21 август 1968 г.

21 август 1968 г.

© Národní archiv Praha



Есето е прочетено по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век. "Дневник" го препечатва от портала "Култура". Текстът е публикуван в "Дневник" и на 21 август 2015 г.


Колкото повече времето ни отдалечава от този ден, толкова по-ярко изпъква неговото огромно историческо значение. Защото не става въпрос за едно от многото нашествия на една държава в друга държава, нито за насилственото събаряне на режима, нито за логичен ход в политическа игра. В своето полувековно съществуване съветската система преживя не една и две конвулсии, но на 21 август 1968 година се случи нещо непоправимо страшно — идеологията отрече идеалите, в името на които съществуваше, или както вечерта на същия ден един български комунист каза отчаяно: "Днес погребаха Октомврийската революция." За всички ония, които бяха приели залпа на "Аврора" като рожден момент на идеали, надежди, илюзии, мечти за някакъв неясно красив, нов човешки живот, за ония, които фанатично бяха съхранили това чувство през толкова мъчителни години, датата 21 август беше краят.




В София хората бяха изненадани и попарени. В първите часове на всички ни се струваше, че става някакво недоразумение. Вестниците излязоха със закъснение, защото, както по-късно се разбра, е трябвало да променят напечатаното съобщение за нашествието. В първата редакция е било съобщено, че войските влизат по покана на новото правителство на Чехословашката народна република, а след това беше променено в смисъл, че влизането става по покана на работнически и партийни колективи. Недоразумението беше произтекло от неочаквания факт — че нашествениците не успяха да намерят 14 чехословаци, между 14 милиона граждани на страната, за да съставят така необходимото им правителство, за което да може да се каже, че ги е поканило. Един факт, който не само наложи пренабирането на вестниците в 4 часа през нощта, но смути дълбоко и най-послушните партийни редици.


По-късно същия ден зазвъняха телефони по домовете на по-видните граждани, разтичаха се журналисти, репортери — било от радиото, било от вестниците, — за да намерят неизбежните "изказвания", които да подкрепят военната акция. За чест на българската интелигенция може да се каже, че не се намери нито едно уважавано име, което да откликне положително на българската намеса в Чехословакия. По-късно се разказваха почти анекдотични случаи как известни писатели, артисти, художници са отклонили въпросите на журналистите, но като че повечето от половината отговаряха много сполучливо: "Какво да кажа, когато нищо не знам, никой няма представа какво всъщност става в Чехословакия, никой не е информиран."


Това, че никой не беше информиран, си оставаше най-основателен отговор. До началото на 1968 година отношението в много партийни кръгове към онова, което ставаше в Чехословакия, беше почти позитивно. Никому и през ум не минаваше да види в чехословашкия процес нещо повече от постепенно демократизиране на страната. В края на зимата се появиха първите критични мнения, главно в тясно просъветските среди и, разбира се, Държавна сигурност. Но като цяло партийното отношение все още беше неясно, толкова повече, че известни общественици, посетили Чехословакия през пролетта, се изказваха подчертано ласкаво за новия курс на Дубчек.


Едва през април се установи генерално критично отношение, разбира се, изключително под съветски натиск, което започна да се изразява в работата на пропагандната машина. Започна се с подмятанията, че "чехословашките другари" отиват "твърде далече" и се завърши със заклеймяването на "контрареволюционните сили". През май 1968 година човек можеше да чувствува в София усиленото сърцебиене на стреснатата и уплашена върхушка от вечни сталинисти, която неврастенично подвеждаше по-уморените и по-демократични кръгове на партията и властта. От друга страна, сред обикновените хора се появи онова топло вълнение на последната и може би най-голямата надежда, че пролетният чехословашки вятър ще разлисти и нашите дървета. Човек често можеше да чуе въпроси като: "Вярно ли е, че са отменили паспортните ограничения?", "Казват, че можеш да дадеш под съд милицията за неправилни действия!", "Наистина ли ще въведат истински избори, когато няма да избираш само един, а много кандидати?" и т.н. Не един и двама комунисти от поколението на идеалистите смятаха, че Дубчек се опитва да намери действителния път към комунизма, като изтръгва страната си от джунглата на сталинистката варварщина, като реабилитира хуманното лице на идеала от кървавите ръце на идеологията. Оптимистите вярваха, че той ще успее. Песимистите смятаха, че в края на краищата ще се стигне до куриозен компромис между източния и западния начин на живот, но че при всички случаи експериментът е интересен.


Може ли наистина да се осъществяват комунистическите идеи без помощта на милицията?
А какво всъщност ставаше?


Бях в Прага през лятото на 1967 година — по време на знаменитото сблъскване между събранието на писателите и човека на Новотни, секретаря Хендржик; бях там, когато всичко започна. В паметта ми се е запазило усещането за една магическа атмосфера на радостна възбуда, на разпалено брожение на духовете, на всеобщо вдъхновение, в което никога преди не бих повярвал. Ние винаги смятахме чехите за хора прекалено реални и прекалено пресметливи, за да приемем в един момент, че те са народ от поети. И тъкмо поезията предшествуваше стъпките на Александър Дубчек, тъкмо поезията направи от него знаме на всички надежди. Тая поезия човек можеше да срещне в тълпите по Вацлавски намести, в театрите и младежките клубове, в телевизията и радиото, в тихите улички на стария град или в кръчмата, която съхраняваше вечния дух на Ярослав Хашек.


Не зная друга страна, която с такова възхитително единство да е преживявала по-красиви и по-вълнуващи моменти на радостно предчувствие. Като че идваше денят на дългоочакваната амнистия и всички хора-затворници живееха само с това, което те вярваха, че ще намерят отвъд стените. Дори нормалният човешки скептицизъм и цинизъм се беше стопил пред прага на всеобщата илюзия. Никой не знаеше какво точно ще стане отвъд стените, достатъчно беше, че няма да има повече стени. За мнозина западни граждани това чувство ще си остане дълбоко непонятно.


Авангардът на разкрепостяването бяха чешката култура и изкуство. Всеизвестни са наистина великолепните постижения на чешкото кино, които си останаха в историята като "чешкото чудо", в театрите човек можеше да види пиеси, за които ние в София и не подозирахме, телевизията и радиото някак отведнъж загубиха своя досаден до смърт съветски първообраз, поеха от светлината на хората и сами станаха източници на нова светлина, цялата чешка литература тръпнеше от поривите на този нов дух и начело на обновлението стояха писатели, истински писатели, а не организационни мижитурки. Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за тази година — от август 1967 до август 1968.


Пак в същата тази година в България се беше надигнал страшен вой срещу един западногермански телевизионен филм за Лайпцигския процес и Георги Димитров, който, според Тодор Павлов и хората около него, осквернявал образа на Димитров. Този филм беше в Чешката телевизия и приятели ме поканиха да го видя. Присъствуваха хора от посолството и други българи. Всички видяхме, че това беше най-достойно направен филм за Димитров, позитивен, с човешко отношение към образа му, много по-вълнуващ и сериозен, отколкото многото българо-съветски оперети за него. Чешките ни домакини ни гледаха с усмивка. "Очевидно вашите хора в София са сбъркали" — казаха те. Не знаеха, че "нашите хора" в София въобще не бяха видели филма и че целият шум във вестниците беше резултат на недопустимо невежество. По-късно в София видяха филма, но никой нито се поправи, нито се извини. Само този случай ни показва разликата между два партийни свята — чешкия и българския.


Ако Хрушчов ликвидира в най-голяма степен култа към Сталин, без обаче да засегне сериозно сталинисткия характер на партията и на страната си, Александър Дубчек се опита да направи тъкмо това — да преодолее жестоката дистанция между партия и народ, между партия и човек. Корумпираното отношение на Сталин и неговите хора, естествено основано на марксизма, противопоставя партията на народа и на човека, при което нейната дейност не само се обезсмисля, но и нанася страшни поражения. Така за половин век в съветския свят се оформиха трите групировки, пълно копие на структурата на феодалното общество: партийната аристокрация с нейните дворци, с нейните най-скъпи автомобили, с нейните царски привилегии, с нейния затворен кръг от взаимни назначавания, преназначавания, женитби, сродявания и т.н. Второ: партийният апарат от безотказни, верни функционери, вечните служители на всяка власт, вечните слуги — изпълнителни, инициативни, плашени от всеки жест и благодарни от всяка милост, жестоки и безогледни кариеристи, които за една звездичка повече на пагона си биха продали и майките си, и бащите си. И трето: масата, синоним на стадо, чиято инертност се подхранва с всички средства, стадо, което няма право да бъде нищо друго освен производител на обществени блага, стадо, което няма право да мисли, да преценява, да избира, да се отклонява.


Тази съветска структура, която връща човешките взаимоотношения с около хиляда години назад, беше наложена след Втората световна война във всички източни държави, макар и дълбоко неприсъща на демократичните им традиции, на културното им ниво, на свободолюбивия характер на хората там. Но тя толкова се услади на новопроизведените партийни барони, маркизи и херцози, че те я циментираха с вграждането на безброй човешки сенки и създаването на може би най-съвършената полицейско-милиционерска организация в света. В края на краищата първата мечта на всеки простак е да бъде аристократ.


Това беше светът, на който Дубчекова Чехословакия посегна. При това от позициите на истинския, първородния комунизъм, от позициите на идеалите за справедлив и достоен човешки живот. Четиринадесет милиона души казаха "не" на крепостните стени, "не" на дворците и чайките, "не" на обидата да бъдат смятани за безмозъчно стадо, "не" на функционерчетата, върху чиято дейност се крепеше феодализмът, "не" на всички ония, които удовлетворяваха собствените си първични комплекси за сметка на цял народ. "Не" на цялата система. Спонтанно, единодушно отрицание на дълбоко погрешен път в името на посоката.


Всеки, който познава донякъде живота в страните от съветския блок, знае, че при конкретните съвременни исторически условия промяна там може да стане само по вътрешнопартиен път. Защото партията е единствената сила във всяка от тези страни и само чрез силата на партията могат практически да се осъществят промени. И тъкмо тук е значението на чехословашките събития, където самата партия се опита да се преобрази по силата на самоосъзната необходимост. И тъкмо тук е и причината за гибелта на Чешката пролет.


Мнозина са си задавали и си задават въпроса — какво би станало, ако експериментът на Александър Дубчек успееше, ако върху разрушения съветски феодализъм на Новотни израснеше нова, процъфтяваща форма на управление, в която не фикциите, а човекът бъде поставен на пиедестал? Нали този успех щеше да бъде фатален за първообраза, нали щеше да унищожи толкова удобната на всички източни феодали лъжа — че другояче не могло, че единственият път към социализма бил съветският път. Всички народи от Източна Европа следяха чешките събития с най-жив интерес, защото в Прага се правеше опит да се намести върху нови релси отдавна дерайлиралият влак на комунистическата идея.


Всички приказки за надигаща се контрареволюция, за добре организиран преврат от чужди разузнавания, целият арсенал от обвинения, познат от времето на унгарските събития, който "братските" страни употребиха като основание за нашествието си, бяха толкова плитка лъжа, че едва ли някой е повярвал.


Помня добре първото обяснение, което се даваше на едно събрание в София. Един полковник от Държавна сигурност обясняваше, че според най-точни сведения контрареволюцията в Чехословакия била организирана не от американското разузнаване, не от западногерманците, не от китайците, а от Интелиджънт Сървис. Обяснение, на чиято глупост дори не можеш да се усмихнеш. Бих посочил на този служител на правдата днешните процеси в Чехословакия, в които подсъдимите са преди всичко членове на комунистическата партия. В Чехословакия нямаше и не можеше да има никаква контрареволюция, защото тя беше извършена преди много години в Съветския съюз, защото тая контрареволюция изврати идеали и принципи, за да доведе до най-антихуманната и безправна обществено-политическа структура, позната в съвременната история. Демократизацията край бреговете на Вълтава уплаши властвуващите партийни върхушки във всички подчинени на Съветския съюз страни, тя беше обявена за опасна зараза и половинмилионна армия беше изпратена, за да я ликвидира. Всички знаем как се развиха събитията. Мисля, че това е една от най-тъжните страници на човешката история днес, пред очите на цял свят танковете стъпкаха идеалите, за да дадат своя принос към позора на Съветския съюз и към болната съвест на човечеството.


И както винаги става във всички източни страни, датата 21 август послужи като повод за настъпление срещу всеки полъх на свобода и надежди. За часове изчезнаха и най-мъничките процепи на светлината, появили се след Двадесетия конгрес, с един замах бяха ликвидирани всички тенденции за една макар и много бавна промяна, беше въведен жесток контрол върху цялото изкуство и култура, предприеха се огромни чистки на културния фронт, призовани бяха отново да заемат местата си поставените временно в глуха линия Сталинови последователи; всичко, което имаше и най-малкия дъх на свободомислие и неортодоксалност, беше етикетирано с нова дума — "чешко". Хора, филми, пиеси, книги, мнения, отношения и какво ли не бяха дамгосани с думата "чехски" или "чешки". Пази Боже в днешна България да бъдете уличен в нещо "чешко".


Така диктаторите и техните слуги превърнаха името на Чехословакия в синоним на свободата и достойнството.
Изчезна чудната атмосфера на Пражката пролет, изчезна опиянението на невероятно единния народ, изчезна още една надежда на човека да намери нов път към по-достойно бъдеще, изчезна поезията.


А какво остана? Полуумъртвена страна, тъпкана от железните вериги на танковете, народ, обречен на дълъг затвор, и възстановени феодални стени, които искат да ни декларират, че нищо не се е променило.


Но тъкмо тук собствениците на танковете се лъжат. Двадесет и първи август 1968 година промени много неща. Духът на Чешката пролет плъзна навред. Ние вече го срещнахме в полските събития, в румънските промени, в унгарската атмосфера виждаме го да шествува и в Съветския съюз, все така напорист и неудържим, и можем да се попитаме: коя стена е следващата поред?


Може би на Кремъл.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3862 Весело

    Савецкият агресор-най- мирния агресор.

  2. 2 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    Това едно от най-гнусните престъпления на съветския режим. Очевидно агресията е в кръвта на руснаците и фашистката хунта в Кремъл продължава да заграбва чужди територии - Приднестровието, Абхазия, Осетия, Крим, Донбас и т.н.

  3. 3 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    "коя стена е следващата поред?"

    Пророческо. Следващата беше в Полша две години след убийството на Георги Марков и в Берлин 11 години след неговото убийство. Неизбежно Изночва Европа се отърси от съветския тоталитаризъм. Но тя щеше да бъде съвсем различна, ако не беше потъпкана Пражката пролет. След това дойде едно цинично поколение, свикнало с лакейщината и двойнствения живот при комунизма. Поне в България.

  4. 4 Профил на Неделчо
    Неделчо
    Рейтинг: 297 Неутрално

    Двойния агент на КГБ Жоро Марков,
    галеника на Живков.Няма нужда!!!Ние си знаем какво ни беше.

  5. 5 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3862 Неутрално

    Двойния агент на КГБ Жоро Марков,галеника на Живков.Няма нужда!!!Ние си знаем какво ни беше.
    —цитат от коментар 4 на Неделчо


    Партийните и комсомолските секретари си мислите, че ви е било добре, защото имахте някоя и друга превилегийка.

  6. 6 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1549 Неутрално

    Комунизмът е нещо повече от идеология. Той есонанинска религия с жертвоприношения. Марков е най-задълбоченият и аргументиран критик на системана в Бъргария. Ако беше жив сега пак щяха да го убият. Решетников, Баце и Пеевски немаше да понесът истината.

    В България върви смазваща русификация! Чайка - вожд и учител на Цацаров.
  7. 7 Профил на julesta
    julesta
    Рейтинг: 514 Неутрално
  8. 8 Профил на rsw37525595
    rsw37525595
    Рейтинг: 301 Неутрално

    Азиатската сатрапия донесе в Източна Европа само онова, което имаше- ФЕОДАЛИЗЪМ.
    И сега може да донесе пак от същото, защото тя не се променя и не се демократизира. За съжаление у нас има още овце от онова стадо, които си искат феодалите.

  9. 9 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#4] от "Неделчо":

    Вярно, не ви е било леко на доносниците и клеветниците. Първо слухти, пък после търчи да донасяш... не е лесно. Ето и сега, господарите ти го убили, а на теб се пада черната работа да каляш.

  10. 10 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    Много добре си спомням тази дата!Беше страшно - току що се бе родила голямата ми дъщеря, а съпругът ми отбиваше задължителната си военна служба.Слава Богу не беше изпратен в Чехословакия,но колко български войници бяха изпратени там насила и причиниха мъка на чехи и словаци.Срам беше за България!

  11. 11 Профил на rsw37525595
    rsw37525595
    Рейтинг: 301 Разстроено

    До коментар [#10] от "Cara Mia":

    Мой роднина е като войник и е бил там, но само казваше, че му е забранено да говори. За съжаление вече е покойник и не може да разкаже какво е било.

  12. 12 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4217 Разстроено

    Много хубаво есе на Георги Марков, това действително е бил голям български писател! Още повече се убедих, че неговите творби трябва да се изучават в нашите училища в часовете по литература!

    А, относно тази тъжна 50-годишнина искам да кажа само поклон пред паметта на Дупчек и всички други хиляди чехи, които загинаха за своите идеали и свобода! И срам и позор за съветските сатрапи и техните източно европейски васали (между тях за съжаление и доста българи), които нахлуха в Чехословакия и унищожиха този порив за свобода и независимост на чешкия народ!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  13. 13 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4598 Неутрално

    Безмозъчната идеология наречена комунизъм!Убиваща човешкото и желанието за мислене.Дивашки сталинизъм залагащ на простаци и робия.

    До истината се достига с познание!
  14. 14 Профил на blockblock
    blockblock
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    Двойния агент на КГБ Жоро Марков,галеника на Живков.Няма нужда!!!Ние си знаем какво ни беше.
    —цитат от коментар 4 на Неделчо


    вие да палите свещички, че не стана като в Румъния. Всеки път като пишеш гнусотии си припомняй Елена и Николае как им пръснаха червата.

  15. 15 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3695 Неутрално

    Няма го Георги да ни напише как я докарахме, че децата и внуците на идиотите, изпратили български войски в Прага да ни управляват 50 години по-късно!

  16. 16 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2179 Неутрално

    И аз помня това време, чехите на морето се събираха на групи и си шушукаха, а ние се чудехме какво става.

  17. 17 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1557 Неутрално

    Дневник, това е вероятно третата статия по темата, при това повторена от преди 3 години. Ама пуснете нещо и за демократичните бомби в Югославия, разстрела на Чаушеску, 10 ноември у нас и други исторически събития, стига с това Русия, та Русия. Даже и на непредубедените започва да нагарча... Пък ако толкова държите - припомнете ни октомврийската революция, войната в южна Осетия, събитията в Украйна и Крим. Сигурен съм, че историческата перспектива има какво да покаже? Или не?

  18. 18 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3695 Неутрално

    До коментар [#17] от "Лео":

    нагарча на русофилите. И най-вече за боклуците, които продължават да се кълнат в любовта си към Русия, но изпращат децата на Запад (уж това бил техен избор).

  19. 19 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4598 Неутрално

    До коментар [#17] от "Лео":

    Дано да ви нагарча винаги!

    До истината се достига с познание!
  20. 20 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3695 Неутрално

    ...Мой роднина е като войник и е бил там, но само казваше, че му е забранено да говори. За съжаление вече е покойник и не може да разкаже какво е било.
    —цитат от коментар 11 на rsw37525595

    имах състудент от контингента изпратен там. Вярно, тогава много не говореше, след това се изгубихме. Мисля, че юнаците са били главно руснаци и гедерейците, които разстрелвали заложници. Останалитеса били повече за морална подкрепа, но по азбучен ред винаги ни слагаха първи, а СССР-то предпоследни

  21. 21 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 682 Неутрално

    Мдаааа... И аз, като Кара Миа, си спомням много добре датата. Бях в Кошице - Словакия. Някъде към 3:30 сутринта ми се счуха в полусън множество самолети, но си продължих съня. На сутринта ме събудиха колегите и ми казаха какво точно се е случило.
    От 14 етаж съм наблюдавал с очите си колона от танкове, преминаваща през широк булевард в кв. "Лунник", където бяхме настанени. Видях също как един смелчага легна пред танка, който понечи да го заобиколи, но смелчагата стана и отново легна пред танка. Сспомням си, че танкът не го прегази, хората дръпнаха насила момчето на сигурно.
    На третия ден след инвазията отидохме до центъра на града и там ни показаха стена опръскана с кръв. Там войниците разстреляли някакъв човек...
    От любимци (оркестър за забавление) ние се превърнахме в "окупанти" и си спомням как един словак се обърна към мен с думите "окупант, так тя копнем до рити" (така ще те изритам..., което на словашки си е чуста псувня). А бях само на 18... Беше гадно, наистина...

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  22. 22 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    https://www.youtube.com/watch?v=UyfUdtD2jP8

    България се извинява на Чехословакия.

  23. 23 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    Удължиха агонията на режимите си за още двайсе години.
    Но неумолимото, все пак, се случи.
    Това, което е естествено, няма човешка сила, която да го спре.
    Но милиционерите, тези душевни роби, си въобразяват друго.
    Въпросът е, ще им позволим ли отново да опитват.
    От нас зависи, въпреки че много хора са обезверени.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  24. 24 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4598 Гневно

    И днес има хора(защо ли наричам така) които възхваляват окупацията на една "наша"страна!Само защото са искали да бъдАТ ПО-СВОБОДНИ!Тези русороби искат и мечтаят и днес да бъдат крепостни,и днес да има лагери,арести по политически причини и руска окупация!И са готови да взривят държавата и да коленичат пред малкият уйгурски самодържец...!Като верни кучета!

    До истината се достига с познание!
  25. 25 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9611 Неутрално

    Будапеща, Прага, Варшава. По стъпките на съветските "освободители"

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  26. 26 Профил на Неизвестен Извършител
    Неизвестен Извършител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    140 години от боевете на Шипка.
    Хубаво, щом настоявате, няма да ги споменаваме.

  27. 27 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2747 Неутрално

    До коментар [#23] от "simval":

    Г. Марков пише ,, Стените падаха ,западняците не могат да разберат това " , а за ще добавя - младите не могат да разберат това с каква надежда и трепет чакахме новините от там ....Виновно е образованието и ние ,че се уморихме да разказваме. Оставихме това на троловете и рубладжийските носталгици.

  28. 28 Профил на Thrasimedes
    Thrasimedes
    Рейтинг: 438 Неутрално

    Невероятен текст. Хубаво е, да се преведе на английски, за да имат идея повече хора днес за какво иде реч.

    "Мисля, че това е една от най-тъжните страници на човешката история днес, пред очите на цял свят танковете стъпкаха идеалите, за да дадат своя принос към позора на Съветския съюз и към болната съвест на човечеството."

  29. 29 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3749 Неутрално

    Отдавна твърдя, че творчеството на Г. Марков трябва да се изучава в гимназиалния курс - да се чете и дискутира по прочетеното. Защото думите "милиони души казаха "не" ... на обидата да бъдат смятани за безмозъчно стадо, "не" на функционерчетата, върху чиято дейност се крепеше феодализмът, "не" на всички ония, които удовлетворяваха собствените си първични комплекси за сметка на цял народ. "
    са актуални и днес за нашата страна. Младите хора трябва да осъзнават и изповядват демократичните ценности.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  30. 30 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4217 Любопитно

    До коментар [#17] от "Лео":

    И какъв ти е проблема, че е трета статия!? Това е важно (и трагично) историческо събитие и трябва да се говори/пише за него.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  31. 31 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8065 Неутрално

    Миротворците от Вършавския договор, дето минат, трева не никне.

  32. 32 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 2625 Неутрално

    Защо Георги Марков не се изучава в българските училища , а още изучават комунистическия терорист Вапцаров?!

  33. 33 Профил на Партийна секретарка
    Партийна секретарка
    Рейтинг: 1228 Неутрално

    Защо Георги Марков не се изучава в българските училища , а още изучават комунистическия терорист Вапцаров?!
    —цитат от коментар 32 на tacheaux


    Добър въпрос!
    На негово име все още е и висшето военоморско училище

  34. 34 Профил на Personal_Jesus
    Personal_Jesus
    Рейтинг: 317 Неутрално

    До коментар [#26] от "Неизвестен Извършител":

    141...за да сме точни, другарю Самовар. Боевете на Шипка се отебелязват подобаващо всяка година и почитат от всички българи. Но нека сега съветската ти душица да помълчи за малко пред "чутовния подвиг" на наследниците на онези смели солдати, които, убеден съм, биха се срамували от сторената от потомците им грандиозна простотия преди 50 години.

  35. 35 Профил на blockblock
    blockblock
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    Дневник, това е вероятно третата статия по темата, при това повторена от преди 3 години. Ама пуснете нещо и за демократичните бомби в Югославия, разстрела на Чаушеску, 10 ноември у нас и други исторически събития, стига с това Русия, та Русия. Даже и на непредубедените започва да нагарча... Пък ако толкова държите - припомнете ни октомврийската революция, войната в южна Осетия, събитията в Украйна и Крим. Сигурен съм, че историческата перспектива има какво да покаже? Или не?
    —цитат от коментар 17 на Лео


    според мен стана супер, че гръмнаха чаушеску. също така съм много доволен, че соца се срина в купчина лайна - сега мога да си пътувам където искам, да си гледам каквито филми искам и да си слушам каквато музика искам и не на последно място да чета и пиша каквото си искам. историческата перспектива е следната - лайнарските режими се сриват независимо колко лайнарщини причиняват на хората. а рашките имат афинитет да живеят в лайнарски режим.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK