Сянката над "музея Яворов"

Къщата на Яворов

© Анелия Николова

Къщата на Яворов



Тази сянка – на нерешения казус с музея на поета на ул. "Раковски" 136 – тегне отдавна над българската култура, още от времето на НРБ. Както и сянката на "житейската драма на Яворов" (по определението на Никола Гайдаров), на жизнената му драма, продължава да тегне над българската история – включително и заради онова, на което бива подложен той след смъртта на Лора, принудило го да си отиде от този свят.


В момента държавата все пак реагира по инициатива на Столичната община: изглежда, че ще се отделят и необходимите средства, за да се придобие собствеността над рушащия се дом-музей. Обратното – продаването на публичен търг на дома, приютил музея "Яворов", и то по иск на частен съдебен изпълнител, щеше да е обществен срам – можете ли да си представите някой по този начин да продаде музея на Виктор Юго в Париж или пък този на Гьоте във Ваймар?


Ала нещата изобщо не се изчерпват с юридическия казус около собствеността на сградата – той е сложен, заплетен и дълготраен. В него много отдавна има конституирани две страни – далеч преди разните му там свободни зидари масони или пък ложи на стари/нови майстори да се нанесат в къщата на "Раковски" 136.




Още при възникването на музея през 1963 г., създаден от племенницата на поета Ганка Найденова-Стоилова, се надигат гласове, че това не е истинският "дом на Яворов". Писателят Марин Георгиев припомни за тях, както и за категоричното становище на акад. Георги Цанев в тази насока. Аргументите впрочем са добре известни.


Вярно е, че Яворов е живял в този дом само за кратко – в периода 1912–1913 г.


Ала е вярно и че тъкмо от този дом, където на 30 ноември 1913 г. отеква фаталният изстрел, отнел живота на Лора, започва и Яворовото "битие в смъртта" (по думите на проф. Михаил Неделчев). То е онзи ключ, през който екзистенциално промисляме и четем днес цялата поезия на Яворов.


Можем ли да твърдим тогава, че обявяването на този дом за "музея на Яворов", а не примерно на онзи на "Витошка" 34, където е живял по-дълго време, е подмяна на паметта или пък че то отваря вратата към личната трагедия на поета, превръщайки я в обект на жълто или недостойно любопитство?


Не мисля. Съгласен съм с написаното някога от Кръстьо Куюмджиев: "Ако нямаш предвид трагедията на Яворов, ако забравяш за Яворов, за да се съсредоточиш само върху поезията му, ти проявяваш непочтителен интерес към миналото И ако ни вълнува всеки факт от неговата биография, това не е празно и недостойно любопитство, вкус към пикантерии. Ето как от десетилетия драмата на Яворов отеква във всяко българско сърце, измъчва нашето въображение и нашата съвест, кара ни да се чувстваме съпричастни на тази драма."


Но е вярно и друго – музейната експозиция на бъдещия музей и културен център "Яворов" – когато се реши въпросът със собствеността! – трябва да бъде преосмислена. Този дом е дом и на Яворов, и на Лора – на трагедията на тяхната обща любов, както с основание отбелязват по-млади изследователи.


Редно е това по-добре да се осмисли, да се пренареди и експозицията. Тя и без това е възстановка, правена по снимки, повечето вещи са дарени от близки и роднини.


И тук стигаме до другия важен пункт от сложното битие на "музея Яворов" – реституцията, която продължава да се привижда на някои политически сили като най-съществения проблем. А всъщност нещата са доста по-различни.


Яворов и Лора са само наематели (от 1 декември 1912 г.) в двуетажния дом, който Васил Беленски, съветник в Сметната палата в София, изгражда за фамилията си. Именно там, на горния етаж, през една петъчна вечер на ноември 1913 г. се е разиграла трагедията. Впоследствие къщата е купена от Светослав Паскалев, директор на Сметната палата, който изчезва безследно броени дни след 9 септември 1944 г. Семейството му е изселено от София, а пък дъщеря му Румена Паскалева става жертва на репресиите, лежи в Сливенския затвор и дълго няма право да живее в София.


Така над трагедията в този дом през 1913 г. се наслагва още една трагедия – този път след 1944 г. Което също не може да бъде заметено с лека ръка. За разлика от твърдението, съдържащо се в едно стихотворение на Дамян Дамянов:


Хазаите на Яворов завръщат се.
И пъдят квартиранта, даже мъртъв.
Разбира се, че си е тяхна къщата.
Ала и плочата отвън да ѝ изкъртят,
едва ли ще да ги отмине гаврата:
ще мине време, минувачи прости
ще спрат отвън: "Я, къщата на Яворов!
Май вътре има и случайни гости."


Там е работата, че "случайните гости" никак не са "случайни". И тяхната история е трагично "неслучайна", както не е "случайна" жизнената драма на Яворов, трагична жертва на българското правосъдие, не само на клюкарското обществено мнение.


Не са случайни и обратите в собствеността над дома на "Раковски" 126, те са огледално отражение на щенията в нашенския преход. Не е случайна и разрухата на този дом, тръгнала от конструктивна соцнедомислица по изливането на бетонна плоча в надстроения трети етаж, довела до съсипването на гредоредната му конструкция.


Струва ми се, че всичко това е редно някой ден да залегне в експозицията на бъдещия културен център "Яворов". Сянката е неотменима част от историята му.


"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на De Michelis
    De Michelis
    Рейтинг: 290 Неутрално

    Въпрос и отговор, даващи ясна представа за положението в горката ни България:
    - Защо е така задънено и безизходно пложението?
    - Амчиииии, щоту е многу сложен казус.

    На майка му оная работа!

    Добре, че нашенци научиха думата казус, и вместо да отговорят на конкретния въпрос, измиват си ръцете с едно:
    Много сложен, много заплетен казус!

    Алнкоолу, всички знаят, че положението, ситуацията, въпросът, делото е сложно, и заплетено, иначе нямаше да те питат.
    Тъпанари!

  2. 2 Профил на Лелка
    Лелка
    Рейтинг: 1247 Неутрално

    Ох, където мине комуне трева не никне. Тази къща е събирателно на лошавината на всички режими, от построяването си до днес.
    Ако все пак ще се откупува и ремонтира, редно е да стане културен център, а не само прашасала сбирка на случайни предмети.
    Редно е и родът Каравелови да бъдат почетени с част от експозицията.

  3. 3 Профил на petar_georgiev
    petar_georgiev
    Рейтинг: 458 Гневно

    До коментар [#2] от "Лелка":

    Напълно съм съгласен с вас (за Каравеловите), а най-отпред с големи букви да е цитат от Яне Сандански:
    "ТИЯ кучки го затриха!"
    Знаел е какво говори Яне...

  4. 4 Профил на svoboden
    svoboden
    Рейтинг: 2055 Неутрално

    И защо държавата трябва да изкупува всички къщи, в които са живели (макар и няколко месеца) поети!? Яворов безспорно е голям поет, но не е единствения такъв. А къщите и апартаментите на останалите!?

  5. 5 Профил на zabejko
    zabejko
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Ох, където мине комуне трева не никне.
    —цитат от коментар 2 на Лелка


    Остават само "Локо София" и "к.р за ЦСКА" върху Мочовете

    Амин

    veni vidi fugi
  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5708 Неутрално

    Трагична къща, с трагична съдба, с трагични съдби и на собственици и квартиранти...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK