Изяжда ли демокрацията децата си

© Георги Кожухаров

През 20 век първата вълна на антиглобализъм и недоверие в либералната демокрация в Западния свят идва с Първата световна война и разрухата след нея. Фашизмът в Италия, национал-социализмът в Германия и комунизмът в Русия, чиито общ враг е либералната демокрация, сe създават тогава и стават още по-"модни" по време на Голямата депресия през 1930-те. Тези социално-икономически процеси в крайна сметка завършват с втората, още по-ужасна война. Но на какво се дължи новият възход на антиглобализма и националпопулизма днес, когато няма голяма икономическа криза, напротив, либерално-демократичният свят като цяло е в почти постоянен икономически подем?

Една причина е самата информационна технология, довела до икономическия подем. Информационната технология улеснява миграцията — хората знаят какъв е животът в други далечни страни, могат да го сравнят с живота в собствената си страна, и то съвсем лесно и картинно, на лаптопа или телефона си. И пътуването става все по-евтино и бързо. Тази лесна възможност за сравняване с другите, по-богатите, дори вътре в най-развитите страни (електронните медии ни показват живота на най-богатите и успели личности) създава в хората усещането, че са по-бедни и онеправдани отвсякога. Което всъщност не е вярно. Просто днес осъзнаваме бедността си, защото виждаме ясно богатството, което е трудно в едно затворено общество. Хората днес обвиняват за своята относителна бедност либералната демокрация.

Освен това новите технологии, роботите отнемат работните места на работници със "сини якички". Те същевременно се чувстват все по-заплашени от мигрантите, от тази евтина работна ръка, която заплашва с безработица бедните в богати страни. Така растат и недоверието в либералната демокрация и изолационистките настроения - желанието да се върнем в затвореното родно общество.

Другата причина

за възхода на националпопулизма

е липсата на нови обединяващи идеи в света. Като че ли разчитаме вече само на новите технологии - чакаме машините да създават новите идеи, да ни сочат пътя, да мислят вместо нас. Какво наистина обединява отворения глобален свят днес?

Гръбнакът на средновековното общество е била религията. Тя е определяла общите за всички морални принципи, общата философия, обединявала е науката, изкуство и социалната структура на общество. Това не е било трудно в тогавашния свят на затворени общества. Населението на Европа е било предимно християнско. Но и християните в Османската империя, когато не са били преследвани, са живеели в отделни свои села, имали са своя черква и известно самоуправление. Евреите също, когато не са били преследвани и малтретирани, са имали свои общности на религиозна основа. А сефарадските евреи имигрират в по-толерантната към тях Османска империя поради гоненията в Испания през 15 век. Нещата започват да се променят в Европа след Кръстоносните походи, след превземането на Ерусалим и Константинопол, експанзията в новия свят, колонизацията, и същевременно кървавите религиозни войни между католици и протестанти през 17 век. Християнството вече не може да обединява обществото дори в Европа, а още по-малко в разширяващия се, все по-отворен свят.

Просвещението на практика създава една нова глобална религия. Просвещенският деизъм приема света като рационална структура, едно рационално мироздание, което има свой Архитект. Или като логична причинно-следствена верига, която има своята Първопричина. Деизмът не е атеизъм, но той включва и обединява аврамическите религии - юдаизъм, християнство и ислям, които почитат един Бог Творец на света, и новото експериментално-научно разбиране за материалния свят.

Глобалният капитализъм и либералната демокрация се развиват паралелно и общо взето триумфално от Просвещението насам. Парите нямат расова или религиозна принадлежност. Те са един общ знаменател за света. Но в парите няма морал. Моралният гръбнак на модерния свят е просвещенският хуманизъм и либералната демокрация. Либералната демокрация вижда народа като суверен в държавата, а хората -- като равноправни индивиди. "Всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е надарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие." – се казва в Декларацията за независимост на Съединените щати, написана от Томас Джеферсън и подписана през 1776.

Можем да свържем деизма на Просвещението с първата индустриална революция от края на XVIII и началото на XIX век. Втората научно-техническа революция, тази от самото начало на XX век, когато почти едновременно се появяват електричеството, телефонът, автомобилът, самолетът, радиото, киното и модерните масови оръжия води след себе си разрушителните световни войни. Но и по-голяма демокрация в Западния свят - след Първата световна война жените вече имат право да гласуват, установява се по-либерален начин на живот, започва деколонизация, а народите в Източна Европа се освобождават от трите големи империи - Руската, Австро-Унгария и Османската.

След Първата световна обаче се създават и укрепват и двете тоталитарни атеистични идеологии. Те са псевдорелигии, защото като религията претендират да обединяват етиката, естетиката, социалната структура и обяснението на човешката история. Но вярата сега не е в безсмъртието на човешкия дух, а в материалното благоденствие. За фашистите националната държава замества религията, както и борбата с другите нации, а за комунистите — държавата-партия, обединена за война с класовия враг. Но фашисти и комунисти имат един общ враг – либералната демокрация.

От края на Втората световна война насам светът е в почти непрестанен икономически подем, демократизация и либерализация. Това съвпада с третата вълна на индустриалната революция — информационната революция, която се смята, че започва още в края на 1950-те, когато "белите якички", работниците в сферата на услугите, стават повече от "сините якички", от индустриалните работници в САЩ. Но апогеят на тази трета вълна идва с масовото разпространение на персоналния компютър и Интернет в края на миналия век. Интернет е най-видимото лице на глобализацията.

Но още тогава, когато Интернет се появи, по време на "доткомовия" бум през 1990-те, когато САЩ след края Студената война се установиха като единствена свръхсила, се появи и ответната, антиглобалистка реакция. Започна един невиждан дотогава в модерния свят възход на религиозния фундаментализъм. Най-видим и заплашителен ни изглежда ислямският фундаментализъм и тероризъм, чиято кулминация бяха атаките върху сградите на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година. Но подем претърпя и християнският, главно евангелистки фундаментализъм, и еврейският, и индуиският.

Изплашени от глобализацията

много хора се вкопчиха здраво в "традиционните религиозни ценности".

В последните две десетилетия обаче, особено след кратката икономическа криза от 2007-2008, се появи една нова крайнодясна антиглобалистка вълна, която не е религиозна, а чисто национал-популистка. И тази вълна се роди в самото сърце на либерално-демократичния свят. Новият националпопулизъм, представляван от Тръмп в САЩ, Орбан в Унгария, Льо Пен във Франция, Болсонаро в Бразилия, разклаща целия световен либерално-демократичен ред, довел до траен мир в света, и особено на Европа, след Втората световна война. Освен гореспоменатите антиглобалистки тенденции в Западния свят, имаме диктатурата на Путин в Русия, на Ердоган в Турция, комунистическа еднопартийна власт във втората световна икономическа сила — Китай, ислямските диктатури в Саудитска Арабия и Иран. Либералната демокрация изглежда все по-крехка, несигурна и застрашена от провал навсякъде по света.

Преди четвърт век Франсис Фукуяма, с книгата си "Краят на историята и последният човек", написа некролога на историята след световната победа на либералната демокрация. Днес той и други пишат за края на либералната демокрация. Надявам се, че и некрологът за "либералния световен ред" е толкова преждевременен, колкото беше преждевременен и некрологът за историята. Надявам се, че либералната демокрация не си отива безвъзвратно.

Но какво е либерална демокрация? Това е демокрация, т.е. народна власт, при която всички граждани, а не само управляващото мнозинство, имат равни права, независимо от своите политически убеждения, етнос или религия. Либералната демокрация е власт на закона - всички са равни пред закона и защитени от него, не само мнозинството, което управлява, а и малцинствата. Сега Виктор Орбан говори за "нелиберална демокрация". Но това е един оксиморон. Може ли да има демокрация, която не е за всички, не е власт на целия народ, а само на част от народа, дори и тази част да е етническото мнозинство? Ако има расова сегрегация или робство, ако има диктатура на мнозинството над малцинствата, това може ли да се нарече демокрация?

Новите националпопулисти

са против малцинствата и чужденците, те са ксенофоби, хомофоби и антифеминисти. Те са против всички аспекти на либералната демокрация. Хората се насъскват от политиците националпопулисти срещу либерално мислещите неправителствени организации и журналисти, срещу "другите" в етнически, религиозен и сексуален план, срещу чужденците.

Трябва човек да има известен вкус за красивото и грозното поведение, да се смущава, дори изчервява от грозни постъпки, свои или чужди (например подлагане на крак на сляп човек, или малтретиране на дете или просяк, или бежанец). А това не е възможно, ако човек не усеща, че тези постъпки са грозни.

Политиката като търговия без капка морал е чисто зло. Но именно до такава политика води националпопулизмът. Добро е това, което е добро за мен лично, или за нашите, за нашата партия, за нашето племе. Другите хора нямат значение. С другите хора може да се постъпва неморално, те са врагове. С другите хора и държави могат да се правят сделки. И добро в сделката е това, което е добро за нас, независимо дали е морално. Няма обективно, а само субективно добро. И тираните националпопулисти започват да се връщат на мода по света. А в света на тираните не се задават въпроси. На този, който задава неудобни въпроси, се отговаря с юмрук. Или той просто изчезва. Защото е враг на народа.

Според древната алегория, Хронос — Времето, по подобие на Кронос — Сатурн, изяжда децата си. "Революцията е като Сатурн, тя поглъща собствените си деца." - тази популярна фраза е от драмата "Смъртта на Дантон" на Георг Бюхнер. Но освен времето и революцията, изяжда ли и либералната демокрация децата си?

Идва ли краят на либералната демокрация, която за разлика от революцията, не търси "врагове на народа", а равноправие между хората и мир на Земята? И ако идва краят на либералната демокрация и на просвещенския хуманизъм, какво следва за един свят, в който няма обща религия или нови общовалидни духовни идеи, а само вулгарен материализъм и национализъм?