Размисли по българската периферия

Дунав край Видин

© Юлия Лазарова

Дунав край Видин



Напоследък пак изпаднахме в географско самосъзерцание. Къде наистина сме и защо сме тук, а не другаде, точно в този юго– (източен или западен – според гледната точка) ъгъл на Европа, където дори нещо да върви, комай не е съвсем така, както трябва.


Изобщо част от Запада ли сме, или сме изначално на Изток: Западът на Изтока или Изтокът на Запада и така до безкрайност; дебат, който се води от памтивека. Само със смяна на центъра, в чиято периферия пребиваваме.


Особената картина, каквато представя европейският източен свят, настоява проф. Петър Мутафчиев, е причина за много превратни схващания и преценки. Дълго време се държеше, пък и сега не е съвсем изоставен възгледът, който обвинява византийския живот в неподвижност, а византийската култура в пълно безплодие. В тоя възглед има нещо само наполовина вярно. Във Византия не виждаме наистина това буйно и разностранно развитие, което се наблюдава на Запад, но тук, у нея, то не бе и тъй необходимо, както там. Западното средновековие започна с хаоса, предизвикан от рушението на старата цивилизация, при което взелите връх необуздани сили на новото имаха да водят упорита борба, за да надделеят и създадат по тоя начин възможностите и условията за един нов разцвет на мирното човешко творчество. ("Изток и Запад в европейското Средновековие", 1925 г.).




Да оставим настрана вричанията за "пълното безплодие" на византинизма като норма, ала има някои "закостенявания", дето направо ще избодат очите на всеки днешен българин. И щом "географията на историята" дотолкова ни е обсебила, ще го формулирам по следния начин:


Защо сме толкова вгледани в юга,
докато съчетанието между север и запад в днешна България
дава толкова катастрофално сечение?


Защо покрай Македония и Западните Балкани (чиято перспектива, не споря, е важна за бъдещето на региона) Дунавска България изобщо се губи от хоризонта ни или изниква само като рискова зона, в чиято най-земетръсна точка на всичкото отгоре отново тръгваме да градим втора ядрена централа? Сякаш с убеждението, че там може всичко. Нали и без това е пустош, какво толкова.


Извинете, ама какво му е на българския Север, та да е на този хал? Обезлюден и опоскан, в пълна, не само икономическа, но и жизнена занемара? Нима това не е старата граница на Дунавския лимес, където са всичките римски крепости, пределите, отвъд които всъщност се простира варварството, нахлуващо от източните степи, заплахата, която и до ден днешен тревожи Европа? Нали тъкмо тази линия е била ивицата на т.нар cultura – не само в буквалния смисъл на обработваема, сиреч "култивирана" земя, но и въплъщение на всички напластявания, които цивилизацията предполага.


Нали тази земя, в най-чист вид, е културата на Дунавска Европа. И защо всичко това днес е сведено до "мерзост на запустението" (Мат.24:15)? От Видин до Виена да има-няма половин ден път с кораб. А пък разликата е от небето до земята. Как тогава да си обясним съсипията на градове като Видин и Лом, тъпченето на едно място на Свищов и Силистра, важни центрове на възраждането ни като нация? Включително на Русе, който въпреки изключителните си дадености (местоположение и културна традиция) изобщо не е в състоянието, което му подобава? Нали всички изброени градове са пристанища по устието на онази велика река, която в елегиите на Хьолдерлин е противовес на Рейн, тъй като вдъхва живот на Европа, носейки истината от Изток.


В българския си вариант пространството на тази дунавска култура
сякаш е на път да предаде Богу дух


Видин от дълго време е най-бедната община в Европа (днес съперничеща си само със Сливен). И нито крепостта "Баба Вида", нито пристанището и индустриалната традиция, нито пък Дунав мост 2 дават шанс на този край с огромен потенциал да се възроди.


Пребиваването в "ъгловост" не е никак лесна работа. То е вклиняване в две срещуположни посоки, изисква устояване, но и носи риск от размиване. За всичко ли е виновна историята?
Нали това е най-лесното обяснение на днешното дередже на северозапада – дупки по пътищата, порутени къщи, затворени училища. Фалит след калпава индустриализация от времето на комунизма, насложила се върху исторически разпокъсвания от ХХ в., най-вече продължителното от които е това на Добруджа, което няма как да не е повлияло в дългосрочен план.


Ала вижте за какво протестират хората от Видин – искат поне нормални пътища, най-малкото да има магистрала Видин - София. Инфраструктурата на Дунавска България е мислена сякаш само с оглед на войната – да разделя, не да свързва. И до днес между големите дунавски градове няма добри преки пътища, непрекъснато е необходимо да се свърва към вътрешността на страната.


А още при император Траян (98-117 г. сл. Хр.) е имало крайдунавски път,
който и сега няма еквивалент


Да не говорим за крайпътните знаци на всеки километър и половина или за солидната изработка – чакъл с пясък, камъни, после пак чакъл, вече с хоросан. Последният пласт е покрит с масивни каменни плочи. Как се изграждат днешните магистрали при Бойко Борисов – през куп за грош и с лошокачествени материали – по-добре да не мислим.


Траяновият път е водел от днешния Видин (Бонония) към Белене (Димум) и Свищов (Нове), за да стигне оттам до Дуросторум (Силистра). Той е гарантирал отбраната, развитието на региона, замогването на занаяти и търговия, благоприятствани от близостта с голямата река. Днес всичко това е загърбено, то е спомен от миналото, а единственият план, с който разчитаме да вдигнем на крака тези исторически центрове, е чрез построяването на атомна централа в най-земетръсната зона по Дунава. Като по-съветски продължаваме да наричаме това "модернизационен проект": без се съобразяваме нито с геофизическите реалности, нито с екологията.


А после се чудим защо днешните гледки по дунавския ни бряг ни връщат тъй далеч в историята. Съответни на описанията, които Ханс Кристиан Андресен прави при пътешествието си там, още в Османската империя през 1841 г.:


Българският бряг се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътят към Ориента.


Емиграцията, както и ориентализацията, са възлови проблеми на българската периферия. Но не са част от решението, което предполага адекватна "дунавска стратегия" с европейска подкрепа. Алтернативата е да затънем във вайкания, подтикващи или към масово бягство, или към доморасло евразийство под чужда опека. Вече цитираният проф. Петър Мутафчиев го е формулирал отдавна и то съвсем ясно:


Всеки опит да се върне развитието на закъснелия ни Изток из пътища, които човечеството отдавна е напуснало, ще увеличи само неговите мъки, както и опитът да се изпревари развитието, оставя там само развалини.


Текстът е публикуван в портала "Култура"

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на джендър се крие в храсталака
    джендър се крие в храсталака
    Рейтинг: 2718 Неутрално

    Много сложно се е опитал г-н Николов да каже ,че управляващите са страхливи и продажни.

  2. 2 Профил на jil32566307
    jil32566307
    Рейтинг: 0 Неутрално
  3. 3 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2820 Неутрално

    Много сложно се е опитал г-н Николов да каже ,че управляващите са страхливи и продажни.
    —цитат от коментар 1 на джендър се крие в храсталака


    И други неща казва Тони – управляващите са мързеливи в главата, крадливи в ръцете.
    Въобще не могат да достигнат строителното майсторство на предците!
    Описанието на пътя /старият/ навежда нерадостни мисли – там има грижа за бъдещето. Мисля си , че лентите и ножиците за рязане са много късно изобретение.
    И телевизия е нямало, която да снима тогавашния БХ!
    Костов е виновен!
    Сигурен съм, нали Боко!?

  4. 4 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 783 Неутрално

    "Историята на географията" не е проблем, нито "географията на историята".

    Виж, свързаността, инфраструктурата, наистина са проблеми.

  5. 5 Профил на tam17540965
    tam17540965
    Рейтинг: 814 Неутрално

    Тъжна история. А не винаги е било така.
    Да си припомним:
    "Тамо, аз ще отговоря, де се бели Дунав лей..."

  6. 6 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3848 Неутрално

    Ето едно интервю на Юлиан Генов, който наскоро ни напусна, и което дава отговори на много въпроси:

    https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4471280

  7. 7 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1595 Неутрално

    Цяла северна България е в доста тежко състояние и е наистина жалко, защото земята е плодородна, западналата инфраструктура не е чак толкова трудно да бъде възстановена и модернизирана и остава това, което е най-трудно - да се промени мисленето на човешкия фактор.
    И вместо да се залага и чака на мега проекти, дето никаки не е ясно до какво ще доведат, да се поразбуди местното население, особено в крайдунавските градове, които на всичко отгоре имат и традиции и дори в турско време са били източник на цивилизация, та нещата да потръгнат.

  8. 8 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1147 Весело

    Преди да охраняваме дунавския лимес , мисля че трябва да превземем КОнстантинопол!

  9. 9 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 1152 Неутрално

    Ми защото манталитетът на управляващите в Австрия е европейски, а този на нашите -- централноафрикански.

  10. 10 Профил на Carrera Panamericana
    Carrera Panamericana
    Рейтинг: 390 Неутрално

    За последните 30 години в страната се разви такъв тип икономика, в която северна България не успя да се включи. Имаме централизация на услуги и администрация в София, някаква индустрия около Пловдив защото е на половин магистрала разстояние като тръгнеш от Цариградско, и мутротуризъм по морето.

    В северна България няма кой знае какви туристически атракции, истинският потенциал на дунавските градове е да бъдат речни транспортни и индустриални хъбове, както са били до голяма степен преди комунизма. Ако имаше индустрия която да ползва реката за транспорт до останалите дунавски държави, картинката щеше да бъде коренно различна.

  11. 11 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 329 Неутрално

    Уважавам г-н Николов и ценя това, което прави в неговата област на познание. Тук, смея да твърдя, се е изказал неподготвен. Много време и място би отнел един, дори и кратък, разбор на причините /входящите параметри/ за деградацията на района. Бих извел една, която ще е максимално разбираема за г-н Николов. Това е пролетаризирането на хората, ударно прокарвано след Съветската окупация. Познавам много хора от тези краища, работил съм там и, за съжаление, пролетарския манталитет в най-примитивната му форма там продължава и днес да се приема за норма на поведение дори и от хора, претендиращи да са образовани. Това доведе до срива след 1990 и възхода на всякъкви бандити, управлявящи и днес. Другото свърши демографията и шоковото нарасване на циганската популация.
    За съжаление, дори и в такъв велик български град като Русе не можа да се намери човек на нивото на Васил Кънев в Севлиево, който да мобилизира разполагаемте ресурси в полза на общността.

  12. 12 Профил на jmf29537805
    jmf29537805
    Рейтинг: 547 Неутрално

    Г-н Николов не е посмял да представи основния проблем на Северозапада.
    Това, че циганите там са много.
    В Лом са над 60% вече.

  13. 13 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3065 Неутрално

    Т.нар. дунавска култура по реката на Запад води до сърцето на Европа, днес осеяно с останките от някога великата Австро-Унгарска империя. Сегашното поколение наследи физическата архитектура и изкуството на величествени западни катедрали, театри и музеи. Но сякаш липсва увереност, че днешните поколения могат да се похвалят с такива постижения. Подобно на инфраструктурата и инженерството от края на Римската империя точно преди нейния разпад, континентът днес почива на лаврите на технологиите.

    Усещането за депресия в Европа напомня на Толкин в описанието на митичната земя на Гондор във "Властелинът на пръстените". Големите стени на Гондор, оживените традиции и богатата история служат като опора на хуманната Средна земя. Но с течение на времето хората от Гондор изпадат във военно и духовно безсилие от десетилетия лошо управление, обезлюдяване и безразличие, парадоксално предизвикани от богатството...

  14. 14 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1595 Неутрално

    До коментар [#11] от "ivangabrovo":

    "Това е пролетаризирането на хората, ударно прокарвано след Съветската окупация. Познавам много хора от тези краища, работил съм там и, за съжаление, пролетарския манталитет в най-примитивната му форма там продължава и днес да се приема за норма на поведение дори и от хора, претендиращи да са образовани. "

    В голяма степен съм съгласен с казаното от вас, но това не е подминало никоя част на страната и ситуяцията с българските турци например е пряко следствие от него.
    То е комбинация от лошо/никакво образование, колективизацията и свързаното с това институционализиране на кражбите, включително от българи, масово днес от цигани и бандитско земеделие след реституцията. При това забележете, че в сверозападната част е много по изявено от севроизточната, т.е. има и някакви местни национално-психологични особености.

  15. 15 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2047 Неутрално

    Много хубав текст. Навежда на сериозни въпроси и мисли, а и е написан интелигентно, че и красиво. Достави ми удоволствие, ако се абстрахирам от факта, че попарата я сърбаме ние. Четиво за управници - настоящи и бъдещи, които са искрени патриоти. Обаче такива май няма.

  16. 16 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1952 Неутрално

    До коментар [#15] от "Мондиана":

    няма

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  17. 17 Профил на Captain Shakespeare
    Captain Shakespeare
    Рейтинг: 661 Весело

    До коментар [#16] от "Боян Таксиров":

    Няма и да има в този глобализиращ се свят!
    А, колко милионера се пръкнаха с отглеждането на зърнени култири?

    Аман от русофили и псевдопатриоти говорещи от името на народа




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK