Новият риск за Македония - как ще бъде интерпретиран референдумът

Новият риск за Македония - как ще бъде интерпретиран референдумът

© Reuters



След години на нестабилност Македония, изглежда, приключва фаза в политическото си развитие. Настроението в Скопие е доста по-различно в сравнение с това от последните години - енергичност и оптимизъм, а не посърналост. Предстоят предизвикателства с реформите, но правителството с основание е фокусирало всичките си усилия в кампанията за Споразумението от Преспа. Ако то успее, напредъкът към членство в НАТО и Европейския съюз ще създаде контекст за реформите. Ако се провали, моментът ще отмине и Македония едва ли ще получи подобна възможност за дълги години, може би за десетилетие или повече.


И правителството, и наблюдателите очакват референдумът на 30 септември - за промяна на името в "Република Северна Македония" и кандидатстване за членство в ЕС и НАТО - да донесе положителен резултат с одобрението на почти 80% от гласовете на участвалите. Рискът е, че това може да предизвика война от интерпретации.


Според данни от последното преброяване на населението избирателите в Македония са около 1.8 милиона души, което означава, че прагът на 50-те процента от тях е около 900 хиляди души. Всеки знае, че след това избирателите намаляха до вероятно 1.5 милиона. Правителството се нуждае от активност в деня на референдума, която да бъде оценена като убедителна и представителна за голямо мнозинство от избирателите. Активността вероятно ще бъде около 750 000 души, но и под този праг едно солидно мнозинство, подкрепило предложения от правителството пакет, би оправдало парламентарното гласуване на промените.




При всички случаи референдумът е политическо, а не законово обвързващо събитие.


Ако правителството искаше да промени конституцията чрез референдум, то щеше да се нуждае от над 50% гласували избиратели. Но тъй като кабинетът реши конституционните промени да бъдат прокарани през парламента, референдумът има само съвещателна сила. Естествено голяма избирателна активност и мнозинство в подкрепа на промените биха дали на правителството силни доводи да внесе въпроса в парламента.


Международната реакция на референдума - ако е единодушна или почти единодушна - вероятно ще повлияе на начина, по който той се възприема в Македония. Оспорван резултат би могъл да предизвика блокиране на парламента и ако това се случи, въпросът със смяната на името без съмнение ще повлияе на изборите в Гърция през пролетта на 2019 г.


Втората заплаха е, че може да се постави под въпрос легитимността на референдума, ако гласовете на етническите албанци в полза на правителственото предложение се окажат повече от тези на етническите македонци (макар че това е малко вероятно). Част от опозицията води кампания сред избирателите напълно да пренебрегнат референдума. Не е ясно доколко ефективно ще бъде това негативно послание, но е очевидно, че то се финансира от македонската диаспора.


Въпреки това, ако има консенсус, че народът е подкрепил споразумението, това ще е тласък за правителството и парламентарната процедура ще има сериозни шансове да успее.


Високото ниво на чуждестранно участие в Македония - от визитите на генералния секретар на НАТО, германския канцлер Ангела Меркел и американския министър на отбраната Джеймс Матис до видеообръщенията на председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и френския президент Еманюел Макрон - значително допринесе за положителното отношение към Споразумението от Преспа. Но, както мнозина в Скопие се притесняват, чужденците може да изгубят интерес към Македония след 30 септември.


Това е потенциален проблем, тъй като периодът след референдума е толкова важен, колкото кампанията преди него. Важни са не резултатите, а интерпретирането им.


Ако референдумът донесе безспорно позитивен резултат, това ще съживи европейската перспектива. Това би било и демонстрация, че проблемите на Балканите могат да бъдат уреждани чрез компромис и добри политики.


Но един разочароващ или оспорван резултат може отново да отложи членството на Македония в НАТО, което ще има последици за целия район. Албанците в Македония ще имат повече основания да симпатизират на реториката за промяна на границите, която се чува от някои в Косово.


Опозицията в Скопие се съмнява дали едно следващо правителство в Гърция ще спазва поетите ангажименти в Споразумението от Преспа. Опозиционната партия "Нова демокрация" категорично отхвърля сделката и това предизвиква тревога за ролята на споразумението при сглобяването на следващия кабинет в Атина.


Русия няма видима роля в Македония в навечерието на референдума, но са налице дребни знаци, че тя е част от дебата в страната - чрез културна политика, медийни послания и дори нова партия с любопитното име "Единна Македония" (като "Единна Русия" на Владимир Путин). И, разбира се, не бива да се изключва възможността за руско влияние след референдума.


На практика единствената външна опозиция срещу Споразумението от Преспа идва от унгарския премиер Виктор Орбан, който подкрепи ВМРО-ДПМНЕ в призивите за бойкот на референдума. Притежаваната от унгарци телевизия "Алфа", която е популярна сред симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, е най-влиятелната медия, защитаваща такъв бойкот.


Изглежда, Орбан, Меркел и Матис признават колко важен е референдумът. Ясен положителен резултат и последващото уреждане на спора за името ще промени посоката на Балканите, където има множество двустранни спорове. Точно обратното ще се случи при отрицателен изход - оспорван резултат допълнително ще дестабилизира района за десетилетие или повече и ще открие пространство за трети страни (като Русия, Турция и Китай) и за радикални групировки.


Да се надяваме, че и македонците осъзнават какво е заложено на карта.


Весела Чернева е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Коментарът ѝ е публикуван на централния сайт на неправителствената организация.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK