Няма драматичен хаос, но продължава процесът на "о-без-посочване"

© Анелия Николова

"Дневник" публикува отговорите на политолози и социолози какви са очакванията им за политическия живот през 2019 г.

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2019 г.?

- В момента България има най-лошото парламентарно представителство от 1989 година насам. Но това не може да се промени за година, изглежда е тенденция отчасти в Източна Европа, отчасти в цяла Европа. Деградацията на представителството тук обаче е драматична. Въпросът не е в това, че "много хора не били представени", това са технически констатации. Въпросът е по-дълбок и сериозен. Самото конституиране на представителство е в критична фаза. Та опасенията ми са, че това ще продължи неопределено дълго. Надеждите - че ще започне да се оправя. Опасенията са по-силни.

Какво е състоянието на основните политически партии и коалиции? А на извънпарламентарните?

- От деградацията на представителството следва отсъствието на действителни, дълбоки, идейни различия между партиите в парламента. Различия има, но те се дължат на факта, че всички са конкуренти за повече власт. Но на това ниво разликите са от маркетингов порядък, кой ще измисли по-голяма дивотия, за да се хареса на избирателя. На по-дълбоко ниво протичат серия вредни за страната съгласия. Например ориентацията към националистически платформи и реч. Или ориентацията към анти-Европа. Или проруските нагласи. Или тенденциите към засилване на репресивните мерки в сферата на наказателните политики, прекаляването с по принцип съмнителната идея за т. нар. гражданска конфискация. И т. н.

Има ли условия за ново обединение вдясно и какво ще видим вдясно през 2019 г.?

- Изразът "обединение вдясно" е добре да се изостави. Иначе би било много странно, ако двете живи формации "вдясно" – "Да, България" и останките или новата форма на ДСБ, не се обединят. Тези две групи трябва безусловно да се обединят. Първият тест са европейските избори. На тях преди 5 години бившият Реформаторски блок за пръв път показа, че е лицемерна формация, зад видимото обединение протичаше конкуренция, недотам честна. Ако сега направят подобно нещо, ще е зле и за двете. Например ако се конкурират скрито за евроизборите. Ако се конкурират, по-добре да е открито. Ако играят фиктивни първични избори, също ще е лош знак. Първични избори се правят от големи партии. А за тях има съмнение дали изобщо съществуват. Ако разиграят първични избори, ще се изпокарат, но и без да се изпокарат, избирателят им ще се усъмни, че там тече някаква нечиста игра.

Накъде е поела БСП? Ще има ли ново ляво?

- БСП иска да прибере националистическия вот при себе си. От това следва допълнителна деградация и ред комични епизоди. Големият проблем с тази партия винаги е бил опортюнистичният й профил. Тя се мести гъвкаво по електоралните пазари като скално козле. За нейно съжаление обаче управлението сега е с минимален интелектуален капацитет. Затова се е оставила на очевидните неща – националистически, антилиберални, антизападни нагласи и величието на Русия. И дори в тази проста комбинация има противоречие, защото националистическа програма трудно се съвместява с прегръдка на империя от азиатски тип.

През 2019 г. се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Завърши ли преходът?

- Т. нар. преход, в единствено число, като някакъв вид грандиозна обществена схема приключва с началото на царското управление през 2001 година: свободен пазар, основни права, западна ориентация, точка. Оттогава "преходът" се разслоява на множество преходи. Днес още по-малко може да се говори за преход в единствено число. Но ако все пак трябва пресилено да се говори, България следва тенденции в цяла Европа и особено в някои източноевропейски страни. За разлика от антипрехода на Виденов и ранния преход на Обединените демократични сили /ОДС/ докъм 2001-а сега няма ясна крайна точка. Политически страната живее трайно в нетрайни конюнктури. Това може и да не е толкова зле, колкото ни изглежда, защото има и по-зле. Ако ориентациите на националисти и БСП против ЕС надделеят, това може да е необратимо, т.е. трайно влошаване.

Промените след края на 1989 г. започнаха с искане за "смяна на системата". Сега се чува същият лозунг. Какво означава той в наши дни?

- Нищо. И тогава нищо не означаваше. В такива празни реторически фигури всеки влага каквото го боли. Един иска президентска република, без да знае какво е това, друг иска обратното, пак без да знае, трети иска референдум за всичко, от конституция до какво да си купя от фермерския пазар.

Има ли обществена енергия за сериозни протести и дали те биха могли да предизвикат промени?

- Няма енергия за обществени проекти. Но по-лошото е, че няма условия за конституиране на разумно представителство. Обществената енергия в суров вид, без представителство, е негативна бунтовна енергия, се изправя срещу нещо и няма как да е позитивна. Това е принципно положение. По тази причина в Англия традиционно се говори за "суверенитет на парламента". Изразът подсказва, че представителството не е техническо средство, а фундаментален въпрос на политическата общност. Без него тя се разгражда. В България енергия в смисъл на протестна вълна няма след 2013-а. Но дори да имаше, тя само може да спре някакъв процес, не може да изведе страната към надежден проект. Затова значението на представителството се вдига още повече. Ако нещо дойде, трябва да е оттам. Но това не изглежда особено вероятно в обозрими срокове, още по-малко следващата година.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи през 2019 г.?

- Съществените неща са по-скоро в международния контекст, където няма нещо неизбежно. Важно е какво ще стане в Германия, в която има замъгляване на визията, във Франция, където Макрон се оказа в слаба позиция, в Унгария, където обаче се надига, изглежда, вълна срещу Орбан. Дали Тръмп ще потъне окончателно е важно за Европейския съюз, но не е непосредствено важно за България освен по линията на противостоене между САЩ и Русия. Много важно е дали "неизбежните" енергийни фантазии ще бъдат укротени. Така че няма нещо неизбежно. Средата е особено хаотична в едър мащаб, "Хаосът владее", както казваше героят на Ларс фон Триер. В България няма драматичен хаос, но продължава процесът на "о-без-посочване", на загуба на посока.