С наближаването на изборите етническите предприемачи се активизират

© Велко Ангелов

Случаят с инцидента във Войводиново, в който цигани пребиха военен, е характерен. Емблематичен е, защото сме го виждали десетки, стотици пъти през последните 30 години. А именно - едно престъпление се използва, за да се постави позорно клеймо върху цяла етническа група.

Характерно за етническите предприемачи е това, че те без проблем индуцират, минават от частното към общото: "Циганите в България станаха изключително нагли и търпимостта на българското общество се изчерпа", заяви вицепремиерът Каракачанов. Последваха добре познатите шегички "в България няма римляни, няма ромеи". И т.н.

Голям смях, големи яйца.

Разбира се, че ромеи по тези земи или римляни отдавна няма. Всъщност, това което имаме, е преднамерена логическа грешка, очевидна и за непредубедения петокласник - това, което са демонстрирали като криминално поведение членове на една "съвкупност", се приписва, представя чрез преднамерена логическа грешка като определяща характеристика на цялата тази "съвкупност" (група, етнос и т.н.).

Няколко неща трябва да се кажат по този повод.

Първо, наистина, анализът на полицейската статистика (при всички методологически проблеми) показва, че някои престъпления се извършват по-често от роми, отколкото от българи и турци. Това е факт. Безспорно този, който е извършил престъпление, трябва да си понесе наказанието. С всичката строгост на закона. Тук няма място за извинения.

Но, второ, на отделните случаи не трябва да се поставят етикети с цел да се подбужда към омраза спрямо даден етнос. Би трябвало да е ясно защо. Например в чл. 162 от Наказателния кодекс се казва:

Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Въпросният текст обаче е определян като "мъртъв" от правозащитници. Причината - много често прокуратурата отказва да образува производства по него на основата на получени сигнали, както и да се самосезира. За "общественото порицание" съвсем няма смисъл да споменаваме. Този институт звучи, уви, направо комично. "Естествено" такова няма да има. Напротив. Г-н Каракачанов използва инцидента, за да си скове триумфална арка. А такива, които да го аплодират, докато преминава през нея, осветен от медиите, има много.

А г-н Каракачанов се нуждае от тази арка, защото:

- трябва да се отклони общественото внимание от твърде непатриотичния скандал в агенцията за българите в чужбина и да се говори за нещо друго, като по възможност лидерът на ВМРО се вмъкне в благодатната медийна роля на пищен воевода, вицепремиер с едър кокал – спасител; самото име на селото – Войводиново – сякаш призовава неговия бунтарски, непокорен дух;

- защото наближават европейските избори през май и не е ясно дали трите "патриотични" формации ще участват заедно на тях, а ако не се явят, шансовете им да излъчат и един евродепутат стават равни на нула.

Прочее в момента има само един патриотичен евродепутат. Това е Ангел Джамбазки (съзнателно не споменавам Николай Бареков). Който обаче влезе в Европейския парламент на крилете на коалицията на ВМРО с несъществуващата към момента "България без цензура". Това бяха силиците на патриотите към 2014 г. Сега са вероятно и по-немощни.

Красимир Каракачанов има значително по-висок рейтинг от колегите си Сидеров и Симеонов. Причината е, че той с някои изключения застава на сравнително по-балансирани позиции. Но с изказване като цитираното от партия, изградена върху достойна за уважение кауза – да се поддържат връзките с нашите братя и сестри в Македония, да не се забравя, че има българи и извън пределите на страната и т.н. – ВМРО се саморазобличава като обикновен етнически предприемач. Търговец на омраза и примитивни страхове. С какво тогава партията е по-различна от ДПС?

Най-големият успех в епичната "борба с шума" дойде с оставката на Валери Симеонов. Сега явно г-н Каракачанов се опитва да изпълни със съдържание възцарилата се относителна медийна тишина.

Да се върна на случая "Войводиново". Не трябва да се пропуска и друг елемент от него, който също е характерен. На основата на конкретно деяние и неговите извършители (да не забравяме все пак, че всеки е невинен до доказването на противното) се "припомня" и "подхваща" друг проблем – този с "незаконните" ромски постройки, изградени на общинска земя. И се призовава за тяхното събаряне. Подобни "казуси" през последните десетилетия има в цялата страна.

Тук основният въпрос е в това защо съответните власти в продължение на години са оставяли "незаконните" постройки и гета. Това е водещият акцент в решението от 24.04.2012 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по случая "Баталова воденица". Според него планираното съдебно отстраняване на ромите от постройките в гетото е в нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ). За нарушения принцип на пропорционалността на европейското право, за несъответствията на националното ни законодателство с европейското, както и за институционалния расизъм, тук няма да споменавам.

Но ще отговоря на въпроса - изградените "в нарушение за закона" постройки са толерирани в продължение на години, защото техните обитатели са изгоден политически ресурс. Когато наближават избори, не само етнически партии като ДПС, но също ГЕРБ, БСП и т.н., почти всички политически формации, могат да извиват ръцете на циганите, заплашвайки ги например, че ще им спрат тока, а също в буквалния смисъл на думата, "че ще ги сринат със земята", ако не гласуват "за тях".

Ромите са пряко отговорни за собственото си интегриране. Сред задълженията на държавата, които обаче системно не се изпълняват, е премахването на сегрегираните училища и детски градини. Ключът към интеграцията е в образованието. Но докато етническите предприемачи се прехранват, захлебвайки с "ромския проблем", той ще продължава да съществува. Ще остава обречен заложник, пленник на омагьосан кръг. Охраняван от самите институции.