Липсва алтернатива на статуквото

Президентът Радев и премиерът Борисов

© Анелия Николова

Президентът Радев и премиерът Борисов



"Дневник" спази традицията и в края на годината потърси мнението на политолози и социолози за важните събития и промени през 2018-а.


С какво ще запомните тази година?


- С нарастващия хаос в международните отношения, с все по-трудната предсказуемост на политическото управление, със засилването на олигархичните и авторитарни тенденции на управление в България и в редица други страни на Централна и Източна Европа, с нарастващата безпомощност на европейските политически елити да реализират ефективни реформи в институционалната и политическа структура на ЕС.




Кое събитие или явление от българския политически живот през 2018 г. ще има най-важни последици? Какви ще бъдат те?


- Задълбочаващата се липса на алтернатива на статуквото. Последователната загуба на инструменти за гражданско влияние върху институциите на властта - и на трите власти.


Какво показа парламентът?


- Преди няколко месеца с мои колеги правихме сравнение между състава на Великото народно събрание от 1990-1991 г. и настоящия парламент. По всички основни измерения на сравнението изводите, до които достигнахме, са твърде неутешителни. Единственият "неутрален" извод от изследването може би е този, че ерозията на интелектуалния, експертния, моралния статус и политическия потенциал на институцията парламент и на общността на народните представители върви паралелно на процесите на демографски и социален упадък на самото българско общество.


За съжаление освен това сравнение друг основен извод, който се налага, е, че представителността на парламента на интересите и потребностите на българското общество съществено е намаляла. Упадъкът на гражданското самосъзнание, нарастващият олигархичен контрол върху всички аспекти на живота, контролираният вот и слабите механизми на обществен контрол върху институциите на държавата произвеждат парламент, който е представителен в много по-голяма степен на йерархията от олигархични корпоративни интереси, отколкото на българската гражданска общност. Нараства броят на народните представители и политически лидери, които видимо не притежават интелектуални качества и подготовка за ролята, която са си избрали.


Каква беше годината за правителството?


- Първите шест месеца преминаха под знака на председателството на ЕС, което до голяма степен насочи фокуса на политическия живот отвъд ежедневните проблеми на вътрешнополитическия живот. Затова през втората половина на годината процесите на разклащане на изпълнителната власт бяха по-сериозни, по-видими и с последствия за политическия процес през следващата година - 2019, в която ни очакват най-малко два избора: на евродепутати и на общински власти.


Как се промени премиерът Бойко Борисов?


- До голяма степен изпадна в криза на идентичност - бяха се поизтъркали ролите на "строителя", на "дипломата", напълно и справедливо бе забравена старата роля от 2009-та на "отмъстителя" на олигархията. На Борисов му се наложи да влезе частично в ролята на отговорника за състоянието на нещата - напълно естествена роля за човек, който е начело на властта почти цяло десетилетие. Засега представянето му в тази роля не е много убедително.


Какви заявки даде президентът Радев?


- Той даде заявка да бъде алтернатива на властта. Но както институционалната му позиция, така и ограниченият му политически опит - а може би и политически талант - не му позволиха да реализира убедително тази претенция. Президентът изпраща послания за колебливост, за зависимост от задкулисни сили - особено в нелепите изказвания в полза на Русия по различни поводи и на различни места по света, както и послание за политическа самотност. За външния наблюдател се налага впечатлението, че Румен Радев е изпаднал в зависимост от много тесен кръг хора в своето непосредствено обкръжение, които често му изпращат противоречиви сигнали и препоръки. Има сериозен потенциал на президентската роля на институционален и граждански арбитър, който не е осъзнат и затова не е оползотворен.


Урок, който българските политици трябва да вземат от 2018-а?


- Ненаучените уроци от 2017-а и от преди това.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK