Проблемът с банята и с други музеи

Централната минерална баня в София

© Надежда Чипева, Капитал

Централната минерална баня в София



Темата за музеите в София (част от които национални) е важна за всеки град, ценящ историята и традицията си. Историята, традицията...


Заради тях заговорихме отново за Централна минерална баня. Защото днес черпим от резултатите на заложени преди време идеи, изначално неправилни.


През 90-те години на миналия век общината обмисля място за Музея на София, който никога не е имал собствена сграда. Така през 1998 г. предоставя половината от сградата на банята на Музея на София. Другата половина се предвижда за модерен СПА център. Организиран е архитектурен конкурс с такова задание, но се осъществява една част от идеята – тази за Музея на София. Другата част - за СПА комплекс, е изоставена и се прехвърля в стратегии за използване на потенциала на минерални води (последният такъв документ е издаден през 2017 г.).




Защо се е взело това именно решение за музей в банята през 1998 г. е трудно да си спомним, но архитектурният критик арх. Павел Попов разказваше, че през онези години решението е взето въпреки мнението на гражданите.


Tова е класическото за нашата територия "решение на парче" –


половин баня/половин музей


И вълкът сит, и агнето цяло, ама не съвсем. Сега нямаме нито едното, нито другото


Министерството на културата поръчва да се изготви концепция за водещи столични музеи на екип с ръководител проф. арх. Тодор Кръстев. В концепцията, приета през 2010 г., се разглеждат проблемите, свързани с местата и колекциите на националните музеи в София. Един от изводите е: "В някои случаи музеите дори влизат в конфликт с конкретните недвижими културни ценности. Музеят на София планира да се разположи в пространствата на Централната минерална баня, което ще прекъсне приемствеността на многовековната термална функция на банята от Античността до наши дни."


В същата концепция се определя като абсурдно отдалеченото място на Националния исторически музей, с което той "остава изцяло изолиран от ценностите на градския исторически център и трудната му достъпност силно редуцира потока на неорганизираните посетители в него". От друга страна, "Дворецът притежава висока историческа стойност, с ключово значение за историята на София. Намиращите се сега в него Национална галерия и Национален етнографски музей не само не изтъкват, но дори в определена степен компрометират тази стойност". Както и че сградата не е в състояние да осигури нормално разгъване на функциите на двата съществуващи там музея. Разбира се, по времето на соца етнографският музей е настанен в Двореца по идеологически причини – бъклици и дрянове се конфронтират с пищните барокови камини и огледала.


Други изводи са, че някои музеи страдат от недостиг на площи за фондохранилища (Националната галерия, Националният исторически музей, Националният политехнически музей, Националният археологически музей и др.). А България е една от малкото държави без музей за съвременно изкуство, както и една от малкото без музей, посветен на периода на тоталитаризма (да не се бърка с реализирания "Музей на социалистическото изкуство" – периодът на тоталитаризма има много исторически аспекти, които нямат нищо общо с изкуството).


Приетата концепция предлага решения:


- "Министерството на културата преценява, че с голямо основание Дворецът би могъл да приеме Музея на София. Там музеят може да представи своята колекция (която в значителна част е свързана именно с Двореца), като заедно с това изтъкне историческата стойност на сградата. Трябва да бъде използван изключителният шанс за представяне на историята на София в центъра на нейното историческо ядро". Изтъква се, че при това решение се дава "нов шанс на Централната минерална баня да възроди своята вековна термална функция, която е част от уникалната културна специфика на столицата".


- "Музей на тоталитарното изкуство би могъл да бъде разположен в кв. "Дървеница", до комплекса от сгради на Министерството на културата, върху територията на КАТ - София." (Там е Музеят на социалистическото изкуство.)


- Предлага се създаването на обща Национална галерия, обединяваща Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. (Вече има "Квартал 500".)


- Изтъква се необходимостта от връщане на Националния исторически музей отново в центъра, за която цел да се търси подходяща сграда или да се построи нова.


Тази "Концепция за водещи столични музеи" е одобрена и от Министерския съвет с протокол №6/10.02.2010 г. В нея се дават чудесни препоръки, пренебрегнати от Столичнатя община в частта, засягаща сградата на Централната минерална баня в София. Вероятно вече е била финансирана реконструкцията на предната част на банята за музей, който бе открит през 2015 г. Останалата част обаче, предвидена за СПА център (и в "Стратегията за използване потенциала на минералните води " на Столичната община от 2017 г.), е изоставена и десетки години общината не възнамерява да запази стойността й като термален център, заради който именно тук е възникнала София. Всичко други препоръки от концепцията са приети, а повечето вече изпълнени. Остава другото голямо решение за подходяща сграда на НИМ, което отново ще ни струва сериозна сума, но е абсолютно необходимо, за да функционира този музей пълноценно.


Вместо заключение: един от най-важните площади в София – Ларгото, с присъствието само на административни сгради, работещи от 9 до 17 ч. - е


мъртва зона в абсолютния център на града


Този голям централен площад не носи живот, хората преминават през него без, да остават там. Към това се добавя и все по-слабо работещият ЦУМ, а до него и сградата на Музея на София, в която влизат също малко хора. По този начин една огромна част от центъра на града не е наситена с живи функции, които да се ползват постоянно от гражданите. Така тази част на центъра на София умира след 17 ч., като откъсва живите части на града една от друга.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK