Писмо до Бога

Детска рисунка

© AP

Детска рисунка



Отдавна бях забелязал по стени в самия център на София странни разчертания с бял тебешир. Не графити, не тагове или надписи, не обиди или пък обяснения в любов, а просто тебеширено бяло поле. Като голяма бяла страница. Помислих си, че е някаква нова детска игра, за която просто не съм чул и съответно не съм наясно с правилата ѝ.


Докато един ден не го видях. Мъж на години, с разкопчано черно палто и нахлупена на главата плетена шапка, без да се смущава от дъжда, работниците или ремонта по "Граф Игнатиев", старателно превръщаше с тебешира си част от калкана на някаква кооперация в бяло поле. Дъждовните капки осуетяваха начинанието му, но той не се отказваше. Продължаваше. А хората го подминаваха, без никой да му обръща внимание. Струйките вода бързо размиваха начертанието, ала мъжът не се отказваше. В един момент отстъпи назад, драсна още нещо, сякаш сложи подпис. И с бързи крачки пое надолу по улицата.


Отидох да видя рисунката. Трудно се отгатваше замисълът. Не знам защо ми заприлича на прозорец в сляпата черна стена, на един от онези зазидани слепи прозорци, с които градът изобилства и които влизат в конфликт с предусещането за мрак. Ала колкото повече размишлявах над начертанието, опитвайки са да устоя на течението от мъжки и дамски шапки или чадъри, толкова повече се убеждавах, че смисълът е различен. Потвърждаваше го и фигурката в десния долен ъгъл, на коте или куче, вече трудно различима и на път да бъде отмита от дъжда. Не знам защо си спомних за нещо чуто от големия ни изкуствовед проф. Димитър Аврамов. Той обичаше да разказва следната история: веднъж отишъл в ателието на Златю Бояджиев, който въпреки поредния инсулт, не изпускал четката и продължавал да се труди. Заварил го да работи над едно от големите си платна, захапал четка в уста. Художникът го посрещнал с възклицание – кажи, как ти се струва? Професорът понечил да каже нещо за картината, но видял, че Златю Бояджиев с гордост му сочи миниатюрна фигурка в долния ъгъл на платното, горд най-вече с нея.




Дали пък тъкмо измитата от дъжда фигурка не беше обяснението на бялото тебеширено поле?


Нямаше как да разбера. Персонажи като човека с тебешира са от вечните градски легенди. Лицата на града, в които се оглежда опакото на собствения ни свят. Обикновено се сещаме за тях пред Рождество, в останалото време тази ни чувствителност закърнява. Предпочитаме да не забелязваме нито времето, нито мястото, където се намираме. И толкова много неща просто ги няма.


Разказвам тази история, защото онзи ден съзрях човека с тебешира на "Раковски". По тротоара вървяха много хора, заобикаляха го и пак не го забелязваха. А той приклекнал, нанасяше нови драскулици с тебешира. Завтекох се към него. Той се изправи, беше доста по-висок от мен, с плетена шапка на главата и светли, добродушни очи на юродив. Усетих, че не знам как да го заговоря. Боях се да не го стресна и колебливо, с жест на ръката посочих рисунката му.


Той учудено ме изгледа, измери ме с поглед, и леко троснато рече: "Пиша писмо"


– На кого, попитах го.


Нищо не ми отговори. Сви рамене и си тръгна. Сетне неочаквано се обърна, направи ми знак с ръка и посочи небето.


Тогава разбрах, че пише писмо на Бога.


Не знам какво пише в това писмо. За него ли, за нас ли или за уличното коте от рисунката.
Знам само, че адресът е известен.


Текстът е от портала "Култура"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 9643 Неутрално

    Звучи наистина "стряскащо" най-вече щото сме вярващи. Но си представете, че сте Жулиета, влюбена, която пише до кого ли не само и само и на нея да се сбъдне мечтата :-))

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10690 Неутрално

    Тъжно и хубаво.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 3446 Неутрално

    Красиво, Коледно , с Надежда и Доброта !

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  4. 4 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 2149 Неутрално

    В София компенсирането на негативните чувства става по много и все странни начини.

    Остап Бендер пасти да яде пред Доминик Къмингс.
  5. 5 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 2125 Неутрално

    Трогателна притча...

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  6. 6 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8651 Неутрално

    Трогателно и коледно.

  7. 7 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 4874 Неутрално

    Единственото свястно нещо написано от Тони Николов.

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  8. 8 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10372 Неутрално
  9. 9 Профил на Радко - СВОБОДА или РОССИЯ
    Радко - СВОБОДА или РОССИЯ
    Рейтинг: 2312 Неутрално

    Добро е ! И разказаното и случката и празника .

    Русофилите живеят в ЕС и посмъртно не биха живяли или пратили децата си в Русия. Обаче прoдават България на Русия. Неграмотност и Шизофрения?
  10. 10 Профил на desen
    desen
    Рейтинг: 610 Неутрално

    Затрогващо е.
    Не само поради настоящият празник, Рождество Христово.
    Нека ни е честит.
    Моят прочит е, че този човечец, един от нас, е загубил надежда от случващото ни се настояще. От отчайващите опити да се сдобие със справедливост. Уморил се е да пише до институциите, макар и в умът си и виждайки, че помощ не иде от никъде, пише на Бог.
    С вярата, че поне Той, в даден момент ще въздаде кесаровото.
    Може би няма да доживеем този ден, но не бива да се отчайваме и да се борим това да се случи и за нас, и за нашите деца и внуци.
    Нищо, че дъждът измива тебеширът.

  11. 11 Профил на Полковник за европейско развитие на България
    Полковник за европейско развитие на България
    Рейтинг: 2779 Неутрално

    Уотъфъ г-н Николов?

    Ние сме в държавата и държавата е в нас! Ние събираме бюджета и го раздаваме помежду си.
  12. 12 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 4302 Неутрално

    ,,Писмо до Бога,,

    А ве Тони, нещо искаш да ни внушиш май





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK