Sorry, Иванов - нищо лично!

Монтирането на статуята на Александър Македонски в Скопие през 2011 г. Паметникът вероятно ще остане

© Reuters

Монтирането на статуята на Александър Македонски в Скопие през 2011 г. Паметникът вероятно ще остане



Позицията на българското правителство по отношение последните развития на проблема за името на Македония е адекватна и зряла. България има своите неотменими национални интереси, свързани с нашата съседка Република Македония, и ние сме решили да защитаваме тези интереси в отговорно съгласие с позициите на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО.


Уреждането на спора за името на Македония е принципен въпрос




- скандален е самият факт, че това уреждане се проточи в продължение на две десетилетия и половина. Заради проблема с името Македония не бе приета за член на НАТО през 2008 г. на срещата на високо равнище в Букурещ. Страната имаше най-голяма готовност сред другите страни в Западните Балкани да започне и преговори за членство в ЕС по същото това време.


Спорът за името блокира пътя на Македония и тласна страната по пътя на корупционния авторитаризъм на клана Груевски. Отдалечаването на европейската и атлантическата перспектива за Македония бе в съгласие с дългосрочните стратегически интереси на Белград и Атина в региона на Балканите.


Една независима и с уреден международен статут Република Македония би усложнила реализацията на старата геополитическа игра на оста Сърбия - Гърция: да контролират стратегическите ресурси на Балканите чрез общата граница помежду си, която получиха в резултат на Балканските и Първата световна война. За Белград бе също от ключово значение Македония да не се движи по-бързо от Сърбия към статута на пълноправен член на ЕС.


Загниването на режима Груевски в Скопие улесни и проникването на други външни интереси в уравнението на македонската сигурност и на мястото на Македония в региона и в Европа. След провала на Москва да осуети членството в НАТО на Черна гора Македония се превърна във възможност за


малък, но ценен трофей в похода на Кремъл
за стратегическо завръщане на Балканите


Важен напредък по пътя за решаването на спора за името бе разбирането от страна на гръцкия премиер Ципрас, че уязвимостта и лесната дестабилизация на Македония представляват средносрочен и дългосрочен проблем за интересите и сигурността на самата Гърция.


Дългосрочната дестабилизация на югоизточната периферия на Европа, надигането на неоимперските мераци на Анкара, фокусирането на Русия върху Балканите като потенциална лесна плячка, хроничната и надвисваща с все по-голяма сила бежанска криза и натиск от юг и от изток - това са само част от процесите, довели до осъзнаването сред част от гръцкия политически елит, че поддържането на "гнила държава" и на общество в криза в Република Македония е опасно за всички в региона и в неговия по-широк контекст.


Поведението на македонския президент Георге Иванов по повод на проектоспоразуменито между Ципрас и Заев е израз на неговата неотделимост от режима на Груевски. Тандемът Груевски - Иванов бяха пуснали в действие един "вечен двигател" - perpetuum mobile на своята безразделна власт в Македония: Национализъм - корупция - авторитаризъм - национализъм прим - корупция прим... Национализмът е трудолюбива емоция - трябва само да й хвърляш гориво в пещта. Така тръгна и се разрастна гротескният спектакъл на "антиквизацията" - понятие, което трябваше да отразява "античната идентичност" на Македония, но успя да отрази само тиквения манталитет на нейните управници.


Отказът на премиера Борисов и на външния министър Захариева


да се срещнат с гостуващия в София Иванов е не жест на пренебрежение - както самият Иванов го изтълкува, а позиция на национален интерес и интерес на евроатлантическата общност.


България подкрепя уреждането на спора с името на Македония - при всички необходими защити както на своя суверенитет, така и на суверенитета на останалите си съседи. България подкрепя и интеграцията на Западните Балкани в ЕС и НАТО, защото това са единствените инструменти, които могат да създадат сигурност, перспектива и развитие за региона.


Sorry, Иванов - нищо лично! Политиката не е еднопосочна улица - в нея има правила на поведение и общуване. Проблемът с името на Македония все още е открит. Предстои референдум, на който ще се произнесат македонските граждани. Предстои и решителна битка в Атина - където срещу Ципрас се изправиха всички тези, които създадоха и до ден днешен поддържат безизходицата на прословутия "проблем с името". На този фон България се държи зряло и сдържано. Ние сме направили своите компромиси и сме дали своя принос за уреждане на проблема. Нямаме основания за крачка назад - дори и в името на гостоприемството.


Коментарът е публикуван във "Фейсбук". "Дневник" го препечатва със съгласието на автора


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK