Отровната лъжа за лошия ЕС

Като слуша човек част от българските политици, може да остане с впечатлението, че България не членува доброволно в ЕС, а води тежка и неравна отбранителна битка с него, че не се ползва от неговите блага (като свободите и многомилиардните финансови инжекции), а е поробена от него беззащитна жертва, че другите страни членки (особено по-големите) са едва ли не врагове на България, които нямат друга грижа, освен да я съсипят.

Невярно и подвеждащо

Те са "лицемерни и фалшиви", "изключително нахално и колониално се опитват да ни превърнат в суровинна база и база за добив на човешка ръка", нанасят удар след удар по българската икономика и затова е "крайно време да излезем от приспивната песен и наивния сън, че ни третират като равни" и да спрем "да се държим мило и любезно" с тях...

Пътьом да отбележим, че под една или друга форма подобни неща могат да се чуят и другаде в ЕС, дори понякога и в най-големите страни, за които иначе битува убеждението, че именно те дърпат конците. Което показва, че проблемът не е само български.

Отношенията в ЕС, разбира се, не са розова идилия. А политиката и решенията му не са резултат от безоблачна братска любов. Но създаваната от много български (и не само) политици представа за ЕС като диктат на големите над малките и като война на бюрокрацията срещу хората е също толкова подвеждаща и невярна. Същността, смисълът и начинът на функциониране на съюза нямат нищо общо с нея.

Сблъсък и баланс на интереси

Тази представа може да се проследи в много конкретни сюжети. За България най-красноречивият пример напоследък е т.нар. пакет "Мобилност за автомобилния транспорт". Тук българската позиция безусловно се представя като правилна и справедлива, а позицията на опонентите ѝ - като погрешна и нечестна. Като коварен заговор за фалиране на българските фирми и отмъкване на работниците им с цел сриване на българския бюджет и умишлен грабеж (на 14 милиарда лева, или 17% от БВП).

Разбира се, че предлаганите нови регулации не са мотивирани (само) от загриженост за българските шофьори, които с месеци мизерстват по европейските паркинги. А от интересите на френските, германските, италианските и прочие фирми, шофьори, синдикати и данъкоплатци. Защото конкуренцията (която те определят като дъмпинг) от Изток им носи фалити, безработица и по-ниски стандарти на трудовия пазар. За което те също винят ЕС.

Иначе казано, независимо от това какво ни се струва правилно и справедливо, в случая става дума за сблъсък на реални интереси, като "техните" интереси са също толкова естествени, легитимни и подлежащи на защита, колкото и "нашите". Изходът от този сблъсък обаче няма да е като в спортен плейоф, в който или печелиш, или губиш, а единият отбор задължително отпада. Изходът е в намирането на разумен баланс, от който в края на краищата печелят всички.

Именно в това са смисълът и функцията на ЕС - да балансира интересите чрез взаимни компромиси, отстъпки и компенсации. Както по конкретни теми, така и по-общо. Рано или късно Брюксел ще намери този баланс и за автомобилните превози, както многократно го е правил и ще продължи да го прави. Включително в още по-заплетени теми и конфликти с много по-висок залог, каквито има в изобилие и в момента - например около новия бюджет, промените в миграционната политика и реформата на еврозоната.

Инструментите

За тази цел ЕС разполага със съответните инструменти. Това най-напред са неговите институции, които осигуряват представителност на безкрайното разнообразие от национални, политически, икономически, социални, регионални интереси. Крайните решения са резултат от сложен баланс и обвързаност на правомощията между трите основни институции на съюза - пряко избираният Европейски парламент, съветът, в който заседават правителствата, и Комисията, която изпълнява поставените ѝ политически цели, като предлага законодателни и оперативни решения. Затова, когато чуете някой да критикува "раздутата европейска бюрокрация" (която впрочем е много по-рационална и ефективна от администрацията в редица страни членки), попитайте го дали е готов да съкрати представителството на своята страна или партия в европейските институции.

Всички печелят

Естествено, ЕС трябва да се реформира и развива. Също както и много от страните членки, чиито политици често си измиват ръцете с ЕС, за да прикрият собственото си нежелание и безсилие да направят необходимите реформи. Но голямата картина, която не бива да изпускаме от поглед, изглежда така: от този процес на постоянно търсене на баланс в крайна сметка печелят всички. И затова са част от най-могъщия обединен пазар и най-доброто място за живеене в света - пространство на свобода, права, законност и мир.

Затова никак не е чудно, че това пространство е подложено на силен натиск отвън - от мигриращите, които търсят по-добър живот, от икономически конкуренти, от диктатори, които виждат в неговия привлекателен и заразителен пример заплаха за себе си и за властта си.
Има обаче и опити за "предаване на крепостта" отвътре. Отровната лъжа за "европейския гнет", разпространявана поради неразбиране или с някаква користна цел, работи именно за това.