Може да се стигне до нов преход - от фасадна демокрация към авторитарно управление

Борисов и Путин

© Преслужба на Министерски съвет

Борисов и Путин



"Дневник" публикува отговорите на политолози и социолози какви са очакванията им за политическия живот през 2019 г.


Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2019 г.?


- Надеждите ми са свързани с възможността за преодоляване, или поне – смекчаване на многообразните кризи на ЕС и на Европа като цяло. Ако не се мобилизираме за необходимата промяна ще плащаме все по-висока цена за неадекватността на статуквото пред лицето на променящия се глобален свят. Особени надежди, свързани с българската политика, нямам. Бих се радвал ако се положат основите на политическа алтернатива, която да възстанови смислената политическа конкуренция и да сложи край на чувството за безнаказаност, с което българската олигархия налага монополен контрол върху държавата, икономиката и обществото.




Опасенията ми са свързани с реалистичното очакване, че както в Европа, така и в България негативните процеси, които наблюдаваме ще се засилват преди да се появи възможност за положителна еволюция. Настоящите европейски елити демонстрират недостатъчен капацитет за промяна, а популистките алтернативи са незрели и опасни с авторитарния потенциал, който носят със себе си.


В България наблюдаваме успешни опити за отнемане на граждански имунитет чрез законодателство, което е по-вероятно да репресира неудобните, отколкото да осигури справедливост за ощетените. Това че авторитарните тенденции тихо пълзят не означава, че няма да стигнат до логичния си край – пълна ерозия на демократичната система, оставена като фасада на олигархичен произвол. Притеснява ме и растящата подмолна (а в редица случаи – и открита) зависимост от чужди сили, целящи откъсването на България от нейния европейски избор и изпразването на българския стратегически избор от конкретното му съдържание за принадлежност.


Какво е състоянието на основните политически партии и коалиции? А на извънпарламентарните?


- ГЕРБ се намира в състояние на преяждане с власт, което ерозира периферията на обществена подкрепа за тази партия. Тя все още е най-голямата партия и благодарение на мощния си административен ресурс, и поради контрола на партийната йерархия, сраснала се с държавата, върху всяка значима възможност за инициатива, инвестиране или просто предприемчивост. Подкрепата за ГЕРБ ерозира бавно поради липсата на алтернатива.


БСП "диша във врата" на ГЕРБ ако вярваме на сондажите, но на "Позитано" знаят, че са достигнали пределния си максимум. БСП е показвала по-добри изборни резултати отколкото размера на собствената си електорална подкрепа тогава, когато изпраща послания към аморфния, но твърде широк политически център. При председателството на Нинова виждаме обратния процес – максимална мобилизация на собствения потенциал, но задълбочаване на пропастта между привърженици на партията от една страна и останалите граждани от друга. Самата партия се движи идеологически към ориенталска форма на консервативен – традиционалистки национален социализъм, което осигурява текущи предимства, но отдалечава БСП драматично от това, което в Европа наричат "социалистическа партия" и политика.


Като корпоративна пирамида ДПС не се е разделяла с ключовите си позиции на контрол върху държавата и икономиката от почти две десетилетия насам. Опитите за открито завръщане на политическото крило на пирамидата обратно на власт засега са предпазливи и ползват смокиновия лист на предложения от типа "програмно правителство". В настоящата ситуация това политическо завръщане не е реалистично, защото ГЕРБ – а и всяка друга партия – трудно би платила цената за открита коалиция с ДПС. Българските граждани не са забравили впечатляващия - дори за България - грабеж на държавата под управлението на ДПС.


Партниращите на ГЕРБ Патриоти са всичко друго, но не и обединени. Въпреки това ще останат в управлението, защото шансове за следващ мандат на власт за тях не съществуват. Което се отнася и за странната бизнес конструкция "Воля". Извънпарламентарните партии се суетят пред избора на възможности да се превърнат отново в парламентарни. Време много няма, а резултатите засега са частични.


Има ли условия за ново обединение вдясно и какво ще видим вдясно през 2019 г.?


- Трудно ми е с едничкото понятие "дясно" да дам смислено описание на процесите в спектъра на традиционните демократични сили. "Демократична България" успя да обедини три доста различни като позиция партии – ДСБ, "Да, България" и Зелените – около основни приоритети за демократична реформа и удържане на последователно европейска и атлантическа принадлежност на България. Проблемът е, че извън симпатизантите на "Демократична България" остават значителни групи избиратели на демократичната общност, които търсят свое представителство.


Не съм убеден, че механичното събиране на "лидери" на партии-черупки от предходни времена ще обедини тези 300-350 000 гласоподаватели, които се припознават като привърженици на демократичната общност. Конфликтите от близкото минало са допълнителен психологически товар пред обединението. Предстои ни динамичен изборен цикъл – европейски и общински, а може би и парламентарни избори през 2019 г. Време за дългосрочно изплащащи се експерименти няма, затова е добре да се помисли в какъв формат демократичната общност ще се яви на тези избори за да може да се завърне пълноценно в националната политика.


Моята рецепта не е панацея, но на мен ми звучи логично – поставяне на идейните различия (доколкото изобщо те не са поза в неприлично прагматичната българска политика) и конфликтите на интереси в подчинена позиция спрямо едно обединение около общ реформистки дневен ред, който се споделя от всички фракции на демократичната общност. Европейска и атлантическа принадлежност - защитена с конкретни политики, реформа на правосъдието, съхраняването на демократичните ценности и инструменти на държавно управление, нетърпимост към масирана корупция – особено във високите етажи на властта – това е само част от реформисткия дневен ред, около който могат да се обединят вчерашните съперници и онзиденшни партньори. Има прецеденти на успех в тази посока – макар и временни. Синята коалиция, Реформаторския блок... А и историята би трябвало да учи – поне интелигентните хора.


Накъде е поела БСП? Ще има ли ново ляво?


- Не виждам потенциал за ново ляво в БСП. Вътрешните разделения в партийния елит са белег за изчерпване - дори отпадане на този консенсус, който бе изработен на "Позитано" през десетилетията след 10 ноември 1989 г. Той може да бъде определен най-общо като "съхраняване на миналата - истинската идентичност доколкото е възможно и приемане на нова - частично интегрирана фасада на европейска социалистическа партия колкото е необходимо." Този баланс се практикува като вътрешнопартийно състезание между ляво и умерено центристко направление, като второто доминира по въпросите на участието във и упражняването на властта.


Удържането на този консенсус не бе трудно предвид факта, че почти цялата корпоративна олигархия, произлязла от криминалната революция на разграбване на държавата е с произход от БСП, а съществена част от висшите представители на олигархията открито заемат висши позиции на "Позитано" след 1989-та.


Кризата на неолибералния икономически модел, чийто съавтор бе европейската социалдемокрация упражни натиск върху тази част от елита на БСП, която въведе плоския данък и която не много тайно участваше в пропагандирането на либертарианските утопии от типа на "държавата - лош стопанин". Да припомняме ли също, че "планът Ран - Ът" не беше никакъв план Ран - Ът, а план "Луканов" за смяна на икономическата система в полза на върха на номенклатурната пирамида?


Кризата на неолиберализма съвпадна и с активирането на пропагандната война на Кремъл срещу постмодерната либерална доктрина, доминираща европейския идеен и политически живот през последните десетилетия. Това обстоятелство внесе нови напрежения в БСП. "Другарите от Москва" бяха вече консерватори, борещи се срещу "либерализма на гейропа", чийто най-активен пропонент е европейската левица - включително социалдемократическата. Така Сергей Станишев замина за Брюксел, а на "Позитано" настана кратко междуцарствие, сменено от "новия ред" на Корнелия. В този "нов ред" Владимир Путин и Виктор Орбан очаквано се оказаха по-добрите другари и модели за следване от онези в ПЕС... Ако не вярвате - питайте Решетников...


Междувременно съвпадението между елита на БСП и върха на посткомунистическата олигархия значително отслабна. Останалите на "Позитано" партийни олигарси биха предпочели да управляват заедно с ГЕРБ, за да не инкасират толкова големи загуби при отсъствието си от държавната софра. Друга част от партийния елит е обиден на Нинова за своето преждевременно пенсиониране от приятните позиции на върха. Всички тези драми се разиграват пред партийна членска публика, която оредява, освен, че е отдавна пенсионирана. Корнелия Нинова мобилизира максимално ресурсите на БСП, но те си остават твърде ограничени и бавно намаляват. Това, което остава достъпно за върха на "Позитано" е вербален радикализъм и политическо послушание. Послушание към властта, послушание към Москва и тихо ръмжене - към разноликите опозиции вътре в БСП и към ... ПЕС. И ... кой знае - живеем в свят на чудеса. Току виж се появил формат, в който и БСП да се върне на власт...


През 2019 г. се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Завърши ли преходът?


- Преходът завърши с преразпределението на собствеността в ръцете на посткомунистическата олигархия и с изграждането на политическа система, в която олигархията има хегемонно представителство и упражнява директен контрол. През последното десетилетие сме свидетели на допълнително консолидиране на властта и на злоупотребата с властта от страна на олигархичния елит. Създаването на мощен медиен олигопол, ключовата роля на КТБ като нов тип "банка на властта", поставила под зависимост почти целия национален елит, пълното овладяване на службите за сигурност и в решаваща степен - на правосъдната система от елита на олигархията - тези процеси се развиват след края на прехода, но по своята същност те могат да доведат до един нов преход - от система на фасадна демокрация и олигархичен контрол върху стопанството, към система на повече или по-малко открито авторитарно управление, при което властовият произвол не се нуждае от смокиновия лист на номинално гражданско представителство и от фасада на правова държава. Тази опасност става все по-реална в контекста на общата авторитарна тенденция в източна Европа и при нарастващото всеобщо влияние на режима на Владимир Путин върху България.


Промените след края на 1989 г. започнаха с искане за "смяна на системата". Сега се чува същият лозунг. Какво означава той в наши дни?


- Означава това, за което писах по-горе - опит за повече или по-малко открит авторитаризъм. Сам по себе си "смяна на системата" е популистки лозунг. Но популизмът е все по-често използван инструмент в полза на авторитаризма. Демокрацията, подобно на всяка система преживява циклични кризи. Днешната криза на демокрацията - и в Европа, и в Америка - е продукт на злоупотребата с пазарния фундаментализъм на глобализацията в съчетание с твърде арогантното налагане на ценностите на постмодерния либерализъм - "културния марксизъм" като всеобщи и задължителни. Традиционалистката реакция срещу пазарнизма, миграцията и мултикултурализма има характера на популистка вълна, която с времето ще отслабне - подобно на всяко явление, в чиято основа са колективните емоции на големи групи от хора.


Но тази вълна ще доведе на власт до голяма степен същите олигархии, маскирани като "спасители на нацията" и въоръжени с авторитарни методи на управление. Толкова по-авторитарни, колкото по-малка стойност има демократичната система в очите на гражданите в съответната страна. Ще се спасят само тези общества, които съумеят да отстоят ценностите на класическата либерална демокрация - както от извращенията на съвременното културно левичарство и на глобалния пазарнизъм, така и от авторитарните амбиции на собствените си национални олигархии. На другите ще им "сменят системата" - всъщност ще им я сменят периодично, за да могат да ги управляват безпроблемно.


Има ли обществена енергия за сериозни протести и дали те биха могли да предизвикат промени?


- Не, няма достатъчна обществена енергия. Но има нарастващи възможности на организирани интереси - вътрешни и външни - да организират имитации на обществени протести за да оказват натиск върху властта или да я сменят, когато им е необходимо. Българското общество страда от сериозна ерозия на своя граждански потенциал. Само осъзнатата в масови измерения позиция на граждански интерес може да ограничи разиграването на платени сценарии - имитации на протест, на "гражданско недоволство" и на "революции за смяна на системата".


Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи през 2019 г. ?


- В политиката няма нищо неизбежно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK