Нeпоносимост и непримиримост - поклон пред Георги Марков

Георги Марков

© Дневник

Георги Марков



Този месец отбелязахме 40 години от убийство на Георги Марков, изчетохме и чухме доста неща за него. И ето на 8 септември БНТ излъчи нов, премиерен филм за Георги Марков – "Чувство за непоносимост" със сценарист Дочо Боджаков и режисьор Боя Харизанова.


Отдавна зная, че талантливите филми и книги те зареждат с възторг и енергия така, както когато срещнеш обаятелен, искрен и интелигентен човек, който не е зает единствено с това да изтъква колко велик писател или режисьор е той. Поддаваш се на неговия чар и искаш да му отвърнеш със същото. Не само че не ти доскучава, (самоизтъкващото се величаене предизвиква най-вече скука, дори вече не и иронични забележки) а се наелектризираш и събираш всичките си позаспали и поразпръснати сили, за да бъдеш на неговото ниво. Защото виждаш искреност, дълбочина, загриженост за общото ни живеене, а не втораченост в славата, наградите, тиражите и т.н. Виждаш смисъл. А да откриваш смисъл днес е все едно да намираш бисер.


След като изгледах "Чувство за непоносимост", спонтанно ми се прииска да напиша нещо за него. Защото филмът ме порази с дълбочината на разказа за личността на писателя, за неговото време и за нагнетяването у него на чувството за непоносимост към това време. Именно това нагнетяване на чувството за непоносимост се усеща в целия филм, именно това нагнетяване авторите са успели да втъкат във филма и убедително да го предадат на зрителя.




Филмът ме удиви с високия професионализъм, изключително високия професионализъм, с който е направен. Удиви ме, защото сме отвикнали да виждаме това на нашите екрани. Свикнахме да гледаме претенциозни игрални и документални филми, които се заиграват с принизения вкус на публиката, самите те принизяват критериите, показват отсъствие на вкус, липса на стил.


Гледахме доста филми за убийството на Георги Марков с детайлни подробности как е извършено, запознати сме с разследването на извършителите и поръчителите. Това също е важно и ценно, но когато не познаваме добре живота и личността на писателя,


детайлното съсредоточаване в неговата смърт остава впечатлението, че тя е по-интересна от живота му


и дори, че именно мистериозната му смърт го прави интересен като личност. "Чувство за непоносимост" запълни тази празнота по блестящ начин като ни показа една изключително ярка личност.


В началото на филма има един епизод, когато Георги Марков е арестуван и прекарва месец и половина в затворническа килия. Като се старае да го обработи и да го спечели за комунистическата кауза, следователят го пуска в отпуск за девети септември. Писателят попада на празничната манифестация, вижда безкрайно шествие от възторжено ликуващи хора и в съзнанието му настъпва прелом, нещо наистина се пречупва, той трескаво започва да си задава въпроси за смисъла на своите позиции, на своята съпротива на системата. Ни най-малко не обиква системата, но изпитва разочарование от тази ликуваща тълпа, която явно е доволна от живота си, явно не вижда нищо лошо в системата и няма никакво намерение да се съпротивлява, а точно обратното – стреми се единствено да се приспособи по-удобно.


Тогава младият човек, който всъщност още не е писател, още не е издал книга, решава, че


няма никакъв смисъл от съпротива, защото няма в името на какво да се съпротивлява


Този епизод породи в съзнанието ми асоциация с онази горестна въздишка с четири въпросителни на Левски –Народе???? И с още едни думи на Апостола от самия край на живота му, записани в протоколите от разпита му пред турската следствена комисия в София – "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия". Подобна горест е изпитал Георги Марков в този ден, когато се е сблъскал с радостните лица на същия този народ, който е празнувал като освобождение установяването на тоталитаризма. Тогава е бил едва двадесет и две годишен и си казал, че няма смисъл да се погубва, а ще гледа само себе си, успеха си и интереса си.


От този момент започва постепенното нагнетяване на чувството за непоносимост. Защото когато човек има съвест, тя е по силна дори от волята му. Компромисите, които прави Георги Марков, са само външни, само привидни, само блъф на играч, който става все по-опитен в блъфирането. От този момент започва борбата между желанието му да постигне успех и непоносимостта на цената, която трябва да плати за това. Тази вътрешна борба продължава много години, през които се оказва, че


компромисът е непоносим, невъзможен и взривоопасен, че само нагнетява чувството за непоносимост


Есето "Чувство за непоносимост" от цикъла "Задочни репортажи" е изповедта за деня, в който Георги Марков взима решението да напусне България и тръгва. Прелялата капка е закритата премиера на пиесата му "Аз бях Той":


...влезе един от моите по-важни приятели. Той ме извика настрана и ме попита:


Паспортът и визата ти в ред ли са?
Да отвърнах.
Тогава каза той – съветвам те да се махнеш веднага. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш.
...
Почувствах, че не можех повече да понасям атмосферата, в която живеех, работата, която вършех, отношенията, в които се намирах. Непоносимост колкото спрямо външния свят, толкова и спрямо себе си. Помислих си, че от много години не бях се радвал на нищо, че всичко беше не само предварително отровено, но и обречено да бъде отровено от това чувство за непоносимост.


Филмът е изграден от спомени на негови приятели, роднини, колеги, които са го надживели с вече 40 години, но спомените им са живи и образни и те успяват да изградят у нас представа за него като човек. Талантът на авторите на филма се изразява в много аспекти – прецизното проследяване развитието на личността на писателя, широкия спектър от биографични факти, натрупването на чувството за непоносимост, но също и професионалния и пестелив подбор на спомените, които са включили. Няма нито една излишна дума. И всички те говорят със сдържаност, но и с любов за Георги Марков и това прави филма не само достоверно документален, но също дълбок, проникновен и нежен.


Споделените спомени са съкровени и лични, остават в съзнанието ми дълго след края на филма и аз дописвам – чувството на непоносимост на Георги Марков към тоталитарната система създава рефлекс на непоносимост и на системата към него и тя го убива. Той заплаща с живота си своята непоносимост и непримиримост. Георги Марков е убит, но онзи следовател, който през 1951 г. се е опитвал да го обработва, е претърпял позорно поражение.


"Дневник" препубликува текста на Теодора Димова от портал "Култура". Акцентите са на редакцията.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2729 Неутрално

    Прекрасен, проникновен текст на Теодора Димова, който гледа в Душата на Георги Марков.
    ПОКЛОН!!!

  2. 2 Профил на ebf52574941
    ebf52574941
    Рейтинг: 521 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Георги Марков - сценарист на филмът „На всеки километър“,
    възхваляващ комунистите партизани.
    И дружбата със СССР.

  3. 3 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    Г-н Георги Марков трябва да се канонизира! Той е великомъченик в борбата срещу комунизма и е източник за вдъхновение на всеки демократично ориентиран човек!

  4. 4 Профил на pm
    pm
    Рейтинг: 548 Неутрално

    "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия".

    За съжаление продължаваме да си бъдем робски душици.

    "Лошото е, че [българите] оставиха истинските си политици вън от властта, вкарвайки в парламента само олигархичните корпорации."
  5. 5 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 1198 Любопитно

    До коментар [#2] от "ebf52574941":
    Ок, но тогава защо го убихте?

  6. 6 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3901 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":Георги Марков - сценарист на филмът „На всеки километър“, възхваляващ комунистите партизани.И дружбата със СССР.
    —цитат от коментар 2 на ebf52574941


    Монетата има две страни, виж и другата!
    След като руските никове налазихте темата, значи написаното в статията е вярно.

  7. 7 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    "Георги Марков е убит, но онзи следовател, който през 1951 г. се е опитвал да го обработва, е претърпял позорно поражение."

    Какво ти поражение, като не му знаем дори името. Това е победа на мизерника.

    подпис
  8. 8 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2742 Неутрално

    "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия"

    Според мен това вече не се отнася за голяма част от съвременните българи, които напуснаха българия. Те гласуваха с краката си.

    подпис
  9. 9 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2819 Неутрално

    Славейков ,, не народ .а мърша" Не сме се променили от Левски през Славейков, Г Марков до сега. Обичаме да сме роби. Искаме си робството и домашната ракия / с потури/

  10. 10 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2819 Неутрално

    До коментар [#2] от "ebf52574941":

    В текста пише защо и как ,ама вие чукчите не четете , пишете...

  11. 11 Профил на ebf52574941
    ebf52574941
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Монетата има две страни, виж и другата!
    —цитат от коментар 6 на 4ort


    Другата страна на монетата се видя, когато Едвин Сугарев „гладуваше“ с искане към Ж.Желев да си подаде оставка.
    Тогава „демократите“ изгаряха книгата „Фашизмът“ на първият демократично избран президент на България.
    От едната страна на монетата са партизаните,
    а от другата СДС и ДСБ.

    До коментар [#6] от "4ort":

  12. 12 Профил на shule
    shule
    Рейтинг: 543 Неутрално

    До коментар [#8] от "Иван К":

    Това драги е нещо съвсем различно. Едното е да се бориш с риск за свободата, а другото е да избягаш при нея. Така, че тези милиони емигрирали, (не ясно точно колко), само потвърждават тезата, а не обратното.

  13. 13 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 4598 Неутрално

    Поклон памета на един мислещ човек!Открил грозната,подтискаща истина за дивотията на комунизма!И разказал на света за нея!А червените питонци тука НЕ искат да знаят нищо за този човек!И свързват този ден само с рождението на сатрапа-простак Т.Живков!ДСи съвеЖките дрОгари са направили такъв подарък на правешкият селянин!

    До истината се достига с познание!
  14. 14 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2577 Неутрално

    Козият рог критикуваше комунизма, само етикетите на героите бяха разменени.

    I'm back... for now.
  15. 15 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3400 Неутрално

    ВИИ Маркс имени Лелина

    От всички искуства за нас най-важно е киното...

    В бившия СССР има ли паметник на Георги Марков?
    Сега прожектират ли "На всеки километър"?

    Модерното кино е с огромен екран и мегдан за батални сцени.
    Точно место за образоване на подрастващи.
    Придружавани от ветерани...

    До коментар [#2] от "ebf52574941":
    До коментар [#1] от "selqnin":

    Георги Марков - сценарист на филмът „На всеки километър“,
    възхваляващ комунистите партизани.
    И дружбата със СССР.

  16. 16 Профил на Roni
    Roni
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Георги Марков е контроверсална личност, и като всеки един от нас (не толкоз известни, но не по малко контроверсални) е преминал процес на преоценка на много неща. Би трябвало да го иучават в гимназиите, ама това май няма да стане.

    Години след смърта му почват да пръкват разни..."дописвания"на нещата около него. Впечатли ме следното от сттията:

    "
    ...влезе един от моите по-важни приятели. Той ме извика настрана и ме попита:


    – Паспортът и визата ти в ред ли са?
    – Да – отвърнах.
    – Тогава – каза той – съветвам те да се махнеш веднага. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш."

    Я някой живял през онези години да си спомни: Задграничният паспорт не трябваше ли да се връща в МВР/ведомството където работиш СЛЕД ВСЯКО връщане от запада"? И "изходните" визи не бяха ли еднократни? За всяко пътуване, а не такива дългосрочни, та да излизаш от НРБ когато си поискаш, като днес? З прростосмъртните де, не за "специалните"?

    Гордо форумно Моше (според радиоточката де)
  17. 17 Профил на elena_pipilota
    elena_pipilota
    Рейтинг: 301 Неутрално

    Георги Марков е бил в затвора през 1951 г.? Няма такова нещо. Това някакво художествено творение на сценаристите на филма ли е, що ли?

  18. 18 Профил на Jordan J
    Jordan J
    Рейтинг: 773 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK