Напредъкът на България (статия от 1938 г.)

Напредъкът на България (статия от 1938 г.)


20 години царуване. Поглед върху осъществения от България напредък през изтеклите две десетилетия - това е заглавието на статия, излязла на 1 октомври 1938 г. във в. "Мир". Поводът е бил навършващите се на 3 октомври същата година двадесет години от царуването на цар Борис III. Статията е анализ на икономическото развитие на България през това време – време на войни и световни кризи. А тази година стават 100 години от възкачването на цар Борис на трона.


Димитър Павлов

© Личен архив/Керачка Михаел

Димитър Павлов


Авторът е Димитър Павлов - главен редактор на в. "Демократически сговор". Той е роден на 10.X.1891 г. в София. Завършва математика в Софийския университет. Бил е учител. През Първата световна война е ротен командир, Кавалер на Орден за храброст. След 1918 г. е главен редактор на в. "България", орган на Прогресивно-либералната партия. От 1920 г. редактира в. "Ден", а от 1923 г. при създаването на Демократически сговор става главен редактор на печатния му орган до 1934 г., когато се закриват политическите партии. Оттогава до 9.1Х. 1944 г. е журналист на свободна практика. Пише в "Мир", "Утро", "Български търговски вестник" и др. на стопански и социални теми. Член е на Икономическото дружество. Т. нар. народен съд го осъжда по процеса на интелектуалците на десет години затвор за "скудоумие и шовинизъм". Излиза от затвора през 1947 г. Забранено му е да пише. Спират пенсията му. Последните години бе касиер и счетоводител на семинарската черква. Почина на 20.ІХ.1961 г.




20 години царуване. Поглед върху осъществения от България напредък...


Съдбата не бе отредила на цар Борис да царува в спокойно и нормално време. Започнал царуването си след една катастрофална война, той трябваше да го продължи при извънредно тежки за България условия. Вътрешно страната се тресеше от кипежа на страстите в низините, външно над нея тегнеха в първите години опасности, които често заплашваха дори и съществуването й. Положението стана непоносимо, когато чрез един колкото несправедлив, толкова и жесток мирен договор се извършиха болезнени ампутации от народната снага, а държавата се натовари с непоносими за нея и унизителни за достойнството й задължения от всякакъв вид.


Напредъкът на България (статия от 1938 г.)


Сега, когато правим равносметката на изминалите две десетилетия от царуването на Борис III, ние с радост констатираме, че въпреки безбройните несгоди, с които е имал да се бори българският народ в тежките следвоенни години, той е направил големи завоевания във всички области на живота, на духовната и материална култура. Ще се спрем само на някои по-характерни белези за високото равнище, което нашият народ е достигнал през това време, за да подчертаем още веднъж, че сега, когато народът ни е вече изкачил нанагорнището, счупвайки веригите, с които го бяха оковали 1918 г., няма вече място за съмнение, няма място за безверие: той ще развихри всичките си сили в стремежа да заеме онова място, на което неговата история, неговите борби и неговите качества му дават право.


Населението на България след ампутациите, които бидоха извършени над нашето отечество по силата на Ньойския диктат, наброяваше в средата на 1920 г. 4 825 400 души; към средата на 1938 г. при същата територия то е 6 369 468 души, или за 18 г. народът ни се е увеличил с 1 535 068 души.


Грамотността на населението на 31.XII.1920г. е 44,5%; при последното преброяване на 31.XII.1934 г. тя е 68,4%. За повишаване грамотността и общото културно ниво са работили през 1936/37 учебна година 8033 училища срещу 5974 училища през 1919/920 и с 1 076 127 ученици срещу 719 070 през 1919/920. От 4831 училища, колкото са били те в края на 1936 г., 2 724 сгради са построени в царуването на Борис III, а това е повече от половината от всички училища, строени от Освобождението до 1936 г.


Особено характерен за развитието на страната е осъщественият голям напредък в съобщенията. В края на 1918 г. ние имаме 2203 км нормални държавни ж. линии, в края на 1937 г. 2971 км. В строежа на шосета е постигнато удвояване на това, което сме имали в началото на царуването на Борис III. Общо пътищата 1937 г. са 31 045 км...


Да кажем няколко думи за електрификацията, водоснабдяването и отводняването. Докато в края на 1918 г. числото на електрифицираните населени места можеше да се изброи на пръсти, днес електропроводите кръстосват на длъж и на шир страната и освен повечето от градовете, осветлени са и стотици села, а електрическата енергия става важен двигател не само в индустрията и занаятите, но вече и в земеделието. Ако електрификацията на страната върви в същия темп и занапред, новото десетилетие ще даде изобилна електрическа светлина и енергия на всички населени места в България.


По водоснабдяването е извършена колосална работа, паметници за която ще останат водоснабдяването на Делиормана, чието население допреди това пиеше вода от локвите, и на престолния град. Други големи паметници на строителството са Карабоазката дига за отводняване на едноименната крайдунавска низина, отводняването на Стралджанското и др. блата. Прояви се интерес и към изкуственото напояване на обработваемата площ и колкото и да е малко направеното наспроти нуждите, то все пак е доста значително, ако го сравним времето преди 1918 г.


В строителство крупен факт е големият строеж на сгради, извършен между 1920 и 1934 г. - датите на двете общи преброявания. За този период от 14 г. от числото на сградите в България е пораснало от 1 384 895 на 2 043 201, или с 658 306 сгради повече. В това тежко време на стопанска криза и вътрешни неспокойства българският народ е можал да спести много милиарди и да ги вложи в постройки! Особено очебийно е напредването на София. През 1920 г. в столицата е имало 12 860 сгради само за живеене, през 1934 г. те са 29 799. Общо през 1920 г. сме имали 17 991 сгради, а през 1934 - 39 935 сгради, или с 21 944 сгради повече от 1920, или увеличение със 122%.


Според БНБ за 1937 г. са извършени 22 924 строежа за 1 014 300 000 лева, от които само на София се падат 642 постройки за 301 700 000 лева. А това е само за една година!...


Когато говорим за строежа на сгради, не можем да не упоменем за стремежа на държавните и общински учреждения да си построят собствени сгради, много от които по размерите си и по своя художествен външен и вътрешен вид ще останат като паметници за нашето време. Погледнете само София! Тя е неузнаваема за ония, които не са я видели от 20 години: с големите си сгради и палати, с паважите и чистотата на улиците, с парковете и градините си, които една веща ръка поддържа в изрядно състояние, с образцовата си пожарна команда, с кланицата и водопровода си, с великолепните си нови училища. Който иска да види творческия гений на свободния българин на какво е способен, да дойде да види София, израсла на мястото на едно кално и мръсно шопско-еврейско-турско-циганско градче, в което дори дипломатите са били принудени да ходят на бал с чизми из непроходимите улици.


И това чудо е станало само за 60 години, от които на последните двадесет София дължи най-много за своето разхубавяване!...


Като последица на нарасналата култура на българския народ и на стремежа му да преобрази своя живот и да го нагоди към нуждите и изискванията на новото време, станали са големи промени в българското стопанство. И тук отбелязаният напредък през последните две десетилетия въпреки кризата и вътрешните и външни смущения е много голяма. Кризата, дори с убийственото намаляване цените на земеделските произведения, а особено зърнените храни, подтикна по-бързото преобразуване на нашето земеделско стопанство към високодоходните индустриални култури и към животновъдството, а оттам дойдоха промените и бързото развитие и на останалите, свързани със земеделието клонове на стопанство. През 1920-21 г. обработваемата земя е била всичко 36 586 100 дка., което 35,56% от територията на царството. През 1936 г. обработваемата земя е вече 39,04%. Това увеличение от 3,48 на сто от цялата територия е още по-значително, като вземем предвид планинския характер на нашата земя.


Какво е станало в нашето земеделие между 1921 и 1936 година. През първата от тия години площта, засята със зърнени храни, достига 21 299 040 дка, а през 1936 г. е 25 157 070 дка, увеличение от 18%. Площта, засята с индустриални растения, нараства от 513 760 дка. на 2 762 540 дка. Ръст от 438 %! Това увеличение засяга главно тютюна, слънчогледа, памука, конопа, лена. Имайки още много да се желае, българският земеделец е направил големи крачки към по-модерно и рационално обработване на земята и към създаване на типизирана стока за нуждите на износа.


По отношение на скотовъдството в общия брой на отглеждания едър и дребен добитък сме останали малко назад поради намалението броя на едрия рогат добитък и козите...


Особено поучителни са в това отношение данните за нашия износ на земеделски произведения, защото те ни сочат посоката, в която и занапред с още по-големи усилия трябва да продължим да работим. Докато през 1936 година сме изнесли зърнени храни и произведения от тях само за 577 млн. лв., износът на индустриални растения надхвърля 1 милиард и 637 млн. лв., а износът на животни и главно на животински произведения е близо 1 млрд лв. Забележителен е и напредъкът в износа на зеленчуци - 30 060 000 лв., а на плодове 369 819 000 лв., пера, които почти не са съществували в нашата износна търговия, а сега всяка година стават все по-големи.


Българинът има качеството да е винаги недоволен от сегашното, което му се вижда малко - хубаво качество, което е причина за досегашните успехи и залог за бъдещите. На някои се вижда, че не е много голям напредъкът ни в земеделието, като го сравним със старите и с много голяма култура западни страни. Сравним ли го обаче с това, което беше у нас преди 20 г., като знаем, че преди 60 години пък сме били в робство, ще видим, че напредъкът и успехът ни по отношение модернизирането и рационализирането на земеделието са колосални за този кратък срок и са такива, че не само от Изток, но вече и от Запад ни сочат за образец и идват да се учат от нас...


Същият колосален напредък през последните 20 г. е постигнат и в индустрията.
Българската държава, схващайки голямото значение на индустрията, и като бранител на стопанската независимост на страната, положи много грижи за нейното насърчение, особено на онази индустрия, която е във връзка със земеделието и черпи суровини от него. Осъщественият напредък през царуването на Борис III е много голям; ще го илюстрирам с няколко цифри. Броят само на насърчаваните индустриални предприятия през 1921 г. е бил 323, а през 1938 г. е 979, а заедно с ненасърчаваните - електропроизводните централи и тютюневите фабрики - 1074. Инвестираният капитал само в насърчаваните предприятия е бил 4 883 млн. лв., а през 1936 г. – 7 247 млн. лв.; двигателите в 1921 г. са имали мощност 57 436 к. с., през 1936 г. -176 500 к. с.


Какво е значението на така развитата индустрия за стопанството показват цифрите: през 1936 г. само насърчаваната индустрия е дала годишно производство на стойност 6 300 000 000 лв. срещу 2 200 000 000 лева през 1921 г., употребила е материали от местен произход за 2 066 591 000 лв., употребила е гориво от местен произход за 149 340 000 лв., дала е препитание на средно 45 000 души работници, на които за заплати и надници е заплатила годишно 680 698 000 лв.


Производството на цялата българска индустрия се движи по годишна стойност от 8 -10 млрд. лв., ангажира през месеците на пълна работа 85 000 работници, чиито надници и заплати достигат 1 млн. лв. годишно и употребява местно гориво за повече от 200 млн. лв. годишно. Индустрията има голямото значение за развитието на земеделието и за намаляване на милиардите, които всяка година изнасяхме в чужбина за закупуване на стоки, които сами можем да произведем с наши местни материали, наш труд и наши капитали. До септември 1937 г. са регистрирани като индустриални 8 976 заведения. Делът на българската индустрия в приходите на държавата и общините е над 3 мил. лв. годишно. А стоките, които се преработват и се изнасят в чужбина, надминават по стойност 2 305 млн. лв. за 1937 г., което е повече от 50% от целия наш износ за тази година.


Мярка за голямото стопанско развитие на страната са данните за производство на каменни въглища, които движат нашите железници и индустрията ни. През 1918 г. производството на каменни въглища в цялата страна е било 663 372 т., срещу 1 852 544 т. през 1937 г. - почти тройно по-голямо. Като заговорихме за каменни въглища не можем да не споменем за мините Перник, където главно се произвеждат те. По две причини. Първо, за да посочим големите технически усъвършенствания, които са въведени в мината за рационализиране производството. И второ, за да посочим мината и като образец в нейните отношения към работничеството. В своето социално законодателство, следвайки препоръките на Международното бюро по труда, България е отишла по-далеч и от някои западни страни. Тия препоръки са осъществени напълно в мините Перник: хигиенични работнически жилища, бани, болници, театър, трапезарии, училище, добра надница.


По отношение на трудещите се бългл държавна власт, често подбуждана от речите и препоръките на Н. В. Царя за повече грижи към икономически слабите, е възприела една политика, която отслабва социалните различия и борби и спомага за обединението на народа около престола и държавата в името на обществената и народна солидарност. Ние имаме вече обществени осигуровки за работниците, а не отдавна се освети на името на любимата на българския народ Царица Йоана специална работническа болница, която по размерите си и уредба няма равна на Балканите.


Посоченото дотук е достатъчно, за да се види вихреният устрем на българския народ към напредък. Ръководен с търпение, любов и мъдрост от своя цар, българският народ успя да преодолее всичко и, развихряйки своите грамадни творчески сили, да създаде нови и големи ценности във всички области на живота...


Статията на Димитър Павлов е предадена със съществени съкращения. Запазен е стилът на епохата. За това време, най-градивното в новата българска история, или се мълчеше, или не се знаеше нищо вярно. Причината беше ясна - не гледай назад, за да не видиш своето сега, за да не опознаеш силата си и да не поискаш сам да създадеш своето утре.
Населението на България през 2011 г. е 7 364 570. От 1938 г. до сега то е успяло да нарасне само с 1 милион. Раждаемостта през 1934 г. е 30,1 ‰, а през 2017 г. е 9,0‰. През 1934 г. смъртността е 14,1‰, като голям дял се пада на детската смъртност. През 1946 г. е 13,7‰ (има се предвид и отминалата война), а през 2017 г. е 15,5‰, на фона на застаряваща нация, увеличена продължителност на живота и ниска детска смъртност. Естественият прираст през 1934 г. е 1,3‰, а през 2017 г. е - 6,5


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK