По пътя на буквите

По пътя на буквите

© Юлия Лазарова



Наченем ли да пишем, сякаш два гласа заговорват в нас: единият диктува, нарежда и увещава, докато другият слуша, колебае се, ала в крайна сметка той е този, който прави избор и надделява. Единият е настойчив и властен, другият – отстъпчив, но решаващ.


Позната ситуация, задаваща срещата ни с езика. С този език, на който сме свикнали да формулираме мислите си, на който не само говорим, но и пишем, откакто като първолаци ръката ни е привикнала да изрисува чертици и ченгелчета, преди да посегне сега към клавиатурата пак в търсене на същите тези кирилски букви, за да закрачат те по бялата страница.


Дотолкова сме езиково вглъбени, че почти не си даваме сметка колко невероятна е тази сфера на буквите, откъдето през времето имаме досег с вечността. Нехайно я загърбваме, забравяйки как зад граматическите правила се крие цяла една философия на буквите, граничеща със Словото.
Казва ни го още Йоан Екзарх: "словото, което е в мене, е моя вътрешна душевна същност, а като излезе от устата ми и получи звукова одежда, вече не е скрито само в мене, но на вси люде, които го слушат, вече не е непознато И както словото, като се облече в звук, става известно на всички, така е и със Словото, което се облече в плът" ("Похвално слово за Иоан Богослов", превод Дора Иванова-Мирчева, София, "Славика", 1993).




Тъкмо туй "синовство" между звук и духовен смисъл, между израз и плът, между буквите и Словото, си остава умонепонятно днес, настоява същият Йоан Екзарх, "тъй както съдният ден е непознаваем и неведоми са пътищата Божие".


В началото бе Словото. Ала как, станало плът, то търси да се отчлени и о-смисли, да получи материална обвивка, препращаща към словото в звук, позволяващо на всеки човешки род, прераснал в народ, да намери своите си думи, да изрази себе си? Спомнете си как Черноризец Храбър се диви на толкоз съвършеното устроение на речта, привеждащо ни към разум и спасение: "Първата буква у евреите е "алеф", което ще рече "учение". Затова на детето, заведено на училище, се казва "учи се". По същия начин, по който в гръцкия език, се казва, че "алфа" значи "търси", "търси знание". Подобно на което и св. Кирил създаде буквата "Азъ", изговаряща се с широко отваряне на устата, за развързване устните на онези, тръгнали чрез азбуката да учат разум" ("За буквите", превод Донка Петканова). Оттук и прочутият пример защо с римски или гръцки букви не може да се изпише нито "широта", нито "живот".


Всъщност става дума за правото на разноезичие. Оттук и втората важна вметка на Черноризеца: защо славянските букви, създадени специално, за да въплътят звуково Словото, се нагласяват и продължават да се нагласяват. Защото "по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за първи път". Поради което още през Първото българско царство св. Климент Охридски или негови ученици налагат по-достъпната кирилица, дошла да замести глаголицата, сътворена от св. Кирил. Ала принципът на спасителното устроение на речта се съхранява. Инак глаголическият превод на Евангелието, дело на Солунските братя, щеше да се цитира днес като някаква особена културна екзотика, подобно на готския превод на епископ Вулфила, сторен пет века по-рано и потънал в обяснима забрава под смазващата мощ на латинския език.


Ключ към това спасително устроение откриваме най-вече в "Сказание за буквите" на Константин Костенечки (превод Анна-Мария Тотоманова, София, "Славика", 1993) –уникален граматически трактат от края на XIV в., сиреч от времето на Евтимиевата реформа, разпространил се чрез множество преписи чак до XVII в. В това свое "Сказание" Константин от Костенец, преводач и книжовник, духовно осмисля граматиката и буквите. И ни казва неща, които не само че сме забравили, а сякаш никога не сме знаели. Той подрежда и анализира буквите като духовните тухли на съвкупното книжовно дело. Струва ми се, че в ден като 24 май има смисъл да извървим този път към буквите. В размисъл над първоначалата на азбуката и писмеността ни.


И тъй, замислете се: защо "всяка буква или всеки знак, който не се намира на мястото си, не принадлежи към дома на Господа. А щом не е от Господния дом, то не е ли от противния?"
Излиза, че щом писмеността е свята, особено пагубни стават правописните ни грешки. Те покваряват, докато избягването или отстраняването им изцелява. Константин Костенечки дори си служи с една невероятна метафора – азбуката е като стълбица към съвършенството. Поради което всяка сторена – волно или неволно – буквена грешка е като строшено стъпало по нея. Едно по едно – и си отива цялата стълба. Затуй строшената стълба на книжовността е дори по-голямо бедствие, отколкото да ти преломят нозете – сиреч от недъгавостта в личен план. Нали "ако има стълба, хромият, пълзейки на колене и на ръце, ще се качи и ще слезе. А без стълба и никой от здравите не ще може да се издигне".


Силни думи срещу малограмотните и недобросъвестни писачи, отварящи люта рана в снагата на писмеността ни. С днешна дата комай е по-добре гузно да замълчим, предвид на онова, което се случва с езика ни.


Ала вижте какво осмисляне на нашата книжовност е имало още през XIV в.: правописните грешки са грехове, престъпление срещу духа, извращаване на Словото. Нали така думите се променят, смислите се заличават, истините се изопачават. Една сбъркана буква може да измени до неузнаваемост думата и превратно да преобърне смисъла. Какво да кажем тогава днес?
Някога правилото е било ясно: "И ако кажеш: "какво от туй, че греши някой, който не знае?", то и аз не осъждам тези хора, ами тези, които ми противоречат. А и защо да се уподобяваме на животните? Защото това незнание ни прави да приличаме на тях, понеже Бог ни е създал словесни и трябва да се храним чрез словото" "А ти казваш – както иска да пише, само да пише красиво, дете е, после ще се научи. И така, като се вкорени лошо, всичко ще бъде лошо Защото отговорността на учението на децата е по-голяма, о, учители, отколкото писането на книги". (Константин Костенечки, "Сказание за буквите").


Днес тъкмо този усет сякаш изчезва. Неграмотността се рои, знанието не е норма, отговорността по учението на децата се крепи единствено върху самоотвержените усилия на шепа учители ентусиасти, пред чийто духовен подвиг можем само да сведем глави.


И още едно важно питане: не сме ли се доста поотдалечили от пътя, водещ към стълбата на книжното съвършенство, чиито стъпала ни изглеждат все по-изпотрошени? Ако съдим по днешната езикова немара, изглежда, че е така. Като лъч светлина ни идва утешението на книжовника Константин от Костенец, че комай така е било отколе, но и че винаги са се намирали неуморни. Защото "умората е по-голяма, когато вървиш без път".


Твърдение, което той обосновава със следния аргумент: "А тъй като пътят, който въвежда в царството Божие, е скръбен и тесен, такъв е и този, който не дава свобода на ученика в нито една буква, нито в знаците, нито в ударенията. Той ще изведе на открито".


Затова да не изпускаме от поглед пътя на буквите.


"Дневник" препечатва материала от портал "Култура"

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3866 Неутрално

    Толкова народ около паметника на светите братя и никой не забелязва македонската провокация. Цветния правоъгълник на който е паметника изобразява македонското знаме. Това отлично се вижда от google maps в едър план.

  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2624 Неутрално

    Какво значение имат буквите и грамотността,след като "когато се предават чужди думи,техният смисъл се изопачава вероятно само за туй,защото не са били разбрани",(Гьоте)?!

  3. 3 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 909 Неутрално

    "........Днес тъкмо този усет сякаш изчезва. Неграмотността се рои, знанието не е норма, отговорността по учението на децата се крепи единствено върху самоотвержените усилия на шепа учители ентусиасти, пред чийто духовен подвиг можем само да сведем глави....."

    Както винаги: ерудиран, деликатен и фин в изказа и смисъла на това, за което пише е Тони Николов! Един от малкото ни интелектуалци, за които определенията духовен човек, и българин и европеец най-много прилягат.

  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2455 Неутрално

    Това, което пише в началото Тони, много лесно се преодолява с научаването на граматиката. Граматиката е нещо, дето заедно с математиката много куца на народа. За нашия език казват, че е труден, но при нас на всеки звук отговаря буква. Напр. ние имаме буквата Ч, останалия свят ползва комбинация от 2-4 букви, особено немците, франсетата много особено пишат О и т.н. Питах преди 20-тина години колега по западни езици защо е така, каза, че богаташите умишлено усложнявали писането, за да е недостъпно за бедняците.

  5. 5 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1962 Неутрално

    Светъл празник и благодарности на всички, които ценят, опазват, предават и пордължават да създават българската литература и култура, без да се поддават на цинизъм и нихилизъм. Това е любимият ми празник.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  6. 6 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2470 Неутрално

    До коментар [#5] от "7777":

    Аз все още свързвам 24 май със спомена за слънчев ден, свеж въздух, напоен с аромата на цветята, от които бяха изплетени венците по входа на училището ни; букетите от гладиоли и карамфили за нашата скъпа учителка; изгладените бели блузки и плисирани поли и тази всеобща радост и приповдигнатост - усещането за истински празник. Отдавна съм ги изгубила.

  7. 7 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1962 Неутрално

    До коментар [#6] от "princess_x":

    И аз така съм го запомнила.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  8. 8 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10039 Неутрално

    Светъл празник, който преди десетилетия като че ли беше повече на почит и уважение, по времето без смартфони таблети и компютри.

  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1095 Неутрално

    До коментар [#3] от "glaxo11":
    " азбуката е като стълбица към съвършенството."

    Дрън-дрън ярина ... както и останалата предвзета граматическа само-злоупотреба със словото (да ме звинявате: словоблудство). Туй, че можеш да напишеш нещо не означава, че то си заслужава да бъде прочетено.


    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 734 Весело

    До коментар [#9] от "Gretel":

    „Дрън-дрън ярина...“
    Интересно ти от какво яре си произлезнал. Май джендърско...

  11. 11 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 909 Неутрално

    До коментар [#6] от "princess_x":

    Скъпа принцесо, написаното от вас искрено ме развълнува и просълзи, защото и в мен празника на Кирил и Методий , събужда същите мили спомени и чувства. И аз като вас тъгувам за онези дни на радостна глъч в училищните дворове от ранна утрин, и белите ризи и черните изгладени поли и панталони, и уханието на цветята, и любимите ни учителки със специално ушитите за празника семпли басмени костюми и високоговорителите от които се лееше химна на Светите братя или неравния, но интусиазиран бумтеж училищния духов оркестър на моето училище -1-во СОУ "П.Славейков" на ул. "Стара планина" и неописуемото празнично настроение. И хилядите по улиците. И после традиционния обяд с родителите ми и техни приятели на терасата на ресторанта към къпалнята "Мария Луиза" в Борисовата градина или до нас в този на Операта.Благодаря ви за прекрасните думи и ви честитя празника, макар и с ден закъснения!
    Желая здраве и вечно да се чувствате млада и щастлива!
    https://www.youtube.com/watch?v=RRYS_0qQRY4

  12. 12 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2110 Неутрално

    Няма съмнение, че развитието на ИТ и "умните" телефони силно спомагат за неграмотността, но мога убедено да кажа, че и преди тях грамотността не беше кой знае каква.
    По-скоро, оставам с впечатлението, че преди неграмотността беше нещо на което се обръщаше повече внимание и беше някак като срамен факт и белег за човека, докато в момента е доста арогантна.
    Още преди много години и столетия, в Китай за да заемеш някакъв важен пост, да речем съдия е трябвало да се явиш на конкурс, където е трябвало да напишеш есе в стихове, т.е. позмаването на езика и грамотността е трябвало да бъдат на много високо ниво.
    Знаем и как става приемането в известните университети с тестове "Тойфел и сат", т.е. пак опираме до владеене на език и някаква математическа грамотност.
    Просто трябва подобни правила и у нас да се въведат и използват, за да върнем полагащото се място на грамотността, като критерий за мястото на човека в обществото.

  13. 13 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 909 Неутрално

    До коментар [#9] от "Gretel":

    Не мисля , че сте права, а и тонът ви сякаш е твърде остър.Текстът и авторът му може да ви харесват, но на този светъл празник би трябвало да си отворите душата и да си припомните детството. Да се почувствате щастлива. За това се иска малко. Честит празник и както пееше Джон Ленън "All You Need Is Love".

  14. 14 Профил на Митко Палаузофф
    Митко Палаузофф
    Рейтинг: 549 Неутрално

    Т.нар. кирилица не е нищо повече от гръцка шльокавица. Славянското мучене, "транскрибирано" с гръцки букви. Защо тогава се ежим на латинската шльокавица, на каквато пишат другите велики славянски народи - чешки, полски и т.н.?!

  15. 15 Профил на Митко Палаузофф
    Митко Палаузофф
    Рейтинг: 549 Неутрално

    Ааа, и още нещо: много по-важно е какво казваш/мислиш/пишеш, отколкото това с какви буквички го записваш ;)

  16. 16 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 455 Неутрално

    До коментар [#2] от "deaf":

    е ти кво претлагаш: да биеме шута на бквите и грамутноста за да ришим тоя прублем, тъй ли? аз сме го напраили, твои рет е. :)

  17. 17 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 455 Неутрално

    До коментар [#3] от "glaxo11":

    няма две мнениа: статиата кърти мифки. за жалос обаче афтора е бесжалостен и не остая никви шансове за такъви кат бетона. или правупис или пуквара и прупадане. или-или, нема туй онуй. лошо мноо лошо.


    До коментар [#6] от "princess_x":
    До коментар [#11] от "glaxo11":

    меркси за тиа кументари. кво се прумени, кво? ние ли, времето ли или сичко ... принцес, черпи една цигарка, че моите сфършиха.

  18. 18 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 909 Неутрално

    До коментар [#17] от "betona":

    Благодаря ти, приятелю-новатор в подреждане на буквите! И за теб вярвам смислените думи и човешкото общуване са важни, както за всеки от нас. Честит и на теб най-светлия празник, в който радостта и очарователните спомени от детството, ни откъсват от злободневието на деня и простотията!

  19. 19 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2470 Неутрално

    До коментар [#11] от "glaxo11":

    Благодаря ви за милите думи!
    Сигурно много хора пазят подобни спомени от празниците на детството и младостта си. А радостта и празничното настроение тогава бяха искрени и не резултат на пропагандата. Питам се какво ли ще си спомнят днешните ученици, които вече имат възможност да документират дигитално всяка своя стъпка и жест. Но някои неща остават непроменени. Онзи ден за кой ли път гледах "Момчето си отива" - един прекрасен филм, който не остарява и продължава да е актуален с вечните и общочовешки теми.Предполагам днешните абитуриенти лесно биха намерили допирни точки с много от героите му, независимо от разделящите ги години и промени.
    Поздрави!

  20. 20 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2470 Неутрално

    До коментар [#17] от "betona":

    Бетон, всичко се движи и променя; дали е към по-добро - въпрос на гледна точка. И аз доста съм се променила с годините - дотолкова, че и с една цигара не мога да те почерпя, защото много отдавна съм ги отказала. И за тебе е време да го направиш 🙂
    Поздрави!

  21. 21 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1095 Неутрално

    До коментар [#10] от "joro4900":

    "Интересно ти от какво яре си произлезнал. Май джендърско..."

    Жорко, разбирам че не Ви харесва отношението ми към двамината пресветли гръцки емисари по българските земи. Ама след като се преструвате, че Ви пука за българския език и култура, да се постараете да съставите един ред без жаргонна чуждица ... поне на този светъл ден.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  22. 22 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1095 Неутрално

    До коментар [#13] от "glaxo11":

    "Текстът и авторът му може да ви харесват, но на този светъл празник би трябвало да си отворите душата и "

    Съжалявам, не съм искала да Ви вгорчавам усещането от празника.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK