Отвореност към света и жажда за национално попечителство - ценности, между които се люшка българинът

Отвореност към света и жажда за национално попечителство - ценности, между които се люшка българинът

© Юлия Лазарова



Днес в София беше представена българската част на Европейското изследване на ценностите. Десетки учени, анализатори, политолози, коментираха данните на социолозите от "Алфа Рисърч", които са събрали и обработили информацията за България за най-големия европейски проект в областта на социалните науки. В проучването, което се прави още от 1981 г., участват 47 страни, България се включва през 1990 г. Национален програмен директор на изследването е проф. Георги Фотев, ръководител на центъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет.


"Дневник" публикува изказването при представянето на българската част на проекта на управляващия партньор на социологическата агенция "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова (акцентите са на Боряна Димитрова, заглавието е на редакцията):


Ще представя няколко от впечатляващите пулсации в ценностните вълни на българското общество. Избрала съм две оптики, които само лонгитюдното изследване може да ни даде – тази на дългия хоризонт от почти 30 години и на по-късия от последните десет. Какво показват те?




Европейските ценности не са метафизични. Дори когато се движат на бавна скорост, обществата не са застинали. Ценностният динамизъм е максимално характерен за европейската цивилизация. Като иновационна промяна, но и като връщане към общи корени. Така например най-мащабното "обръщане" спрямо Първата вълна на проучването от 1990 г. е ценностният обрат в отношението към религията. През 1991 г. между 25 и 30% от българите се определят като вярващи, а две трети са категорични, че не са вярващи и религията няма никакво място в техния живот. Сега съотношението е радикално преобърнато.


Може да се говори много за спецификите на българската "религиозност", но няколко тенденции са несъмнени. Индиферентното или агресивно отношение към религията, характерно за комунизма, се заема от тяга и опит за осмисляне на човешкия живот в перспективи отвъд консумацията и икономическия успех. Освободени от изкуствените "колективи", хората започват да търсят опора в традиционната християнска принадлежност.


Този процес на десекуларизация обаче е многопланов и твърде сложен в ценностно-морален план. По отношение на явления, към които църквата има недвусмислено отрицателно отношение, като аборта, развода, евтаназията и хомосексуалността днешното българско общество не следва нейните предписания, а напротив, е дори по-толерантно в сравнение с 1990. (Крайното неприемане на аборта пада от 25% на 20%, на развода – от 29% на 13%, на евтаназията от 47% на 38%, а при хомосексуалността – от 80% на 57%). Така десекуларизацията в българското общество не се съпровожда от деградация на важни светски либерални ценности. Тя е по-скоро връщане към традиционна принадлежност и навлизане в символните събития на най-високо ценената общност – семейството.


Всяка епоха на сгъстена трансформация и отключващи се кризи подкопава стабилността на институциите, лидерството, общностната кохезия. Тези процеси наблюдаваме и в България, но важният извод от това изследване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като фундамент на европейските общества. Ако в началото на прехода кризата на всяка отделно взета политическа власт се привижда като криза на целия демократичен модел, днес разширеният хоризонт на българина, включително историческия опит на европейските страни, му позволяват много по-ясно да осъзнае пропастта между демократичната и останалите форми на управление.


Българите са разположени в поле, рамкирано от желанието да са отворени към света, но и да са добре защитени, включително от рискове при среща с носителите на чужди културни практики. Сравнението между резултатите от последните две вълни, 2009 и 2018, показва ясна смяна на фокуса – от политики на отвореност към политики на идентичност. Идеята и практиките на нацията са европейско откритие и европейска ценност. Но същевременно тук, в Европа, се полага и фундаментът на глобализацията. Отвореност към света и жажда за национално попечителство са две ценности, между които се люшка днешният българин. От едната страна стои промяната в отношението към нашите съседи. Напластяваната през вековете подозрителност и враждебност отстъпва. Желанието за сътрудничество и разширение на ЕС към Западните Балкани е ценностен антипод на регионалното обособяване и историческите претенции за изключителност.


Същевременно обаче настоящата Пета вълна ясно показва, че е налице и срещуположна тенденция – стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото с наличните ни културни сетива. Искаме да сме в големия свят, но е все по-силна носталгията по малкото общество, към обществото с ясно очертани граници. Солидарността от разширяваща света на човека към всеки "ближен" се превръща в ограждаща територия, охраняваща близката локална общност. Тази нова ситуация, отключена с бежанската криза, проблематизира редица ценностни репери – границите на солидарност, динамиката на политическата общност, точката на пречупване, отключваща страховете за промяна на национална и европейска идентичност.


Именно в този ценностен разлом се отваря големият дебат "каква Европа искаме", "какво означава да сме граждани на страната си и на Европа". Отговорите на тези въпроси тепърва предстоят, но обобщено казано, за българина водещо не е нито правото на територията, нито на произхода, нито дори на християнската религия. Водещо е удържането на два императива – уважението към националните закони и институции и споделянето на европейските културни норми.


И последен щрих, но съвсем не по значение – ценностите са толкова по-витални, колкото повече се превръщат в регулатив на всекидневното поведение, запълвайки редица дефицити на управлението и институциите. Без сами да осъзнаваме, съществено се е променило значението на голяма част от нормите на рационалната публичност и правовата държава, които оформят т.н. цивилизационна компетентност – спазването на закона, личната отговорност, дълга към обществото, личната неприкосновеност. За 30 години с около 30% нараства отхвърлянето както на невинното на пръв поглед прегрешение като пътуване без билет в градския транспорт, през неплащането на данъци, до емблематичното приемане на подкуп от длъжностно лице.


Тук трябва да направим много ясно разграничение между реално и дължимо. Ръстът в неприемането не означава, че тези явления не съществуват. Той показва ценностното отхвърляне на всички онези практики, които пречат на общественото благо, но и на отделния индивид да организира и контролира собствения си живот. Ключово измерение на европейския начин на живот е именно полагането на личните усилия, ангажимент и отговорност в основата на човешкия живот. И е особено показателно, че този дълбинен пласт на усещането за наличие на личен избор и контрол над собствения живот бавно, но неотклонно си проправят път и в българското общество – от едва 18% през 1990 г., до 32% през 2009 г., и 39% през 2018 г.


С това отместване ще завърша този първи кратък прочит на данните в тяхната динамика. Не защото казва всичко, нито защото най-добре обобщава ценностния портрет на българина. А защото ни кара да не забравяме нещо много важно – Европа по думите на големия испански философ Ортега-и-Гасет не е странноприемницата. Тя е пътят. И имаме още много неща да научим, вървейки по този път.

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5524 Гневно

    Алфата на ГЕРБерастката социология. Аз национално попечителство НЕ приемам под никаква форма и от никой господар.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1933 Неутрално

    "Крайното неприемане при хомосексуалността пада – от 80% на 57%"

    Това не го вярвам. Според мен си е поне 80%. И не мисля, че някой трябва да се оправдава защо е така, това явно си генетично заложено в българите.
    И никакви прайдове били те от лъвове или от хора не биха променили нещата.

  3. 3 Профил на hammurabi
    hammurabi
    Рейтинг: 2387 Неутрално

    "...Европа по думите на големия испански философ Ортега-и-Гасет не е странноприемницата. Тя е пътят..."
    Проблемът е, че много от нашите политици не са чували нищо за тия "двамата".

  4. 4 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Макар и бавно , все пак ставаме европейски граждани !

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  6. 6 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 1885 Неутрално

    Ако българинът знаеше какво иска, отдавна да сме лустрирали и изолирали червените задници далече от всякаква власт и държавата да се е оправила преди 16 години ...

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  7. 7 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1216 Весело

    сичко туй мое се обобщи в три думи - много ниско самочуствие... породено от 74 години рушняшко робство и изолация от световния бизнес, наука и култура... :)

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  8. 8 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 890 Неутрално

    Боряна, като сеизмолог и снайперист:
    "Пулсации в ценностните вълни..."
    "Две оптики, които само лонгитю...."
    Трансверзална тъпня. Идиосинкразна автохтонност на псевдоутилитарния модел... При инверсен тренд на стохастичните полюции...
    Уау!
    И поанта: Дълъг и къс "коридор". Чичко Фройд си е бил парче гений!

    roo
  9. 9 Профил на rossen4i4o
    rossen4i4o
    Рейтинг: 438 Неутрално

    абе , май ;европейските ценности ; си станаха метафизична величина , постояно се налагат ;закони; които уж ни доближават до европа, а всъщност усещането за дрънчене на вериги е все по силно , отношението власт- човек е леко казано тиранично с едничка цел , ограничаване на кръга ;право имащи; , та разликата между тиранията и демокрацията се оказва един тон по сиво

  10. 10 Профил на 4i4oti
    4i4oti
    Рейтинг: 1210 Неутрално

    Боряна, като сеизмолог и снайперист:"Пулсации в ценностните вълни...""Две оптики, които само лонгитю...."Трансверзална тъпня. Идиосинкразна автохтонност на псевдоутилитарния модел... При инверсен тренд на стохастичните полюции...Уау!И поанта: Дълъг и къс "коридор". Чичко Фройд си е бил парче гений!
    —цитат от коментар 8 на babyroo


    ++++++++++++
    Могат да се добавят още умопомрачаващи словосъчетания. Малцина от днешните атомни глави умеят да се изразяват популярно. За съжаление и Боряна, която дълбоко уважавам, ни изнася научен доклад , предназначен за тесни специалисти.

  11. 11 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1631 Неутрално

    Не мога да повярвам, че има още заблудени да кажат нещо добро за тая некадърна подлога или за идиотизмите които ръси ... в училищата се преподавала "носталгия" към комунизма, държавните институции не били направили "избор" и избор да браниш " на всяка цена" (спрях да чета на последното)... крещящ пример,че няма каузална връзка между образование и интелект ... в случая дори връзка между мозък и език... или дори наличие на мозъчна дейност.

    А и нали тая подлога допринесе най много за разграбването на България ... да де, приватизацията... макар, все пак да мисля, че Виденов го бие по некадърност.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  12. 12 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1631 Неутрално

    Къде ме захвърли дневникът... грешно място.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  13. 13 Профил на mom4il
    mom4il
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Аркадий Бабченко
    А, жегна ли ви публикацията за танковете „Абрамс” по Тверския булевард? Вече трети автор дращи по темата. Щом ви интересува, нека да ви разкажа как ще стане, скъпи приятели.
    Колоната „абрамси” ще мине по Тверския и ще спре на Манежния площад. Благодарните руснаци, забравили „Крим-наш”, ще хвърлят цветя на освободителите и с наведени от притеснение очи ще ги молят за хуманитарни консерви.
    Аз ще си седя върху бронята, ще пуша мълчаливо и мълчаливо ще ви гледам. Понякога ще правя снимки. Вие ще се усмихвате срамежливо, ще размахвате американски флагчета и всячески ще демонстрирате дружелюбие.
    Като изпуша цигарата, все така мълчаливо ще хвърля фаса, ще се гмурна в люка и след миг ще изляза в ръка със стар американски кожен колан със звездички върху токата. Ще кажа: „Е, хайде. Строй се в колона по двама!”
    Сваляйте гащите, братци! Ся шъ съ лекуваме. От величие. От имперство. От шовинизъм. От ксенофобия. От лакомия за чужда земя. От мерак за война. От омраза. От човеконенавист. От робство. От мракобесие.
    ….После ще потеглим към Останкино.
    Не, няма смисъл да плачете. Да разправяте за ипотеката и за изхранването на децата. Че просто сте си вършели работата, че сте само шофьор или чистачка. Тогава трябваше да плачете. Сега е късничко. Лечението ще бъде комплексно. Този път няма да сбъркаме. Пък и на вас ви е провървяло. Чувате ли писъци? Откъм сградата на ФСБ? Там прилагат истинска терапия.
    Ама вие какво си мислехте? Не, няма да стане като предишния път. Няма да има "О-Раша-Горбачов-Перестройка-Дружба". Веднъж се изхитрихте всичко да осерете. Затова този път вместо "Ра-ра-распутин" ще бъдат приложени програмата "Петрол срещу хранителни продукти”, външно управление и денацификация. За около 20 години.
    После ще посетим Олгино. Лайфнюз. Рен-ТВ. И другите по списъка. Никого няма да пропуснем. Нищо няма да забравим. Тормоза. Насаждането на омраза. Призивите за превземане. За война. За убийства. Гадните колажи и репортажчета.
    Коланът е от здрава дъбена кожа
    Това е само началото. Най-хубавото тепърва предстои. Вижте изглед от Хага. Оценете архитектурните достойнства на сградата на Международния съд.
    Нямаме намерения да „подреждаме” Русия. Напротив. Категорично подкрепяме разпадането на шибаната ви империя. Ядреното куфарче го сложете ей тук. Браво! Ето ви едно русенско варено.
    Братлета, вие не разбирате най-важното: не сме дошли да ви освобождаваме. А да ви лекуваме.Не носим мир, а ЛУСТРАЦИЯ.
    Така ще бъде двадесет години. Като в Германия.
    Пък после ще видим…

  14. 14 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 884 Неутрално

    За религията - на думи много повече вярващи, на практика след максимума има силен спад. Живея срещу църква и имам преки наблюдения. На големите православни празници преди години имаше стотици хора, в последно време ако са 30/40, е добре. Основно са на и след средна възраст, сигурно е вълната нови християни от началото на 90-те години.

  15. 15 Профил на cde44434219
    cde44434219
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Този псевдо подход няма общо с науката. Хората, които се занимават с поведенчески дисциплини (на запад) знаят, че не може да се разчита на проучвания, които задават въпроси на субектите на проучването, камо ли пък да се разчита на тези вербални доклади, интроспекция - дава изкривена картина.

  16. 16 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    Общо взето нормални донякъде колебания, между свобода и слободия, желание за протекционизъм и в същото време на индивидуално равнище, никой да не ти се бърка.
    За мен това са взаимноизключващи се мераци, но нежеланието или в някои случаи невъзможнотта (все пак простотията си е простотия) да се помисли малко повече и по-задълбочено, правят голям брой хора, еднозначно по-голямата половина от нас, да стават лесна плячка на всякакви "обещавачи" и дребни мошеници, които внушават разклащащи влияния, за химерни изгоди ако се опитваме да прилагаме хитринки от типа, да вземем парите на Европа и да си намигаме с Путин.
    Сметки без кръчмар, но сред по-наивните и глупави хора минват за връх на управленски умения.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK