Какво иска БАН

© Юлия Лазарова

Българската академия на науките (БАН) е самоуправляваща се бюджетна организация, обединяваща над 800 научни секции и групи, разпределени в 42 автономни института и 8 специализирани звена.

БАН е изпратила писмо до премиера Бойко Борисов с искане "да бъде утвърден минимален бюджетно гарантиран научноизследователски състав на БАН" (прот. №37/22.10.2018 г. на Общото събрание). Редно ли е това да се направи?

Създаването на голям брой институти към БАН през периода 1960 - 1975 г. бе подчинено на принципа "за човек". Общо взето, всички изявени в национален мащаб учени получиха институти. Управлението им обаче беше бързо децентрализирано, възникнаха относително самостоятелни секции, лаборатории и научни групи. Наложи се практика на

вътрешна приемственост

- при смърт или пенсиониране на директор или завеждащ секция следващият по старшинство оглавяваше звеното и вратите за нови идеи и резки изменения на тематиката биваха затворени. В БАН има научни групи, които повече от три десетилетия се ровят в една и съща тясна тематика.

С промените на устава от 1991 г. БАН остана без върховен научен орган, структурата допълнително се раздроби и научната тематика на целия научен фронт бе поделена в многобройните самостоятелни научни звена. Днес БАН има

над 800 научни звена,

разпределени в десетки институти, и персонал 6500 души, от които 3000 учени – 1000 от хуманитарните и обществените науки. Това определено идва в повече на държавния бюджет и не съответства на мащабите на страна като България. По държавна субсидия на 1 млн. население средствата, които България отделя за БАН, съвсем не са малко – повече, отколкото Полша и Румъния отделят за своите академии. Оказва се, че в България най-голям брой учени на 1 млн. население са ангажирани в неуниверситетски изследователски център.

Моделът на управление

на БАН се различава от възприетия по света. Този модел не съответства на преустройството на никоя от академиите в разпадналия се съветски блок и на никой изследователски център по света. Върховен орган на управление е общо събрание, популистки избирано от широкия научен състав. При такъв модел са погазени ред принципи на управлението на научни изследвания – на научната йерархия, на разделяне на научното и административното управление, на включване на представители на обществеността. Решенията не се определят от научна политика в интерес на обществото, а от интересите на широкия научен състав.

БАН се управлява без върховен научен орган, който да определя научната политика и да упражнява научен контрол. Автономните институти са обединени единствено от бюджетното финансиране и функциите на централното управление се свеждат до голяма степен само в разпределението на това финансиране.

Възприетото

затворено колективно самоуправление

изключва външно влияние и контрол. Организацията не осигурява мобилност и флексибилност - както приток на нови хора и идеи, така и възможности за резки тематични промени. При такова самоуправление защитата на интересите на широкия научен състав се налага над стимулирането на единиците, които дърпат напред. Вместо на обществото БАН служи на себе си. Често научните качества се преценяват не по научни приноси, а по "брой на получени гласове". Общото събрание - този, заседаващ по 20 - 30 пъти на година, 100-членен върховен колективен орган - изземва функции на оперативното управление и бди да не би с нещо някой учен/институт да не бъде поставен на равна основа с друг.

За управлението на големи национални изследователски центрове като този на Франция (CNRS), Макс-Планк обществото в Германия, както и на академиите, изпълняващи ролята на такива центрове (Австрийската АН, Чешката АН), е характерно, че имат настоятелства от представители на държавата и обществеността и върховни научни органи (съвети), включващи външни и чуждестранни учени. При Макс-Планк обществото всеки институт си има настоятелство и международно оценяване на две години. Общите събрания включват представители на държавата, бизнеса и университетите и се събират не повече от 2-3 пъти годишно.

В БАН на всеки 2-3 хабилитирани се пада научно звено

Институти със състав от 50 - 60 души са съставени от твърде много секции и групи, без да имат изявени учени. Ако институтите са донякъде съобразени с актуални и приоритетни за България научни области, то вътре в тях тематиката е неоправдано раздробена по целия фронт на науката. Малките първични звена провеждат главно фундаментални изследвания в университетски стил. Би било оправдано БАН да има 50 института, ако всеки от тях е посветен изцяло на единствен проблем под централизираното ръководство на изявени учени.

Една четвърт от институтите на БАН имат за директори доценти

Понастоящем в БАН целият научен състав е на постоянен щат и се наблюдава самоизчерпване на научния потенциал.

Ръководните сили на БАН защитават сегашната научна структура с понятието "комплексност". Те приемат създаденото положение за обективна даденост, а то е далеч от световната практика на приоритизиране и съсредоточаване върху актуални проблеми.

БАН е бюрократизирана. "Комплексността" й без изявени учени в много области е ненужен лукс за България. Властите и българската общественост не бива да позволят узаконяване на нейния числен състав и раздробена структура. Отхвърляне на исканията на научната бюрокрация на БАН би било израз на загриженост, а не на неуважение, към ролята на науката в европейското ни развитие. Защото впрягането на науката в българската икономика и културно развитие изисква реформиране на БАН, а не "бюджетно гарантиран" седемхиляден състав.

Авторът на статията Лазарин Лазаров е доктор на химическите науки