© Юлия Лазарова
В правната парламентарна комисия се показва българска машина за електронно гласуване
Внезапно избухналата любов на ДПС към машинното гласуване я разчетох първо като евтин пропаганден трик, а и мнозина още се вързахме на номера: от зилотите на електронната демокрация, които продължават да настояват за машини във всички секции - сега, веднага, вчера, до умерените прогресисти като моя милост, които видяхме (поне в първоначалното предложение на ГЕРБ за промени в изборния кодекс) идея за постепенно разширяване на обхвата на новата технология. Защото минимумът от 1000 машинни секции с поне 300 избиратели във всяка от тях (по законопроекта на управляващите от декември) бе все пак напредък спрямо 500-те секции през 2016 година. Между първо и второ четене на проектозакона ДПС вдигна мизата – предложението им бе не по-малко от половината места за гласуване за Европейски парламент да са с машини. Засега депутатите отредиха те да са минимум три и, съответно, минимум шест хиляди за двата избора, предвидени за тази година - европейските и местните.
Провокацията на ДПС е на път да успее
Високите бройки "от днес за утре" ще затруднят евентуалните български или чуждестранни кандидати за доставчик. Но първият бушон в процеса ще е ЦИК. Дори да липсваха политически противопоставяния в комисията, виждам чисто човешки проблеми в поемането на огромната отговорност за администрирането на нова обществена поръчка (със съответното подробно техническо задание и финансови параметри) от хора, които няма да знаят дали ще получат нов мандат.
Времето е малко – пак! Дори "старата ЦИК" да се нагърби с тази задача, времето ѝ ще е ограничено за някакъв период след влизането в сила на промените в Изборния кодекс – тоест след като отпаднат висящите неизвестни в Народното събрание, президентството, евентуално дори в Конституционния съд. В някакъв идеален вариант "новата ЦИК" ще определи победителя по обществената поръчка, ще сключи договор за купуване или наемане на машини, след което – с "нови" или "стари" сили, ще трябва да следи за изпълнението на договора, за сертифициране на хардуера и софтуера, за доставката на машините по места, за обучението на техническия персонал и на секционните комисии, за информиране на избирателите и т.н. За някакви стандартни уж европейски глезотии като независими, извънпартийни одити на системата съвсем няма да има време.
Да помислим обаче и за доставчика
Трябва три хиляди машини (плюс резерв) да се произведат, доставят, програмират и т.н. между деня Х, когато им се възлага поръчката, и майския Е-day. Още три хиляди – за наесен. Идеята, че някой по света ги има вече тези машини и на бърза ръка ще ни ги продаде или заеме, дори скъпо и прескъпо, е нереална.
На 23 август миналата година ЦИК обяви обществена поръчка за "Извършване на пазарно проучване, анализ и консултиране по смисъла на чл. 44 от ЗОП, за определяне на прогнозна цена за производство, закупуване, наемане - дългосрочно или краткосрочно (еднократно) и доставка в страната на не по-малко от 12 500 специализирани устройства за машинно гласуване, както и за логистично осигуряване на специализираните устройства до секционните избирателни комисии в страната и чужбина, гаранционно и извънгаранционно обслужване, поддръжка, обучение на персонал за работа и обслужване на устройствата за произвеждане на избори". Дори названието на поръчката подсказва сложността на задачата.
Две фирми печелят проучването. Отчетът на "АИМС Тех ООД" не го виждам на сайта на ЦИК. Там е обаче докладът на "Сова 5", публикуван на 31 януари 2019 година. Чудновато структуриран PDF документ от 165 страници, но много интересен в частите "Въведение" и "Предварителни бележки".
От добре обяснените технически съображения става ясно, че на готови за бърза доставка, подходящи за нашите изисквания машини, не може да се разчита. Твърди се, че по-перспективно е изработването на устройствата в България, отколкото покупката им, дори от утвърдени производители, а също че практиката за наемане е слабо разпространена – при това цената би била само малко по-ниска отколкото да ги платим "все за нас си".
При скромните си усилия да следя чрез медиите дебатите за изборната реформа не съм срещал позовавания на въпросния публично достъпен доклад. А това, че държавата е дала някакви скромни пари за пазарно проучване не може, разбира се, да ограничи законодателното въображение на политиците.
"Дайте да дадем." "Дайте да не дадем."
Провокационният замисъл на ДПС е особено видим в настояването от 2020 г. нататък да се гласува само машинно, без хартиена опция. Дълга е темата за комбинирането на "машинка" с "бюлетинка", за ефекта срещу измамите в секциите, за социално-психологическите фактори (селската баба пред дисплея), за тайната на гласа в малките населени места. Наблюдавал съм с надлежната акредитация машинното гласуване през последните години – в столицата и в провинцията. Максимум до 25 на сто от всички гласували го ползваха. Мисля да знам факторите за това, но да не разводнявам темата, един пример само ще дам.
На 6 ноември 2016 г. , малко след началото на изборния ден, видях в секция в централно софийско училище, че машината не работеше, защото "нямало ток". Час-два по-късно техникът ми обясни - действително само в един от много контакти в класната стая имало захранване
Идеята за поетапното въвеждане на машините – да, знам ѝ слабостите – все пак имплицитно предвижда гласуването да започне или продължи на хартия при извънредна ситуация – машината "не дойде", машината "гръмна", токът спря, "казаха", че машините са хакнати.
Сега си представете кой се подсмихва доволно, ако само в пет на сто от 12-те хиляди секции в страната се случи такова нещо "извънредно". Пресметнете пет на сто спрямо 6 838 235 избиратели /по списък от данните на ЦИК за изборите от март 2017 година/ и ще имате убийствени аргументи за повторно броене, за оспорване на резултатите и за касиране на изборите като цяло – кой каквото си поиска според политическия вкус и конституционната си култура.
Шоутайм. Ще спорим старата или новата ЦИК е виновна за хаоса. Съдебни дела до дупка. Протести. Бойкоти. Оставки!
Бъдещето на машинното гласуване става минало
В цайтнота, в който ни остави циничната и среднощна партийна комбинаторика в Законодателната комисия и в пленарната зала, не виждам кой знае какви полезни ходове.
Следете, задочни съмшиленици, новинари и граждански активисти, какво става на сайтовете на Народното събрание и на ЦИК, за да разберем поне части от мистерията - защо години наред ядохме партийните жабета с машинното гласуване, а си останахме в зоната на мрака между "Фидосова", "Манолова" и едно отдавнашно прозрение - "търси се трети".
Предизвестената кома на машинното гласуване може дори да е за добро
Според доклада на "Сова 5" трендът по света не е за използване на машини с директен електронен запис (DRE) като използваните досега в България, а към оптично сканиране на ръчно отбелязани хартиени бюлетини (PCOS системи). Тази технология, която съхранява както бюлетината, така и цифровото ѝ изображение за последващи проверки, има повече потенциал срещу измамите при броенето на гласовете на ниво секция.
Знам, че я знаят тази възможност законотворците и партиите им, ама не щат ние да я знаем. По им върви да ни подхвърлят живи или полумъртви уж хай-тек жабета, та да си ги дъвчем с погнуса.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
