Колкото и да сме различни

Протест на майки на деца с увреждания

© Цветелина Белутова, Капитал

Протест на майки на деца с увреждания



В серия от публикации във "Фейсбук" Кристиян Григоров коментира положението на хората с увреждания. Със съгласието му "Дневник" публикува негов текст със съкращения.
Кристиян Григоров - Крис, е на 24 години и е от град Етрополе. Ражда се напълно незрящ и с тежко костно заболяване. Три години се обучава в училище за незрящи, след което учи в гимназията в родния си град. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Освен с преподаване се занимава с музикална, писателска и журналистическа дейност. Членува в организации на хора с увреждания, включва се в граждански инициативи. Смята, че дискусията за асистирането на хора с увреждания е пряко свързана с цялостното разбиране за интегрирането им в обществото, а целенасочените и общи усилия в по-адекватни образователни и социални политики биха допринесли за това.


Човекът със или без увреждане на първо място е човек


Това, че е със или без увреждане, е негово човешко и напълно естествено качество, което нито го прави повече, нито по-малко човек.




Човекът с увреждане най-често се ражда в среда, в която увреждането му се приема за цялостна непригодност. А понякога се ражда и в среда, в която се приема като определящо го различие, каквито всички имат. Напоследък нерядко средата е смесена и когато той съзрява, сам избира как да се възприема, с което заявява на другите съгласие или несъгласие с това как те се отнасят към него.


Културите, които са стигнали дотам да разбират увреждането като различие, без да му
придават свръхпозитивни или свръхнегативни окраски, изградиха подкрепяща среда за такива хора. Тази среда, най-просто казано, се състои от две неща: Първо: всеки, окачествен като здрав, без да му коства свръхголеми усилия, да може с труда и познанията си да бъде полезен на всеки друг, включително и на ощетените физически, умствено или психически, така щото той да се чувства по-добре. И второ: тези, определени като лица с увреждане, със своя опит и познания да бъдат полезни на други, без оглед на това какво различие имат, които се нуждаят от тях по някакъв начин.


Така в една подкрепяща среда тези хора спират да са категория във всички житейски ситуации. С други думи, докато слепият човек свири на сцена заедно с виждащи, важният акцент е музиката, която всички правят заедно, всеки по своя специфичен начин, и там няма категория освен музиката. Ако обаче слепият иска да свири с други зрящи хора и те виждат нотите, а той не, това се казва, за да се преодолее проблемът. Ако слепият поради своя слух свири най-добре, отново слепотата му е важно качество, което му дава преимущества. С този пример давам да се разбере, че слепотата е една от многото особености, които може човек да притежава, и нито нейното настойчиво наблягане, нито постоянното й отхвърляне би спомогнало за вникването в спецификата на тази особеност.


Всяка ситуация изисква различно третиране на едно увреждане, както това важи за всяко човешко качество. Ниските играчи не са добри в едни спортове, но са най-добрите в други. А в шахмата това е последното нещо, за което се замисляме.


Животът постоянно опровергава склонността ни да поставяме нещата в категории


В среда на адекватно възприемане на хората с увреждания като важна и неизменна част от цялото общество те се сливат с останалите и никой разсъдлив човек не ги третира като непригодни. Общият признак увреждане концентрира усилията как да се преодолеят пречките и то не дискриминира човека, а дефинира спецификата му така, както с думата "роми" се дефинира етносът, с "учители" се дефинира професията и с "хомосексуални" се дефинира ориентацията.


Ето това е подкрепящата среда. Там всеки човек, според когото увреждането му го освобождава автоматично от отговорността да търси пълноценни начини за самостоятелно справяне, облекчаващи другите в грижите им за него, бива подтикнат да преосмисли своята отговорност. На него не му се позволява да се осланя единствено на чуждата помощ, защото по този начин той не може да открива възможностите си и да ги развива.


От друга страна, за да се постигне баланс, не се толерира и прекаленото желание на човека с увреждане да прави всичко абсолютно сам, тъй като той подлага на риск здравето си и често, образно казано, може да стъпи накриво. Дори и подкрепящата среда още работи по въпроса как достъпът до всичко да е уреден за всички без оглед на спецификите. Уви, няма напълно пригодена система. Затова човекът с увреждане има правото да ползва асистент, който да допълва функциите му и да го подпомага.


Какво става в една друга среда, в която увреждането се разбира като непригодност от преобладаващата част от населението


Там все още сляпо се напипва някакъв правилен подход. Гледат се примери от развитите култури, търси се начин да се постигне баланс, но отношенията прелитат в крайностите. От даване на големи привилегии до поставяне на ненужни ограничения, от покровителстване от страна на така наречените здрави до желание тотално да им оставят инициативата и да не се месят, от жалостивия плач до безмерната възхита, от отзоваване на всеки вик за помощ до пълна незаинтересованост... от пълно посвещаване на проблемите до пълна изолация от тях, от гняв към управниците до възхвала на техните намерения, от самонадеяно изтъкване на отношения към хората с увреждания като към равни до неудобство да се общува с тях като че са извънземни, от жалващи се жертви на убиващата ги система до герои, съществуващи въпреки системата...


Да продължавам ли? И тези крайности се срещат и спорят коя да надделее, а в невежеството си не виждат колко са едностранчиви, повърхностни и нестабилни.


Когато в една подкрепяща среда се дефинира група по даден признак, това важи само за конкретните ситуации, в които се решава техен проблем или се осмисля някое тяхно преимущество. Но това не се прехвърля върху всички сфери на дейност на тези хора, няма стереотипни представи и няма предварителни нагласи. Това улеснява всеки, лишен от зрение, слух, говор, ръка или крак, да се възприеме като индивид със своята специфика и необвързан с други слепи, глухи, неми, куци и сакати. Защото само като погледнем слепотата, тя има най-различни нюанси.


Неподкрепящата среда се нуждае от внушения и самовнушения, че различните по признак увреждания имат нужда от еднакво третиране.


В неподкрепящата среда се развива и
особено разбиране на думата интеграция


Там тя не е взаимно свързване и приобщаване. Не. Тъкмо обратното. Интеграцията се прави от "здравите" за "увредените". А в някои случаи от "увредените" за "здравите".


В повечето случаи се прави така, както "здравите" я разбират и приемат, понеже се счита, че увреждането е състояние на пациент, в което той не може другояче, освен да чака лекарят да му предпише хапчета. В общество на крайности тя става също крайност. Или си изолиран в специално училище, където времето е спряло и пространството е тясно, или си "интегриран" в шумната врява на масовото училище, в което времето сякаш бърза, а пространството е толкова голямо, че и сред много хора се чувстваш сам и неразбран. Тази крайност, наречена интеграция, идва да спаси от другата крайност, наречена дезинтеграция. Обаче усложнява положението. Толкова е голям нейният неуспех, че едни още повече не искат да се разделят със своите специални училища, предприятия, домове и институции, а други проявяват тотално безхаберие какво става в тях.


В подкрепящата среда целта на специално училище или специално предприятие за хора с определен тип различие не е да подчертае проблема им или да го крие, а да подкрепи в неравностойните условия, създадени от други, и да даде ценния опит как сред тях човекът с увреждане да се чувства добре, без да му се налага да се изтъква или срамува от своето различие.


В неподкрепящата среда или го изтъкваме, или ни е срам. И ето как става:
Мнозинството от хората знаят, че не са "добри", а много им се иска да са такива. Иска им се да заблудят и себе си, покрай това и другите, че са добри. И от добрина правят пълни глупости понякога. Например решават да интегрират "хората със специални нужди" на пазара на труда. И за да стане това, те присвояват понятието "социално предприемачество".


Обществената нагласа е такава, че е склонна много повече да оцени труда на увреден пред труда на неувреден и не заради качеството на този труд, а заради увреждането и представата, че то пречи за извършването на този труд. Така увреждането става реклама.


В добре развита култура, в която незрящият работник не е нещо нетрадиционно, това няма да събуди кой знае какъв интерес. Но в неразвитата култура, която се нуждае от всякакви зрелища, това идва като страшно предизвикателство. От това хората, окачествени като здрави, които не преценяват трезво, се ласкаят от мисълта, че купувайки труда на слепите, са станали хем благодетели, хем съпричастни. Немалък процент от хората с увреждания също се радват, че са оценени и че някой ги е подпомогнал да се усетят равностойни на пазара. Само че те не са станали равностойни от това, а още по-неравностойни. Вместо на тях да се гледа като сбор от индивиди, всеки от които има своите способности и индивидуални качества, те са една група, отделена от масата по признак слепота.


Ние живеем в България. Страна, в която се опитваме взаимно да се заблуждаваме, че нещата са по-добре, отколкото са, без реално да полагаме усилия думите ни да са с покритие. Тук е неподкрепящата среда. Тук за пари се правят проекти, законопроекти, организации, чиято цел е интеграция на хората с увреждания.


Внушението е, че интеграцията е въпрос на пари


Многократно стана ясно как парите разделиха протестиращите на субсидирани и неплатени, при което субсидираните нарекоха неплатените платени, а неплатените нарекоха субсидираните продажни. А онези в парламента гледат и се подсмихват, защото класическото "разделяй и владей" пак е свършило работа и е въпрос то да се подхранва чрез субсидираните и да се позволи на неплатените да си имат безопасен водач в одеждите на един политически закърмен омбудсман.


Подкрепящата среда няма да я създадат само политици, работодатели или самите хора с увреждания, независимо дали ги наричаме инвалиди или лица с трайни затруднения и специални потребности. Подкрепящата среда можем да създаваме единствено заедно и единствено с взаимно приемане и взаимна подкрепа. Какъвто и да си, дали си гледащ външно или сляп вътрешно, дали си човек циганин или само ром, дали си душевно или телесно осакатял, дали си такъв, какъвто те определят, или такъв, какъвто ти се виждаш, ти си част от процеса.


Ако смяташ себе си за човек, можеш спокойно да кажеш: "Ние сме човеци. Колкото и да
сме различни, всички имаме нужда както от храна, вода и топлина, така и от любов, приемане и уважение. Различаваме се само по начините, по които можем да ги получим и употребим. Останалото са подробности."

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1820 Неутрално

    Подкрепям хората с увреждания, но не разбирам, защо те смятат, че Бойко ги е ощетил?
    Нека си припомним, какво беше пАлажението преди Бойко и как е възможно това правителство/без значение дали е на Бойко/ да реши проблеми, които НИКОЙ преди това не се е опитал да реши.
    Та при най-хуманния комунистически строй нямаше и ЕДНО обществено място с достъп за хора с увреждания.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9787 Неутрално

    Напълно вярно! "Останалото са подробности..."

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3834 Неутрално

    Донякъде във връзка с темата:

    Онзи ден пиех кафе с една позната на терасата на Шипка 6 (живеещите около Докторската знаят какво имам предвид). В един момент пристигна лъскав, чисто нов Мерцедес Е класа АМГ и спря върху инвалидното паркомясто пред входа на галерията. От него слязоха красиво момиче и засукан метросексуален индивид с грижливо поддържана брада. Преди да заключат колата, той измъкна отнакъде синьо картопче със знак "Инвалид" и го подхвърли небрежно зад предното стъкло на колата. След което двамата отпрашиха нанякъде - може би на лекции в университета?

    Това беше чудовищно нагла демонстрация на гавра с истинските инвалиди, за които общината е предвидила металните релси в подлезите, по които инвалидна количка може да се изкачи само ако тежи до 2 килограма с возещия се в нея и центърът на тежестта й е на 5 сантиметра от пода.

    За цивилизоваността на едно общество се съди по условията на живот, които създава на най-безпомощните си членове. Държава, която позволяна на празноглави фукльовци да паркират Мерцедесите си на инвалидни места с показване на фалшиво картонче, а лишава истинските инвалиди от възможност да се движат свободно наоколо, не е цивилизована.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  4. 4 Профил на xali
    xali
    Рейтинг: 3145 Неутрално

    Протест, добре но защо сте писали "Бойко". Молите ли се или воювате?
    Гербераджията сам ви каза, че трябва по-така, айде сега на коленца.

  5. 5 Профил на Шопов
    Шопов
    Рейтинг: 254 Неутрално

    До коментар [#3] от "Norman Granz":

    Фалшиво картонче ама друг път,майна.
    Тази лепенка се издава от ТЕЛК а НАП плаща инвалидна пенсия!!
    Има и социални придобивки повече

    Every little helps
  6. 6 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3834 Неутрално

    До коментар [#5] от "Шопов":

    "Фалшиво картонче ама друг път,майна.
    Тази лепенка се издава от ТЕЛК ..."

    Чудесно, но возещите се в колата бяха всичко друго, освен инвалиди.

    И беше именно картонче, а не лепенка - мъжът го извади отнякъде и го сложи (подхвърли) върху таблото зад предното стъкло.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  7. 7 Профил на джендър се крие в храсталака
    джендър се крие в храсталака
    Рейтинг: 2718 Неутрално

    До коментар [#1] от "4ort":

    ,,Да ми се махат от главата..."

  8. 8 Профил на Starec
    Starec
    Рейтинг: 778 Гневно

    "Подкрепящата среда няма да я създадат само политици, работодатели или самите хора с увреждания, независимо дали ги наричаме инвалиди или лица с трайни затруднения и специални потребности. Подкрепящата среда можем да създаваме единствено заедно и единствено с взаимно приемане и взаимна подкрепа." - пише Крис и е абсолютно прав.
    Има обаче още няколко неща:
    1. Част от увредените се раждат такива поради неблагоразумно поведение на родителите си. От откъслечни данни е ясно, че тази част е значителна. Значи
    - усилията на обществото да се насочат И към просвета, образование, лечение и пр. и пр.
    2. Ние, "здравите" трябва да плащаме, за да доближим "увредените" до нас. Да, трябва, категорично. Но да се разберем: не ние сме виновни за тяхното нещастие. Ние от добро сърце отделяме от нашите пари И за тях. Не искаме благодарности, но не искаме и ругатни от типа "малко давате".
    3. И вече политиката. Нормално е опозицията да намира слаби места и сълзливи теми.
    "Системата ни убива" - великолепно като политически лозунг. Все едно досега (поне от 9.9.44 г.) не е имало поне 20 "системи", та трябваше да се изчака тази на ГЕРБ, за да се обвини именно тя за виновна за "убийството".
    4. И малко икономика. Редно беше и още е да се направи елементарен разчет - какво трябва да се направи за "изравняването". И сметка - какво можем да отделим за това изравняване днес, "утре", след 5 години.
    5. А с огромно извинение можем да зададем и въпрос като този: "дали да дадем стипендия на музикален или компютърен вунедеркинд или да плащаме на асистент на увреден инвалид. Я да видя някои отговори на въпроса....
    Останалото е долнопробна пропаганда изнесена на гърба на нещастните ни увредени събратя.

    Поздрави
  9. 9 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 705 Неутрално

    НПО-то на обвинителката срещу майките на деца с увреждания прибира около половин милион на година

    "... основният разход, който е от 321 хиляди лева е отишъл основно за заплати в НПО-то. Изрично е отбелязано, че даренията са 0 /нула/ лева за хора с увреждания, макар в доклада да се отбелязва, че са подпомагали различни дейности и инициативи за хората с увреждания."

    http://glasove.com/categories/skandalyt/news/npo-to-na-obvinitelkata-sreshtu-majkite-na-deca-s-uvrezhdaniya-pribira-okolo-polovin-milion-na-godina

  10. 10 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 705 Неутрално

    Според собствените си отчети, НПО-то е трета политическа сила. В тях се отбелязва, че броят на членовете им през 2013 година е 240 158. Пак от отчета се разбира, че събраният членски внос е 6 000 лева. Простата сметка показва, че членския внос би трябвало да е по 2, 5 стотинки за всеки член на година, което звучи абсурдно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK