Кризата в Турция върза ръцете на Ердоган

Президентите на Съединените щати и Турция Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган.

След 15 години като премиер и президент Реджеп Тайип Ердоган се изправи пред слаба опозиция на изборите през юни, които сложиха край на всякакъв контрол пред неоспорвано от никого управление - каквото и той искаше. В Турция той е безспорен победител във всички проучвания.

Победата му обаче може да се окаже горчива чаша, ако не може да се справи с конфликта с президента (на САЩ) Доналд Тръмп, който тласка страната му към финансова криза.

Възможностите пред Ердоган са ограничени. Повечето включват загуба или на престиж, или на суверенитет, за които само той ще бъде обвиняван, след като успя да маргинализира не само разделената опозиция, но и собствената си Партия на справедливостта и развитието (ПСР). За това решаваща роля изиграха победите му през юни. Преизбран за президент според нова система, моделирана по-скоро спрямо Путинова Русия, отколкото Франция и САЩ, той също така си осигури парламентарно мнозинство, като се съюзи с крайнодесните националисти.

Ролята на премиера бе премахната, като остави Ердоган да властва не просто над изпълнителната власт - като назначава министри, предвожда кабинета и заменя високопоставени държавни служители с политически кадри - но и запазва влиянието си над съдебната и законодателната власт-

Като избра да управлява сам от широкия си неоосманистки дворец в Анкара, той се бори със задълбочаващата се криза сам. Лирата вече се срина с 40% тази година. Турските банки, заемали щедро от чужбина, сега се изправят пред почти невъзможната задача да рефинансират краткосрочния си дълг в скъпи долари и евро.

Инвеститорите са обезпокоени

Инвеститорите, обезпокоени от нарастваща инфлация и увеличаващ се дефицит по текущата сметка, изведнъж се сблъскаха и със скандала между Ердоган и Тръмп, който удвои митата върху вноса на турски алуминий и стомана в опит да принуди Анкара да освободи Андрю Брънсън, евангелистки пастор, хвърлен в затвора след опита за преврат през 2016 г.

След като лирата загуби само миналия месец четвърт от стойността си, Ердоган обвини САЩ, че водят "икономическа война" срещу Турция. В реч миналия месец на годишнината на победа на Османската империя срещу Византия през 11 в. Ердоган каза на турците, че не бива да вярват, че спорът със САЩ има нещо общо с него. "Не проблемът им е Турция. Проблемът им е ислямът", обяви той. Това върши работа за базата му и след като Тръмп използва митата като политическо отмъщение, означава и че по-голямата част от позицията ще застане зад турския президент.

Ердоган обаче ще трябва да се изправи най-бързо пред друг въпрос - парите.

Според "Джей Пи Морган" падежът на дълг в размер 179 млрд. долара ще е в предстоящата година до юли 2019 г. От тях 146 млрд. са на частния сектор - най-вече турските банки, които взимат заеми от чужбина, но чиито приходи са основно в лири, а при сегашния курс на националната валута това създава проблем.

Възможностите?

Въпросът сега е дали Ердоган ще е разбере с Тръмп - на срещата на НАТО през юли вече мериха сили - може би този месец на Общото събрание на ООН. Източник, близък до ПСР, смята, че ще го направи. "Брънсън е инструмент - козметичен, но важен", казва източникът. Той отказва да коментира дали Турция първо ще трябва да предаде Брънсън на САЩ като сигнал към евангелистите - поддръжници на Тръмп преди междинните избори през ноември. Източникът смята, че Турция ще се обърне отново към ЕС. Анкара се надява силно, че Германия, която Ердоган ще посети този месец, ще води европейските усилия на Турция да се окаже финансова помощ.

Германският външен министър Хайко Маас се срещна вчера с турския председател на парламента Бинали Йълдъръм и колегата си Мевлют Чавушоглу.

Финансово съдействие от ЕС обаче едва ли ще е достатъчно. От малка полза се оказа обещанието на Катар, най-близката арабска страна, съюзник на Турция, за инвестиции за 15 млрд. долара.

"Икономиката ни притеснява, защото хората обедняват", казва източникът, близък до ПСР. "През всичките тези години не инвестирахме в нищо освен в строителството, а него не можем да го ядем. Изпуснахме възможности като инвестиции в технологиите и промишлеността."

Докато инфлацията нараства, централната банка дава сигнал, че може да промени лихвените проценти миналата седмица, за да овладее ситуацията с лирата. Предвид вярата на Ердоган, че лихвите са "майката и бащата на всяко зло" и причина за инфлацията, обаче всяко повишение може да е закъсняло. Това увеличава възможността Турция да потърси помощ от Международния валутен фонд за такъв размер помощ, от какъвто се нуждае. Правителството отхвърля това като неприемливо отдаване на суверенитет. "Нямам нужда от МВФ", каза в неделя финансовият министър и зет на Ердоган Берат Албайрак за "Ройтерс".

"Да се стигне до МВФ би било голямо предизвикателство", тъй като "често го нападахме по време на кампанията си и много се гордеехме, че сме се отървали от бремето на МВФ" след кризата от 2000-2001 г., малко преди идването на власт на ПСР, казва източникът. Според него обаче Ердоган е добър в това да обяснява неща на нацията и има почти пълен контрол върху медиите.

Войната на САЩ с Турция

Мустафа Шентоп, заместник-председател на парламента и бивш шеф на кампаниите на ПСР, казва, че турската икономика е в прилична форма, когато се сравни със съизмерими развиващи се пазари. "Не вярваме, че Турция ще има проблем да финансира дълга си", смята той. Според него големият проблем е в опитите на САЩ да контролират региона и да изолират съседа на Турция Иран. Ердоган според него е препятствие в този план, а "Брънсън е просто симптом". "Това не е конфликт между Турция и САЩ, това е война, водена от САЩ срещу Турция и други части на света, в която на прицел са Русия, Китай и дори ЕС. Те се опитват да използват икономиката и особено валутите", казва той. "Или светът ще се обедини срещу каубойското му поведение и тиранията му и ще отвърне, или ще коленичим. Но Турция никога няма да коленичи."

Вашингтон превърна случая с Брънсън, един от няколкото спора с Турция, в централна тема, която трябва да се разреши, за да има примирие. Миналата година Ердоган свърза освобождаването на духовника с екстрадицията на имама Фетхуллах Гюлен, който според Турция е зад неуспелия опит за преврат от юли 2016 г. Миналия месец Тръмп каза, че "големият патриот" Брънсън е "заложник", след като се провали сделката, която можеше да го освободи.

Фотогалерия: Да коронясаш Турция >

В замяна, казват анализатори, Турция щеше да получи три неща: да ѝ бъде предаден представител на държавната "Халкбанк", осъден за нарушаване на санкциите срещу Иран, намаляването на глоба, която САЩ ще наложат на Турция заради "Халкбанк", и помощта на Тръмп за предаването от Израел на туркинята Ебру Озкан, заподозряна, че е работила с "Хамас". Последното се случи на 15 юли, но Анкара отрича да се е съгласила, че Брънсън може да бъде пуснат в замяна на това.

Правителството може да се "оправи някак" за известно време според един изследовател, но ако Ердоган не вземе мерки, може да се стигне до масова безработица и безредици.

"Тази страна е твърде голяма, за да потъне с него", казва либерален критик на Ердоган, пожелал да запази анонимност. "Но базата му ще се свива с това обезценяване." Наблягането на заговори отвън, което прави Ердоган, "създава гласове от (ултранационалистическата) Партия на националистическото действие, не от ПСР." "Мисля, че е невъзможно за него да си запази това ниво на подкрепа в случая на икономически срив", казва бивш активист на ПСР.

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.