
© Надежда Чипева
Марк Жирардели (вдясно) с Цеко Минев (посочен преди време и от премиера Борисов за собственик на "Юлен") на откриване на ски сезона в Банско в края на 2004 година.
Навремето - например 70-те години, че и по-късно - ако индивид от силния пол не е чел или не е чувал за Самюъл Бекет и пиесата му "В очакване на Годо" или за Йожен Йонеско и пиесата му "Столовете", да не споменавам Жан-Пол Сартър, нямаше никакъв шанс да получи внимание от която е да е студентка от хуманитарните факултети. "Театърът на абсурда", или абсурдизмът /в литературата/ или казано битово - "нищо-неслучващото-се" на сцената, представено обаче като обилно говорене за "нещо", беше тема и мерило за доказване на интелектуален ресурс.
Темата "Юлен" АД като концесионер на ски зона Банско" е "нещото", което от години спорадично се явява възпалителната тема по телевизора, по която властта говореше каквото дойде, само едно не ставаше ясно - кой е собственикът на "Юлен".
Отговорите на отговорните министри варираха от "не знам" до мълчаливо съгласие или тихо ръмжене по повод разкритията на "Биволъ" за кипърския безработен Георгиус Георгиу. С мъка преди време беше придобита и информацията, че срокът на концесията е 30 години. "Концесията и концесионерът" постепенно се превърнаха в сюжет на реална пиеса с представления от време на време основно през зимния сезон. Очаквахме повторението й и сега покрай новия ски сезон, проверка на прокуратурата, съдебни решения и т.н.
И изведнъж на сцената изскочи Марк Жирардели - петкратният световен шампион по ски-слалом и комбинации, с над 40 победи в състезанията за Световната купа. Той обяви, че е основният акционер в "Юлен" АД. Ски шампионът разбуди задрямалата и вече отегчена от различните и взаимно противоречащи си обяснения за собствеността и собственика на концесията. Новината стъписа дори основни опоненти на промените по концесията, например Зелените, които още се чудят какво става и как да реагират.
Трясъкът, който произведе изникналият внезапно Жирардели, повдига и въпроси, които поставят властта в много опасно за нея положение.
По коридорите на властта - ахкания от изненада за появилия се собственик
Базовият въпрос: Как е управлявана държавата, ако е вярно, че ски шампионът е започнал да придобива "Юлен" през 2012 г. и финализирал сделката през 2016 г. и никой от управляващите, нито прокуратурата знаеше кой стои зад концесионера в Банско или поне така твърдеше.
След базовия въпрос никнат и конкретните питания:
- Какво става с онова твърдение на премиера Бойко Борисов в отговор на въпрос, че Цеко Минев е собственик на "Юлен" АД. Ако Жирардели казва сега истината, значи Борисов просто не знае? Или са го лъгали? Или е излъгал? Но ако премиерът е държан неинформиран или в заблуда, кой е бил заинтересуван от това? Какъв е този премиер, когото могат да дезинформират, и така ли е управлявана държавата? С премиер, който говори каквото му падне, понеже не знае; или понеже крие истината?
- Но това не е всичко: Марк Жирардели беше представян в медиите като съветник на министъра на туризма Николина Ангелкова още от служебното правителство на Георги Близнашки. Ангелкова знаеше ли, че шампионът вече е придобил концесията или е бил в процес на придобиване, когато ѝ е станал съветник (сега тя започна да твърди, че не й бил съветник, а бил посланик на българския туризъм зад граница през 2014 - 2016) ? Ако не знае кой е човекът, когото е взела за съветник, какъв министър е? А ако знае, защо не е казала на премиера?
А кога ли г-н Цацаров е научил, че Жирардели е собственик
Един от въпросите опира и до главния прокурор, доколкото той стои на върха на властовата пирамида независимо от номинално разделените власти. Стои, в смисъл че ако поиска, може да я срути с едно постановление, а може и да я крепи "в интерес" колкото пожелае, игнорирайки мълчаливо поразиите ѝ.
Та знаеше ли г-н Цацаров, че Марк Жирардели е собственикът, когато неотдавна в "Шоуто на Слави" обяви, че прокуратурата вече е установила кой е, но той - главният прокурор - не можел да се сети в момента? Нормално е да е бил установен собственикът - нали още през март главният прокурор е разпоредил проверка и е била изискана информация от Вирджинските острови кой стои зад офшорката "Такс сървисиз лимитид", която държала (или държи) най-големия дял в концесионера "Юлен" АД, но се оказа, че не е. Още се чакало информация, обясни после говорителят му.
Значи: премиерът знае едно; главният прокурор... не е ясно какво знае и какво не може или не иска да си спомни в ефир. А какво прави правителството по установената от проверка на прокуратурата неправомерно увеличена площ на концесията - никой не казва.
С внезапната, направо гръмотевична поява на сцената на магнетичния някога Марк Жирардели, по когото въздишаха дузина студентки скиорки, сюжетите на писателите абсурдисти избледняха: пиесите на Бекет са плод на талантливото въображение на драматурга нобелист.
Скокът на Жирардели е плод на брутално-абсурдната реалност в държава, в която има само номинална власт. Реалната е неназовима. Думите изгубиха свойството да информират. Абсурдизмът умря. Живее абсурдът.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.