За образованието и културата

За образованието и културата

© Юлия Лазарова



След кратка лятна ваканция "Дневник" възобновява поредицата публикации на участници в движението "Реформи в културата" с текст на Георги Няголов - преподавател, говорител за образование и наука от управленската алтернатива на обединение "Демократична България".


Независимо дали харесваме понятията "демократизация", "глобализация" и "автоматизация", не можем да отречем, че през последните десетилетия наблюдаваме по-свободно движение на хора, продукция, производствени фактори и информация, както и изместване на човешката работна ръка от редица форми на труд, които се извършват по-ефективно от машини. На практика това са основните измерения на прогреса в световен план. Вместо обаче тези промени да водят до осезаемо по-добро качество на живот за всички, виждаме как надигащите се миграционни вълни поставят под съмнение хуманистичните нагласи на развитите общества; глобални корпорации реализират огромни печалби, които не се разпределят справедливо за опазване на околната среда и благоденствието на гражданите; свободният достъп до всякаква информация подкопава авторитетите, които досега са гарантирали истината, и създава условия за безпрецедентна масова манипулация.


Тези негативни ефекти на прогреса обаче не доказват неговата същностна сбърканост, а само масовата неподготвеност на човечеството за него. Затова развитите държави инвестират в национални и наднационални организации (ЮНЕСКО, ОИСР, СБ, ЕС), които да формират ясна представа за това какво е нужно на всеки човек, за да може да функционира пълноценно в тази променяща се среда. Резултатите от тяхната работа са рамки от цели за учене и развитие през целия живот, които националните правителства вземат предвид при изработване на собствените си управленски стратегии и програми.


Културната компетентност




През 2006 г. ЕС препоръчва осем "ключови компетентности за учене през целия живот". Сред тях е "културната компетентност". Точната формулировка: cultural awareness and expression competence се стреми да обвърже двете измерения на образованието в областта на културата и изкуствата: "културна съзнателност" (рецепция) и "културно изразяване" (продукция) – с понятието "компетентност", което предвижда формулирането на конкретни образователни цели по три направления: знания, умения и нагласи.


Става дума за познаване на световната философия, морал, етика, културно наследство, традиции, съвременна и популярна култура, субкултури, медии, културно и езиково разнообразие; умения за критично мислене, разбиране и анализ на идеи, културни произведения и процеси, както и за изразяване на собствени мисли и емоции в творчески форми; убеденост в ползата на културата за личностно израстване и утеха, като социална спойка и портал към общочовешките ценности; уважение към идентичността и възгледите на другите; мотивация за развиване на творческо мислене. С две думи – създаване на съзнателни и отговорни граждани, притежаващи умения, които на пазара на труда ги превръщат в по-ценен ресурс от машините.


През 2015 г. експертна работна група анализира практиките в 25 държави и издава наръчник за развиване на културна компетентност. Там се посочват важни специфики на тази компетентност:


- Най-добрият начин хората истински да разберат смисъла на културата и да се ангажират с нея е да я преживеят.


- Достъпът до култура има две измерения: физическата възможност за пряк контакт с произведения на изкуството, и възможността за истинско разбиране на тяхната ценност.


- Културната съзнателност представлява: съзнателност за собствените мисли и поведение, за пряката ни социална и физическа културна среда; за местната и националната култура; за културното разнообразие в световен план и междукултурните връзки;


- Културното изразяване може да се свърже с конкретни предмети и програми за обучение по изкуствата, но културната съзнателност се развива едновременно в много предметни области.


- Културната компетентност е проект за учене през целия живот. Тя се изгражда чрез формално, неформално и информално образование, в рамките на съответните етапи на обучение и отвъд тях.


- Културната компетентност зависи едновременно от много институции: училища, читалища, библиотеки, музеи, галерии, кина, театри, опери, оркестри, радио, телевизия, книгоиздатели, електронни медии, организации, занимаващи се с фолклор и занаяти, културни институти в страната и чужбина.


На тази база авторите на наръчника препоръчват:


- да се направи културата възможно най-достъпна за всички граждани и да се стимулира участието им в културни процеси;


- да се интегрира развиването на културна компетентност в училищното образование, като се гарантира качеството;


- да се обучават всички преподаватели и помощен персонал в предучилищното, училищното и висшето образование, за да придобият уменията и разбирането, необходими за развиване на културна компетентност;


- да се създадат публично финансирани програми и инструменти, стимулиращи междусекторното сътрудничество между училищата и културни институции;


- да се обменя опит за успешните програми и инструменти, както и за резултатите от тях.


Каква е ситуацията у нас


Действащият от 2015 г. закон посочва, че препоръчаните от ЕС "ключови компетентности за учене през целия живот" са основни характеристики на общообразователната подготовка в училище. Те са свързани по-конкретно с очакваните резултати, по предмети и етапи на обучение, в съответните стандарти и учебни програми.


Същевременно в българското училище съществува дългогодишна традиция на концентрация върху учебното съдържание – то се предписва детайлно в учебните програми, учителите са длъжни да го преподават и отчитат работата си по този критерий, а постиженията на учениците се измерват основно според способността им да го възпроизвеждат. Всичко това прави съдържанието на практика върховният приоритет на училищното образование.
Тази тенденция често се запазва и във висшите училища.


Фактът, че развиването на компетентности става в междупредметен план, едновременно в образователните институции и извън тях, през продължителни периоди от време, които надхвърлят регламентираните етапи на обучение, и че в него участват повече хора и институции, също способства отговорността да се размива между отделните заинтересовани страни.


А каква трябва да бъде


Ако искаме наистина, не само формално, да преминем към компетентностен модел на обучение, трябва на първо място да демонтираме модела, концентриран върху съдържанието. Държавата трябва да пренастрои инструментите си, за да може адекватно да гарантира компетентностите. Задължението за преподаване на съдържание трябва да отпадне, на негово място трябва внимателно да се пресекат две линии на контрол: националното външно оценяване и инспектирането на институциите – и двете ориентирани изцяло към качественото развиване на компетентности.


Щом компетентностите се развиват едновременно в много предметни области, това означава, че е необходима повече координация на ниво дизайн на учебния план и организацията на дейностите в училище. Щом компетентностите се развиват едновременно в институциите и извън тях, е необходима повече координация и сътрудничество с другите институции (читалища, библиотеки, музеи, висши училища, научни институти и др.) и заинтересованите от качествено образование страни. Щом компетентностите се развиват през периоди отвъд етапите на обучение, тогава те следва да бъдат цел на ученето през целия живот. Конкретно в случая на културната компетентност: щом тя не може без по-широк и по-лесен достъп до културни произведения, той трябва да се предостави – не само физически, но и функционално.


Истинското изграждане на културна компетентност изисква повече усилия и ресурси, както и повече гаранции за тяхното смислено използване. Това обаче е необходимо условие за израстване на българското общество до състояние, в което вече не е жертва на прогреса, а използва промените, за да си осигури по-добър живот. Затова движение "Реформи в културата" разгледа темата още в първия си форум за критически мониторинг (в Пловдив, през юни) и се ангажира да ѝ осигури централно място в стратегическите документи, върху които работи.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 2888 Неутрално

    Най- лесният начин да манипулираш хората е да им обясниш, че те не благоденстват.

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3578 Неутрално

    Първо, каквато и културна компетентност да има човек, няма как да се конкурира с машината, когато тя може успешно да го замести. Решението тук се нарича безусловен базов доход.

    Второ, конкретно у нас книгите например не са чак толкова достъпни за масовата аудитория - говоря за пазара, не за библиотеките и читалищата (които не смогват да са заредени с всички най-нови заглавия и да има достатъчно такива за заемане за вкъщи, срокът за заемане също е проблем, тъй като всеки чете с различна скорост и настроение). Голяма част от концертите също са скъпички. При театрите не знам каква е актуалната ситуация. В галериите цените са достъпни.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3578 Неутрално

    Допълнение - на вторичния пазар за книги "втора ръка" има доста заглавия на приемливи цени, но и много такива, които минават по-скоро за пазарни и дори луксозни.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  4. 4 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 834 Неутрално

    Читател, надценяваш машините. Има креативност, която засега машините не успяват да заместят. Поне засега не съм чувал музика композирана от машина да е по-съвършена от тази на Моцарт примерно. В областта на маркетинга, психологията и много други области има конкретни ситуации, в които човешката намеса е неизбежна, поне засега.

    Колкото до книгите, бих казал, че има доста достъпни източници, особено на електронни носители. Проблемът е, че повечето млади хора, които познавам просто не искат да четат, нито класически автори, нито нови. Когато бях ученик през лятната ваканция четях буквално по книга на ден, а сега гледам племенниците ми едва 2-3 книги прочитат за цяло лято. И това не е изключение.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  5. 5 Профил на potrebitel3
    potrebitel3
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    Много клиширано изложение. С такива констатации ще се получи и клиширано решение, а това е море от подводни камъни (двусмисленост).

    Човек или иска да чете книга или не иска.
    Или може да сметне лице на фигура (за да си купи плочки) или не.

    Планове, алабала.

    Има основни неща с които училището задължително трябва да започне но предпоставка е да остави учителите на мира, след като ги е пуснало вътре.

    Повече педагогика А НЕ ПСИХОЛОГИЯ и грижа да е за учителите докато учат в университета, и след това просто да бъдат оставени на мира и добре платени и да развиват своите общности в училище нез да им се месят НПО.

    Но! Докато не се изисква резултат и оставка от учителите при несправяне, няма да се промени нищо!

    А сега всеки несправил се учител обявява, че щом не може, то детето (а не той) трябва да ходи на приобщаващо образование към НПО за Истанбулска Конвенция.

    Той ПРЕДАВА с регламентиран донос детето и семейството на НПО на Сорос.

    Предателството е предателство, както и да го гледаш или да го плащаш.

    ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ == НПО ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ И НОРВЕЖКИ МОДЕЛ НА СОЦИАЛНЕ ФАШИЗЪМ, ПРОКАРВАН У НАС ОТ НПО ЗА ИК.

  6. 6 Профил на Полковник за европейско развитие на България
    Полковник за европейско развитие на България
    Рейтинг: 1998 Неутрално

    Голяма веселба настана напоследък с това образование. Даже и аз станах д-р по национална сигурност при библиотекарите и съм в процедура за доцент (по стария ЗРАСРБ). Ще преподавам международни и правно-икономически аспекти в националната и регионалната сигурност. 1700 заплата + 1000 пенсия = 2700. Не е кой знае какво, но стига за това онова. И студентките много яки!

    Ние сме в държавата и държавата е в нас! Ние събираме бюджета и го раздаваме помежду си.
  7. 7 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 723 Неутрално

    "Убразованието и колтурата" се срещат при малък процент преподаватели от "определени у-ща", и малък процент ученици от определени семейства...
    Останалото е мълчание...

    roo
  8. 8 Профил на Bu
    Bu
    Рейтинг: 11 Неутрално

    Бих искала да помоля г-н Няголов за малко конкретика.
    Какво се разбира под "съдържание" и какво под "компетенции"?

    Какво трябва да бъде извадено от програмите в училищата като ненужно и какво да влезе на мястото на остарелите и неработещи модели.

  9. 9 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1819 Весело

    "глобални корпорации реализират огромни печалби, които не се разпределят справедливо за опазване на околната среда и благоденствието на гражданите;"

    Аз като ви казвам, че няма как с правоверни комунисти да се прави дясна партия и ми биете минусите. После що са около 2%? В България има много десни хора, но те също така са информирани и образовани и няма как да припознаят за "дясна партия" някакво подобие на демократите в САЩ, които в момента са си откровени социалисти-интернационалисти. Навремето Минчев мисля го каза най-добре - "десните в България трябва да спрат да слушат левите в САЩ". Това изказване горе все едно е взето от предизборната програма на Бърни Сандърс.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  10. 10 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1923 Неутрално

    Този текст трудно може да бъде свързан с темата култура и за голямо съжаление ми навява опит на чиновници да вкарат това понятие в закон, правила, методики и прочее.
    Освен разхвърляността в текста, все ми се струва че адреса е сбъркан - очаква се държавата да ни "направи" културни и както се случва и със сродни теми, като образование например, семейството се изпуска.
    А кой или каква институция може да замести семейството, когато става дума за обширно понятие и въобще среда, каквато е културата кмета, директора на училището или някакъв инспекторат - това е абсурд.
    Ще приведа един цитат от текста, който показва колко нелепо е да очакваме културата да ни "налази" през институции:
    "Задължението за преподаване на съдържание трябва да отпадне, на негово място трябва внимателно да се пресекат две линии на контрол: националното външно оценяване и инспектирането на институциите – и двете ориентирани изцяло към качественото развиване на компетентности."
    Човек ходи на училище, за да се научи на някакви базови неща - език и не един, математика, основни понятия в области като история, геграфия. Не отпада задължението учителите да са поне средно културни личности, но не е лесно това да се постигне, предвид огромния им брой - та са такива, каквито тяното семейство, образование и живот ги е направил.
    Има и предвидени предмети, които няма да успеят да направят децата "културни", но поне ще зададат на част от тях, които имат интереси някакви начални понятия.
    Всичко друго е в ръцете на семейството и средата в която живее детето и впоследствие човека, защото това наистина е процес, който продължава цял живот и в този процес са много важни както първите 7 години, така и цялостната атмосфера, среда и ценнотна система в т.н. "основна клетка" на обществото.

  11. 11 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1923 Неутрално

    До коментар [#7] от "babyroo":


    "Убразованието и колтурата" се срещат при малък процент преподаватели от "определени у-ща", и малък процент ученици от определени семейства... Останалото е мълчание...
    —цитат от коментар 7 на babyroo


    Като оставим шегата с "Убразуванието и колтурата" вие сте напълно прав, но тази ситуация не е от днес и не е само у нас - това си е нормалното разпределение в света, при това тук стандарта на живот и по-точно неговия материален аспект нямат ( за съжаление) значение.
    Ако ситуацита не беше такава, то театрите, оперните и концертни зали, изложбените зали, библиотеките и книжарниците щяха да са повече на брой и с повече места за посетители от стадионите, кръчмите и магазините от всякакъв вид. Без да са го измислили, но много добре са дефинирали това разпределение римляните - "Хляб и зрелища" за народа, другото е за малка, до 5-10% част от популацията.

  12. 12 Профил на georgeniagolov
    georgeniagolov
    Рейтинг: 15 Неутрално

    До коментар [#8] от "Bu":

    До коментар [#8] от "Bu":

    Накратко: в текста под „съдържание“ се има предвид определен обем информация (която се предписва от управляващия орган, задължително се представя от преподавателите, наизустява от обучаемите, според което се мери и техния успех); под „компетентност“ се има предвид по-комплексна цел на обучението, която включва знания (устойчива форма на съдържанието), умения и нагласи. Тук трябва да се обърне повече внимание на уменията и нагласите: напр. не само да помниш формулата за лице на правоъгълник от четвърти клас (знание), но да можеш да я използваш, за да си купиш правилното количество плочки за банята, а дори и да не я помниш, да можеш да си я набавиш (умение), както и да мислиш, че е ценно да можеш да си сметнеш сам плочките, или да мислиш, че е възможно да сметнеш лицето на неправилен многоъгълник, макар и да не сте учили формулата в училище (нагласи).

    Какво трябва да бъде променено? Накратко пак: тезата ми е, че гарантирането само на съдържание не гарантира развиването на знания, умения и нагласи, които пък би следвало да бъде истинската цел на образованието днес, а както изглежда, и в бъдеще. Съответно, за да може образованието да служи за развиване на компетентности, цялата процедура трябва да се промени в тази посока: образователните стандарти, планове и програми не бива да предписват задължително съдържание, а да формулират знания, умения и нагласи, които обучаемите следва да развият до края на образователния етап); инструментите, гарантиращи постиженията на учениците (т.е. НВО и ДЗИ), трябва да мерят съответните знания, умения и нагласи (PISA, PIRLS и т.н. ни дават представа за посоката на развиването им); учителите трябва да бъдат подготвени и подкрепяни да развиват знания, умения (квалификационно и ресурсно); всичко това да става прозрачно в координация със заинтересованите от качеството на образованието страни.

  13. 13 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3578 Неутрално

    До коментар [#4] от "andreas_hofer":

    Благодаря Ви за позицията, колега. В поста си не коментирам изключенията (при отделни длъжности, в отделни сектори), а правилото - че културните компетенции няма как да спасят хората от автоматизацията и роботизацията, въпреки че сами по себе си са полезни за личностното развитие.

    Колкото до това дали младите четат или не - според Вас те не го правят толкова често, според собственика на издателства "Бард", "Лексикон" и книжарници "Гринуич" те четат все повече. Не знам каква точно е реалната картина. Трябва да се направи проучване, като се вземат предвид всички възрастови групи. Преди време имаше нещо подобно в "Капитал" и мисля, че там нямаше драматични поколенчески разлики в това отношение. Но е възможно да има такива, предвид развитието на технологиите и изместването на фокуса към тях, отколкото към книгите (хартиени такива; електронните са твърде скромен сегмент спрямо общия пазар и търсене). Така или иначе класациите на най-големите книжарници у нас са доста динамични всяка седмица, така че явно има достатъчно читатели в страната.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  14. 14 Профил на gigabyte
    gigabyte
    Рейтинг: 492 Неутрално

    Образованието + културата са като британска морава> поливаш, косиш, поливаш, пак косиш ... и така 200 години. Спортистите-мутри видяха сметката на плахите опити за налагане на масово образование. Посещението в кое да е съвременно българско училище не е особено приятно изживяване, там култура и образование отдавна няма. На ред е висшето образование.

    master
  15. 15 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 754 Любопитно

    Бря, бря, цели фермани за компетенции и незнам к'во си... Пък къде били онези, а къде сме били ние, бря, бря, бла-бла.... Ето я ситуацията в кратък (и много стар виц): Синът на чешкия премиер моли баща си да го направи министър на мореплаването и флота. Баща му, учуден: "Но, синко, ние нямаме море!.." А синът му: "Нищо де, виж българите - те как имат министър на културата?".. :-)

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  16. 16 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    До коментар [#12] от "georgeniagolov":

    Георге,

    Много забавно, че Вие единствен от пишещите по-горе разбира за какво говори статията и получавате минуси ... добра индикация за тоя форум. :)

    Като майка на две гимназистки и аз имам някаква представа от тази идея за competency-based education дето от 2-3 години замести outcome-based learning . Ако нещо не ми харесва в тази генерализация (нова рамка) е фокусът на empowering students, разбрано в смисъл на съобразяване със индивидуалната им learning curve. Първо, това ги освобождава от лична отговорност за (скоростта със която е "нормално" да ) усвояват материала. Второ, това е просто нереалистично, тъй като предполага персонализиране на обучението - как ще стане тая работа в клас от 30-35 човека в средното училище или поток от 150+ студента в университета? Дава се неизпълнима задача на преподавателя. Да не говорим за "сумативното" оценяване дето ако получиш 80%, да речем, минаваш, т.е. като отидеш на доктор ще стискаш палци твоето заболяване да не е в останалите 20%.

    А простотията за "културната" компетентност в статията, дето ще ни позволява да живеем с хора от други култури просто я пропускам ... както на времето пропускахме какво били казали вождовете по повод на диференциалната геометрия, да речем... идеологически пълнеж (padding )

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  17. 17 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    До коментар [#9] от "Тюфлекчия":

    ""глобални корпорации реализират огромни печалби, които не се разпределят справедливо за опазване на околната среда и благоденствието на гражданите;"

    Това изказване горе все едно е взето от предизборната програма на Бърни Сандърс."
    ----
    Горният цитат наистина издава една политическа наивност. Не мога да преценя дали е по-голяма от наивността на някой който няма поне няколко милиона в банката и все пак застъпва "десни" възгледи ... пример за лумпен. Политиката настрана - нима твърдите, че твърдението не отразява реалността?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK