Защо се провалиха защитниците на Истанбулската конвенция

От протест срещу ратификацията на Истанбулската конвенция

© Анелия Николова

От протест срещу ратификацията на Истанбулската конвенция



Драги ми приятели и колеги - прогресисти и либерали, покрусени от решението на Конституционния съд по Истанбулската конвенция! Разбирам вашата горчивина и сарказъм по повод на ниско грамотните, тесногръдо изостанали и манталитетно примитивни наши съграждани, които в своето мнозинство успяха засега да осуетят приемането на тази конвенция от българската държава.


Свидетел съм на това колко отчаяно наблюдавате приплъзването на благородното социологическото понятие "джендър" (по нашему - род) до статут на квалифицирано извращение и максимална обида, отправена към различните - и излизащи от конвенциите на традиционното общество хора.


Не само свидетел, но и жив участник в продължение на 30 години съм в усилията на проевропейската демократична общност да обяснява, да назидава и да иронизира мнителния и трудно поддаващ се на либерално-прогресивистка социализация дебелоглав средностатистически българин.




Вижте, това, което се случи с Истанбулската конвенция в България, е едно заслужено поражение на прогресистко-либералната (или както щете я назовете) общност.


Кой спечели спора "за" или "против" конвенцията?


Спечелиха го тези, които успяха да убедят средния българин (определяйте го както ви харесва), че тази конвенция е насочена към създаване на нови стандарти на квалифициране и регулиране на сексуалните отношения, които ще бъдат практикувани системно и в училищата - т.е. за социализиране в тези нови стандарти на ДЕЦАТА на България. Този, който успя да подхвърли и да убеди хората в това твърдение - "ще ни направят децата джендъри", той спечели - очаквано и съвсем логично - битката "за" или "против" конвенцията".


А вие, нейните привърженици, какво направихте? Обяснихте ли на прост - достъпен език на хората за какво всъщност става дума? Можаха ли гражданите да разберат какво е "джендър" като общо социологическо понятие - очакванията на обществото спрямо мъжа и жената за упражняване на определени социални роли. Очакване, което се променя във времето заедно с обществените отношения... Това, разбира се бе казвано нееднократно, но как очаквате да го разбере бай Иван пазача или баба Пенка от Горна баня?


Не, не го обяснихте и гражданите не го разбраха


Защото предпочетохте с високо самочувствие да иронизирате и бичувате "тъпотата", "евразийството", "мачизма" и "нецивилизоваността" на тези, които се страхуваха - и ги "страхуваха", че отново им пробутват нещо, което да ги уязви. Как бе, възмущавахте се вие, това идва направо от Европа, от Съвета на Европа, какво повече искате да разберете от това?


Опонентите задаваха въпроси - защо в конвенцията се споменават сексуалните малцинства - някой обясни ли читаво защо? Защо съпътстващият конвенцията обяснителен доклад съдържа определения, които са по-скоро идеологически, отколкото обяснителни спрямо базисния текст? И този въпрос бе подминат с мълчание от защитниците на Истанбулската конвенция. Само една моя колежка реагира гневно на въпросите защо има текстове, свързани с ЛГБТ - "ама вие сте хомофоби, бе", аргументира се тя. Защо не се появи един виц в полза на Истанбулската конвенция, а се появиха десетки срещу нея? Прекалено сме умни, за да творим вицове, но се оказа, че и те вършат работа.


Нека си спомним, че това неумение да обясним позиции на обикновените хора не започва и не свършва с Истанбулската конвенция. Още през юни 1990 г. демократичната общност в СДС изригна гневно на резултатите от първите свободни избори. Освен ИНФАС (германска социологическа агенция - бел.ред.) виновни се оказаха мнозинството гласоподаватели, не успели да разберат какво голямо зло е комунизмът и какво благо е демокрацията. Хайде, бяхме млади и зелени, неопитни. По-късно същият дефицит на печеливша позиция се повтаряше многократно, макар че вече не бяхме толкова млади.


Тюхкахме се, брей, колко добрини направихме за българина - НАТО, ЕС, свободно пътуване и т.н., а той си седи прост и подозрителен. Гласува за Симеончо, допусна СДС § С-ие след 2003 г. да паднат на санитарното ниво на съществуване, след това паднахме под санитарното ниво, сега не съм сигурен на какво ниво битуваме, ако...


Знам, че това не е само кусур на българската либерално-прогресивна общност


И Хилари Клинтън, макар че не е нито млада, нито неопитна, определи избирателите на Тръмп като deplorables, поради което днес Доналд ни друса всичките като джанка през юни, а силите на прогреса отчаяно го бичуват през медиите.


Драги прогресисти и либерали, нямам изобщо предвид въпроса дали вашите възгледи са по-добри или по-лоши от тези на спечелилите публичния дебат за Истанбулската конвенция. В бизнеса печелиш не това, което заслужаваш, а това което договориш. В политиката - и в гражданския дебат, печелиш това, в което убедиш функционални обществени мнозинства. Без да питаш дали са високо интелигентни и проникновени, или са обикновени селяни (в Америка - "червени вратове").


За да ги убедиш, трябва да знаеш не само в какво искаш да повярват, но и КОЙ искаш да ти повярва. По време на публичния дебат за Истанбулската конвенция вие бичувахте тъпия и брутален мачист, свикнал да му сервират ракийката и салатката, и който като пийне - му се дощява да понабие жена си... Пропуснахте очевидния факт, че този персонаж в днешно време е маргинал, макар и срещащ се нерядко. Не обърнахте внимание на факта, че в българското общество жената вече доста време е напълно равна с мъжа във всички основни посоки на своята реализация. У нас жените директор-ки, депутат-ки, министър-ки, професор-ки... са не по-малко от мъжете. Че в българското семейно право жената е не равна, а привилегирована спрямо мъжа. Че домашната работа, макар и все още поделена на "женска" и "мъжка", е все повече споделена сред растящо обществено мнозинство. Че проблем е не традиционалисткият мачизъм, а ерозията на семейни и общностни ценности, сред която децата растат без пълноценна грижа, а отговорността на хората към семейството често е наказвана жестоко от все повече безотговорни партньори.


Защо проспахте тези реалности на българското общество?


Защо пак си помислихте, че е достатъчно нещо да дойде "от Европа", за да ръкопляскат всички с ентусиазъм? Опонентите на Истанбулската конвенция проведоха публична кампания срещу нея, която се оказа по-адекватна и печеливша. Съветът ми - не вопийте горко и обидено! Проучете внимателно защо се провалихте. За да не се проваляте и оттук нататък.


Коментарът е публикуван във "Фейсбук". "Дневник" го препечатва със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK