Как Тръмп прави социализма отново велик

"Един авторитарен президент със съмнителна легитимност и покварен характер е на път да промени Америка за поколения. Федералното правителство е един празник на безнаказаната клептокрация. (...) За младежите, смятащи избирането на Доналд Тръмп за апотеоз на една дълбоко прогнила политическа и икономическа система, съпротивата преминава през реформирането на Демократическата партия като двигател на демократичния социализъм."

Това разказва Мишел Голдбърг в коментар в "Ню Йорк таймс" по повод победите на предварителните партийни избори на нови имена като Самър Лий, Сара Инаморато и Елизабет Филдър – всичките на възраст между 30 и 37 години. Но има едно още по-ярко име на надигащата се вълна от социалисти в Демократическата партия – изненадващата победа на 28-годишната представителка на крайната левица Александрия Окасио-Кортес.

Тя успя да отстрани в Ню Йорк конгресмена Джо Кроули, който заемаше поста 19 години наред. Седмици преди вота водеше по популярност с 36 пункта и изгуби от Окасио-Кортес с шокиращите 15 пункта. Понеже районът в Куинс отдавна е силно продемократически, младата дама почти сигурно ще стане конгресмен във Вашингтон.

До частичните избори в САЩ за сенатори, конгресмени и губернатори в началото на ноември остават само около 80 дни и анализатори наблюдават с растяща тревога потвърждение на някои от прогнозите си след победата на Тръмп преди две години. След като радикализира Републиканската партия и избирателите ѝ все повече се сплотяват около личността му, а не около някакви програмни принципи, същият процес – но при отсъствието на ярък лидер – се случва в Демократическата партия.

Либералните лявоцентристки позиции, с които Хилъри Клинтън спечели през 2016 г. близо 3 милиона повече гласове от Тръмп, са поставяни днес под въпрос от едно енергично ляво движение. Негови носители са както вътрешни партийни ядра, така и външни за партийните структури кандидати, вдъхновени от доскоро периферния "демократичен социализъм" на Бърни Сандърс.

Радикализирането на политиката в САЩ и струпването на енергия не в центъра – както беше през последните 25 години – а в двата полюса, вещае не само остър сблъсък на изборите на 6 ноември. Важно е дали републиканците ще изгубят контрола над Камарата на представителите, защото това би спряло огромна част от агресивните инициативи на Тръмп. Но още по-важно е какъв ще е съставът на двете камари във федералния парламент във Вашингтон, тъй като една такава победа може да се отрази на политическите страсти в страната за години напред.

По данни на социологическия институт "Пю" от юни 34% от регистрираните избиратели казват, че определят вота си като протест срещу Тръмп, като при демократите този дял достига 61%. Почти толкова (65%) гневни демократи имаше на частичните избори през 2006 г., когато партията спечели 31 места за конгресмени и си върна контрола над долната камара при президента Джордж Уокър Буш.

Днес – 12 години по-късно, битката изглежда по-различно заради демографския фактор и политическата тежест на т.нар. милениъли (родени между 1980 и 2000 г.). Американците от това поколение са били на предишните избори през 2016 г. около 71 млн. - втората най-многобройна група след родените между 1940 и 1964 г. (т.нар. baby boomers са били 74 млн.). Прогнозата на "Пю" е, че още през 2019 г. милениълите ще ги задминат по численост.

Младите американци симпатизират повече на демократите, но и традиционно малка част от тях гласуват в деня на изборите. "В момента "синята вълна" е движена от млади жени от предградията, но за да победят, демократите трябва да мотивират младежите и цветнокожите", казва Дейв Уосърман от Cook Political Report.

"Гражданска война" са думите, които често се чуват при обсъждане на вътрешната битка на между крайно левите и умерените демократи. До момента множество "прогресивни социалдемократи" успяха да победят представители с центристки възгледи.

Сара Инаморато е едно от новите лица - тя е избрана за кандидат на демократите в район на Питсбърг и е член на една партия, която допреди две години не играеше никаква роля в американската политика, а сега се превръща в главната опозиционна сила срещу Тръмп. Отново става дума за социалдемократите на Бърни Сандърс – сенатор от 2007 г. (а преди това конгресмен от 1991 г.) и основен конкурент на Хилъри Клинтън за партийната номинация преди две години. Макар днес да е на 76 години, още тогава той увлече хиляди млади американци с визия за социализъм по американски, която едни определят като финансово невъзможен за реализиране популизъм, а други – като "хипстър социализъм" от скандинавски тип. На конгреса на Демократическата партия той подкрепи Клинтън, но и призова младите си последователи да продължат започнатата "политическа революция".

Социалдемократическото движение в САЩ играе днес роля в американската политика, каквато малцина си спомнят да е имало. Но това предизвика притеснения сред партийните стратези във Вашингтон - че в крайна сметка в деня на изборите радикалните кандидати няма да са предпочитането на широката публика. А това носи риск от провал на усилието да си върнат контрола над долната камара на Конгреса, коментира "Вашингтон пост".

А може би партийните стратези грешат?

Сензацията Александрия Окасио-Кортес е резултат на кампания на свръхлиберални идеи и обещания, включително безплатно здравеопазване, качественото и достъпно образование, икономическо, социално и полово равенство.

Милениъли, гласували за социалдемократи в техния регион, казват пред "Ню Йорк таймс", че традиционните демократи "очевидно се провалят в търсенето на начин да вдъхновят страната". Тази тенденция ясно бе очертана още през 2017 г. от проучване на "Харвард-Харис". "Нужно е фундаментално преосмисляне на посоката, в която върви Демократическата партия", продължава да агитира Бърни Сандърс.

В първичните избори това лято и Републиканската партия изпъква с крайни и "екстремни" кандидати.

Да, Окасио-Кортез обещава напълно безплатно здравеопазване за всички (според "Вашингтон пост" това би струвало около 1.4 трлн. долара годишно), без да дава обяснение как ще бъде финансирано. Но републиканците имат хора като Дан Фишър – кандидат за губернатор на щата Оклахома, който гарантира, че ще "игнорира съдебните решения и ще криминализира абортите". И той не дава конкретни аргументации за реализиране на плана си.

Този тип радикални обещания събират изненадващ брой последователи, макар идеите често да са напълно ирационални, а представителите им да са с малко или нулев политически опит. И това са само част от множество примери, които повдигат въпроса дали центристката политика в САЩ е на път да залезе под натиска на социализма и "алтернативното" дясно и растящата им популярност сред младите.

Проучвания сочат, че демократите са тези, които по-рязко изоставят политическия център. Те привличат повече медийно внимание, но не е за подценяване трансформацията и на републиканците. За година и половина на власт Тръмп успя да сплоти привържениците на партията около личните си възгледи, търговски войни и нападки срещу съюзници и медии. Ръководството на партията не успява – или не смее – да говори за принципи и решения, които не сеят разделение в обществото, защото вижда, че подкрепените от президента кандидати печелят. Дори когато са радикални до степен, доскоро немислима в американската политика.

"Не само партиите стават идеологически хомогенни, но и хората", пише Дейвид Греам за изданието "Атлантик". Той визира проучване на социолозите от "Пю", което сочи, че преди близо две десетилетия ситуацията е била съвсем различна. Американците са били цялостно по-умерени в политическите си виждания, а и партиите са имали по-малко разногласия (даже партийните стратези са окуражавали демократите и републиканците да не се съгласяват прекалено едни с други, за да могат избирателите по-лесно да заемат страна).

През 90-те години повечето американци са имали смесени консервативни и либерални виждания. През 1994 г. например 23% от републиканците са били по-либерални от средностатистическия демократ, а 17% от демократите са били по-консервативни от средния републиканец. По последните данни от 2017 г. на "Пю" тези групи са се стопили до едва 1% и 3%.

Не че са изчезнали привържениците на центристката политика. Но те не визират "третия път" на Бил Клинтън и Тони Блеър, а все по-често говорят за "радикален център" и дават за пример Еманюел Макрон, който на изборите от май 2017 г. едва не унищожи старите партии вляво и вдясно. "Защо бихме толерирали две остарели политически партии, останали в една неработеща система векове след векове", пита Чарлз Уийлан в книгата си The Centrist Manifesto.

В САЩ това може да се окаже коварна пътека.

Във Франция бившият банкер Макрон поведе едно либерално движение, заело политическия център с обещание за повече прагматизъм в държавното управление, свободна търговия и по-хуманен вид пазарна икономика. В САЩ след идването на власт на Доналд Тръмп значителна част от поколението Y поставя под въпрос капиталистическия модел изобщо. Проучване на YouGov показва, че 42% от анкетираните от тази възрастова група биха избрали да живеят в капиталистическа държава, но 44%, но биха предпочели социалистическа. Половината от останалите под 15% симпатизират на комунистическа държава. Единствената възрастова група, която масово е "за" капитализма, са хората над 50 години.

Майкъл Томаски пита в коментар за "Ню Йорк таймс" как така бързо социализмът се оказва по-привлекателен за 20-годишните американци.

Под заглавие "Какво си мислят капиталистите?" Томаски твърди, че също както с липсата на реформи императорите в Русия са създали предпоставки за болшевизма, така видът капитализъм, който се практикува в САЩ през последните десетилетия, тласка младите да се обърнат към социализма.

"Ако сте на 28 години като Александрия Окасио-Кортез, какво сте видели през съзнателния си живот", пита той. Авторът не изключва в очите на младежи на семейства от средната класа образът на страната да се е променил драстично спрямо този на предишните поколения. Според него те са били свидетели не само на финансовата криза, избухнала през 2007-2008 г., но и на това как виновниците от "Уолстрийт" остават безнаказани и банките им са спасявани с пари на данъкоплатците, докато години наред "богатите стават по-богати, а правителството не спира да им намалява данъците".

Изненадващо ли е тогава, че сред регистрираните като гласоподаватели милениъли определящите се като демократи са 59%, а като републиканци – 32%, с тенденция първите да се увеличават, а вторите да намаляват.

Тук отново всичко опира до избирателната активност. Различни проучвания показват, че най-младите (18 - 29 години), които са "абсолютно сигурни", че ще гласуват на 6 ноември, са 28-32%, докато при възрастните избиратели този дял достига 74%. И това все пак изглежда по-добре от предишните частични избори през 2014 г., когато младите гласували бяха 23%, и то категорията бе разширена до 34 години. Тогава демократите изгубиха Сената.

В крайна сметка ноемврийският вот ще бъде тест за това колко вляво може да отиде тази нова "синя вълна". Тръмп не спира да радикализира своите избиратели и ако това се окаже печеливша стратегия и демократите не постигнат целите си, най-вероятно ще има ново сътресение в американската политика. Или "прогресистите" окончателно ще изгубят контрол над Демократическата партия, или разочарованите от опита да я превърнат в свръхлиберална опозиционна сила ще се откажат и ще си създадат съвършено нови партийни играчи още по-вляво.

От това се опасяват стратезите на демократите във Вашингтон, защото е много вероятно подобен процес да вкара партията в дълбока криза и да донесе преизбиране на Доналд Тръмп през 2020 г. И тогава някой отново ще напише: "Един авторитарен президент със съмнителна легитимност и покварен характер е на път да промени Америка за поколения."