Законът за културното наследство срещу образованието по реставрация

© Архив на АРБ

Иван Ванев е председател на Асоциацията на реставраторите /АРБ/. Анализът, който "Дневник" публикува, е представен на форум за критически мониторинг на културните политики в България, организиран от гражданското движение "Реформи в културата".

Законът за културното наследство (ЗКН) обезсмисля специализираното образование по реставрация. Доказателство за това е съставеният според чл. 165, ал. 1 публичен регистър на "лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация" на територията на България.

Основите на образованието по реставрация у нас са положени през 1973 г., когато с Разпореждане на Министерския съвет № 428 от 28 декември 1972 г. в Националната художествена академия е създадена специалност "Реставрация" (тогава "Консервация и реставрация"). От 1976 г. е самостоятелна катедра към Факултета за приложни изкуства. Магистърската програма е една от първите на Балканите с пълен петгодишен курс на обучение, който е насочен към различни паметници на материалната култура: произведения на кавалетната и монументална живопис, мозайка, обекти от метал, камък, керамика, текстил, хартия. За изминалите 45 години са се дипломирали над 300 студенти, които заедно със завършилите в чужди университети формират професионалната общност на българските реставратори.

За съжаление десетилетните образователни традиции в областта на опазване на културното наследство у нас са напълно пренебрегнати в приетия през 2009 г. ЗКН и създадения според него регистър. Най-общо според чл. 164 в регистъра се вписват "магистри" по "Реставрация", "Архитектура" или "друга специалност [] с приложение в процеса на консервация и реставрация".

В закона обаче липсва дефиниция за "друга специалност с приложение в процеса на консервация и реставрация" и днес не е известно какво точно е имал предвид законодателят през 2009 г. За да разберем как служителите на Министерството на културата тълкуват чл. 164, е достатъчно да се обърне внимание на самия регистър, в който са вписани вече 570 души.

Така става ясно, че специалности
"с приложение в процеса на консервация и реставрация" са:
"Двигатели с вътрешно горене",
"Технология на млякото и млечните продукти"

и "Автоматизация на производството", "Минна електромеханика", "История", "Археология", "Богословие", "Физика", "Химия", "Археометрия", "Биохимия и микробиология", "Биология и химия", "Технология на органичните и неорганичните вещества", "Технология на органичния синтез и каучук", "Механична технология на дървесината", "Художествена обработка на дърво", "Битова мебел с художествена резба", "Керамично-стъклена декорация", "Педагогика на изобразителното изкуство", "Живопис", "Графика", "Декоративно-монументална живопис", "Художествено осветление", "Декоративно-приложно изкуство", "Иконография" и много други.

© Архив на АРБ

В допълнение на всичко това през 2011 г. към Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН е добавен § 118, който дава възможност дори и на лица без висше образование да бъдат вписвани свободно в регистъра.

Възможно е объркването на законодателя да се дължи на неразбирането на интердисциплинарния характер на професията. Действително има широк спектър от професии, които могат да имат някакво приложение в процеса на реставрация, тъй като се извършват разнообразни проучвания, обектите се документират с различни методи, провеждат се лабораторни анализи и научни изследвания. В един голям екип може да участват различни учени в областта на културното наследство, консултанти, климатолози, фотографи, помощник-реставратори, занаятчии и др. Смисълът на регистъра обаче е в него да бъдат вписани специалистите по реставрация, а не професиите, които имат някаква връзка с тези дейност.

Вследствие на това недоразумение всички, вписани в регистъра с най-разнообразни професии, включително и тези без висше образование, наред с дипломираните реставратори получават пълна правоспособност, която им позволява да извършват самостоятелно реставрационни намеси върху недвижими културни ценности от световно, национално и местно значение, да изготвят и внасят за съгласуване програми за реставрация, да ръководят колективи, реставрационни ателиета и лаборатории. Резултатите от тази политика са видими на много места в страната.

Вследствие на некомпетентни реставрационни намеси
през последните години са констатирани
сериозни увреждания на редица културни ценности

Без значение дали е у нас или в чужбина образованието по реставрация е трудно, скъпо и отнема минимум пет години. След дипломирането обаче всеки магистър по реставрация е изправен и пред невъзможността да бъде вписан в регистъра, за да практикува свободно професията. Законът изисква минимум три години стаж по специалността. Оказва се, че ако някой все пак реши да изучава реставрация, трябва да изминат минимум осем години, за да бъде вписан в регистъра. Ако лице без специализирано образование обаче реши да кандидатства за вписване в регистъра, на него ще му е необходим само "документ, удостоверяващ пет години професионален опит". Изглежда, че чрез закона Министерството на културата предлага много по-лесен, изгоден и бърз начин за навлизане в професията и за започване на самостоятелна практика, като най-важното условие е да не искате да учите.

© Архив на АРБ

Законът не прави разлика между изградени специалисти, посветили пет и повече години на образование по реставрация, и лица, които изобщо нямат висше образование. Това е поредното доказателство, че у нас образованието не е ценност, а професионалната компетентност може да се доказва само с документи за определен трудов стаж. Така единствената разлика между дипломиран реставратор и всички останали е приравнена до две години трудов стаж.

За да бъде намерено логично обяснение на този законодателен парадокс, е необходимо задълбочено изследване на процесите в областта на опазване на културното наследство през последните десетилетия, което не е цел на настоящия текст. Със сигурност проблемът е комплексен и в него са преплетени некомпетентност, недостиг на административен капацитет, различни лобистки интереси, зависимости от времето на разпадналия се в началото на 90-те години Национален институт за опазване на паметниците на културата (НИПК), както и много други. Пряка връзка може да бъде потърсена и в създадените от държавата механизми за усвояване на средства по европейски програми за опазване на културното наследство. Тъй като реставрацията нa недвижими културни ценности (включително стенописи, антични мозайки, иконостаси, архитектурна скулптура, декорирани фасади и др.) се приема за "строеж", то бенефициентите на европейски фондове са строителните фирми. Препратката е към самите обществени поръчки, в които има изискване в състава на кандидатстващата фирма да има лица, вписани в регистъра по чл. 165.

Вписването на хора без специализирано образование в регистъра има пряко отношение и към последните промени в чл. 17, които предвиждат създаване на звена в плановите икономически райони (тези звена имат право вместо НИНКН да издават писмени становища във връзка с опазването на недвижими културни ценности от местно значение, каквито например са значителна част от църквите в България). Според ал. 4 лицата трябва да бъдат вписани в регистъра по чл. 165. Още при приемането на поправките стана ясно, че решенията на тези звена няма как да бъдат независими от волята на местната власт. В допълнение на това законът дава възможност освен зависими от местната власт звената да бъдат съставени и от некомпетентни лица без специализирано образование.

© Архив на АРБ

Освен че създава сериозни рискове за културното наследство на България, тази политика има

пагубно въздействие върху цялата професионална общност
и създава предпоставки завършилите реставрация
все по-често да търсят реализация извън страната

По данни на катедра "Реставрация" при НХА близо половината студенти, завършили магистърския курс след 2009 г., изобщо не работят по специалността си, а голяма част от практикуващите специалисти са напуснали страната и понастоящем работят като реставратори в страни като Франция, Италия, Германия, Дания, Белгия, Полша, Гърция. По този начин тече бавна подмяна на кадрите, като в системата за опазване остават да работят все по-малко специалисти. Малко известен факт е, че в повечето регионални и общински музеи назначените за реставратори изобщо нямат специализирано образование.

Официалната позиция на Министерството на културата по проблема с регистъра продължава да бъде неизвестна, тъй като досега не е получен нито един отговор на изпращаните през годините писма. Професионалните организации предлагат различни варианти за регулиране на професията в синхрон с европейските образователни стандарти, но по неизвестни причини нито един от тях не е приет. Все пак от страна на Министерството на културата не липсва законодателна активност и за 9 години законът има вече 21 поправки. Наредба № Н-3 за условията и реда за поддържане на регистъра също е променяна неведнъж. След последната промяна от март 2018 г. в регистъра на реставраторите вече официално могат да бъдат вписвани и препаратори на животни.