Здравка Евтимова: Живейте с чест и достойнство и ще бъдете свободни

Здравка Евтимова

© Цветелина Белутова, Капитал

Здравка Евтимова



Писателката Здравка Евтимова гостува днес на студенти в Нов български университет по повод 3 март и началото на кандидатстудентската кампания на висшето училище. "Дневник" публикува пълния текст на академичното й слово, предоставен от университета.


Гледайки тези млади и хубави лица, аз се чувствам много щастлива за вас и за вашите близки и съм благодарна за това, че са успели да Ви отгледат. И затова, че са успели да Ви внушат да се занимавате с висока сериозност с наука и да я превърнете в свой духовен дом. Свободата, свободата е и щастие, и задължение. Виждам във Вашите очи увереност да пазите тази свобода и своята лична, и свободата на нашата страна, свободата на света.


За мен свободата има две най-важни, най-светли измерения – честта и достойнството. Избрах да ви прочета един мой разказ, заради който ме поканиха да отида в Пекинския университет, той е наш, роден, български. Мисля, че от него ще разберете как аз разбирам честта и достойнството.




Когато бях дете, непрекъснато молех баща си да ми разказва приказки. Той беше електротехник и все се прибираше уморен у дома. Съседите само чакаха да се появи, носеха му развалените си котлони, електрически печки, прахосмукачки и не му оставаше време за мене. Един ден той взе лист хартия и започна да пише нещо. Аз седях и тихичко гледах.


- Какво е това, татко? – попитах.


- Българската азбука, момиче – отговори той.


- Но защо? – свих се разочарована на мястото си аз. - Обеща да ми разкажеш приказка, не да пишеш азбуката на този смачкан лист. Искам история за някоя красива принцеса.


Изведнъж светна като поле призори.


- Защото българската азбука знае всичките приказки на света, момичето ми – той се усмихваше и аз му повярвах, защото никога досега не ме беше лъгал.


Когато бях петгодишна, можех да чета само най-късите думи и си измислях врели-некипели неща за дългите. Майка ми, главен счетоводител, непрекъснато ме кастреше. Тате се усмихваше и това ми даваше кураж. Разказвах му всичко, което ми идваше наум. Чуех ли някоя фраза – макар и никак да не я разбирах - измъдрях всевъзможни небивалици за човека, който я беше казал.


- Децата не бива да дрънкат измислици – скарваше ми се мама. – В нашето семейство не говорим лъжи.


- Това не са лъжи – обръщаше се към нея баща ми. - Тя разказва истории, това е то.


- Искам дъщеря ми да стане лекар. Да спасява хората – заявяваше мама. – Ние се съсипваме от работа, за да й дадем образование. Тези истории, дето хвърля на вятъра, няма да я доведат доникъде.


- Този път си се объркала – отвръщаше баща ми. – Ако в историите има истина, те могат да спасят човешкия живот по-добре от всичко друго.


Бях на 25 години, когато публикуваха първия ми сборник "Разкази срещу тъга". Въобще не кандидатствах да уча медицина, приеха ме английска и българска филология.


Майка ми беше страшно разочарована. Баща ми – летеше от радост. Почерпи всичките си приятели с най-скъпата ракия в кръчмата. Беше щастлив, че единствената му дъщеря ще учи български - езика, който можеше да напише най-интересните приказки на света. Когато стисна в ръце първия екземпляр от "Разкази срещу тъга", каза:


- От днес аз съм честит човек, Здраве. Винаги съм искал да пиша, но работа от тъмно до тъмно. Не съжалявам. Знай го от мене - само като работиш здраво, при тебе ще дойдат истории, които могат да лекуват рани. Помни, момичето ми, българската азбука, на която те научих. Оставяй я в историите си така, че хората, дето ги четат, да станат по-свестни, като стигнат до последната ти дума.


- Глупости, Василе! Дрън-дрън от край до край. Учи, английски, Здравке. Учи ден и нощ. Ако не можеш да живееш без книги, превеждай книги. Това го приемам. Ще имаш пари в портмонето, ще можеш да се грижиш за мене, когато остарея. Книгата ти с разкази не я бива. Едва ли ще сложи кора хляб на масата.


Тъничкият ми сборник спечели някаква незначителна литературна награда.


- Какво ти разправях аз! – заключи мама. - Книгата не струва, това е то. Ако историите ти наистина бяха добри, щеше да спечелиш голямата награда и можехме да си купим нов телевизор.


- Разказите ти са хубави, момичето ми – обади се баща ми от своя ъгъл. - Те са за нашия град и за оня вир на Струма, където те научих да плуваш. Историите ще кажат на всички хора, че в България има една страхотна река.


- Никой няма да даде пет пари за тази бара - сряза го мама. - В света има много по-големи и по-хубави реки от Струма.


- Да – съгласи се тате. – Но аз срещнах тебе край Струма, красиво момиче.


За пръв път от толкова време мама не успя да възрази с нито една дума.


Тя беше много щастлива, когато се роди синът ми. Сега той е мъж, лекар. Обича българската азбука и всички приказки на света, но беше любимото внуче на мама. Още щом се научи да ходи, тя все му разправяше за лекари и лекарства, за хора, оздравели след тежко боледуване. Майка ми беше най-радостният човек на света, когато той завърши медицина. Почерпи всичките си приятелки, познати и непознати хора, целия квартал ходеше пиян и пееше една седмица. Докато синът ми беше ученик, всеки път, когато тя откриеше, че е написал някакво кратко разказче, кипваше, понякога дори се разплакваше, идваше запъхтяна при мене и подхващаше:


- Накарай го да престане! Не искам това умно момче да стане като тебе. Ти дращиш. Съсипваш си живота. Не позволявай и той да съсипе неговия.


- Грешиш – не можеше да издържи тате. – Дъщеря ни никога не е самотна. Разказите й са добра компания. Тя ще живее десет пъти повече от тебе и мене, защото изживява дните на всичките герои в разказите й.


- Я стига! – отряза го мама. – Няма ли накрая и ти да кажеш нещо умно?


Баща ми умря през 2012 година. Тогава усетих, че мама е самотна. Не вярвах, че толкова е свикнала с този разсеян човек. Той често нямаше пари, за да сложи хляб на масата, но разбираше какво си приказват цветята, преди да разцъфнат, знаеше историите на всичките електрически крушки, на старата ни готварска печка, на раздрънкания бюфет в кухнята. Дори големият ми син, докторът, не успя да му помогне. Денят преди да издъхне, татко ме помоли:


- Прочети ми един от разказите си, момиче.


Аз му прочетох и той прошепна:


- Ако разказът ти не помага да издържиш болката, няма нужда да го пишеш.


Една вечер, когато баща ми току-що се беше върнал от работа, мама подхвърли:


- Прочетох му един от твоите разкази. Беше пълен с лъжи от край до край. Но бяха безвредни лъжи. Също като оная тропосана с бели конци измислица за Дядо Коледа. Знаем, че такъв човек няма, но слушаме историите за него.


- Пак обърка конците, хубаво момиче – възрази баща ми. – Само истината в историите дава сила.


Когато пиша, винаги си представям, че баща ми чете думите ми отнякъде.


Преди години в родния ми град Перник имаше земетресение. Жените от нашия квартал събрахме дрехи, обувки, одеяла и книги за учениците от местното училище и ги прибрахме във физкултурния салон. На втората нощ някой бе разбил катинара и бе задигнал по-новите обувки и по-хубавите одеяла. Книгите бяха останали непокътнати в ъгъла на физкултурния салон. Крадците очевидно не се интересуваха от романи и стихотворения.


- Виждаш ли сега колко права бях, като настоявах да станеш лекар – изтъкна мама. – Никой не се интересува от книги. Хората ги е грижа само за неща, които стомасите им могат да смелят.


Беше твърдоглава жена, майка ми. И нея не бе грижа кой знае колко за книгите, но подари готварската ни печка на едно семейство – къщата им се беше разпукала, покривът се срути след земетресението.


- Нали и те трябва да живеят някак - отсече тя. – Аз винаги мога да те викна, Здравке. И зная, че ще ми помогнеш.


Три дни след земетресението намерихме един старец, дядо Павел, в гарсониерата му. Човекът беше неподвижен, закован на миндера. Мазилката бе окапала от стените на жилището му. Никой не беше идвал да види как е този човек, диша ли, има ли какво да яде. Ние, три жени, бяхме чули приглушени звуци и отначало мислехме, че вътре е забравено куче, домашен любимец. Разбихме вратата и попаднахме на стареца.


- Синът ми работи в Испания. Той е там със семейството си – каза дядо Павел. – Ако си беше в България, аз нямаше да лежа тук при скъсаните черги.


Левият крак на стареца беше парализиран.


- Синът ти не е в Испания – подхвърли една от жените. – Онзи ден го видях в нонстопа на моста.


- Какво! – ръцете на дядо Павел се разтресоха.


Старецът беше преживял в гарсониерата четири дни. Беше си изпил водата от шишето на масата и се бе хранил със сух хляб, който съседката му бе купила още преди земетресението.


- Млъкни! – мама скръцна със зъби към жената. – Онзи човек, дето си видяла в нонстопа, не е бил синът на дядо Павел. Неговият син е в Испания.


- Но - възрази жената.


- Не се бой, старче – отсече мама. – Ще ти донеса чисти дрехи. Бяха на мъжа ми Васил, сигурно го познаваш.


- Кажете ми за моето момче, моля ви – измърмори дядо Павел. – Добре ли беше синът ми, когато го видяхте в нонстопа?


Тази вечер майка ми каза:


- Знаеш ли, баща ти беше прав. Думите помагат на човек повече от докторите.


Изгледах я невярващо.


- Баща ти беше прав и за друго. Струма е най-хубавата река. Знаеш ли защо?


Поклатих глава.


- Защото го срещнах на брега й.


- Момичето ми – казваше баща ми. – Някои думи могат да облекчат всяко нещастие, колкото и черно да е то. Не е нужно да си писател, за да ги намериш. Трябва да имаш добро сърце.


Майка ми е корава жена. Никога не съм я чувала да се оплаква. Никога не е хленчила.


Онази нощ тя каза:


- Само да знаеш как ми липсва баща ти.


Сълза, колкото лещено зърно, се търкулна по бузата й и тя веднага я размаза с юмрук.


Това си спомням днес.


Зная – можеш да живееш цял век, да оцелееш след наводнения, земетресения и войни, можеш да напишеш прекрасни стихове и велик роман, но най-важното е да можеш да кажеш, че някой ти липсва – обикновен човек, показал на приятелите си азбуката, която знае всички приказки на света.


Млади хора, честта е да имаме такива качества, че когато създадем било разказ, било музикално произведение, било тиган или тухла, било то стол, то да буди възхищение у хората. Това е най-вярното измерение на честта. А знанията, които сте събрали в Нов български университет, са най-силното измерение на честта и доказателство, че вие ще бъдете успешни. А достойнството, то е представата, която имате за себе си като хора, които и в бъдеще ще постигат своите цели, защото знаят как. И ако тези цели са в полза на обществото, то сте постъпили достойно.


И когато видите който и да било от тук присъстващите, например това хубаво момиче срещу мен, да можете да ѝ кажете: "Аз съм ѝ благодарен, ръка ѝ целувам, защото тя ми помогна със своите знания и действия."


Затова, скъпи млади хора и скъпи родители, и Вие прекрасни преподаватели, създали този духовен дом, живейте с чест и достойнство и ще бъдете свободни. А светът ще се гордее с вас.

<em>Здравка Евтимова на откриването на кандидатстудентската кампания в Нов български университет с ректора на университета проф. Пламен Бочков (крайният вляво). От другата й страна (от ляво надясно) са зам.-ректорът по учебната дейност Владимир Димитров и деканите на Бакалавърския факултет - Екатерина Тодорова, и на Магистърския факултет - Ясен Захариев</em>

Здравка Евтимова на откриването на кандидатстудентската кампания в Нов български университет с ректора на университета проф. Пламен Бочков (крайният вляво). От другата й страна (от ляво надясно) са зам.-ректорът по учебната дейност Владимир Димитров и деканите на Бакалавърския факултет - Екатерина Тодорова, и на Магистърския факултет - Ясен Захариев

Коментари (46)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1072 Неутрално

    С кръвта от къртица госпожата направи голям бум, остава и да я поканят и в СУ да учи на ум и разум академичното тяло. Щом като са я публикували в САЩ, това е сертификат за гениалност и ние трябва да я носим на ръце. Ставаме смешни с омаловажаване на нашето и преекспониране на чуждото. Напомня ми протежетата на комунистите, които написаха "Ода за СССР" и други такива простотии.

  2. 2 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2040 Неутрално

    "Някои думи могат да облекчат всяко нещастие, колкото и черно да е то. Не е нужно да си писател, за да ги намериш. Трябва да имаш добро сърце."

    При Здравка Евтимова творецът и личността са в пълна хармония!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  3. 3 Профил на Jesuit
    Jesuit
    Рейтинг: 403 Любопитно

    Не съл чел нищо от нея и осъзнавам, че съм сбъркал.
    Това и е добро.

  4. 4 Профил на tolex
    tolex
    Рейтинг: 1143 Неутрално

    Страхотна!
    Житейската истина в 1 изречение.

  5. 5 Профил на tolex
    tolex
    Рейтинг: 1143 Неутрално

    Отличен пример за днешните ни политици-роби.

  6. 6 Профил на vadrigar
    vadrigar
    Рейтинг: 458 Гневно

    До коментар [#1] от "proza":

    Почва се с хейта още от първия коментар... Нужно ли е? В държава, в която Венета Райкова е топ автор всякакви литературни успехи в чужбина трябва само да се възхваляват. И да сигурен съм, че лекета като Калин Терзийски, Иво Сиромахов и т.н. ще убият за да ги издадат в Америка.

  7. 7 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3476 Неутрално

    До коментар [#3] от "Jesuit":

    Тя е автор, когото Офнюз често публикуват.
    Потърси там, ще ти хареса!

    Доброто е заразно
  8. 8 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4688 Неутрално

    Прочетох няколко нейни разказа след публикуванено на Кръв от къртица в Дневник и за мен тази жена стана специална! Да е жива и здрава!

  9. 9 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3896 Неутрално

    " Зная – можеш да живееш цял век, да оцелееш след наводнения, земетресения и войни, можеш да напишеш прекрасни стихове и велик роман, но най-важното е да можеш да кажеш, че някой ти липсва – обикновен човек, показал на приятелите си азбуката, която знае всички приказки на света."

    И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
    1 Коринтяни 13:13

  10. 10 Профил на aytep
    aytep
    Рейтинг: 481 Любопитно

    Имала е свестен баща и майка. Та затова. Свестни хора, мъдри житейски.

    Яба-даба-ду
  11. 11 Профил на Jesuit
    Jesuit
    Рейтинг: 403 Неутрално

    До коментар [#7] от "АзКлавдия":

    Благодаря!
    ++++++

  12. 12 Профил на Неизвестен извършител
    Неизвестен извършител
    Рейтинг: 673 Неутрално

    Гадно нещо е гугъла. Маркираш израза, натискаш едно търсене, и разбираш, че това прозрение вече е написано, изречено, индексирано, запаметено.

  13. 13 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1732 Неутрално

    Много мразим да ми дават акъл как да живея

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  15. 15 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2429 Неутрално

    Ясно е, че щв ррябва да пеавим някои компромисчвта. Докато сме под Еврогейско робство няма как да сме свободни. Само здравата ръка на Русия може да ни донесе свибодата.

  16. 16 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 716 Любопитно

    До коментар [#13] от "uq":


    Много мразим да ми дават акъл как да живея
    —цитат от коментар 13 на uq


    Това означава ли, че най-обичате да мразите?

  17. 17 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10406 Неутрално

    Пореден грабващ ума и емоциите разказ (или спомен от миналото).

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  18. 18 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3632 Неутрално

    Здравка Евтимова е светла личност, надарена с талант. Разказите ѝ са литературни бисери; сравнявам ги с тези на Деян Енев - уж различни по стил и изказ, но сходни по обичта към обикновения човек. Посланията от днешното ѝ обръщение към студентите насочват към истинските ценности.
    "Свободата, свободата е и щастие, и задължение."
    "За мен свободата има две най-важни, най-светли измерения – честта и достойнството." Да ни радва с още качествена литература!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  19. 19 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 4688 Неутрално

    До коментар [#15] от "blondofil":

    Идиот!

  20. 20 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 541 Неутрално
  21. 21 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2051 Неутрално

    С кръвта от къртица госпожата направи голям бум, остава и да я поканят и в СУ да учи на ум и разум академичното тяло. Щом като са я публикували в САЩ, това е сертификат за гениалност и ние трябва да я носим на ръце. Ставаме смешни с омаловажаване на нашето и преекспониране на чуждото. Напомня ми протежетата на комунистите, които написаха "Ода за СССР" и други такива простотии.
    —цитат от коментар 1 на proza


    Прозе, прочети нещо хубаво да ти се стопли душата. Имаш нужда от нежност. Пожелавам ти я от все сърце.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  22. 22 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2498 Неутрално

    Учи робите да си въобразяват, че са свободни и че са стойностни, морални хора, за да могат да си влачат хомота без да роптаят.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  23. 23 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 716 Любопитно

    До коментар [#15] от "blondofil":


    Ясно е, че щв ррябва да пеавим някои компромисчвта. Докато сме под Еврогейско робство няма как да сме свободни. Само здравата ръка на Русия може да ни донесе свибодата.
    —цитат от коментар 15 на blondofil


    Правописните грешки ги правите от бързане (някой да не ви изпревари при целуването на различни части от тялото на шефа) или толкова ви е мозъчето?

  24. 24 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8342 Неутрално

    Колко простичка истина.

  25. 25 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1273 Неутрално

    Ама, че блудкава история с елементи на соцреализъм :) Преди 100-тина години, би звучала интересно де...

    "...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
  26. 26 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    разказът много ми хареса - написан истински, от сърце.

    сякаш намерих себе си в него - и малкото момче, което открива света и смело се бори с неправдата, и практичният, зрял мъж, който дава прагматични съвети на децата си вместо да ги прегърне и да им поговори от сърце, недай си Боже да съм изоставеният стар, ненужен човек.

  27. 27 Профил на gilermos
    gilermos
    Рейтинг: 384 Неутрално

    За мен е изключителна тази великолепна Здравка Евтимова. Няма неин разказ, който да не ме е развълнувал дълбоко. Така хубаво, истински пише и с такъв чуден, самобитен и оригинален изказ и постига някакво уникално ситуиране на историите във всяко възможно време. Страхотна авторка! И честна отначалото докрай. И без да я познавам, само като я чета, си мисля, че трябва да е изключително почтен човек. Надарен. Няма поза, няма претенция. Само чудно въображение и много смисъл отзад. Това излъчва нейното слово. Ще е прекрасно децата да я четат в училище. Всеки неин разказ е прекрасна отправна точка за размисъл, а отделни изречения-теми за есета. Да е жива и здрава и да продължава да твори!

  28. 28 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1532 Неутрално

    Тази жена пише забележително! Не е нужно на всички да се харесва.

  29. 29
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  30. 30 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 531 Неутрално

    До коментар [#25] от "schwimmwagen":


    До коментар [#22] от "Боян Таксиров":

    безпардонните хора не знаят що е срам. Ако не бъдат толерирани в някой свой примитивизъм (с който се гордеете, ясно) се вдига вой до небето и после се продължава с редосеялката напред, да сеете тъпотиите си. А извън коментарите тук, в живота дали сте нещо въобще?

    Единствено в такива случай намирам желание да отговоря, признавам. Ако някой не ви постави в кофите - вие ще изорете всяка градина, че да стане на сметище като това, което споделяте.....сигурно живеете много специален живот :Д

  31. 31 Профил на Niraah
    Niraah
    Рейтинг: 585 Неутрално

    Истинско браво, деликатните души трябва да им се дава повече глас, това е истински артист, безкрайно ценен не само за България, но и за света.

  32. 32 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 3380 Неутрално

    За който харесва такъв тип четиво, добре. На мен ми е малко розово и подсладено.

    Мърфи е оптимист!
  33. 33 Профил на znaesht
    znaesht
    Рейтинг: 516 Неутрално

    С кръвта от къртица госпожата направи голям бум, остава и да я поканят и в СУ да учи на ум и разум академичното тяло. Щом като са я публикували в САЩ, това е сертификат за гениалност и ние трябва да я носим на ръце. Ставаме смешни с омаловажаване на нашето и преекспониране на чуждото. Напомня ми протежетата на комунистите, които написаха "Ода за СССР" и други такива простотии.
    —цитат от коментар 1 на proza


    Екстраполацията ти е много тъпа! Тя не е писала разказите си за да ги публикуват в САЩ! Специално! Вагнер също не е композирал за да се хареса на Хитлер или даже на мене.... за разлик от авторите на всякакви Оди...

  34. 34 Профил на rjy12600186
    rjy12600186
    Рейтинг: 13 Гневно

    До коментар [#1] от "proza":

    Сега, след като се изцвъка, по - добре ли се чувстваш?

  35. 35 Профил на rjy12600186
    rjy12600186
    Рейтинг: 13 Неутрално

    Учи робите да си въобразяват, че са свободни и че са стойностни, морални хора, за да могат да си влачат хомота без да роптаят.
    —цитат от коментар 22 на Боян Таксиров


    Спокойно, Вас никой на нищо не може да Ви научи!

  36. 36 Профил на sgannn
    sgannn
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Цитат от "Непосилната лекота на битието":

    "Там, където говори сърцето, възраженията на разума са неприлични. В царството на кича властва диктатурата на сърцето.

    Разбира се, вдъхновените от кича чувства трябва да са такива, че да могат да се споделят от много хора. Ето защо кичът не може да се базира на необичайна ситуация, а само на архетипи, набити в главите на хората: неблагодарната дъщеря, изоставения баща, тичащите по тревата деца, родината, на която някой е изменил, спомена за първата любов.

    Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи на вълнение. Първата сълза казва: колко е хубаво, дечицата тичат по тревата!

    Втората сълза казва: колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица!

    Едва тази втора сълза прави от кича кич."

    Нямам съмнения, че Здравка Евтимова е почтен човек. Това обаче не е добра литература.

  37. 37 Профил на Black Label
    Black Label
    Рейтинг: 302 Неутрално

    Изключителна жена! Бях впечатлен от "Кръв от къртица". Кратко, ясно и право в целта. Толкова много послание...Така могат и го правят големите.

  38. 38 Профил на Petia Nikolova
    Petia Nikolova
    Рейтинг: 515 Неутрално
  39. 39 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 3014 Неутрално

    Поклон!
    Има Хора в България!

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  40. 40 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 1308 Неутрално

    щом човек е щастлив е свободен. Свободата е изживяване.

  41. 41
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  42. 42 Профил на gilermos
    gilermos
    Рейтинг: 384 Неутрално

    До коментар [#36] от "sgannn":

    Въпрос на вкус, очевидно. Не ми допада някаква категоричност в литературат. Обожавам и Кундера, когото сте цитирали, но пък не мисля, че е удачно отнасянето. Признавам, че чета всеядно, но едно е да кажеш, че нещо не ти допада и не ти е харесало, а друго е да му отречеш качеството на добра литература. Все си мисля, че за хората, които обичат да четат, добрата литература, без значение дали е тяхната чаша чай, тя би следвало да е разпознаваема. А тази е такава. Обективно. Иначе има много стойностна, която не ме трогва, защото някак не е моята, но да си изкривя душата и да отричам качеството й, не, не би ми хрумнало. Писателството е така трудно. То предпоставя читателство, на първо място. И то много. И притежание на купища други качества. Нека отдадем дължимото на онези, които се трудят на това поприще. Иначе всеки може да съсипе с лекота и Ерик Еманюел Шмит, и Пол Остър, че и жена му, и Мишел Уелбек, че и приятелчето му Бегбеде, и Орхан Памук и Кутси и....купища още, но колко да е сигурен в класиците, които недотам добре разбира, а? И за които също се намират критици, които не могат да пишат, а само да "анализират" чуждия труд, но за сметка на това убедително.

  43. 43
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  44. 44
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  45. 45 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1623 Неутрално

    Благодаря на Дневник за това!
    Най-доброто нещо което съм прочел от началото на годината.
    Още веднъж - Благодаря!

  46. 46 Профил на elibal
    elibal
    Рейтинг: 287 Неутрално

    До коментар [#1] от "proza":

    Проза, вие сте от хората, които ще откраднат обувки, а не книги.
    Разказите на Здр. Евтимова са познати и обичани от хората далеч преди нейният разказ да бъде публикуван в САЩ, или където и да било.
    По-кротко, че се излагате





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK