© Анелия Николова
На тази стена от черен мрамор до НДК в центъра на София са изписани имената на жертвите на комунизма, за които са открити данни
Когато стане дума за "народния съд", числата на арестуваните, обвинените и осъдените, заедно с реда и организацията на процесите са най-безпристрастната оценка на трагичното събитие. Систематизирани и дигитализирани от Държавна агенция "Архиви", документите разкриват цялостната картина на народния съд заедно с обвиненията и мотивите за присъдите, ако могат да се нарекат мотиви в правния смисъл на думата.
"Наредбата-закон за съдене на виновниците за въвличането на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея" е написана и обнародвана от правителството на Отечествения фронт на 6 октомври 1944 г. и целта е да се придаде законност на репресиите след стихийния произвол, който се вихри от 9 септември.
Въз основа на наредбата са формирани
6 върховни и 68 областни състава на територията на страната,
които провеждат 135 масови процеса
от 20 декември 1944 до 2 април 1945.
Арестувани са 28 630 души. Обвинени са 10 920.
© "Изгубената България" Митинг в подкрепа на т.нар. народен съд, 1945
В доклада на министъра на правосъдието Минчо Нейчев от 24 юни 1945 до Политбюро на комунистическата партия (тогава БРП/к/ - Българска работническа партия - комунисти) четем: " От 22 декември 1944 до 31 март 1945 народният съд разгледа 145 дела и издаде 9599 присъди. От тях:
На смърт - 2730. Доживотни - 1920. 20 години - 19. 15 години - 962. 10 години - 727. Под 10 години - 3241."
В доклада си министърът изрично отбелязва, че работата не е приключила, има висящи дела срещу 150 офицери, които са... на фронта!
На всеки от деветте върховни състава, които заседават в София в Съдебната палата и в Софийския университет, са подсъдни определена категория обвиняеми.
Първи състав съди тримата бивши регенти на малолетния цар Симеон II, бившите дворцови секретари на покойния цар Борис III и всички министри: от първия кабинет на Богдан Филов (15.II.1940 - 11. IV. 1942), от втория кабинет на Филов (11.IV. 1942 - 14.IX.1943), кабинета на Добри Божилов (14.IX.1943 - 1.VI.1944), кабинета на Иван Багрянов (1.VI.1944 - 2.IX.1944) и кабинета на Константин Муравиев (2 - 9.IX.1944). Подсъдимите са 51 души. От министър-председателите оцелява само Муравиев с доживотен затвор, по-късно амнистиран. Оцеляват и трима министри. Четирите правителства преди неговото са разстреляни заедно с премиерите.
Втори състав съди народните представители от XXV Народно събрание (24.II.1940 - 9.IX.1944). Подсъдимите са 134. Осъдени на смърт 67 депутати.
Общо подсъдимите на първи и втори състав са 166, осъдени на смърт са 103-ма политици, оправдани няма (сборът на числата невинаги съвпада, някои са изчезнали или фигурират неясно защо и в списъците на други състави).
Трети състав - подсъдимите са 6 души: лекарят патоанатом от европейска величина в д-р Марко Марков за това, че е участвал в международната експертна комисия, разследваща убийството на полските пленници в Катин, и свещеници. Отървават се с по 6 и 5 години затвор. (Днес целият свят знае документирания факт, че престъплението не е извършено от германците, а от чекистите на Сталин. Този съдебен процес заслужава внимание със забележителния мотив в обвинителния акт, който е и сред мотивите на присъдата: "...подсъдимите мразят СССР, по тази причина са участвали в мерзката делегация" (цитат).
Четвърти състав - подсъдимите са офицери, водят се два процеса срещу 341 души, голяма част са на фронта. Процес има и през 1949 г. Осъдени на смърт са 47 генерали и полковници.
Пети състав - полицаи от Дирекция на полицията, жандармерията, Разузнавателния отдел на военното министерство. Подсъдими 127 души. Осъдени на смърт 40.
Шести състав - журналисти, коментатори, художници карикатуристи, писатели. Плюс неправителствените организации, обявени за фашистки: "Бранник", "Отец Паисий", "Родна защита", "Легионът" (Съюз на българските национални легиони). Съдят задочно 27 души извън убитите ген. Христо Луков - последния ръководител на "Легиона", художника Райко Алексиев, издателя и главен редактор на в. "Зора" Данаил Крапчев. От 96 подсъдими осъждат на смърт 16, на доживотен затвор 12. Писателката Фани Попова-Мутафова се отървава със 7 години затвор. През 90-те години г-жа Невена Крапчева, дъщерята на Данаил Крапчев, известен като ерудиран и добросъвестен издател, самият той с талантливо перо, ми разказа, че той понякога укорявал своите редактори, че не пазят висок езиковия стил на "Зора" и употребявали израза "болшевишката агентура в България", като пишат за комунистите, а такъв бил езикът на улицата, трябвало да използват името им - "нелегалната комунистическа партия". В първите дни след 9 септември издателят се озовал в Благоевград, хванали го на улицата и го обесили на първото дърво.
Ще попитате: Но как се събира големият брой смъртни присъди? От областните 68 съдебни състава, които са сформирани по места. Съдиите в тях, без да са задължително юристи, са посочвани от местните отечественофронтовски комитети, в които решенията са вземани по критерии, по-близки до личното отмъщение. Само от малкия град Попово например са осъдени на смърт 13 души. Съмнително е дали деянията им са съответствали дори на произволните дефиниции на наредбата-закон.
Така стигаме до злощастния парадокс:
с 2730 смъртни присъди България се оказва
едва ли не най-фашистката държава в Европа
България, която успява да се опази встрани от световния пожар и излиза от него с незасегната икономика, единствената от съюзниците на Третия райх без участие на нито един войник на Източния фронт и със спасено от депортация еврейско население вътре в страната, наред с подпомагането от българските посолства в чужбина на евреи от други европейски държави.
Само Франция е преди нас - с 6500 смъртни присъди в процеси, продължили до 1950 г. И с 20 хиляди изтребени колаборационисти без съд. Но Франция е с правителство фактически съюзник на Хитлер от 1940 до 1944 г. И сяда на масата на съюзниците победители.
Обяснението, че създаването на т.нар. народен съд е било задължително условие, наложено от съюзниците победители за наказване на виновните и въздаване на справедливост за жертвите, и още - че и в другите страни от Оста и в Европа се е процедирало по същия начин, с наказания със задна дата, за деяния, които не са представлявали престъпления по време на извършването им и с неосигурена защита на подсъдимите, не е убедително.
От разпоредбите на българската наредба-закон се чете действителната цел, която прави документа противоречащ според мнозина юристи и на Наказателния кодекс, който не позволява прилагане на закон със задна дата, и на действащата Търновска конституция, която не позволява създаване на извънредни съдилища. Една от целите е да бъде отнето имуществото както на изправените пред съда, така и на убитите през месеца на извънзаконовия терор чрез узаконяване на тяхната смърт: "Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда", пише дословно в наредбата. Наследниците на убитите са задължени да декларират имуществото им в определен срок под заплаха от затвор, за да бъде конфискувано. За собственост на обвиняемия се считат - забележете! - и всички прехвърлени имоти след 1 януари 1941 г. на съпрузи, братя и сестри...
Такава ли е била волята на победителите за въздаване на справедливост?
Такъв въпрос е вторичен. Базовият проблем е морален:
волята на победителите и въздаването на справедливост
са понятия от различен разред
Победителите пишат правилата и създават международната практика и след Първата световна война, и след Втората, на принципа "победителите не ги съдят". Този принцип сам по себе си изключва справедливост, нещо повече - осигурява им възможност да скрият собствените си престъпления, сочейки само тези на победените. Така се създава царството на моралния релативизъм, двойната мярка за добро и зло, която е рай за властващите елити във всяка епоха, включително и в днешната, защото подопечните им народи се замерят с обвинения "фашист" и "фашизъм", и "комунист" и комунизъм", създавайки уюта на безметежното им властване.
И жалко, и смешно е да слушаш за български фашизъм в исторически аспект от днешни властници, на фона на булдозерите, изпратени от тях да събарят цигански бараки на минус 10 градуса, докато ефирът оглушително мълчи за децата от бараките в снега и студа. Развихрянето на взаимни обвинения между партиите за "народния съд", каквито ще се чуят и днес, налага да ги предупредим, за да не стават твърде много смешни: внимавайте - правителството, което взема решението през октомври 1944 се състои както от комунисти - те заемат ключовите министерства на МВР и правосъдието, така и от земеделци, и социалдемократи, кръг "Звено", и дори... двама независими интелектуалци. И всички те приветстват "народния съд". Две години по-късно ще мислят различно.
Раните от разделението стоят отворени заради двойната мярка спрямо престъпленията: онези до идването на комунистическата власт бяха наказани. Онези след това, включително извършителите и вдъхновителите на терора през септември и октомври 1944, който оставя около 20 хиляди убити и безследно изчезнали /различните източници подават различни числа/, бяха ненаказани, а от някои обявени и за герои. Раните ще зараснат само с мъдро "отстъпление" и от двете страни: ако вторите го признаят и спрат да се гордеят, а първите... Ами първите просто приемат признанието и се примирят с историческите факти. Проблемът днес вече не е юридически - късно е, за юридически реения. Проблемът е морален. Ако не бъде осъзнат, ще продължим да създаваме с разправиите си комфорта на всяка власт да демагогства на наш гръб.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
