Стига с тези партийни номера

Партийни символи и фотографии на кандидати върху бюлетината се използват в страни от Третия свят с голям дял на неграмотните избиратели. Индия преди машинното гласуване

От въвеждането на "интегралната бюлетина" за отворените листи през 2014 г. феноменът 15 - 15 забавлява по-релаксираната част от електоралната публика, радва уцелили преференциалното бинго кандидати и разни злорадстващи елементи, но, разбираемо, дразни партийните централи. Идва ли му краят и какви дебати можем да очакваме по темата?

Законопроектът за изменения в Изборния кодекс, внесен неотдавна от четирима народни представители от мнозинството, наред с отлагането за неопределено време на гласуването по интернет и ограничаването на машинния вот, предвижда да отпаднат номерата пред названията на политическите субекти върху бюлетината. Въпреки че в частта "Мотиви" има стилистично недодялани изречения (резултат на прибързана техническа работа), намерението на четиримата депутати е ясно – да се избегне механичното пренасяне на номера от квадратчето на партията или коалицията върху кръгчето с номера на кандидата от листата.

Факт е, че "ефектът 15 – 15", както го наричат вносителите,
изкривява изборния резултат

Като убеден привърженик на преференциите силно подкрепям този ход. Отворените листи, за които се застъпваше най-вече гражданският сектор, заживяха. Вече около една трета от избирателите слагат хиксче и в квадратче, и в кръгче, а междувременно се случиха ред политически важни пренареждания (не заради 15 - 15) при избора на народни представители или евродепутати. Което, сигурен съм, също дразни партийните централи.

Разтоварването на преференцията от греха 15 – 15 намалява риска някой ден някое безпринципно мнозинство да ни отнеме въпросната, с граждански мъки извоювана, електорална свобода. Дано да мине предложението, дано от ГЕРБ не го изтъргуват срещу нещо друго с някоя почувствала се засегната парламентарна партия.

В тази връзка най-любопитното за мен ще са вероятните до неизбежност критики, че премахването на партийните номера от бюлетините е "скрит образователен ценз" спрямо неграмотните или полуграмотните. Тази тема не е нова за по-упоритите участници в изборно-реформаторските дискусии. Ценз! Скрит, полу-явен или видим с невъоръжено трезво око – самата дума звучи като ужасяваща политическа некоректност.

Политически коректно или не – ще се опитам да защитя прилагането на този вид "дискриминация" в днешния български контекст.

Едно бързо прелитане през текстовете на Европейската конвенция за защита на правата на човека (в първоначалния си вариант – от 1950 г.) или на Международния пакт за граждански и политически права (1966), ми показа, че те не посочват грамотността или неграмотността сред изрично изброените и забранени в тези документи причини за дискриминация. Правозащитниците ще ми възразят, че този въпрос попада във фразата "или друг някакъв признак". Предавам се, не съм юрист, та се отказах да преглеждам многобройните още глобални, регионални и национални споразумения или закони за забрана на дискриминацията.

Друго виждам като по-важно. Тези инструменти за правата на човека, започвайки с Всеобщата декларация на ООН (1948), са писани малко след Втората световна война с хуманната идея за защита на неравнопоставените и уязвимите – изобщо на нуждаещите се от защита. Тогава това са били, а и днес на практика са най-често малцинства – национални, етнически или религиозни, социални, политически и т.н.

Обществата обаче се променят и обикновено законите следват промените, а не обратното. В днешна България аз виждам едно намаляващо и нуждаещо се от защита демографско малцинство на добре образованите, активните социално и икономически, тоест работещите, успешните. Които произвеждат стоки, услуги и национален доход и чрез плащаните от тях данъци поддържат мнозинството на непълнолетните плюс застаряващите, недотам образованите и не чак толкова трудово активните, разчитащи на подкрепа от бюджета.

Съчувствам на тези от втората категория и си давам сметка, че неумолими биологични закони ме приближават към нея, но симпатиите ми са на страната на онези, първите. А по отношение на изборите ми се ще да имат по-тежка дума младите, които гугълират платформи на партии или профили на кандидати, спрямо възрастните ми селски и градски приятели, чиито политически възгледи се формират всяка вечер от телевизионните новини или от шоуто на Слави.

Българите от тези две много условно и социологически непрецизно описани групи имат еднаква тежест на всеки единичен глас. И това, забележете, ще си остане така, ако влезе в сила предложената промяна в съдържанието на бюлетините. Поне по отношение на онези, които могат да четат.

Срещу кого работи премахване на номерата в квадратчетата на бюлетините,
където полагаме знак Х със син химикал

Действащият Изборен кодекс предвижда възможност за хората с увредено зрение да поискат помощ от придружител по техен си избор. Не само този член 236, но изобщо досегашната традиция на българския законодател не признава неграмотността като основание за асистенция при гласуването. Това не бива да се променя, иначе ще се изненадаме колко много хора по градове и села внезапно ще се окажат неграмотни, а пред секциите ще гледаме групички от натрапчиви доброволци за помощници, наети от господарите на контролирания вот. Това се е
случвало в балкански контекст.

Ще бъдат затруднени, на първо място, онези избиратели, които не са пожелали да се научат да четат. Знаем, че са сред тях са и най-склонните да продадат гласа си.

Възрастни добросъвестни граждани също може да се затруднят да намерят на дългата бюлетина названието на предпочитаната партия. Ами за тях има изнесен "образец" (всъщност истинска бюлетина, от кочана) в коридора пред секцията. Могат да я разучават там неограничено време, на спокойствие и да запомнят поне приблизителното място върху листа на тяхната опция.

А за онези, които са в състояние да запомнят единствено цифри и гласуват за 15 или за 15 – 15, нека се замислим полезно ли е те да участват в управлението на страната вместо, да речем, 16-годишен златен медалист от математическа олимпиада в Токио.

На местните избори в България през 2003 година гласувахме с бюлетини без номера в квадратчетата

Главните прецакани биха били купувачите на гласове,
които ще трябва да усложнят инструктажите за клиентелата си

И и, споменах ги, функционално неграмотните продавачи на гласове.

Щяло да има повече "рабоши".
Не съм виждал изборен рабош, нито съм чул преки свидетелства за тях – клечка, летвичка или линийка някаква, с която да отмериш от горния край на бюлетината мястото за хиксчето. В моята селска среда и най-възрастните, и по-слабо образованите имат джиесеми, теглят пари от банкомат – оправят се с цифри. Знаят си – от номер 15 ще ми платят, че съм бил партиен застъпник в секцията. Ако ме питате мен – да живее сред съответните среди плурализмът на партийните рабоши - дълги, къси или средни, според жребия в ЦИК.

Опитвам се да предвидя още възражения срещу махането на партийните номера от бюлетината.
Маргинални партии с имена, сходни на големи политически сили, е възможно да получат малък бонус – това се е случвало, но без да повлияе на разпределението на мандатите. Проблем на партиите е да се направят различими. Нека използват в агитацията си листовки с правдоподобни, но не идентични с оригинала изображения на бюлетини, върху които с дебели сини хиксове да отбелязват къде са те на тази бюлетина. Виждал съм такива листовки в чужбина, не са забранени от закона в България.

Това ми се струва по-разумно и по-евтино от идеята, подсказана вече публично от мой приятел и познавач на изборния процес - да се позволи на политическите състезатели да имат поред названието си на бюлетината някакъв графичен символ, лого – цветно евентуално. Лъв, магаренце, червена роза, зелена детелина И това съм го виждал неведнъж по света, но очаквам и законодателите, и гражданите да погледнат на тази идея като на нещо, което би ни поставило психологически в Третия свят, сред държавите с унизително високи нива на неграмотност.

Южна Африка, непосредствено след падането на апартейда

Последното, за което се сещам - ще "отнесем ли критики" от международната общност заради скрития образователен ценз? Пак вече публично изнесен аргумент.
Краткият отговор е "Да". И още - "Е, и?"

Не е имало криза в международните ни отношения и не е паднало никое правителство заради повтаряните от години критики на наблюдателските мисии на Организацията за сигурност и сътруничество в Европа /ОССЕ/ срещу отнемането на правото на глас на лицата с влязла в сила присъда лишаване от свобода или срещу разпоредбата за водене на предизборната кампания единствено на официалния език. Наречете го това мое мнение цинично, наречете го – прагматично, в полза на обществения интерес. Всъщност България през годините е прилагала много от препоръките на ОССЕ за изборния процес и затова не вярвам европейският имидж на държавата ни да пострада заради детайл от дизайна на бюлетината или евентуални протестни писма до Брюксел, Страсбург и Венецианската комисия.

Знам, че ще пишат. Нека. Нова тема за парламентарните репортери и репортерки. Едно шоу по-малко (15 – 15), едно шоу повече ("цензът").

А на мен, след тези разсъждения за очакваните ползи и възможните рискове, ми се привижда чистата и свята Преференция да се усмихва загадъчно като Мона Лиза.

Авторът на статията Велко Милоев има над 30 години опит като консултант за различни международни организации по наблюдението или провеждането на избори в 14 държави по света.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.