За визията на министъра

За визията на министъра

© Асен Тонев



На 16 юни, на първия форум на движение "Реформи в културата" в Пловдив, бяха отправени принципни критики към културните политики в България: освен изброяването на известните болни проблеми на всеки от културните сектори най-важната беше, че всъщност отсъства визия за развитие на българската култура.


Министър Банов, който присъстваше заедно с целия си екип, не прие тези критики. "Нямам самочувствие на човек, който няма визия" – заяви той, изказване, което после беше мултиплицирано в медиите от PR отдела на министерството.


Много е хубаво, че министърът има визия. Остава да ни каже каква е, защото забрави да направи това. Това, че щял да даде малко повече пари за библиотеки, за центъра за книгата, за центъра за съвременен танц и пърформанс, че няма да мести Червената къща също е хубаво. Само че е
поредното действие "на парче", кърпещо нещата тук или там, не е визия.




Визията е ценностна база и избор на стратегическа посока, в която ще се развива българската култура, тя е и основание за бъдещи културни политики, философия на управлението. От нея следват приоритети, а може да последва –


дай боже! – и национална стратегия за култура


А може би дори цялостна, системна реформа в законодателната база на културата.


Бихме искали отново да поканим министъра да сподели своята визия. И за негово улеснение ще направим нещо като карта, т.е. ще опишем възможни избори, различни посоки и философии, на базата на които би могла да се развива българската културна политика. Не претендираме за систематичност, просто в популярен вид изброяваме най-известните от родната и световната практика модели.


Да започнем обаче с псевдомоделите.


Първият от тях, който е и най-близо до българската реалност, може да бъде озаглавен


"плащане на заплати и закърпване на дупки"


Тоест. това всъщност е отсъствие на културна политика, имитация. То не е нищо повече от обслужване по инерция на създалата се безрадостна ситуация в българските културни институти. Плащаме дължимите възнаграждения в самото министерство, и колкото има – в театри, опери, оркестри, библиотеки, читалища и пр. Плащаме им такива, каквито сме ги заварили, без реформи, без кой знае какви промени, макар понякога да пипаме тук и там, да правим малки ремонти, даваме, ако има пари, малки увеличения. Плащаме ги с бюджета, който са ни отпуснали за култура – под 0.5% от БВП (въпреки предизборните обещания на ГЕРБ за 1%). Плащаме ги също и според това коя художествена гилдия е по-креслива в момента – на нея й се дават малко повече. И парите свършват, а с тях и т.нар. културни политики.


Цялата тази инерционна дейност всъщност обслужва една


изградена по времето на социализма,
нереформирана и неефективна институционална инфраструктура


която навремето, добро или лошо, е била създадена въз основа на съвсем различни приоритети и според съвсем различни принципи от тези, формулирани в чл.2 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК).


Вторият вариант е разновидност на първия. Той е свързан не с директни плащания, а с т.нар. делегирани бюджети. Ситуацията е оставена абсолютно същата, нищо не е реформирано, тежкото наследство си е пак тук, само дето малкото пари се разпределят не ситуационно, а предварително, по неясни, но обявени за "пазарни" критерии. И културните институции получават по малко парче от малката баница, след което са оставени да се оправят сами на пазара на културни продукти, ако въобще има такъв – това е друга тема.


Ефектът е бум на всичко, което е лесно смилаемо и бързо се продава


Ако случайно някои от директорите има пазарен усет, той просто комерсиализира брутално дейността на поверения му културен институт, без да се интересува от културно качество и други критерии. Ако ли не...


Да напомним: всеки истински модел на културна политика би трябвало да е свързан с визия за реформа и произтичащо от това ново, приоритетно разпределение (1. Вариант - на същия мизерен бюджет; 2 вариант – на нова бюджетна рамка и по-голямо финансиране на културата – но за последното трябва да се намерят аргументи, за да бъде убедено финансовото министерство). Тук няма да подсказваме нищо, нека министърът сам да ни каже какви реформи предвижда и какви ще бъдат приоритетите му.


Следващият модел културна политика е допълнителен. Той не засяга "вътрешната културна политика", повече е насочен навън и може да бъде наречен "и ний сме дали нещо на света". В него, за разлика от първите инерционни възможности, има политическа воля – тя иска да изтъкне постиженията на българската култура, да ги направи видими по световни сцени, концертни зали и галерии. Това, разбира се, не е лошо. Когато има постижения, те трябва да бъдат изтъквани, когато има с какво да се гордеем, трябва да го показваме, от това би могъл да спечели и имиджът на България. Но не ви ли дразни нещо в изразите "изтъквам се", "показвам се"?


Културното самохвалство не е културна дипломация, нито автоматично гарантира културна консумация на български културни продукти в чужбина. То не осигурява от само себе си вниманието на Европа и света към това, с което ни се иска да се похвалим: може да се случи така, че с разни недомислени грандомански инициативи "пред света" не постигаме абсолютно нищо, просто профукваме пари на данъкоплатците. Тук опасността културните политики да се сбъркат с елементарен PR и самореклама e на една ръка разстояние.


Идеята за подновяване на функцията на българските културни институти в чужбина не е лоша, но изисква конкретност и отново идеи за политики - очакваме ги от министъра. И нека той помни, че принципът "и ний сме дали нещо на света" винаги трябва много внимателно да се балансира с принципа


"и светът ни е дал нещо, дори много неща"


т.е. с осигуряване на достъп до качествени чужди културни продукти за българските граждани. Да напомняме ли очевидното - че светът е голям, а България – малка? Културата не работи по модела "по света и у нас", не може да бъде затворена в национално-клаустрофобични граници. Тя е обмен, общуване, общност, намеса, участие в културни трансфери, в световни и европейски културни процеси, проблеми и конфликти – а не просто "себеизтъкване", пък било то и гордо-патриотично. Осигурява ли българската политика участие в глобалните процеси и как гарантира, че българските постижения наистина (а не само пожелателно) присъстват в световната културна комуникация и упражняват реално влияние?


Друг възможен модел разтоварва Министерството на културата и му дава чисто регулаторни функции. В него то вече не определя посоки и няма нужда от собствена визия, защото единствено създава условия други да правят това. Казано иначе – това е модел, който осигурява и гарантира демократични възможности на множеството културни субекти, които реално произвеждат култура. Тоест министерството създава примерно фондове със справедливи правила за всички и културни институти и организации могат да кандидатстват с проекти в тях. Така не един централизиран управленски орган, а самите организации в множество инициативи определят "сумарно" посоката, в която се развива българската култура.


Този принцип звучи добре, демократично, но пред него има много проблеми – както практически, така и философски. Първият проблем е бюджетът на фондовете, или по-добре казано – на Фонда. Както е известно, националният фонд "Култура" е мизерен, не стига за нищо. Питаме министъра


възможно ли е да се създаде един съвсем нов фонд
и според какви принципи ще се управляват парите в него


как ще се осигурят демократични и справедливи условия за всички? Как ще се преразпределят парите, ако отидат в този фонд от съвсем нов тип? Трябва ли той или не? А ако има - какви и кой и как би ги определил? Защото колкото и да е демократичен, този модел на управление оставя отворени въпроси, които роякът от отделни организации едва ли може да реши. Как ще се осигури възпроизводството на националния културен капитал, как ще се опази и реставрира културното наследство? Каква е политиката към българския език? Как ще се свържат политиките за култура с политиките за образование? Какво да правим с наличната мрежа от библиотеки и читалища? Какво ще правим с институтите в чужбина?


Тези въпроси не могат да бъдат оставени на отделни културни оператори, те са държавни задачи и изискват стратегическо мислене и държавнически избори, свързани с традицията и дългосрочни културни процеси, със самата културна идентичност на българските граждани, с баланса между етнически, религиозни и малцинствени култури. Ако новият Фонд има приоритети - кои области на културата ще бъдат оставени на културните оператори, кои ще останат, управлявани от приоритетите на държавата? Да не забравяме, че настоящата практика вече е посочила съвсем друг болен, чисто практически проблем: в момента журитата за конкурси за проекти в стария "Фонд с малко пари" често са белязани от лобизъм и безогледен гилдиен егоизъм – всяка културна сфера тегли към себе си. Как, с какви правила може да бъде предотвратено това?


Последният тип културна политика, който ще посочим като възможност, е наистина сложен. Той не мисли за културата като ограничен "сектор", в който има подсектори - кино, театри, опери, библиотеки и читалища, а я мисли като


жизнена среда и качество на живот


Това значи, че се опитва да проследи и управлява най-трудните баланси и диалектически взаимовръзки – между подкрепа на масови културни инициативи "отдолу" и елитна култура "отгоре", т.е., между "висока" култура и култура на всекидневния живот. Той търси децентрализация и демократично равноправие между различни етнически, религиозни и езикови култури, осигурява възможност за избор и изява, за достъп, който не нарушава авторските права, за творчески изяви на разнородни културни субекти. В последна сметка той не подкрепя "на парче", а търси косвени лостове за упражняване на системно управленско влияние върху културното равнище на нацията, т.е. върху очевидните и споделени ценности, върху културните навици, върху културните компетентности на българските граждани, върху "сетивата" и потребностите на културната консумация. С тях гражданите придават ценност не само на своето потребление, но и на своя живот. Това е точката, в която културата е жизнена среда и качество на живот. Затова за нея е нужна и грижа, подобна на екологичната - като към заобикаляща ни среда, която е в риск. От този тип културна политика следва и съвсем друг вид културна дипломация – но няма как да навлизаме в подробности.


Ще спрем дотук, с горните схематични описания на избори, философии, политики и посоки за развитие на културата: ще отбележим само, че в рамките на тази карта от възможности могат да се правят избори, леви и десни, централизирани или по-малко централизирани. Без съмнение изброените принципи и философии могат също така да бъдат и комбинирани, балансирани, дори синтезирани – но това също трябва да се прави съзнателно, премислено, с избори, базирани на политически ценности, с определяне на дългосрочни приоритети, с изтъкване на социалната ценност на тези приоритети. А в процеса на правенето на тези избори те трябва да бъдат споделени и обсъдени с обществото.


Ще се радваме, ако министър Банов ни обясни къде се намират той и неговият екип на предложената от нас карта: какви са техните избори. Ако пък картата нещо не му харесва (тя е условна така или иначе), да се чувства свободен да я зареже. Нека възприеме настоящото просто като покана и повод да сподели своята визия, философията си, приоритетите си. А не само да ни казва, че имал такива.


Като се обръщаме към него с този въпрос, му обещаваме, че ние, т.е. движение "Реформи в културата", ще му отвърнем със същия жест – ще споделим нашата визия за развитието на българската култура в момента, в който я разработим докрай. Това ще стане вероятно в рамките на една година, след четирите критически форума, които планираме – след вече проведения в Пловдив, ще има наесен такъв и в София, а след това още два в областни града. На тях експертни екипи, творци, културни активисти и ангажирани граждани ще обсъдят заедно проблемите на културната политика, ще обобщят своите оценки и ще предложат идеи, приоритети и конкретни мерки за развитие. Ще информираме периодично българската публичност за този процес - с настоящото слагаме в "Дневник" началото на серия от публикации на движението по различни конкретни проблеми.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3124 Неутрално

    М-мм, прекрасна идея за българските културни центрове в чужбина. Навалица от културтрегери ходят немили недраги и няколко десетки синекури ще им дойдат като манна небесна.

  2. 2 Профил на elizabetharper
    elizabetharper
    Рейтинг: 49 Неутрално

    Банов и целия му екип...Кой точно е екипът му? Кои са хората в него и в какви области на културата са експерти? Кой е екипът му в сянка? Защо повечето обществени поръчки на сайта на министерството са за строителство и услуги, нямащи общо с културата ? Означава ли това , че останалите пари за култура се раздават от странни журита чрез странни членове на комисии? Има ли конфликт на интереси в комисиите? Овчаров раздава ли пари за Археология сам на себе си?Кога ще се даде отчет за разходването на парите за културни проекти за европредседателството , заради които бе арестуван бившия зам. Министър Дерелиев?

  3. 3 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3105 Неутрално

    Хайде холан!
    На "културните институции "0,5 % от БВП им бил малък, искат ЕДИН ПРОЦЕНТ.
    Никъде не прочетох, колко средства влизат от собствени приходи и какъв процент са тези приходи от парите давани от бюджета.

  4. 4 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1175 Неутрално

    Културата не е самоцел ,а кауза на всички ,които имат претенциите /както проф.Кьосев/ да разбират от нея ! Защо чак сега и защо по този начин се отрича всичко ! Къде бяха тези ВЕЛИКИ КУЛТУРТРЕГЕРИ на "модерна България " още когато се допусна т.н.чалга - култура да превземе Българското "културно пространство "????Най-ярки представители , освен всички "пошли " т.н.реалити -формати по масовите медии като Биг Брадер , Вип Брадер , Шоуто на Слави /който пък и политик ще става / , Барековата чалга в пловдивския му период / която го изстреля до Брюксел / и други такива ! Защото не всеки българин иска , обича или има възможност да слуша класика или качествена поп музика , не всеки отделя време за театрална постановка / не ми говорете , че нямали пари , защото за цигари и ракия се намират / гледа телевизия ,която с малки изключения облъчва с прикрита порнография и чалга.Ще кажете - свобода на словото - да на словото свобода ,но не "слободия "! Така полека лека и младите българи представят казаното от Слави за "чиста истина " или се възхищават на Мара Оварячката , другата другарка ,която чалгизира Вапцаров ! И после искаме - а какво даваме насреща ! Нали се сещате , че ако законодателно се опита примерно да се ЗАБРАНИ Слави или някои от т.н.Брадъри ще има протести от възмутени за пореден път хора - кои платени , кои не ,за това ,че се посяга на ЛЮБИМИТЕ ИМ КУЛТУРТРЕГЕРИ !И веднага ще получат подкрепата са съществуващата в момента ОПОЗИЦИЯ - която и да е тя ! Проблемът е глобален , а не само на министър Банов или на който и да е друг министър на културата !

  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2450 Неутрално

    Прекрасен текст на Александър Кьосев!
    Жалко, че в МК едва ли някой чете...
    Време е културната ни политика да напусне 19-ти век, фолклора и бутафорията и да "види" как се движи културният процес на непереферните култури...

  6. 6 Профил на dogwoman
    dogwoman
    Рейтинг: 2124 Неутрално

    Абе Кьосев, синът на Божана беше при вас, организатор на форума се явяваше, джанъм. Що не го питахте него като как се прави културна политика, жената върти успешно издателство от години.
    Събрали се юнаци от ДаБг да маскират политическо сдружение като гражданско, министърът чак лично се явил да им прави диван чапраз, а Кьосев отново недоволен.
    Върнете културния отдел в Дкмс, като ви е толкоз мило да си говорите празни приказки на маса.
    Прочетох статията, тъй като темата ме интересува. Загубих си времето!

    Доброто е заразно
  7. 7 Профил на dogwoman
    dogwoman
    Рейтинг: 2124 Весело

    Прекрасен текст на Александър Кьосев!Жалко, че в МК едва ли някой чете...Време е културната ни политика да напусне 19-ти век, фолклора и бутафорията и да "види" как се движи културният процес на непереферните култури...
    —цитат от коментар 5 на selqnin


    Направо божествен! Ти какво разбра от него?

    Доброто е заразно
  8. 8 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2401 Неутрално

    Няма визия ли???

    „Цялата тази инерционна дейност всъщност обслужва една изградена по времето на социализма,…“ - Изградена по времето на социализма беше стигмата за Самуил и ослепените войни. За подробности се отнесете към мнението на Ивайло Дичев. Разчупи се. И вече има друг Самуил.

    "и ний сме дали нещо на света" – Разбира се. И това не е елитарността на културата от соца, а традициите от преди въвеждане на Християнството. Тук пък няма промяна в „Джендър“ посока, кукерите си остават кукери и лазарките – лазарки.

    Всичко това е в рамките на този бюджет.
    Визия има. Просто това не е визията на кликата.

  9. 9 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2450 Неутрално

    До 7
    Текстът е прекрасен и най-вече смислен!
    Така мисля, доколкото Бог ме е дарил с тази способност!
    Или според Вас нямам право на мнение?!?!?!
    Вие какво смятате, че съм разбрал?

  10. 10 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Събрали се юнаци от ДаБг да маскират политическо сдружение като гражданско, министърът чак лично се явил да им прави диван чапраз, а Кьосев отново недоволен.
    —цитат от коментар 6 на dogwoman


    Малко уточнение. "Да,България", в което Кьосев понастоящем е член на ръководството, е опит една протестърска структура, по-точно Протестна мрежа, да се превърне в политическа партия и да влезе на политическия пазар. Опит донякъде успешен, защото преди година и половина успяха да излъжат необходимо брой хора да си регистрират партията "Да, България".

    Постигнаха го за сметка на тогавашната политическа популярност на Христо Иванов, известен днес като Пинокио. След което Протестната мрежа, която всъщност е няколко човека около Антоанета Цонева, отдавна известна като Кака Цона, изпъди оттам всичко различно от себе си.

    Съвсем естествено като последици се случиха две неща. Първо, самият политически проект стремително се скапа и загуби всякаква обществена подкрепа и дори интерес. Второ, не им остава нищо друго освен да се преструват на социално и силно загрижени за всичко в обществото, включително и културата.

    Остава да се види дали някой освен самите тях им обръща внимание.

  11. 11 Профил на dogwoman
    dogwoman
    Рейтинг: 2124 Весело

    Вие какво смятате, че съм разбрал?
    —цитат от коментар 9 на selqnin

    Вместо да задаваш смешни въпроси, моля те да отговориш кратко, ако ти е възможно.
    Какво едно конкретно нещо разбра, че предлага авторът?
    Освен дето казва, че министърът няма визия, но към момента и те нямали визия и визията щяла да е готова до една година?

    Доброто е заразно
  12. 12 Профил на svoboden
    svoboden
    Рейтинг: 1988 Неутрално

    Отново старата комунистическа песен. Искаме 1% от БВП за да произведем висококултурни спектакли, които никой не иска да гледа и без пари, да не говорим ако трябва да плати и 10% от цената им.
    Всички обаче трябва да събираме пари и да издържаме “производителите” на тези спектакли, защото те са културни, а ние прости.

  13. 13 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2110 Неутрално

    Правилни въпроси се поставят, но все си мисля, че каквато и визия да има, който и да бил министър, всичко опира до пари. А парите не растат по дърветата и както сме свидетели, всеки Божи ден има поне по едно искане за повече и по-големи плащания.
    То не беше полиция, да не споменаваме здравеоопазването, какво да кажем за армията ( там какви пари ще изчезнат, бедна ни е фантазията), да си спомним и за образованието, паметници и археология, правосъдие и т.н. - край нямат.
    Така че, за да има някакви приоритети, очевидно трябва да се върви в две главни направления.
    Едното е да се прави, ама истински, а не псевдо действия за максимално подобряване на бизнес средата, та да се генерират по-големи приходи в бюджета, защото горните сфери се захранват единствено от там.
    А второто направление е истински реформи, та наличните пари да се разходват по най-добрия начин.
    Иначе ще продължим да си караме както е досега - който е най-гласовит или е по-близо до спечелилите поредните избори, той ще получава, а другите ще чакат или ще правят халтура, та да преживяват някак си.

  14. 14 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2450 Неутрално

    До 11
    Проф. Кьосев в качеството си на интелектуалец и университетски преподавател по "Културология" има обществен дълг да задава въпроси и да изисква притежаващите временно властта да я упражняват в обществен интерес, а не да "дава предложения"!!!
    Според скромното ми селско мнение се е справил прекрасно с този си дълг!
    Хайде сега Вие , "11" ако желаете и можете отговорете на въпроса :"Как Министъра на културата се е справил със своята обществена мисия да структурира модерна и европейска визия за българската култура"?
    Благодаря предварително!!!

  15. 15 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2819 Неутрално

    До коментар [#4] от "doroteus":
    Прощавайте, но вие говорите за телевизия. Телевизията не е част от културата, а средство за предаване на информация за нея на широката публика. Тук задължения по закон имат единствено обществената БНТ, както и националното радио. Вие добре забелязвате, че за жалост БНТ си остана средство за масова пропаганда на партията (която е на власт в момента). Появата на чатни телевизии с цитиране от вас предавания има и положителен, макар и минимален ефект, доколкото откъсва част от мразещите да мислят от тази пропагандна мелачка.
    Проблемите, които поставяте (аз ги обобщавам като чалгализация) са на отделния човек - възпитанието му, семейството му и семейната среда, образованието му. Ако един образован, критично мислещ човек, свободен, отговорен харесва "Биг Брадър" например това не представлява никакъв проблем. Както ако харесва футбол или играе тото (национална лотария), или си пийва вечер по 1-2 ракии. Той работи, развива се, плаща си данъците, възпитан е и със сигурност отделя време за театър, опера, концерт.
    Да се забранява "Шоуто на Слави" или цинична чалга песен е недопустимо решение. Освен всичко друго и за това, че съучениците на моя син не са и чули чалгата по Вапцаров, не слушат чалга, а балът си изкараха в рок клуб, като тези, които бяха с коли не са пили алкохол. Такива хора (не защото синът ми е сред тях) са много по-ценни като зрители и консуматори на култура, отколкото накараните със сила било то със закон забраняващ нещо друго или заплаха за санкция.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  16. 16 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 745 Неутрално

    До коментар [#14] от "selqnin":

    Освен че е професор, интелектуалец и култоролог, г-н Кьосев е известен с редица други интереси. Например, той обича да играе бридж в компаният на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, както и да пише политически меморандуми в компанията на Евгени Дайнов и Огнян Минчев. Една многостранчивост, която някой зложелател би помислил за безпринципност.

    За такива хора липсата на визия е крайно характерна просто защото истинска такава не е възможна без дълбока собствена убеденост в нещо, основан на стабилна система от ценности. Хора, които имат интелекта, но на които такава вътрешна основа просто липсва, съвсем естествено се озовават в протестърски среди, каквато в случая е политическата му партия. Протестърите по принцип се отличават с това - нямат идея какво да правят, но умеят да виждат обществените кусури. И ги посочват не за да ги лекуват, а само и единствено да се самоизтъкват.

    Какъвто е и конкретният случай.

  17. 17 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1175 Неутрално

    До коментар [#15] от "Gopeто":

    И вие искате от подобен човек да отиде на театър , хубав филм , симфоничен или истински поп - концерт ! Искате да чете стойностни книги ????Културата се формира навсякъде - в семейството , в училище , на улицата , по телевизията и когато там се прехласват по чалгата и хора като разни Златки , Барековци , Славчовди , реалити - шоута ,което се представя " сдъвкано " не изисква мислене и води до пълно опростачване и затъпяване , дори и най-добрата концепция , на най- интелигентната партия и съответно министър , при бюджет - неограничен - няма да може да възпита в истинските културни ценности нито младежи , нито родители ! Освен ако им плащат да ходят на театър ,както се плаща за "протест" или за "Гласуване "!

  18. 18 Профил на yanne
    yanne
    Рейтинг: 2481 Неутрално

    До коментар [#10] от "gullwing":

    Остава да допълня,че част от НПО-тата в ПМ са пълни с такива културтрегери,деца на соц-културтрегери,които цял живот са живели на нечия издръжка и родителите им, и самите те живеят на принципа "Кой ще ни даде пари?!" .Съвсем естествено е да се опитат да се набутат на някой пост,където ще могат да УСВОЯВАТ.Затова толкова атакуваха Вежди Рашидов.Затова Минеков толкова се натискаше да става министър на културата във втория кабинет на Борисов,а като не стана се скъса да плюе.Е,той си е взел добре урока от баща си,ловния другар на Тодор Живков.

  19. 19 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2819 Неутрално

    До коментар [#17] от "doroteus":
    Извинете ме, но телевизията не формира култура. И изобщо никога не е имала подобна задача. Няма как всички хора да харесват само стойностното изкуство. И няма нужда. А и за да определиш едно проеизведение като стойностно, понякога ти помага някой булмач за масовата публика. Затова ви казвам - свободен и мислещ човек няма как да се изкуши от телевизията. А сред младото поколение все повече не се гледа телевизия. И да децата ходят по свое желание (организирани от учителите си все пак) на театър, мюзикъл, опера, концерт, гледат филми, четат книги. Моят син учителката му по английски в 9 -ти клас го запали да чете книги. И доскоро стипендията му отиваше за книги.
    А аз като бях на неговите години ме задължиха да отида на концерт на един хор. Проблемът беше, че преди края на концерта започваше решителен мач от еевропейските квалификации на националния ни отбор (за 1987 г. говоря) и нито едно от 20 - те момчета не искаше да отиде. След заплахата от изключване отидохме, но освиркахме шефа на БКП, кмета, директори на заводи, а докато пееха хористите високо дюдюкахме. След първата забележка да пазим тишина си тръгнахме.
    Ако бях отишъл по друго време без да ме задължават най-вероятно концерта щеше да ми хареса.
    Затова трябва да възпитаваме децата си да мислят, да са свободни, критични и бунтуващи се. И да не се притесняваме, че гледат Биг брадър. Разумен човек никога няма да се пристрасти към подобна глупост.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  20. 20 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2819 Неутрално

    До коментар [#16] от "gullwing":

    И за какво му е на проф. Кьосев да се самоизтъква, след като има признание?
    Най-малко на студентите си.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  21. 21 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2294 Любопитно

    И аз бих попитала министъра-визионер дали някой вдига поглед към печалната фасада на Столична библиотека, паметник на културата, "разсечен" по средата от зловеща пукнатина, която тежките машини, тъпчещи площада от месец, застрашават всекидневно!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  22. 22 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4479 Неутрално

    ....Означава ли това , че останалите пари за култура се раздават от странни журита чрез странни членове на комисии?....
    —цитат от коментар 2 на elizabetharper


    Твоите разсъждения се обуславят от следния цитат:

    "....Друг възможен модел разтоварва Министерството на културата и му дава чисто регулаторни функции. В него то вече не определя посоки и няма нужда от собствена визия, защото единствено създава условия други да правят това....как ще се осигурят демократични и справедливи условия за всички? Как ще се преразпределят парите, ако отидат в този фонд от съвсем нов тип? Трябва ли той или не? А ако има - какви и кой и как би ги определил? Защото колкото и да е демократичен, този модел на управление оставя отворени въпроси, които роякът от отделни организации едва ли може да реши..."

    Всичкото това дали не отговаря на сегашното положение?

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK