Новогодишни мисли

Времето е наше - лозунгът на демократичните сили в началото на промените през 1989 - 1990

© Str, Архив

Времето е наше - лозунгът на демократичните сили в началото на промените през 1989 - 1990



В зората на 10 ноември 1989 година у нас беше популярно да се казва, че след 45 години комунистическа диктатура ще са ни нужни още толкова, за да се оправим. Ще са ни нужни още 45 години, за да преодолеем изцяло пораженията върху държавата и личността, причинени от диктатурата на една атеистична, материалистична идеология и на една арогантна, често престъпна номенклатура. Младите хора тогава пееха "Времето е наше!", но, уви, не беше съвсем


Всъщност това е друг вариант на теорията за социално-политическото махало — колкото дълго е било насилено да върви в едната посока, толкова дълго ще върви в другата посока. Тази година ще празнуваме 30-годишнината от падането на комунистическия режим. Значи остават ни още 15


Какво се случи у нас от края на 1989 година досега?




И до днес някои червени милионери демонстрират носталгия по тоталитарното време и същевременно любов към Путин. Носталгиците наричат русофоби тези, които са врагове както на съветския тоталитаризъм, така и на путиновия националпопулизъм, а себе си наричат русофили. Макар че и в Русия има честни патриоти, които мразят както комунизма, така и Путин. Но не трябва ли ние повече да мислим за България?


Същевременно мнозина от малтретираните по тоталитарно време деца на "врагове на народа" все още страдат. Комунистите измислиха думата "реститутка", за да се римува с проститутка, когато се изплашиха, че някой може да им вземе икономическата власт в началото на 1990-те.


Същевременно думата "ченге", която по комунистическо време заедно с думата "кука" се използваше за агентите на Държавна сигурност, през 90-те започна да се използва за нормален полицай без негативна конотация. По същия начин думата "чалга" измени смисъла си и започна да се употребява за любимата музика на новата управляваща класа, на новите милионери, явили се за един ден след падането на комунизма, които в по-голямата си част бяха ако не от номенклатурата, то слуги на старата власт - служители на ДС, шофьори и охранители на "отговорни другари". България беше на два пъти обирана най-нагло от такива хора — веднъж по време на Лукановата гладна зима и изнасянето на "куфарчетата" и втори път по време на Виденовата хиперинфлация и пладнешкия обир на банките.


Нещата се промениха след 1997 година


Оттогава насам, откакто България реално тръгна към евроатлантическа интеграция, вървят към по-добро. Днес средната заплата в България е над 1000 лева (над 500 евро), а през февруари 1997 по време на хиперинфлацията беше 5 долара. При влизането ни в ЕС през 2007 средната заплата беше под 500 лева. Ние все пак продължаваме да сме на опашката в ЕС. И това се дължи на корупцията, на срастването на властта с мафията. Кой иска да инвестира в страна, където има огромни бюрократични спънки, законите не се спазват или се изменят постоянно, където всичко, дори вземането на българско гражданство, става с рушвети? Колко истински мафиота са в затвора? А тези, които бяха осъдени като "братя" Галеви, не бяха задържани в ареста като кметицата на "Младост" в София, а бяха пуснати да избягат от България.


Според друг лаф от ранното време на "прехода" ние, българите, сме били разрушавали отвътре всяка империя, която ни превземе. Османската империя загина в тотален упадък, Третият райх, с който бяхме в съюз, се провали във войната, провали се и съветският комунизъм в края на студената война. България е уникален пример за страна, чиито ръководители са се молили да ни направят съветска република, т.е. България да изчезне като държава, но им е било отказано


Та според този стар лаф сега сме щели да разрушим и "империята" на либералната демокрация. Тя по онова време се наричаше още Американска империя, защото САЩ бяха единствената свръхсила, след като победиха СССР в студената война. Сега нещата драматично са се променили обаче. Най-вече Китай, но и Европейският съюз, макар че той изглежда твърде децентрализиран и нестабилен, са независими от САЩ свръхсили. Русия също се опитва пак да стане свръхсила - поне във военно отношение, ако не в икономическо.


Дали не сме се запътили натам, откъдето други вече се връщат?


Дали не изкачваме още баир, от който други вече слизат (от другата страна)? Все пак, ако светът днес върви към гибел на либералната демокрация и победа на новите националпопулисти, бих се радвал ние, българите, да останем един малък бастион на "старомодната" либерална демокрация


Трябва да се прави ясно разграничение между социално-политическата либерална демокрация (свободни избори, свобода на словото и убежденията, равенство пред закона, разделение на властите) и либералната икономика, либералния капитализъм без рестрикции, който става все по-монополистичен. Всъщност ми се струва, че в наше време капитализмът и либералната демокрация, които възникнаха заедно, влизат в конфликт.


Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Брекзит, възходът на Орбан в Унгария, възходът на националпопулизма в цяла Европа, а, от друга страна, протестите на "жълтите жилетки" във Франция - това са различни изрази на недоволство срещу елитите и монополистичния капитализъм в глобалния свят.


Въпросът е каква е алтернативата


Как да се избегне монополизмът, този нов тоталитаризъм във време, когато освен големите диктатури като Китай, Русия, Саудитска Арабия, когато най-развитите западни страни също са застрашени от икономическия монополизъм и националпопулизма? Очевидно либералната демокрация не е единствената политическа система, при която капитализмът може да съществува и да цъфти. Най-яркият пример за това е Китай.


У нас имаше през изминалата година един успешен протест на майките на деца с увреждания. Той показа, че когато имаме ясни, конкретни цели, с достатъчно решителност и постоянство можем да ги постигнем. Но после се направи опит тези протести с конкретни искания да се превърнат в опит за събаряне на правителството на всяка цена - с неясни и напълно безумни искания като прословутото искане за "смяна на системата". С какво да сменим демократичната система, която имаме? С нов съветски комунизъм? Или с путиниска диктатура? Системата ни си е много добра.


Демократичната система трябва не да се сменя, а да се реформира и подобрява


Трябва да се пречиства от корупцията, която я унищожава отвътре.


В тяснополитически план БСП не е никаква алтернатива на ГЕРБ. Първо - БСП не е лява партия - това е партия на милионери, която сега, при Нинова, усвоява и националпопулиската реторика - против конвенцията за защита на жените от насилие, против имигрантите. Тези позиции са в тотален разрез с позициите на европейските социалисти, а освен това ние си имаме вече националпопулисти - Симеонов, Каракачанов и Сидеров (макар че последният е по-скоро руски националист, а предпоследният - и той не е ясно какъв е). Нинова не може да вземе електората на националистите. У нас няма истинска лява партия. Има обаче, струва ми се, една либерално-демократична алтернатива на властта извън парламента — "Демократична България". Да видим как ще се представи на европейските избори.


Казано е: "Внимавай какво си пожелаваш!"


Ние обикновено сме черногледци. И винаги сме склонни да кажем, че от сега по-зле не сме били, а догодина ще бъдем още по-зле. Да внимаваме какво си пожелаваме! Черногледството може да се превърне и често се превръща в самоизпълняващо се пророчество.


Имам умерени надежди за една по-светла и успешна година. В един свят, разяждан от безалтернативна нестабилност на установения ред и от непредвидимост, у нас нещата изглеждат по-добре, по-стабилни и предвидими от много други демократични страни. От нас зависи накъде ще вървим, от нас зависи дали и кога ще догоним другите в ЕС. От нас също зависи да живеем в мир на Балканите и в Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK