Когато природата е застрашена и от закона

© DronBurgas

Преди няколко дни ми се случи нещо любопитно. Тъй като, както всяка зима, селата по Южното Черноморие решават проблема с бездомните животни като ги тровят, реших да прочета "Общинска програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета" на Община Царево, приета на 20 март 2018 год. Вярвах, че ще я намеря в интернет, където могат да се намерят подобни програми на десетки други общини, вкл. на съседната Приморско, аналогичната по размер на Царево община Белица или много по-малката Златарица.

Не я намерих. Затова пък попаднах на своя статия от 2013 година, където споменавам същата програма, но приета 6 години по-рано, на 20 февруари 2012 год.

Досмеша ме. Е – казах си – това е, захапах си опашката. После прочетох статията по диагонал, бях я забравила. И ми стана тъжно. За изминалите повече от 5 години не само нищо не се е променило. Ситуацията се е влошила.

Да вземем дребния пример с програмата за кучетата. Тогава, също като сега, тя не се изпълняваше, но поне беше достъпна онлайн. Сега не е. Рискът някой да я прочете и да започне да изисква изпълнението й е минимализиран. Това, обаче, е малкият дявол.

Големият проблем е, че отвлечената държава завлече и закона

Кметът на същата община Царево Георги Лапчев през лятото попита "Дюната дюна ли е?", а преди 20-тина дни заключи: "Характърът на това, което виждаме, е гора, но по документи е урбанизиран терен." Въпросът на Георги Лапчев от лятото произтичаше от факта, че дюните на къмпинг "Корал", надлежно отразени в специализираните карти, не бяха нанесени в кадастралните. И все още не са. Тогава той обясни: "Аз не съм специалист по дюна, а специалист по гори. Затова няма аз да твърдя къде има и къде няма дюна, макар да виждам как изглежда."

И така, 6 месеца по-късно, специалистът по гори инж. Лапчев ни разясни, че гората, която виждаме на Арапя, според закона не е гора.

И, въпреки че всяко скандално строителство започва с поне едно видимо от дрон закононарушение, разбрахме, че всичко е законно. Това ни обясни и кметът на Созопол Панайот Рейзи по повод строежите на Алепу и "Градина". Няколко дни по-късно Върховния административен съд отвори пътя за строителство в непостредствена близост до плажа за природосъобразен туризъм "Корал". От Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ добавиха в списъка на законните строежи и този на "Св. Св. Константин и Елена". Поредицата е дълга и всеки ден продължава да расте.

Отдавна заем, че трябва да пазим природата от алчността и глупостта.

Сега, оказва се, трябва да пазим природата и от закона

Защото за закона: дюните на къмпинг "Смокиня" са нива; гората на къмпинг "Арапя" е урбанизиран терен; а хиляди квадратни метри застроена площ не застрашават плаж за природосъобразен туризъм.

Процесът напомня на този от борческите времена, когато за броени години мутрите се превърнаха в почтени бизнесмени. Сега, фрапиращите закононарушения от края на миналия и началото на този век, за броени години се превърнаха в почтени сделки на изрядни частни инвеститори. Безобразията вече са узаконени.

"Пазете правото. Включително и от закона", каза големият български юрист Кристиан Таков преди 5 години. Днес призивът му звучи дори по-болезненено, отколкото тогава. Част от законите вече не служат на обществото, а на властта – видима и невидима. Друга част, например Законът за биологичното разнообразие, трескаво се променят, отново за да обслужат частен, а не държавен интерес. Преди месец министър Димов публично подсказа на депутатите, че могат да променят закона и така да заобиколят съдебното решение, защитаващо нацонален парк "Пирин".

Въпросът днес е – има ли кой да защити правото?

Видно е, че в това Народно събрание и в това правителство няма кой да го направи. А гражданското общество (доколкото е оцеляло) е уморено. Непрекъснатите битки, често по едни и същи казуси, водят до отчаяние.

Битката за Пирин започна в 2001 година, когато тогавашният министър на екологията Евдокия Манева подписа положително становище по оценката на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за ски зона Банско въпреки протестите на прородозащитните организации. Битката за Странджа и Черноморието започна през 2007 година, когато община Царево опита да заличи Природен парк "Странджа". Да не говорим за битката за демокрация, която започна още през 1989 година. Нито една от тези битки (и много други) не е спирала, всяка от тях се води – тихо или шумно – през всички тези години. И нито една от тях не е окончателно спечелена.

Една от малкото битки с чиста победа за гражданското общество беше спасяването на двете лъвчета Терез и Масуд. Те успешно заминаха за Холандия, където правото и законът съвпадат в значително по-голяма степен. Няма, обаче, как да преместим Пирин или Странджа извън българската законова среда. Но нямаме и право на отчаяние.

"Отчаянието е любимото дете на гордостта" – каза още Кристиан Таков пред великотърновските абсолвенти –. "Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона."
Трябва да забравим умората и отчаянието, защото те помагат единствено на тези, за които "корупцията е само усещане". Маратонът продължава.

Никоя власт не е вечна. Управляващите често го забравят, но не и гражданите. Дори, когато държавата решително е застанала срещу общото благо в защита на персонални интереси, ние разполагаме със себе си.

"Ние, обикновените хора, защитниците на "Корал" имаме два варианта. Единият вариант е да си замълчим и да си кажем – ето, още едно парче, и то на защитения плаж за природосъобразен туризъм "Корал", ще бъде бетонирано. А другият вариант е да застанем срещу закона, да излезем срещу багерите, да излезем с телата си и да се опитаме да застанем срещу закона като едни престъпници." Това са думи от интервю пред bTV от 31 януари на Петко Петков – човекът, който без да се замисли, тръгна към Шиша Пангма с надеждата да спаси Боян Петров.

Описаният от него избор седи пред всеки от нас. Не става дума само за "Корал". Става въпрос за всяко.отделно безобразие, което се изпречва на пътя ни. Само че престъпници са тези, които отвлякоха закона, а не защитниците на правото.

В крайни ситуации, в които се налага да пазим справедливостта от закона, влиза в сила онова висше гражданско право, което е описано още от философа Джон Лок – "правото на бунт". При липсата на условия за бунт така всеобхватен, че да доведе до цялостна промяна на обществения договор, остава възможността да се съпротивляваме там, където можем.

Голямата победа е далече. Но: "Никога не се съмнявайте, че малка група от сериозни и целенасочени граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственият известен ни начин това да се случва" казва основателят на социалната антропология Маргарет Мийд.

Имаме достатъчно примери за това. Ако нямаше успешна съпротива, вилно селище "Златна перла", някога най-известният незаконен строеж в Европа, все още щеше да стои на брега. Цялото черноморие от Камен бряг до Резово вече щеше да е един безкраен "Слънчев бряг". Страната щеше да е осеяна със златни, уранови и други мини, а между тях щяха да работят хиляди сонди за добив на шистов газ. И всеки ден щяхме да дъвчем ГМО-сандвичи за обяд.

Със съжаление завършвам този текст със същите думи, с който завършва онзи, от преди 5 години. Правя го с надеждата, че след още 5 години ще сме на коренно различен, далеч по-висок етап. И поне част от законите напълно ще съответстват на правото.

"Предстоят ни години на усилия, за да спасим държавата си от изчезване. Ситуацията ще бъде допълнително усложнявана от разширяващото се неспазване на правилата от страна на властта, което ще носи след себе си все повече бедност, гняв и изблици на насилие.

Промяната няма да е нито бърза, нито лесна. Но тази битка не може да бъде избегната или изоставена."