Забраната за обратно приемане на мигранти е политическа пропаганда без последици

Два поредни петъка - на 13 и 20 юли, премиерът Бойко Борисов беше изслушван от депутати по темата за миграцията.

© Велко Ангелов

Два поредни петъка - на 13 и 20 юли, премиерът Бойко Борисов беше изслушван от депутати по темата за миграцията.



На 20 юли след 40-минутен разговор на премиера Бойко Борисов с лидерите на всички парламентарно представени партии, се стигна до консенсус на управляващи и опозиция, които задължиха кабинета да не подписва двустранни споразумения за обратно приемане на мигранти. "Дневник" потърси коментар на юрист, занимаващ се с темата за миграцията, за валидността и смисъла на парламентарното решение.


Илиана Савова е адвокат от 20 години. От 17 години се занимава само с бежанско и имиграционно право. Тя е директор на Програмата за правна защита на бежанци към Българския хелзинкски комитет (БХК).


Решението на Народното събрание съставлява политическо изявление - пропаганда, което не поражда никакви юридически или практически последици за държавата. Още преди присъединяването си към Европейския съюз България бе задължена да подпише споразумения за обратно приемане на свои и чужди граждани с всички държави, членки на ЕС, като едно от многото условия, които страната ни следваше да изпълни по преговорите за присъединяване.




Тези вече подписани споразумения за обратно приемане (реадмисионни спогодби) безусловно обвързват и задължават България да приема обратно на своята територия връщаните от другите европейски държави нейни граждани, но така също и чужденците, преминали транзитно или пребивавали на територията на нашата страна, както онези, на които страната ни е разрешила пребиваване.


По сходен начин, България е обвързана и със задължението да приема обратно и онези бежанци, които след като са били регистрирани в страната ни са я напуснали, за да потърсят убежище в друга европейска държава. Това задължение произтича от Дъблинския регламент. Регламентите на Европейския съюз представляват актове, които имат силата на закон и са задължителни за всички държави членки без избор или изключение.


И към настоящия момент България ежедневно изпълнява тези си задължения, приемайки обратно на територията си както мигранти, така и бежанци. Техният брой не е значителен, но не поради това, че държавата ни отказва техния прием, а по-скоро поради други практически и правни неуредици, съпътстващи като цяло прилагането на Дъблинския регламент и реадмисионните спогодби на практика. Допълнителна причина са и многобройните съдебни решения в редица европейски държави, които спират реадмисиите към България заради недостатъците на националната система и липсата на каквато и да била държавна интеграционна политика дори спрямо непридружените деца и други уязвими лица.


Поради това гласуването от парламента на въпросното решение представлява просто поредната симулация на дейност. По-значителният проблем е, че парламентът, правителството и целият политически спектър от парламентарно представени партии в България за пореден път избират да трупат "актив" с ксенофобска и анти-мигрантска реторика. Този прийом за отклоняване на вниманието от провалите и корупцията на политическата класа към чужд, видим и външен "виновник" е поредната стъпка към неприкритото фашизиране на режима на управление в държавата.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK