Мао. Просто няма начин без мащабно, масово насилие да отнемеш свободата на хората да решават какво си струва и какво не си струва да правят и да я замениш с гигантска командно-административна машина.


Революцията или неизбежността на насилието


Поради споменатия проблем е ясно, че за Маркс революционното насилие е неизбежност – може би той не си е представял гигантската загуба на живот в СССР, Китай, Кампучия и т.н., но така или иначе е калкулирал, че определена загуба на живот си "струва" с цел постигане на идеала.
Цивилизованият свят тръгва по различен път обаче. Път на договаряне, на реформи, на еволюционни промени. Създава се социалната държава с придобивки като универсално социално осигуряване и здравеопазване, обществено образование и т.н. Правата на работниците се защитават от профсъюзи и регулация. Създават се държавни буфери и регулаторни и контролни органи в опит да се избегнат или смекчат кризи на пазарите. Това не са идеални решения и те имат нужда от постоянна фина настройка. Но те са далеч по-ефективни, хуманни и разумни от тоталитаризма, предлаган от Маркс. Най-важното - всички тези механизми запазват свободата на индивидите да определят стойностното в живота и не водят до командно-административна принуда на гигантско равнище.


В този смисъл е най-малкото некоректно на Маркс да му се приписва прогресът, който човечеството регистрира от "Новия курс" на Рузвелт насам със създаването на държавата на благоденствието. Ако Маркс е имал роля за този прогрес, то тя е била ролята на плашилото, което е стимулирало по-разумни решения. Но тези решения определено не са Марксови или дори марксистки.


Рационалната критика сама по себе си не е отнела митичния статус на никого. Масовите икони на съвремието – от Маркс до Тръмп – поляризират: те са или мразени, или обичани. В крайна сметка митът е въпрос и на вяра, и на емоция. Но ако нещо важно може да бъде научено от Маркс, това е задължението да се опиташ да разбереш света си и (ако трябва) да го промениш. А ако сгрешиш в анализа и действията си, отговорността е твоя, а не на диалектиката на производителни сили и производствени отношения.


Текстът е публикуван в портала "Култура"

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2240 Неутрално

    "Марксизмът не е идеология, а вирус, който превръща мозъка на човека в червена пихтия"!!!
    Маркс е бил много добър социолог на своята епоха, но политическите му хипотези предизвикаха чудовищни катастрофи със стотици милиони погубени човешки животи в цял свят!!!

  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7393 Неутрално

    Маркс изобщо не е предвидил мащабите, които може да обхване бюрокрацията в отношенията м/у труд и капитал !

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на Bojidar Vasilev
    Bojidar Vasilev
    Рейтинг: 491 Неутрално

    Маркс атакува организаторите в пройзводсвото на блага , предприемачите , които в крайна сметка се оказват двигателите на икономиката , а истинските паразити са банкерите които само прибират готовия капитал и се хранят от него остават незасегнати от критиките му . Извод : Маркс е един поръчков философ с первезни схващания за труда ( няма един ден трудов стаж ) сиреч паразит като менторите му Родшилд

  4. 4 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 1790 Неутрално

    "Да кажем средно един стол се изработва за 1 час от един средно добър работник, което му дава средна стойност за обществото от 1 лев. Да кажем, че в същото това общество един средно добър работник може да бъде нает за 100 лева на месец, за да прави столове. Ако той работи 240 часа на месец (т.е. всеки ден по 8 часа без почивен ден), ще изработи 240 стола или 240 лева. От тях собственикът на предприятието ще му прибере 140 и ще му даде само 100. Ерго, работникът, който не притежава предприятието (т.е. средствата за производство), е ощетен и ограбен – т.е. експлоатиран."
    Това е дълбоко невярно перифразиране на теорията на Маркс. Напротив, Маркс също твърди, че освен труда, капиталът също създава добавена стойност. Широко разпространено е обаче точно това тълкувание като на автора на статията.

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  5. 5 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4501 Весело

    Авторът явно има доста относителни познания по коментирания въпрос, но го прави с апломб и копиране на популярна медийна литература. Пазарът на труда като пазар на работната сила също се регулира от търсене и предлагане, няма смисъл да развивам тезата, да не говорим за примера със съоловете :-)
    И, в бързината копирането на текстове и изрази е довела до абсурди, като употребата на англицизми "профет", което на български си е "пророк".
    Спирам, да не коментирам тезите за анархизма на Маркс - очаквам че по този въпрос ще се изкажат по-осведомените в теорията на анархизма колеги.

  6. 6 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1543 Любопитно

    От цялата статия е ясно едно - Смилов не е чел Маркс..............

    Знанието е сила, информацията - власт
  7. 7 Профил на xali
    xali
    Рейтинг: 4980 Неутрално

    Бурни времена са били, на всички нива. Теорията веднага намира израз в практиката.

  8. 8 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 3867 Любопитно

    "Но ако нещо важно може да бъде научено от Маркс, това е задължението да се опиташ да разбереш света си и (ако трябва) да го промениш."

    Ако трябва и ако можеш да го промениш, защото това хич не е лека задача.

    Иначе, по темата, вижте какво каза председателя на ЕК, Юнкер в Триер по случай годишнината от рождението на Маркс:

    https://abcnews.go.com/International/wireStory/eu-chief-judge-karl-marx-followers-crimes-54939004

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  9. 9 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3680 Неутрално

    От цялата статия е ясно едно - Смилов не е чел Маркс..............
    —цитат от коментар 6 на pag


    Дано не си е губил времето, защото "Капиталът" е една шарлатания, написана от шарлатанина Маркс. Това е доказано още от съвременниците на този фалшив автор.

  10. 10 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Смилов не само не разбира Маркс, но ползва отдавна осмяни клишета... Само да има матрялче... А за "учителя Хегел", горкият набеден, щеше бурно да протестира. Разбира се , ако бе узнал чий "учител" е. Добре че е починал, докато Маркс е бил чаве...

    roo
  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4699 Весело

    До коментар [#5] от "daskal1":

    Нищо, няма лошо, има много книги от рода на “ Кант за 60 минути” или “ Ницше за 40 мин.”
    Дневник не е философско списание а за Маркс има изписани тонове книги, пък и който има нерви и желание може директно да прочете Капитала.
    Тук автора само повърхностно ни запознава с феномена променил радикално историята на Европа.

    klimentm
  12. 12 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4501 Весело

    До коментар [#11] от "klimentm":

    "повърхностно" е ключова дума, но си прав, забравям че това е съвременна журналистика. Подведох се от научните постижения на Автора през последните две години :-)
    Ти си виновен че ми припомни "Наръчник на Агитатора", разните "computers for dummies" и подобна жизнеутвърждаваща литература. Тръгвам с усмивка на работа.
    Хубав ден!

  13. 13 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3430 Неутрално

    . Едва капитализмът освобождава масите от това да бъдат буквално притежавани от господарите си –
    =======
    Не е верно .
    Променя се единствено имажът на притежаване.
    Проблема се състои в конкретиката на термина /свобода/......
    Ако субекта осъзнава кога е свободен и кога не ....системата сред която той се намира , работи относително добре !
    Но когато хиляда души имат общо разбиране ,че не са свободни , има бунт.
    При 100 хиляди ....се заформя въстание/интифада
    При милиони не чувстващи себе си свободни .....назряват времена за революция.

    Днес , в така наречените западни общества , нуждата от революция е почти нулева.
    Това е постигнато чрез обосебяването на свободата като количествено качествена необходимост. А тя се организира по финансов път.
    С други думи , за да се чувства свободен не свободния човек , бива мотивиран да заплати с някаква сума . А тази формула напълно удовлетворява изискванията на съвременния западен капитал !!!
    С течение на времето , се трупат огромни количества "свобода във форма на пари".....
    Днес , съвременните капиталисти полагат големи усилия за да намерят "клиенти" желаещи да притежават така наречената парична свобода......
    В последните 10 гонини , методите им вече придобиват брутален характер. ....
    Те , вече изцяло заложиха на свободата на движение от точка А , до точка Б.....

    Тази съвременна тенденция за свободата , Маркс не я е предвидил..... :(
    А трябваше !

    Bukalemun
  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4699 Весело

    До коментар [#10] от "babyroo":


    Можеше да ни подхвърлиш някои идеи относно правилният начин как да се чете Маркс?!

    klimentm
  15. 15 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1637 Неутрално

    Ето и още едно мнение за Маркс:
    https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6850588

    /не се чете/
  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4699 Весело

    До коментар [#12] от "daskal1":


    И на теб също!

    klimentm
  17. 17 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8227 Неутрално

    Щеше да спести много страдания на света, ако изобщо не беше се раждал.

  18. 18 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1637 Неутрално

    Основната грешка на Маркс /според мен/ е, че "принадената стойност", създадена в процеса на производството принадлежи изцяло на работника. Ако въпросният работник беше занаятчия и произвеждаше с едноличния си труд грънци примерно, това наистина щеше да е така. Проблемът е, че фабричният работник има "съдружник" в лицето на капиталиста, който със свои средства е построил фабриката, купил е машините и технологиите и ще изплати заплатите, преди още стоката да бъде продадена. Ако работникът можеше да мине без капиталиста, то със сигурност щеше да го направи. Но защо не го прави? Работникът не иска да рискува. Той не е склонен да заложи дома си и с парите да си купи машина. Работникът играе "на сигурно" за разлика от капиталиста, или поне рискува много по-малко от него. Освен това е много приятно да ореваваш света, че си беден защото те експлоатират - вместо да видиш, че бедността ти се дължи на собствената ти нерешителност, липса на предприемчивост и пр. качества, които капиталистът за разлика от работника притежава. В този смисъл, "Капиталът" на Маркс е "незавършен", защото пропуска най-важната част от уравнението - ролята на капиталиста.

    /не се чете/
  19. 19 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 2771 Неутрално

    Маркс освен всичко останало е пълен сексист като още в "Манифеста" от 1848-ма обявява общност на жените...

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  20. 20 Профил на skitnikapozemqta
    skitnikapozemqta
    Рейтинг: 385 Неутрално

    То хубаво нямаме качествени вестници ама това вече излагация

    Тролът не винаги спори със себе си, но когато го прави то е през няколко различни акаунта.
  21. 21 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4501 Весело

    До коментар [#14] от "klimentm":

    В духа на веселите спомени, може би и ти си спомняш случая от поредицата "Чийрс", когато за да впечатли интелектуалката менажер Сам Малоун трябваше с отчаяни усилия на волята да прочете "Война и Мир". Е, и реакцията му когато един от компанията му каза, че го имало като филм на видеокасета :-)

  22. 22 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 307 Неутрално

    Интересно представена критика на основните тези на Маркс. Само, че липсва това, което остро липсва и в съчиненията на споменатия - математика. Крахът на марксистките режими дойде от упоритата съпротива срещу математическите доказателства - още от ликвидирането на Колмогоров. Впрягането на математиката за нуждите на спекулата /справка - Насим Талеб/ и игнорирането на работещите правила доведе пък до днешните спекулации колко прозорлив бил юбилярът.

  23. 23 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 3888 Весело

    ,,...Да кажем, средно един стол се изработва за 1 час от един средно добър работник, което му дава средна стойност за обществото от 1 лев....,,

    Ного плоско Даниелчо, ного плоско. За подобен пример когато учехме за Маркс и попитах, да за обществото, тоест на пазара това произведение струва един лев, за този който го произвежда един лев ли ще струва, ме изгониха от час

  24. 24 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1933 Неутрално

    Добър текст и добър анализ за какво си е мислил, какво в същност е създал ( както се вижда далеч не сам или като първопроходец) и в крайна сметка до къде стигнаха практическите опити за реализация на неговите теории.
    Но освен обществената страна, Маркс е бил жив човек, живял не толкова отдавна и има запазени доста факти и документи за това, ще за човек и личност е бил.
    Препоръчвам ви "Интелектуалците"на Пол Джонсън, много щателен и коректен изследовател на марксовата и на други подобни фигури, който доказателствено и при това с много добър език ни разказва, що за хора са били тези, които обичат и се грижат за цялото човечество, но някак пропускат всички хора които са живели близко до тях и се оказва, че да живееш близко до спасител на човечеството е доста нездравословно.

  25. 25 Профил на oii34567760
    oii34567760
    Рейтинг: 224 Неутрално

    Маркс оперира с усреднени пазарни агенти - съвкупен работник и съвкупен капиталист, отнасящи се за цялата полит-икономическа система, с всичките държави и банки по света. Съвкупните работник и капиталист са основните категории за Маркс, към които той добавя съвкупната държава и банковия сектор. Така в усреднен (съвкупен) смисъл, капиталистическата система става ЗАТВОРЕНА (липсва изтичане на стойност), поради което ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ няма откъде другаде да се вземе, освен от съвкупния работник в полза на съвкупния капиталист. Това не е кой знае колко трудно за разбиране, но все пак изисква известна способност към абстракция, както и интелектуална честност. За съжаление, все още много хора или се правят, че не разбират, или наистина не схващат простата (средно-статистическа) истина за принадената стойност. - Не става въпрос за отделния работник или капиталист, а съответните работническа и капиталистическа КЛАСИ в световен мащаб. Затова МАРКС неслучайно говори за световна революция, която може и да не се е сбъднала в насилствена форма, но като посока на развитие на света е обективна тенденция, която може да се сбъдне и по мирен път.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK