Как Конституционният съд въведе трети пол

"Дневник" публикува няколко мнения за решението на Конституционния съд, който реши че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, противоречи на основния закон. Те са от блогове и "Фейсбук".

Светла Енчева, "Неуютен блог": Как Конституционният съд въведе трети пол

...В решението си конституционните съдии разсъждават надълго и нашироко какво е пол и как се дефинира той. Много от разсъжденията им будят искрена почуда у специалистите, работещи с подобна терминология. Без да правя анализ на цялото умотворение, ще се концентрирам върху един кратък пасаж:

Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля – "майка", с "раждане", с "акушерска помощ". Накратко, понятието "пол" се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

Споменатата ал. 2 на чл. 47 от Конституцията гласи:

Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

За конституционните съдии излиза, че единствената социална роля на биологичната жена е да бъде майка. Поради това социалната роля се явява един вид функция на биологията – едно същество не е нужно да е човек и да живее в общество, за да бъде майка. (От друга страна, една жена може да бъде майка, без да е биологическа майка – нещо, което също е убягнало от вниманието на Конституционния съд.) Те не предвиждат, че една жена може да има и други социални роли, които не са биологично детерминирани – например да е конституционна съдийка. Въпреки че в състава на Конституционния съд има точно пет жени, всички те очевидно смятат, че единствената им социална роля е да бъдат майки. Затова и са отсъдили, че Истанбулската конвенция е противоконституционна.

Възниква обаче въпросът – ако социалната роля на жената е да бъде майка, какво са жените, които не са майки? Ако дефинираме жената единствено чрез майчинството, излиза, че някои жени са не-жени, защото не са майки. Следователно те са от някакъв друг, трети, пол. Или са от по-ниска категория пол, което е същото.

А мъжете? Трябва ли един мъж да е баща, за да е мъж? По този въпрос Конституционният съд мълчи. Мълчи и Конституцията – в нея за майка и майчинство става въпрос два пъти – чл. 14 ("Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото") и споменатият чл. 47, ал. 2., в който се споменава и думата "жена". "Мъж" се споменава само в известния чл. 46, ал. 1 – "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак."

Конституцията ни не е съвършена и има нужда от модернизиране. Тя е в някои отношения и сексистка – доколкото говори изрично за майчинство, но не и за бащинство. В началото на 90-те е логично дискурсът в България да е такъв, но две десетилетия след началото на 21 век да обявяваме борбата със сексизма за противоконституционна е малоумно. Макар Конституцията ни да има кусури, в нея едва ли се има предвид, че социалната роля на жената се свежда до биологичната ѝ роля на майка. Това е интерпретация на Конституционния съд.

(Цялото мнение на Светла Енчева може да прочетете в блога й)

Даниел Смилов: Какво е конституционализмът?

Това е блиц-коментар с ясното съзнание, че решението на КС за Истанбулската конвенция е от огромна важност и трябва да остане задълго в общественото внимание, както и да бъде анализирано в детайли.

Като начало, това решение противоречи на базовия принцип на плурализъм в българската конституция, както и на нейната забрана за въвеждане на държавна идеология:

Чл. 11.
(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

С решението си КС въвежда идеология, според която полът е строго биологически определен и няма съществени социални измерения, които да имат самостойна тежест в изграждането на възприятието за допустимите полови роли. Няма да споря дали тази идеология е добра или лоша, дали е споделена от мнозинството от хората или не, дали е консервативна или либерална. Това е без значение.

От значение е само, че след решението на КС тази идеология става единствената конституционно-допустима - т.е. "обявява се и се утвърждава като държавна".

Как Конституционният съд въведе трети пол

Преди решението тази идеология нямаше такъв статус. Текстът на конституцията - както всяка нормална конституция на демократична държава - може да бъде четен по различни начини и би могъл да допусне както социалния конструктивизъм на Симон де Бовоар, така и наивистичния есенциализъм на професор Даниел Вълчев или на редовия привърженик на Доналд Тръмп.

След решението на КС, който единствен може да интерпретира конституцията, всъщност бяха орязани другите възможни интерпретации и бяха сведени до една (Вълчев-Тръмп), която заляга на биологията в определението на социалните роли.

Конституцията ни не е ценностно неутрална и тя изключва определени екстремистки и антидемократични идеологии. Когато конституцията смята определени идеологии за противоконституционни, тя обаче има изрични текстове и предвижда строго определени забрани. Например:

(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Не мисля, че тези които следват конструктивизма по отношение на пола ала Симон де Бовоар, попадат в горната или някоя подобна изрично определена антиконституционна категория. А което не е изрично забранено на гражданите, е разрешено в демократичната държава - това е базов принцип. Ерго, не може да се обявява от осем съдии нещо за държавна идеология, само защото е в синхрон с техните предразсъдъци или волята на мнозинството.

Конституционализмът не е механизъм, чрез който мнозинството се разправя с малцинството. Всъщност е точно обратното.

Накратко, в страха си да не би в правната ни система да навлязат елементи на някаква "джендър идеология", конституционното мнозинство създаде и обяви за единствено конституционно допустима особена "антиджендър" идеология. С това то пряко наруши забраните на чл. 11 (1,2) на конституцията.

Поздравления на съдиите от малцинството в съда, които устояха на популисткия натиск и защитиха буквата и духа на българския основен закон в особените си мнения!

Елисавета Белобрадова: Жените изоставиха жените

Не че някога въобще сме имали шанс реално да променим законодателството, така че жените жертви на насилие в България да имат някакъв шанс. Но поне щеше да има една хартия, на която да пише, че сме се ангажирали да построим центрове, в които жените да могат да избягат с децата си.

Една хартия, на която щеше да пише, че побоят у дома е престъпление.

Едни листя, на които щяхме да се задължим да приемем такива мерки, че насилникът да може да бъде моментално изведен от дома и държан настрана, а не да убие клетницата от бой, докато не оттегли жалбата.
Такива неща.

И за да няма недоразбрали, ще кажа само едно. България е страна, в която жените не се харесват. Не държат на себе си. Не държат една на друга. Не излизат да се борят за правата си.

Защото никой на този свят не е длъжен никому. Всеки сам трябва да извоюва правата си. Правата на групата, към която принадлежи. Дали ще определена нация, дали ще са свободи за определена група - трябва да се бориш.

Жените изоставиха жените. Жените по върховете си плюха на съвестта.

Сега в този момент жените изоставят и майките на деца с увреждания. Дано майките издържат.
Това е ужасна драма за мен.

Как се изоставяме една друга, как нехаем, а утре може да са майките, дъщерите ни. 96 процента от битовите насилници са мъже. Това не е техен проблем, не тях ги боли. Боли ги жените и ако жените нищо не направят, за да се защитят, значи така и трябва да бъде.

Евгений Дайнов: КС реши да бъде морална Инквизиция на Републиката

След като Конституционният съд реши да бъде морална Инквизиция на Републиката, ще му трябва разгърнат апарат от доносници. Бързам да съм пръв и да донеса против себе си. А именно: лицето Евгений Дайнов не се подчинява на биологическия си пол, а ходи с коса, по-дълга от на конституционните съдийки, и носи шарени джендърски герданчета и освен това разправя наляво и надясно, че човеците били свободни и имали правото да избират (представяте ли си каква либерастия; утре ще казва, че хората имат правото да си избират религията и правителството...) Така лицето подкопава конституционната идентичност на Републиката, както и устоите на българщината и православието.

Юлиан Попов: Конституционният съд не може да чете

Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция не е некомпетентно, а неграмотно. То ме убеждава в едно - съдебната реформа трябва да започне от базовата грамотност.

Освен, че Конституционният съд някак си е успял да се произнесе, че мъж не може да бъде акушерка, той е демонстрирал сериозна дислексия в изчитане на документа, за който трябва да се произнесе. Дали приемаш или не приемаш трети или пети пол или твърдо стоиш зад идеята, че половете са два и трябва да са два, конвенцията се занимава преди всичко със социалните очаквания от принадлежащите към един или друг пол.

Именно дискриминацията и насилието, основани на социални роли е един основните предмети на конвенцията, а и на всяко законодателство, свързано с насилие над жени. Никой не го бият защото има или няма някоя част по тялото си, а защото от него/нея се очаква да готви, да е на сексуално разположение или нещо друго. Това не са биологични атрибути. Независимо каква позиция в крайна сметка има КС, едно е сигурно - Конституционният съд не може да чете.

Другият проблем е, че КС би трябвало ясно да заяви, че се произнася по едно преводно двусмислие и независимо, че функцията му е тълкувателна, това тълкуване е редно да даде насока за решаването на проблема, защото подобно решение има и то е много просто. (За това след малко.) Тоест Конституционният съд не може да пише.

Що се отнася до решението - то е наистина много просто. Конвенцията може да се ратифицира с особено мнение или уточнение на тълкованията, в съответствие на Конституцията, така както смята Конституционния съд. Стига смятането му да е добре и грамотно формулирано, каквото то не е. Така са направили няколко страни. Това би било грамотно, цивилизовано и политически смислено решение, което щеше да е в пълно съответствие със страховете, традициите и конституцията на страната, в която най-голям дял деца в цяла Европа се раждат извън свещения брачен договор.

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.