Национализацията на 12 юли

Според "Работническо дело" най-важната задача на литературата е "да се мобилизира съзнанието на читателите за изграждането на нашата Народна република"

© "Изгубената България"

Според "Работническо дело" най-важната задача на литературата е "да се мобилизира съзнанието на читателите за изграждането на нашата Народна република"



Не си спомням кога за първи път чух да споменават датата 12 юли по по-особен начин. Времето преди, имам предвид преди промените, беше бавно време: на дългите разговори сред близки, където много неща се казваха, без да се изрекат изцяло. Тогава семействата разговаряха дори като начин да отстоят себе си и идентичността си, за да не се размият под напора на идеологическата социализация; днес ускорението прави това донякъде невъзможно, налагайки нова форма на атомарност. А пък историята се учи най-добре у дома.


Ала да се върнем към детския ми спомен за датата 12 юли. Било е към края на 70-те, но още помня резкия жест с ръка на един от познатите на дядо ми, дългогодишен редактор в едно от издателствата преди тази дата. Спомням си ясно как ръката му разсече въздуха, сякаш искайки да покаже, че след този 12 юли всичко е било прекъснато, станало е друго. Сетне пръстите му се свиха в характерния жест на задушаване.


Не си спомням в подробности целия чут разказ. Сещам се само как отривисто и накъсано той разказваше, че още от заранта се появили някакви "други хора", сложили табелки "затворено", а по земята били струпани купове и купове книги, планини от книги. Толкова много книги заедно с безразборно нахвърляната документация, чиято съдба тепърва щяла да се решава.




Съзнанието ми е съхранило тъкмо образа на планините от книги, изникнали на този 12 юли. Казано с езика на фактите, става дума за следното:


12 юли 1948 г. е всъщност точката, бележеща пълната ликвидация на частното книгоиздателство в България. Сиреч на възможността някой сам да издава нещо, дори с разрешението или под контрола на "народната власт". Актът е извършен в съответствие с Наредба №3428 от 9.07.1948 г., издадена от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, обнародвана в Държавен вестник, бр. 161 от 12.07.1948 г. В нея се упоменава и още нещо. А именно, че помещенията, в които частните книгоиздателства са упражнявали досегашната си дейност, както инвентарът и съоръженията им, се поставят под разпореждането на Комитета за наука, изкуство и култура, респективно на ликвидатора.


Тук трябва да уточним, че частните печатници и големите книгоиздателства, разполагащи с такава база, са одържавени още в края на 1947 г. (със Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия от 27 декември). Примката около свободното книгоиздаване се затяга постепенно. Още от април 1947 г. издаването на каквито и да било учебни помагала и учебници става държавен монопол и се прехвърля под опеката на ДИ "Димитър Благоев".


Оцелелите в началото на 1948 г. частни книгоиздателства (като "Казанлъшка долина", "Златни зърна" на Славчо Атанасов, "Мозайка на съвременни романи" на Юрукови, "Г.М.Смрикаров", "Перун" и др.) са на практика "последните мохикани" и лесно се контролират с аргумента за недостиг на хартия. Съответно и цензурата (Главлит, Комитет по печата и т.н.) бързо се разправя с "неудобните" заглавия, които те предлагат, казвайки кое "да" и кое "не". Въпреки това в тези последни месеци на 1948 г. излизат разкази и есета на Стефан Цвайг, книги на Хемингуей и Съмърсет Моъм, промушват се творби на класически и съвременни български писатели, виждат бял свят множество детски книжки, включително комикси с Мики Маус.


"Народната власт" подава ясни сигнали, че на "слободията" се вижда краят. Вестник "Работническо дело" в поредици статии оценява "дълга на литературата" и стига до изводите, че най-важната задача е "да се мобилизира съзнанието на читателите за изграждането на нашата Народна република".


Започват да се "наливат основите", което означава, че е време книгата да надене униформа и да закрачи към бъдещето, за което тогава се пее, че започва от днес.


"1948" не само в България, но и в останали свят на "победилия комунизъм" е "1984" на Оруел. Препратките с пренаписването на миналото и претопяването на историята са болезнени и директни.


Затова и 12 юли е важна дата в този проект. Голяма част от струпаните книги в окончателно конфискуваните книгоиздателства отиват направо за претопяване. Съставят се и се отпечатват "списъци на забранената литература" и "списъци на вредната литература". Разполагам с два такива наръчника в личната си библиотека. Вътре "надлежно" са описани всички издания, които следва да се изземат от книжарниците, държавните, обществените и частните библиотеки и да се пренасочат към ДСП "Отпадъци", което е длъжно да ги насочи към най-близката книжна фабрика. Става дума за над 10 000 заглавия, единични бройки от които остават само в Народната библиотека, Българския библиографски институт, народните библиотеки в окръжните градове, библиотеките на БАН.


Накратко, след 12 юли 1948 г. свободната книга се озовава под желязната пета на неумолимото бъдеще. Тя е "ерес", която "трови", защото 1948 г. е година на голямата мобилизация. Страната не бива да се "размеква" от "мекушави книги". Върви "всенародна акция" за набиране на 250 000 бригадири. "Работническо дело" непрекъснато съобщава как се записват първо 100 000, сетне още 100 000 (на снимките записалите се винаги са показвани с вдигнат юмрук, онзи характерен жест, който не само заплашва, но и сякаш задушава всяко инакомислие, всяко разночетене (за символната бутафория на времето и видовете мобилизации тогава виж студията на Лиляна Деянова "1948. Символна еуфория, символен терор").


На 3 август същата година с указ се закриват и чуждите езикови училища. Излиза нов закон и за устройството на съдилищата, нов закон за радиото, а през септември 1948 г. се въвеждат и нови мерки срещу православната църква, която трябва да бъде избутана в ъгъла.


Социалната реалност е вече "правилно" разчертана, напълно по Оруел.


След 12 юли се издават не само "правилни книги", но и се провеждат само "правилни чествания", навеждащи на "правилни мисли". Така например в съпътстващите датата броеве на "Работническо дело" откривам съобщението за организирано честване на "100-годишнината на Комунистическия манифест". Издаден, разбира се, в голям тираж, с одържавената хартия и на национализирана печатна база. За целта подпредседателят на Комитета за наука, култура и изкуства др. Рубен Леви изнася сказка в Салона на културните дейци в София. Съобщението за сказката е съпроводено с репортажи за "величествени митинги" на софийското гражданство, приветстващо историческото дело на Отечествения фронт. На първа и втора страница се вижда мобилизацията на същите тези граждани, които манифестират "предаността си към правото дело". Пропагандата и агитацията върти машината на пълни обороти, изпълвайки със смисъл "одържавеното слово". На последна страница на същия брой на "Работническо дело" могат да се прочетат думите на мис Алън, английска гостенка на "социалистическа България", озаглавени: "Ние има много да се учим от вас". В интервюто си мис Алън споделя следното: "Когато казах на моите близки, че съм поканена да посетя България, всички ми казаха: "Вземете ме за секретар или сложете ме в куфара си, защото много искаме да видим тази страна. Ние вярваме, че имаме да се поучим много от вас, от вашия творчески ентусиазъм" (курсивът е на "Работническо дело").


Натрапва се в очи обаче, че никъде от пресата не става ясно какво е било времето на 12 юли. Било ли е слънчево или облачно, валял ли е дъжд? Тази страна от всекидневния живот напълно отсъства по силата на елементарната си незначителност. Тя е заместена със съобщения, че в СССР ще се добиват над 10 000 килограма картофи от декар и е допълнена със статии за "градивната творческа критика и самокритика", в които се настоява как "др. Георги Димитров учи винаги да се казва истината на народа". Последното ми навява някакви политически препратки от наши дни, седемдесет години по-късно, но да не се вторачваме в тях. Защото малко по-надолу, в същата програмна статия, носеща подписа на Теню Стоянов, се настоява, че "градивната критика и самокритика трябва да движи хората и работата напред, а не да се изражда в тесногръдо, злостно клюкарство". Нека си вземем бележка.


А що се отнася до датата 12 юли, тя си остава важен маркер в разбирането на българската "1984" (или "1948"). Ако имаше исторически анти-календар, датата спокойно би могло да се чества като Ден на несвободата на българската книга. Приемете тези редове като формално направено предложение.


"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (40)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 907 Неутрално

    Нима пропагандта на Дневник е различна от горното? След Америка за Б-я се издават не само "правилни книги", но и се провеждат само "правилни чествания", навеждащи на "правилни мисли".
    —цитат от коментар 1 на imaligoogle_hr


    Абсолютно невярно! Като не харесвате "пропагандата на Дневник" сте напълно свободен да четете "истината" на "Дума" или "Атака" и никой няма да ви арестува за това!

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  3. 3 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2241 Неутрално

    "12 юли 1948 г. е всъщност точката, бележеща пълната ликвидация на частното книгоиздателство в България. Сиреч на възможността някой сам да издава нещо, дори с разрешението или под контрола на "народната власт". ..."

    И какво се промени по-после, след бай Тошо, по време на режисирания преход??? Тошо Тошев, Шаренкова, Прокопиев, Манджуков ... можеха да пишат "различно". Преди тях бяха "Люти чушки". И кво???

    Февруари 2009г.
    Управителен съвет на „Съюза на издателите в България":
    Тошо Тошев – Председател на УС
    Венелина Гочева – Зам. председател на УС
    Светлана Шаренкова - Зам. председател на УС
    Иво Прокопиев - Зам. председател и Главен секретар на УС
    Валери Запрянов, главен редактор на списание „Тема”
    Сашо Дончев, издател на в. „Сега”
    Степан Ерамян, управител на Издателски къщи „Марица” и „Струма”
    Тодор Батков, издател на в. ”Стандарт”
    Петър Манджуков, управител на ПМ Прес ООД– издател на в. „Дума”
    Валентин Панайотов, издател на в. „Пари”.
    Николай Даковски, издател на в. "Новинар"
    Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група България“

  4. 4 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 728 Неутрално

    До коментар [#1] от "imaligoogle_hr":

    Боже какъв...комуняга!
    Да Ви кажа, че едно време в САЩ и СССР е било едно и също. И на двете места си можел спокойно да заявиш, че Рейгън е долен капиталистически боклук...то и сега е така де.

  5. 5 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2241 Неутрално

    Едни нови "люти чушки" от Тема вече езчезнаха от нета...

    "За "братството и честта" на Петко Сертов
    Интригата, че Петко Сертов е масон, тръгна от форума на столичен вестник още когато бившият експерт по сигурността към президентството, а после и секретар на Съвета по сигурността към премиера стана шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Анонимният автор споменаваше един интересен факт от биографията на Сертов - участието му в управителния съвет на сдружение ложа "Братство и чест".

  6. 6 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2241 Неутрално

    До коментар [#5] от "plebs": продължение

    Според АПИС и "Дакси" шефът на "българското ФБР" продължава да е в тази любопитна организация с идеална цел. Наименованието на сдружението определено е масонско по дух и води до кръг, който от години играе важна роля в държавата. Освен Сертов в управата на ложа "Братство и чест" например е Евгени Душков. Той е управляващ на още едно известно сдружение - КТ "Подкрепа", заедно с доктор Константин Тренчев, както и на фондация "Дом за ангели". А за да не остане съмнение, че става дума тъкмо за масонство, Душков се появява и в ръководството на сдружението на свободните зидари "Заря". Там си партнира с известни бизнесмени като Вилямс Иванов, който стои високо в йерархията на "Орел Инвест холдинг" и е един от участниците в българския съюз на частните предприемачи "Възраждане".
    Не по-малко внимание заслужава и третият управляващ на ложа "Братство и чест" - Константин Симеонов. Той също е участник в зидарската ложа "Заря", но освен това е и управляващ на фондация "Мемориален фонд Владимир Грашнов". Бизнесът на Симеонов е свързан с компанията "Глобал естейтс консултинг" ООД, където си партнира с руския гражданин Александр Жизневски.
    Четвъртият управляващ в сдружението заедно с Петко Сертов се казва Маргарит Ганев и очевидно е юридическият корифей на екипа. За това говори участието му в сдружение "Българска асоциация по международно право" и във фондация "Конференция на асоциацията по международно право - България". Счетоводството на "ложата" вероятно е в ресора на следващия управляващ - Новко Спасов, който е един от собствениците на счетоводната фирма Ей Пи Ен ООД, а грижата за здравето навярно е поверена на Стефан Сираков. Той е управляващ на Доброволна осигурителна мрежа "Здраве" АД заедно с Илко Семерджиев и е в управата на още две болници - "Царица Йоана"-София и "Света Ана"-Варна.
    Двете ложи - "Заря" и "Братство и чест", са съюзни и членуват във Великата ложа на старите свободни признати зидари на България, чийто Велик майстор е Румен Ралчев, твърдят запознати. 56-годишният Ралчев е президент на "Балкан Секюрити Груп" и е работил в УБО и НСО. В разнообразните му бизнес интереси са охранителна дейност, търговия с недвижими имоти, частни социални домове за настаняване, спорт, транспорт, строителни услуги и др. Друг любопитен факт е регистрацията му като управляващ на фондация "Акация", където е заедно с двама от "Братство и чест" - Константин Симеонов и Маргарит Ганев...."


  7. 7 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3817 Любопитно

    До коментар [#6] от "plebs":

    "1948" не само в България, но и в останали свят на "победилия комунизъм" е "1984" на Оруел. Препратките с пренаписването на миналото и претопяването на историята са болезнени и директни.
    ======
    На времето един библиотекар ме беше предупредил да си пазя старите книги.... особено тия които са печатани до и преди 1951 ва година. Явно съм го послушал, понеже и до днес притежавам скромна колекция от стари книги.
    "момче... пази си старите книги. Особено тези които са до 50 та година.... щото новите вече няма да приличат на старите" .... ми повтаряше постоянно на мен.... тогава 8....9 годишен...
    Явно е имал нещо подобно предвид.....

    Bukalemun
  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    Между другото,в СССР колкото и да е учудващо имаше по-голяма свобода на книгоиздаването! Например,там бяха издадени всички произведения на Ницше! В луксозни томове с кожена подвързия. Докато у нас само две-три нещица от Сартър и Камю.

  9. 9 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3817 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":

    И сега има....
    Няма да дам линк, но да се сдобие със старинна литература не е трудно.

    Bukalemun
  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    До коментар [#9] от "eti mehter":

    В СССР хората бяха силно "подковани" идеологически и може би затова цензурата не я беше страх да пуска книги на западните философи.

  11. 11 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Гневно

    Мили другари, не се правете на малки деца.
    Никой днес не може да изземва книли и да ги изгаря. Никой днес не може да вкара някого в концлагер, че е притежавал забранена книга.

    подпис
  12. 12 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3817 Любопитно

    До коментар [#10] от "deaf":

    Не знам....
    И въобще отбягва да политизирам темата 'книга'....
    Тя и без това е под ударите на времето.... :)

    Bukalemun
  13. 13 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Гневно

    До коментар [#8] от "deaf":
    "Между другото,в СССР колкото и да е учудващо имаше по-голяма свобода на книгоиздаването! "

    Изобобщо не е така. В СССР както и при нас се отпечатваха материяли за ползване он елита и третираха тези материали като секретни.
    Аз например четях руско военно списание на има Зарубежно военно обозрение но нямах право да го изнасям от кабинета си.

    подпис
  14. 14 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    До коментар [#13] от "Иван К":

    Дадох ти факт Иване! ВСИЧКИ книги на Ницше бяха издадени в СССР. Докато в НРБ - нито една!!!

  15. 15 Профил на imaligoogle_hr
    imaligoogle_hr
    Рейтинг: 652 Любопитно

    До коментар [#11] от "Иван К":

    ''Никой днес не може да вкара някого в концлагер, че е притежавал забранена книга.''

    Що не го кажеш това на Томи Робинсън?

  16. 16 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3817 Любопитно

    До коментар [#13] от "Иван К":

    Може би става дума за единичен случай.
    Преди година изтеглих от нета "записки на византийска принцеса"... рядък екземпляр от 1448 година.... от руски сайт.....

    Bukalemun
  17. 17 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    До коментар [#15] от "imaligoogle_hr":
    "Що не го кажеш това на Томи Робинсън?"

    Защото ако някой е в концлагер нико не знае името му. Щом знаеш, че се казва Томи Робинсън значи не е в концлагер.

    подпис
  18. 18 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1938 Неутрално

    Поучителна история, но отказвам да чествам неСвободата, това е прекалено Оруел, за да бъде приемливо.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  19. 19 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    До коментар [#14] от "deaf":
    "ВСИЧКИ книги на Ницше бяха издадени в СССР"

    Ето ти още факти.
    Желю Желев използваше много книги забранени за простолюдието. Например книги на Бертол Брехт с разсъждения за нацизма, книгите на Ницше, различни западни автори за които не бях чувал, всичко от Фройд, книги от Борис Пастернак. Покрай Желю Желев и ние негови тогавашни тайни фенове успявахме да прочетем по нещо.

    подпис
  20. 20 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    До коментар [#14] от "deaf":
    "ВСИЧКИ книги на Ницше бяха издадени в СССР"

    Но всички тези факти саво показват как нищо днес не прилича на онези времена.

    подпис
  21. 21 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    Не можем да сравняваме условията при комунизма с условията днес.
    Комунизмът трябва да сравняваме само с нацизма и с ислямските републики.
    За да сравняваш явления трябва да има поне някакво минимално сходство.
    Това което правите е да сравнявате един хищник с едно тревопасно вместо да сравняват хищниците по между им и тревопасните отделно.
    Ако сраняваме нацизма с комунизма изскачат много ПРЕДИМСТВА на комнизма. Комунизмът не унищожаваше хората като самоцел а ги използваше като суровина. Точно обратното правеше нацизма.

    подпис
  22. 22 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    Общото между нацзма, комунизма и ислямските републики е социалната политика. Всички те наистина се грежат за бедните. Но ако се грижиш само за бедните влизаш в конфликт с други икономически активни хора, а това изисква да ги изолираш или дори да ги убиеш. Нищо лично - просто бизнес.

    подпис
  23. 23 Профил на THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT
    Рейтинг: 956 Неутрално

    Общото между нацзма, комунизма и ислямските републики
    —цитат от коментар 22 на Иван К


    Не може да се говори така - нацизЪма е крайно-десен и лош, лош, лош ...
    Ако си говорим сериозно, естествено че политически режими в гамата от авторитаризъм до тоталитаризъм имат много общи неща - "грижата за бедните" е често използван интрумент. Не хубаво да се пита, защо са бедните бедни обаче ;)

    #killwhitey
  24. 24 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1835 Неутрално

    До коментар [#11] от "Иван К":

    "Мили другари, не се правете на малки деца.
    Никой днес не може да изземва книли и да ги изгаря. Никой днес не може да вкара някого в концлагер, че е притежавал забранена книга."
    ===============
    Да, малко по-добре е. Виж обаче какво пише в Укито за Бр. Бардо.
    "Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза. "
    В някои отношения сега в България сме дори по-свободни отколкото другаде.

    Еретик
  25. 25 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 2308 Неутрално

    " Комитета за наука, изкуство и култура.." или както беше познат съкратено КНИК. Малцина са тези, които го помнят какво представляваше.

  26. 26 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 1748 Неутрално

    Винаги като чуя за политическа коректност, най-вече от левеещите "либерали", се сещам за онези времена.

  27. 27 Профил на Alarmstufe: Rot
    Alarmstufe: Rot
    Рейтинг: 3364 Неутрално

    До коментар [#26] от "zyb18561487":

    И аз се сещам за същото, особено когато е от деснеещите комунисти.

    Gunter glieben glauchen globen
  28. 28 Профил на today
    today
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    Сега му е майката да се изземат списъци с всички членове на БСП и активисти, дори и да не са членове, и да им се конфискува с указ цялото имущество - точно както те са направили с хората преди време!

    Борбата с корупцията в България е като риболова по Discovery. Хващат ги, показват ги, и ги пускат!
  29. 29 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4780 Весело

    До коментар [#1] от "imaligoogle_hr":

    Ха ха се Америка за България ви е в устата! Защо така бе другари?!

    klimentm
  30. 30 Профил на Toni Ivanov
    Toni Ivanov
    Рейтинг: 1439 Неутрално

    А сегашната национализация е по-страшна от тази на 12 юли,защото няма свобода на словото. Словото се задушава от администратора на вашия вестник. Само преди няколко дни имаше статия за Китай. Написах моето мнение,в което нямаше никакви обиди или расистки изречения,но администраторът ми изтрива всичко. Когато погледнах по надолу видях,че бяха изтрити над 10 изказвания на други от форума. Е ако това ви е свободата на словото здраве му кажи. Вашата цензура е много,много по-отвратителна и от комунистическата цензура,за която пишете..

  31. 31 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2124 Неутрално

    Интересно е да се разбере в другите бивши соц страни дали е имало такова действие.
    Така и не намирам инфо каква точно национализация най-общо казано е проведена в другите страни. От откъслечни данни съм заключила, че само в България тя е проведена по този довашки тотален начин, което и обяснява защо сме все на опашката.

  32. 32 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 4047 Неутрално

    До коментар [#30] от "Toni Ivanov":

    Като не са те вкарали в концлагер, нямаш думата!

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  33. 33 Профил на dejmos
    dejmos
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Сега няма ли национализация с "пазарни средства"? Няма ли сливане на държавата с политиката на група хора , които изпълняват някоя заръка ОТВЪН. Нямаме ли сега 1984 ?
    Има .............. и то много по свирепа . Не е за хвалене онова тогава . То беше анализирано дъвкано , предъвквано ..непрекъснато навирано . Виж за автора ще е хубаво да каже нещо за Бойко , за Пеевски , за ....Шайката. там обаче смелостта изчезва :) Поне има един Диков, за да отмие "срамът по челото"

  34. 34 Профил на Джони  Глупавия
    Джони Глупавия
    Рейтинг: 538 Весело

    И единствения пробил блокадата, покълнал и разцъфнал е неземният интелектуалец, символът на доброто, победилият сам комунизЪма, моцарта на българската култура Тони Никол(к)ов...

  35. 35 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 1890 Неутрално

    Носталгиците на социализма вият свирепо по такива статии. Нека вият. Това е лебедовата им песен.

  36. 36 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 721 Неутрално

    До коментар [#6] от "plebs":

    гнусни ченгета и доносници!

  37. 37 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3817 Любопитно

    До коментар [#31] от "Мондиана":

    Имало е.... и то не само в бившите соц страни.....
    Всъщност статията е една малка част от все мирната еволюция на книгата и нейното предназначение въобще по света.
    В средата на миналия век промените са били радикални, дори и на хартията и мастилото.

    Bukalemun
  38. 38 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 356 Неутрално

    Перефразирам Свобода Бъчврова от Литургия за Илинден:

    "Вземеш ли книгите на хората, взимаш им и родината!"

  39. 39 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 943 Неутрално

    В България всичко е копи-пейст от съветския челен опит. Само че, не добре разбран, а копиран от този от 30-те години. Вероятно самите съветски консултанти са били така инструктирани - България трябва да мине по същия път, нищо, че времената са се променили и в СССР се издава Ницше. Всъщност в "руските" книжарници в София се продаваха неща, за които не можехме и да мечтаем да ги видим на български.
    Днес обаче всеки може да издава, каквото си иска. Ако ще в мазето и сам да си го разпространява. Критика също може да получи от всеки. Определяните като "опасни материали вече отдавна не са в книгите.

    CONTADOR GRATUITO!
  40. 40 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1387 Неутрално

    Много полезно четиво за всички, които не помпят този терористичен античовешки режим. Подобни статии показват колко много се е променила България.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK