Поредното повишение на минималната заплата крие рискове

Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика. В началото на годината "Дневник" събра прогнозите на няколко наблюдатели за икономиката и бизнес средата. Четете ги в следващите дни.

Задава ли се нова криза през 2019 г. и как ще се прояви в България?

- Факт е, че през последните месеци става все по-модерно да се говори за предстояща икономическа криза. В общия случай се разглежда сценарий, при който има забавяне на растежа в Европа или в най-лош вариант – рецесия, което неизбежно да се прояви и при нас. Това е важно да се подчертае – не криза, която сами бихме си направили, а криза привнесена отвън. Трудно е да се определи с някаква висока сигурност кога би се случило по-сериозното забавяне в Европа. По-негативни от очакваното са данните за Германия през втората половина на 2018 г., както за растежа, така например и за автомобилната индустрия, което допълните засили опасенията. Все още обаче това не води до някакви драматични прогнози.

Големите рискове остават по-скоро свързани с наследството от предходната криза и познатите структурни проблеми в Европа – страните с високи дългове (фокусът е върху Италия) и зависимостта на финансовата система от политиката на ЕЦБ. Декемврийското решение на ЕЦБ бе да се запазят нулевите лихви поне до лятото на 2019 г., но да бъдат преустановени количествените улеснения – програмата за покупка на активи. Това само по себе си едва ли ще предизвика голям трус, но по-сериозният въпрос е как в средносрочен план ще се избяга от нулевите лихви без това да катурне европейската икономика.

Очаква ли се осезаемо повишение на банковите лихви и в кои сфери това ще има най-голям ефект?

- Има основания да се очаква известно покачване на лихвите през 2019 г., но то едва ли ще е "осезаемо". По-скоро във втората половина на годината лихвите ще тръгнат леко нагоре като тенденция. Кредитирането е възможно леко да се охлади, както в резултат на по-внимателно поведение по време на проверката на активите на банките в първата половина на 2019 г., така и конкретно в имотния сектор, където вече има индикации за охлаждане.

Поредното повишение на минималната работна заплата ще повлияе ли на заплащането в частния сектор на фона на масовия проблем с кадрите?

- Тенденцията за покачване на заплатите е резултат от общата икономическа картина, а не само от промените в минималната заплата. Тази тенденция беше зададена от частния сектор – особено през 2017 г.,но вече и публичния сектор играе водеща роля – с вдигането на заплатите в администрацията и удвояването в средносрочен план заплатите на учителите.

Вдигането на минималната заплата ще подкрепи доходите на най-нискоквалифицираните и на работещите в по-бедните региони, но крие и своите рискове – както през откриването на нови работни места, така и при евентуално забавяне на икономиката, когато именно тези работници ще са първите извън пазара на труда.

Каква е прогнозата Ви за инвестициите в икономиката?

- Въпреки множеството спорове около инвестициите в България – особено върху размера на чуждестранните инвестиции, общата инвестиционна картина не е толкова мрачна. Инвестициите, в т.ч. вътрешните такива, в промишлеността се покачват, което е ключово за страната. По-добре започнаха да работят и основните индустриални паркове в страната, което означава и реализирането на инвестиционни проекти, включително с чужд капитал. Доброто състояние на бюджета, означава и повече възможности за публични инвестиции – разходването на излишъка за 2018 г. е такъв пример.

Ще напредне ли България по пътя за членство в еврозоната?

- Мисля, че България ще извърви предвидените стъпки спрямо поетите ангажименти за приемането ни в ERM II. Най-голямо внимание разбира се ще привлече прегледът на активите на 6-те банки, което ще се случи в началото на 2019 г. Не мисля, че там ще има нещо драматично различно спрямо това, което видяхме през 2016 г. (Когато БНБ оповести резултатите от проведените стрес тестове на банките - бел. ред.)

Големият въпрос е какво ще се случи в средата на 2019 г., когато поетите ангажименти са изпълнени и се очаква да влезем ERM II. Дали това няма да е нов Шенген? Добрата новина е, че отговорът на този въпрос не може да се разтяга във времето – през лятото на 2019 г. ще стане ясно.