Как да се решат проблемите на България - наръчник за управляващи

Как да се решат проблемите на България - наръчник за управляващи

© Георги А. Ангелов



Вицепремиерът Валери Симеонов предложи промяна на Закона за здравето, с която да се разреши тютюнопушенето в обособени помещения, тъй като и сега забраната за пушенето в заведения за хранене не се спазвала. Факт е, че се пуши на много места, но и много други забрани не се спазват, което не значи, че трябва да се отменят (а да има истински контрол за спазването им). Иначе трябва да отменим всички закони, че даже и конституцията, защото често и тя не се спазва.


Идеята на Симеонов не срещна разбиране от премиера Борисов и правителството, но е показателна за това как властта решава проблемите в България. Схемата е гениална в простотата си - ако властта не може или не желае да се справи с даден проблем, просто се променя закон, наредба или каквото там трябва и проблемът изчезва като с магическа пръчка.


Не че изчезва за гражданите, но изчезва за властта. В краен случай властта просто отрича, че има проблем. Получава се като "Котката на Шрьодингер" (виж края на текста), проблема хем го има, хем го няма. Това може дори да се патентова като "български квантов подход за решение на проблеми". Той е толкова често употребяван, та може да се каже, че е традиционен - ето само няколко примера.


Концесията е нарушена, но всичко е точно




През 2011 г. министърът на околната среда Нона Караджова каза, че концесионерът на ски зоната в Банско се е разпрострял на близо 65 хектара над дадените с концесионен договор 99.55 хектара. Човек би очаквал, че държавата ще развали концесията и ще си търси разликата в плащанията за ползваната по-голяма площ. Но не би. Седем години по-късно кабинет със същия министър-председател е на път да увеличи концесионната площ в нарушение на няколко закона.


Не пътищата са лоши, а водачите карат с несъобразена скорост


Колкото и премиерът Бойко Борисов да се хвали с построените пътища, голяма част от тях са в ужасно и дори опасно състояние. Когато заради дупка, локва, неравности, непочистен от сняг, неопесъчен път или поради други дадености на шосето стане катастрофа, виновният е кой? Не, не е собственикът на пътя или поддържащата фирма, а шофьорите. За справка - алинея 2 от член 20 на Закона за движение по пътищата. Накратко алинеята казва, че водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с всичко, което ги заобикаля.


Според официалната статистика за 2017 г. катастрофите поради "несъобразена с пътните условия скорост" са 1165, при което има 128 загинали и 1537 ранени. При положение че всички катастрофи през 2017 г. са били 6888, загиналите са 682, а ранените са 8680, излиза, че "несъобразена с пътните условия скорост" е виновна за 16,9% от катастрофите. В същото време се предполага, че е отговорност на АПИ и КАТ да сложат подходящите за пътя пътни знаци и водачите трябва да ги спазват. Заради алинея 2 от член 20, ако карате по второкласен път с разрешена скорост от 90 км/час и заради дупка се забиете в мантинелата, подлежите и на глоба. Напоследък КАТ и АПИ също използват "българския квантовия подход" и при участъци с опасен път избират да намалят скоростта на движение, вместо да ремонтират пътя. Така шофьорът винаги е виновен.


Ако в доклада пише, че армията не може да изпълнява задълженията – промени го


Служебното правителство прие доклад за състоянието на армията през април миналата година, в който пишеше: "Българските въоръжени сили само частично са в състояние да изпълняват задачите си". След като Красимир Каракачанов стана министър на отбраната, докладът беше променен, тъй като внасял смут. "Българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС", бе записано в новия вариант.


"Квантовият подход" явно се харесва на Каракачанов, защото обмисля пак да го приложи. Тъй като 30-40% от кандидатите да работят в армията не могат да преминат през психотестовете, той търси начин да намали прага, "защото не може 40% от българите да са луди".


Корупцията е внушение


"Корупцията е предимно емоционална категория. По този показател България далеч не държи първото място. Корупцията остава вестникарско внушение". Такава теза разви финансовият министър Владислав Горанов по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал".


Ако се съди по данните за осъдените за корупция, такава наистина няма у нас.


Свободата на медиите е проблем на журналистите


Подобен е подходът на властта към проблема с липсата на свобода на медиите. България пада в класацията на "Репортери без граници" и е вече на 111 място. Според министър-председателя Бойко Борисов проблемът със свободата на словото е и на журналистите и именно те трябва да го решат.


Механизмът за отмяна на съществуващ проблем с чиновнически подход може да се разшири и така да се решат всички съществени проблеми на България, без това да изисква усилия за реформи. Ето и няколко предложения.


Има беден район - има проблем


Като черно петно на картата на Европа и България е Северозападният регион – най-бедният регион в ЕС. Правителството вече прави правилните стъпки по решаването на проблема, като смята да го обедини с някой съседен с мотива, че там живеят по-малко хора от стандарта на ЕС за район за планиране. Проблемът изисква по-голям размах и може да бъде решен отраз, като към него се пришие и София и готово. В момента София е в Югозападния район с показател от 19 200 евро БВП на човек, което представлява 72% от средното за ЕС.


По наши данни - замърсяване няма


Замърсяването на въздуха в София и в по-големите градове, особено по време на отоплителния сезон, е много високо. Общината надали ще успее да се справи със замърсяването, тъй като това би изисквало забрана на отоплението на твърдо гориво и вероятно ограничаване на старите коли. Софийската община подходи доста "безотговорно", като освен данни от своите датчици се съгласи да използва и тези изградени от гражданска организация. А можеше към четирите си градски датчика и този на Витоша да добави още 4-5 на по-чисто място и така "средностатистически" въздухът в София да стане чист.


Бедни, но според кого


Според социологията и според разговорите на маса най-големият проблем в България е бедността. Според статистиката, която за българомразеца лорд Дизраели е най-тежката форма на лъжата, средната заплата в България е малко над 1000 лв. Българинът вече може да работи в ЕС и да сравнява със средната заплата във Великобритания, да речем, която е около 2300 паунда (5122 лв). Това кара средния българин да се чувства 5 пъти по-беден от средния англичанин. Това, разбира се, е поправимо, необходима е една национално отговорна кампания. Примерно медиите, които един определен политик притежава, могат да сравнят средната заплата с целия останал свят. Според сайта Global Rich List българската средна заплата поставя българина в 7.07% от най-богатите хора в света по доходи. Ако добавим в сравнението и собствеността, която е у нас на високо ниво, ще се качим още по-високо в класацията. Представете си заглавие: "България е в топ 7 на най-богатите страни". Както си е редно, това ще бъде подето и от телевизиите, които определеният политик не притежава, и така "средната класа" българин няма да се чувства толкова беден.


Въпрос на кампания, в братска Русия примерно народът е убеден, че са водеща космическа сила.


* Котката на Шрьодингер е персонаж от мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер през 1935 г.. Накратко: В затворена кутия е поставена котка и механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне - котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния — разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK