За да не пристигнем някъде, където не бихме искали

За да не пристигнем някъде, където не бихме искали

© Associated Press



Всеки следобед, точно в пет, хер Имануел Кант, философ-домошар, излиза на разходка. Неизменно, като изгрева, той преминава един и същ маршрут, по едно и също време, независимо дали вали дъжд или пече жарко слънце. Твърди се, че в малкото и забутано пруско градче Кьонигсберг са сверявали часовниците си по него.


Защо Кант прави това? Със сигурност целта му не е да бъде запомнен като скучен ексцентрик. Най-великият философ на Новото време демонстрира нещо, което днес сме длъжни да си припомним и ние: "Нужно е човек да е последователен и подреден в живота си, за да може да е страстен в работата си и прозорлив в мислите си", казва той. И налага върху самия себе си желязна дисциплина, безкомпромисна подредба на живота. Подредба, която го предпазва от потъване в хаоса и му помага да създаде цялостен възглед за света, система от ценности, или иначе казано - култура. А от културата започва всеки друг ред и дисциплина. И когато – както през 18-ти век – заварената подредба на нещата се разпада,


единственият начин да не потънем в хаоса е да градим култура




Около Кант – в Европа, в света – кипи, десетилетия наред. Войните, малки и големи, са всекидневие. В Америка върлува националноосвободителна революция. На всичкото отгоре избухва и т.нар. индустриална революция, преобърнала начин на живот, който хората са следвали от хилядолетия. Всичко установено непрестанно се взривява, разпада и потъва в нищото; и никой не знае, какво следва.


Кант знае: за да подредиш света около себе си, първо трябва да направиш подредба на неговата основа – на културата. И той се заема с произвеждането на култура – на подредба на парчетата от разпадналите се предходни реалности. Постига култура, която поставя основата на епохата, в която живеем и която вече залязва.


В трите си фундаментални и трудноразбираеми книги, Кант изгражда подредба, описваща света ни. Разработва философска система, която разделя морала от религията, поставя човека в центъра на нещата и разума – в центъра на човешките дела. На тази основа стига до извода, че всички хора са равни по достойнство и на всички е дължимо равно признание на това достойнство. Изгражда и либерална политическа теория, която включва върховенство на правото и предвижда както ООН и ЕС, така и съвременните човешки права.


Резултатът е, че имаме права, които би трябвало да се пазят от държавите, съдилищата и международното право. Свободни сме – никой няма господар. И, за разлика от предишни времена, живеем в относителен мир. Все неща, които днес са поставени под заплаха. От различни точки на света, включително и в България, се чуват все по-силни гласове атакуващи или поставящи под съмнение човешките права, правовата държава, Европейския съюз и т.н.


Равенство ли?


Жените трябва да раждат и да отглеждат деца, за да бъдат истински жени – поне според българския Конституционен съд. По повод мъжете не казва нищо, следователно – оставя ги свободни да избират какво да правят. Но е добре да не участват в София Прайд, поне ако се съди по истеричните реакции към събитието, продължващи вече 10 години.


Свобода ли?


Въпреки че, законът позволява свободното къмпингуване, трима ресорни министри - на туризма (Николина Ангелкова) на екологията (Нено Димов) и вицепремиера Валери Симеонов, обявиха, че основен проблем за крайбрежието и това лято ще останат къмпингуващите. И се захванаха да узаконят забрана за палатки и хавлии върху дюни.


Права ли?


Съвсем скоро Николай Проданов (зам. министър на правосъдието) призна, че бившият кмет на "Младост" Десислава Иванчева е била поставена в "по-тежки условия от необходимото" при конвоирането й до болница, но "между двата стандарта" – на Конвенцията за защита правата на човека и "материално-финансовият" – има "сериозно несъответствие". Тоест, когато не ни достигат средства и/или служители няма да спазваме правата ви.


Мир ли?


Мирът се крепи на международното право, построено върху трудовете на Кант. А днешната мода е това право да бъде подигравано и подритвано. На мода се връща силата – силата да нахлуеш в чужда държава (както Русия направи с Грузия преди 10 години) или да си вземеш парче от нея (както Русия направи с Крим преди четири години). Или: силата да бомбардираш някого, който не ти харесва, с което най-известни са САЩ.


Разум ли?


Вместо, както е при Кант, разумът да е в центъра на човешките дела, днес ни се предлага да го изоставим, в полза на сляпа вяра, суеверия и на някакви крайно примитивни форми на религиозност. Например, да ръсим пътищата със захар (както направи кмета на Нова Загора преди 3 години), вместо да разследваме сигналите на Николай Колев – Босия.


Човек ли?


Кант поставя индивида в центъра на всички обществени структури. Днес ни се натрапва да изоставим идентификацията си на личности, за да станем част от нечие племе – да бъдем "националисти", "православни" или поне да не сме "джендъри". Това, разбира се, е подготовка за бъдещо сблъскване на тези племена, защото принадлежността към едно племе задължително означава да мразиш всички други племена.


Дисциплина ли?


Алчността, въведена в последните 30-тина години едва ли не като основна човешка добродетел, разрушава всяка дисциплина, тъй като премахва всички ограничения. Там, където отсъства дисциплината на културата, инстинктите надделяват и силата замества правото като основен регулатор на човешките отношения.


Това обяснява днешния натиск срещу културата. Има хора, не само в България, които искат да налагат своята сила върху останалите. Погледнете днес управляващите български политици с техните обществени поръчки, ролс-ройси, суджуци и сараи. Някои от тези хора живеят в заблудата, че ако управляваш със сила, постигаш ред и стабилност. Ако обаче бяха чели повече от една книга през живота си, щяха да са наясно, че силата, отвързана от дисциплината на културата (и на произтичащото от нея право) води единствено до произвол. А произволът води не до ред, а до хаос, в който всеки си мери силата. И винаги ще се намери някой по-силен от теб.


Всичко това са все предвестници, че нашата епоха се готви да се трансформира, защото културата, като система от ценности, е отворена система – непрекъснато прерастваща в друга или разпадаща се на образуващите я подсистеми. Проблемът днес е, че наблюдаваме целенасочени действия за подмяната на самата култура с не-култура. На мястото на самодисциплината и внимателната подредба, която виждаме у Кант, да се постави произвол,сила и диващина.


В книгата си "Ерос и Kултура" Зигмунд Фройд дава следната дефиниция: "...думата култура характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкият род се е отдалечил от животинските ни предшественици, и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения." Културата е онова, което ни оразличава от животните. Тя е изкуствено човешко творение, плод на самодисциплина, самоконтрол и съзнателно отдалечаване от базисни животински инстинкти. Бидейки изкуствено творение, тя изисква поддръжка – "култивиране на личността" – cultura animi, подобно на култивирането на земята – cultura agri (аналогия, която прави още Цицерон).


Там, където няма култура – там е територията на дивото


Ако не поддържаме розите си, те ще се върнат в естественото си състояние на шипки. Ако не поддържаме собствената си култура, избираме бъдещето ни да е онова диво състояние, описвано от философа Томас Хобс като "война на всеки срещу всеки", в която човешкият живот е "самотен, лош, беден, груб и кратък".


Налага се добре да помислим каква културна подредба искаме. Да свършим работата, която Кант свърши за нас преди 240 години. След което да действаме, защото иначе ще пристигнем някъде, където не бихме искали да бъдем.


Можем да започнем от самодисциплината. Или пък от разходките! Хубавото на ходенето е, че след като си тръгнал, си принуден да пристигнеш.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK