Границите на българското председателство и един видим проблем

Границите на българското председателство и един видим проблем

© eu2018bg.bg



От "Осанна!" до "Разпни ги!" варираха оценките за българското ротационно председателство на Съвета на ЕС: премиер срещу президент, управляващи срещу опозиция, "добронамерени" срещу "враждебни" медии се сблъскаха за това какъв е в крайна сметна балансът под линия.


А той, разбира се, зависи от изходните очаквания на питащия.


За онези, които са очаквали България като председател да се самовкара в Шенген или в еврозоната, председателството е провал. Но все пак от самото начало беше ясно, че това са нереалистични очаквания, които противоречат на смисъла на председателството като такова, а именно страната да бъде честен посредник в намирането на компромиси сред 28-те, а не да бута напред себе си.




Нашите очаквания бяха по-скромни. Да се депровинциализира администрацията, да се придвижат поне малко напред някои от трудните теми в ЕС, да има опит за напредък по националните приоритети за Западните Балкани, и най-вече да няма някой голям логистичен провал. (В последните дни на юни, когато екипът на председателството броеше дните до края, един опитен европейски дипломат им пожела да не се отпускат, защото "една развалена пържола на чужд министър може да съсипе доброто впечатление".) Големи гафове нямаше – но как изглеждаха останалите елементи от нашия списък?


Границите на българското председателство и един видим проблем

© eu2018bg.bg


Преодоляването на срама на новака


Дългосрочно най-голямата полза за България от председателството ще бъде за администрацията. Министерства и агенции бяха принудени през последните шест месеца да формулират позиции, техни представителни да се изказват, да следят внимателно досиета, да търсят и формират коалиции (което става след разговори с техни колеги от други страни), да използват други за прокарване на компромисни решения, да преговарят.


И изобщо българската администрация (отвъд Постоянното представителство) започна да се учи, че позиции се формират и отстояват всеки ден в работните групи и заседанията на различните формати в Брюксел, а не се отнасят към най-високото равнище, когато вече е късно.


Случаят с шофьорите на камиони беше показателен: намесата на министър-председателя се наложи в 12 без 5, преносно и буквално, и в крайна сметка се стигна до отлагане на проблема, а не до неговото трайно решаване. От онзи момент насам въпросът се следи съвсем отблизо, а българските евродепутати внесоха текстове за възможни решения. След преодоляването на срама "да си говорим с чужденците" по все повече важни за обществото и икономиката въпроси ще трябва да можем да предлагаме политики, а не да бъдем просто техни реципиенти.


Такова нещо като "Брюксел иска" няма: страните членки са най-силните играчи в европейската архитектура и България позна тази сила.


Преодоляването на задръжките спрямо Брюксел има и друга измерение: българските политици като че ли разбраха, че не могат да говорят едно вътре в страната, а друго – навън.


Границите на българското председателство и един видим проблем

© eu2018bg.bg


Честен посредник, независимо от скромния резултат


В началото на годината единството на ЕС изглеждаше доста разклатено, особено предвид дългата невъзможност да се създаде правителство в Германия. Макрон – новокоронованият лидер на Европа, очакваше от Меркел реформи в еврозоната, но месеци наред нямаше кой да вдигне телефона в Берлин. Междувременно ситуацията с разделението на властите в Полша се влошаваше, в Австрия правителството зави надясно по отношение на правата на, най-общо казано, "неевропеците", в Унгария Орбан издигна антиимигрантската реторика като знаме и погна неправителствения сектор, а в Италия съставиха правителство от популистки партии, една от които явно евроскептична и симпатизираща на Путин.


Търсенето на консенсус в тази обстановка не беше лека задача, особено след като стана ясно, че председателството трябва да постигне напредък по пакета "миграция". Новообразувалата се ос Полша - Унгария - Австрия - Бавария изглеждаше като непреодолимо препятствие, но българското председателство все пак предложи компромис, който да удовлетвори както тях, така и приемащите бежанци страни. В крайна сметка естественият афинитет между Борисов и Орбан не помогна за преодоляването на Вишеградската съпротива по темата.


Както стана ясно от речта на Орбан пред парламента по повод новия му премиерски мандат, той има амбициите на крилете на антиимигрантската риторика да стане лидер на идеята за "Европа на нациите", а защо не един ден и на самата нея. В този момент реформа на Дъблинското споразумение на основата на споразумение на всички страни членки изглежда невъзможна. Неуспехът на българския вариант беше неминуем, но макар да не създаде магическия консенсус, той не задълбочи разделенията в съюза.


Другата разделителна линия – по темата за санкциите срещу Русия, също не се оказа активно действаща през месеците под български контрол. Въпреки италианското правителство и прогнозите, че ще изникнат различни "троянски коне" (включително и България след изявленията на президента Радев), санкциите бяха продължени без коментари.


Границите на българското председателство и един видим проблем

© eu2018bg.bg


Границите на националните приоритети


Амбицията на България да върне съседите от Балканите в дневния ред на ЕС изглеждаше трудна. Защото България не се беше изявявала преди по темата отвъд декларирането на интерес. Защото беше станала известна с блокирането на Македония – за по-далечните европейци типичен пример за "балканскост", която след ситуацията с Кипър трябва да се избягва на всяка цена. Защото предишното разширяване изглежда за много европейци по-скоро като разочарование, отколкото като успех. Но най-вече защото над половината от европейските граждани според Евробарометър бяха против разширяването.


След като през февруари Европейската комисия публикува стратегия за Западните Балкани, която споменаваше годината 2025-а за възможно присъединяване на Черна гора и Сърбия, неформалният съвет "Гимних" показа, че парадигмата на разширяването (засега) е стигнала своите граници. Външните министри на Франция, Холандия и Германия са били против споменаването на дата, а впоследствие са елиминирани думите "разширяване" и "присъединяване" от документите на съвета. Вместо това се говори за "стабилност" и "европейска перспектива".


В тази обстановка българското председателство трябваше да калибрира очакванията на балканските си съседи, като за сметка на присъединяването даде повече тласък на темите за инфраструктурна, комуникационна и дигитална свързаност. Срещата на върха в София – наистина първата със Западните Балкани от 15 години насам, се превърна по същество в среща по Берлинския процес. (Е, поне никой не подаде оставка в онзи момент, както това се случи по време на лондонската среща този понеделник.)


Срещата на върха в София на 17 май беше успех, защото българското председателство на основата на нейните решения впоследствие участваше в натиска за даване на дата за преговори на Македония и Албания. Също на нея Ципрас и Заев си стиснаха ръцете по въпроса за името, а т.нар. "Софийски дневен ред" ще остане нарицателно за списъка от конкретни проекти, което ще получат европейска подкрепа.


Границите на българското председателство и един видим проблем

© eu2018bg.bg


И все пак българското председателство направи видим и един проблем, който правителството усърдно отбягваше - липсата на реформи във върховенството на правото, медийната среда и корупционния имидж създават невидим таван в това колко може да постигне страната на европейска сцена.


С други думи, не можем да съдим например Босна и Херцеговина за проблеми със съдебната система или Сърбия за качеството на медиите, защото звучи несериозно от българска уста. В разговора за различните скорости на Европа, ако България наистина иска да участва в него, тези теми ще продължават да са пречка.


Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и директор на Софийския офис на неправителствената организация.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1885 Неутрално

    Тъкмо щях да кажа "изненадващо обективна статия със съвсем малко забежки" и стигнах до това "Амбицията на България да върне съседите от Балканите в дневния ред на ЕС изглеждаше трудна. Защото България не се беше изявявала преди по темата отвъд декларирането на интерес. Защото беше станала известна с блокирането на Македония...

    Кога сме блокирали Македония за нещо, че не си спомням???

  2. 2 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1885 Неутрално

    Иначе съм съгласен, че председателството беше голям опит за администрацията, която може да е преодоляла "срамът на новака" и с учудване вероятно е разбрала, че политиката в ЕС се формира от... страните в ЕС. Каква изненада.

  3. 3 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1885 Неутрално

    "Срещата на върха в София на 17 май беше успех, защото българското председателство на основата на нейните решения впоследствие участваше в натиска за даване на дата за преговори на Македония и Албания. Също на нея Ципрас и Заев си стиснаха ръцете по въпроса за името, а т.нар. "Софийски дневен ред" ще остане нарицателно за списъка от конкретни проекти, което ще получат европейска подкрепа."

    Да прочетеш за някакъв успех на правителството или председателството в Дневник е много рядък случай. Било ги е срам да го изтрият вероятно от материала на Чернева.

  4. 4 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2322 Неутрално

    "Както стана ясно от речта на Орбан пред парламента по повод новия му премиерски мандат, той има амбициите на крилете на анти-имигрантската риторика да стане лидер на идеята за "Европа на нациите", а защо не един ден и на самата нея. В този момент реформа на Дъблинското споразумение на основата на споразумение на всички страни членки изглежда невъзможна."

    - Алтернативата е "Европа на Бащицата" :) Не, не на ББ /БХ/ и т.н.,
    "GREVIO е само тест на дългосрочен модел за ерозиране и превземане на националните държави чрез пълзяща и задкулисна, „сенчеста“ федерализация на Европа.

    И тъй като работническата класа вече не става за революционна употреба, днешните кукловоди смениха лозунга: Джендъри от всички страни, съединявайте се!..."
    http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Urumov---Istanbulskata--shema-za-ovladyavane-na-natsionalnata-darzhava/150394/11/0

    а на Луканов и Сорос:
    „– Кои успяха да се уредят с ръководните постове в управителния съвет?
    – В Уставния Съвет се събра съзвездие от демократи- Блага Димитрова, Димитър Луджев, проф. Богдан Богданов, Антонина Желязкова, Стефан Тафров, Георги Прохаски, Любен Беров, Васил Гоцев. Гоцев така ми се мазнеше по време на заседанията на УС – явно това му беше маниер пред силните на деня още от времето на социализма.
    Фондацията стартира още по време на правителството на Андрей Луканов. Придружавах Сорос по време на срещите му с Министър-председателя и заместника му Георги Пирински.
    – Значи Сорос е действал сериозно и на държавно ниво?
    – Ами да! Беше постигнато споразумение да се издаде специално министерско постановление, съгласно което „Отворено общество“ ще развива дейност в областта на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други. Българската държава също се задължаваше да участва, като за всеки преведен от Сорос американски долар, трябваше да предоставя на фондацията близо половината от стойността му по курса в български лева. Тази привилегия другите фондации нямаха, а нашата изведнъж започна да оперира с милиони.“ - https://slivensega.wordpress.com/2017/02/06/румен-воденичаров-сорос-ме-назначи-за/

  5. 5 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1577 Неутрално

    Звучи премерено и обективно. И аз така виждам нещата. Дано само администрацията не изпусне парата и не го подкара както преди.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  6. 6 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3585 Неутрално

    До коментар [#3] от "Jumbo Jet":

    Аха...! По принцип, успехите на правителството и ГЕРБ са, запазени за отразяване в пеевските медии. То, не че има кой знае, какво за отразяване, ама карай...!
    Наясно сме, че всеки закърпен междуселски път е повод, за рязане на лента и обилно телевизионно отразяване. Също така сме наясно, че председателството беше мехлем, за болното самочувствие на Борисов. Е..., председателството мина. Още няколко седмици ще се отразява завършването му и ще се правят, всякакви анализи, дето доказват успеха му...! Но, България не стана по-добро място за живот на гражданите си... Всичко останало е, без значение.

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  7. 7 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 1748 Любопитно

    До коментар [#6] от "tww09306483":

    +++

    "един видим проблем" (в заглавието)
    В статията става дума за доста повече от "един". Или Чернева има предвид "мисмениджмънт на всички нива"?

  8. 8 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 542 Неутрално

    авторът какво е правил по време на председателството? от позицията на свършил какво раздава преценки?

  9. 9 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3099 Неутрално

    Председателство - дрън, дрън! Аз по си харесвам 15-я конгрес.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK