Циганите (ромите) – хора или пасмина?

Роми протестират през януари срещу изказването на Каракачанов, че "циганите са станали изключително нагли"

© Велко Ангелов

Роми протестират през януари срещу изказването на Каракачанов, че "циганите са станали изключително нагли"



"Пасмина" - група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина.
Български тълковен речник


За изясняване на "цигани", "роми" и "хора" няма да използвам речник.


Приветствам отдавнашната, а – вече – и концептуализирана загриженост на вицепремиера Каракачанов към циганския (ромския) етнос. Приветствам неговото уважение към законността, хуманизма и справедливостта.




Съжалявам обаче, че тази загриженост е отправена етнически избирателно, което пък е незаконно, нехуманно и несправедливо.


Приветствам мерките, предложени от г-н Каракачанов за насърчаване на образованието, социалната ангажираност, здравеопазването, превенцията на престъпността, изобщо – насърчаването на ролята на държавата, когато тя влиза в тази роля, за да реши проблемите на българските граждани. Не зная обаче дали вицепремиерът е осведомен, че тези мерки отдавна съществуват и са залегнали в българското законодателство – без оразличаване по "раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние" (чл. 6 от действащата Конституция на Република България). Мерките са насочени и към циганските (ромските) гета: в тях има училища (етнически сегрегирани) и полицейски участъци, за жителите им се грижат социални работници и здравни медиатори – поне така пише в различни мониторингови доклади на различни институции и организации. Колкото до превенцията на престъпността, тя по принцип е задължение на държавата – без разлика на "раса, народност" и т.н.


Мерките обаче не действат


При последното ми посещение в пазарджишкия квартал "Изток" през 2018 г. учителите се оплакваха, че децата идват в клас, но рано се отказват: момичетата се женят, а момчетата започват работа. Имали 11 абитуриенти. Особено се гордееха с един студент, записал етнология в Пловдив.


Немалко от жителите на гетата изпращат децата си да учат извън махалата. На някои места се провеждат програми за десегрегация на училищата, но – очевидно – са недостатъчни. Именно някои от жителите на кв. "Изток" се опитват да създадат сдружение, чрез което да осигурят – специално за гетото - гинеколог и учители по български език за деца и възрастни.


В кв. "Изток" има и полицейски участък. В него намерих един-единствен униформен служител, който заяви, че нямали никакви проблеми. След това заключи участъка, качи се в кола и замина. Не го видях да патрулира из гетото. Не казвам, че не го е правил, просто не го видях.


Съгласна съм със събарянето на незаконните постройки – пак без разлика на "раса, народност" и пр. Съгласна съм с премахването на гетата. Г-н Каракачанов обаче не казва какво да се прави със законните постройки – как те да се изнесат извън гетата? И няма ли принудителното разселване да предизвика – вместо интеграция – все по-засилващо се капсулиране вътре в гетото, каквито признаци вече са налице?


Съгласна съм, че държавата трябва да играе важна роля в тези процеси. Не съм сигурна обаче дали принудата (думата "задължително" е употребявана твърде изобилно от г-н Каракачанов) и рестрикциите са най-ефикасният начин за постигане на интеграция и за "нормализиране". Засега единствените, които успяват в това трудно начинание, са религиозните институции и някои (съвсем малко) неправителствени организации – без да са "задължително" въдворени в гетата, каквото е предложението на вицепремиера (с. 7 от "Концепцията").


Успяват, защото не си служат с принуда и рестрикции. Успяват, защото едва ли са силно разтревожени от "значителното увеличаване на този етнос" (с. 1 и 3 от "Концепцията"). Успяват, защото не се стараят непременно да "ограничат маргиналната раждаемост" (с. 4 и 6 от "Концепцията"). Успяват, защото не настояват за "възстановяване на центровете за трудово обучение и възпитание в структурата на Главно управление на Строителни войски" (с. 5 от "Концепцията") – отдавна отречената сегрегационна практика от времето на комунизма.
Успяват, защото работят - за образование, за социализация, за здравеопазване вместо да пледират за въвеждане на "мерки, изискващи законодателни промени" (с. 7 от "Концепцията").
"Мерките", предлагани от вицепремиера, съдържат:


- разширяване на обхвата на неизбежната отбрана при посегателства срещу живота и имуществото на физически лица;


Дали такова "разширяване" няма да предизвика посегателства върху живота на други "физически лица", каквито случаи вече има?


- създаване на специално производство за незабавно налагане на наказание за извършени правонарушения и незабавно привеждане в изпълнение на наложеното наказание;


Дали "специалното производство" ще замени съдебното производство, предвидено за всички български граждани – без разлика на "раса, народност" и т.н.?


- регламентиране на създаването на доброволни отряди към МВР с цел охрана на обществения ред и особено защитата на живота и имуществото на лицата, живеещи в по-малки населени места.
Дали тези "доброволни отряди" ще прилагат "специалното производство" и ще изместят както съда, така и правоохранителните органи?


Дали все още живеем в правова държава?


Вицепремиерът предвижда не само "законодателни промени" и рестрикции, но и специални привилегии за жените и децата от циганския (ромския) етнос: въвеждане на безплатни аборти и безплатни детски градини, финансирани от държавния бюджет, т.е. от данъкоплатците с нецигански (неромски) произход (с. 4, 6, 7 и 8 от "Концепцията"). Липсва обяснение как тези привилегии ще премахнат "противопоставянето между българските граждани, породено от усещането за привилегированото положение, с което се ползват част от лицата от цигански (ромски) произход в България" (с. 3 от "Концепцията").


Въпреки това противоречие, мнозина български граждани с нецигански (неромски) произход, вероятно, ще харесат "Концепцията". Мои познати, които никога не са гласували за г-н Каракачанов, сега ми казват: С желязна ръка трябва да се справим с тази пасмина.


Пасмината, вероятно, не е съставена от "физически лица", т.е. от отделни хора.


Пасмината, вероятно, няма нужда от съд, а само от "специални производства".


Пасмината, вероятно, живее извън правовата държава и е подвластна на "доброволните отряди".


А ние? Ние ли сме "желязната ръка"?


Г-н Каракачанов очевидно се е привидял като такава. Привиждат се, предполагам, и новите му поддръжници, готови да закрепят позавехналия му рейтинг.


Какво е "ние"? Гражданско общество или доброволни отряди?


"Концепцията" на вицепремиера Каракачанов, всъщност, не ни казва нищо ново – нито за отдавна предвидените в законодателството "мерки", нито за собствените му пристрастия и политически образ.


Още на пресконференцията след първия тур на последните президентски избори кандидатът Каракачанов заяви:


Започнахме кампанията си в Пазарджик и я завършихме в Пазарджик!
Това е война за освобождението на България! Ние сме юмрук, който тепърва ще нанесе удар!


Ударът е нанесен, войната - обявена. Само освобождението никак не е сигурно. Единственото сигурно е, че пак има избори.


А гражданско общество?


Авторът проф. д-р Евгения Иванова е етнолог, балканист и белетрист.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK