За държавата и финансирането на вероизповеданията

Срещата на премиера Бойко Борисов с патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Хаджи

© Пресслужба На Министерски Съвет

Срещата на премиера Бойко Борисов с патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Хаджи



Отпускането на ежегодна субсидия за Българската православна църква (БПЦ) и за Главното мюфтийство от страна на държавата, макар и мотивирано със значими аргументи от национален интерес, е неправомерна от гледна точка на конституцията привилегия за две от множеството вероизповедания в България.


Този закон (промените в Закона за вероизповеданията - бел. ред.) се приема, въпреки че в Европа, а и другаде има утвърдени форми на държавно финансиране на вероизповеданията, които са ефективни и не нарушават равната дистанция на държавата от всички религиозни деноминации. В Германия има режим на регистриране на всеки гражданин към определена църква или вероизповедание, като издръжката на религиозните общности се осигурява от специален църковен данък. Държавата превежда парите, събрани от данъка на съответната религиозна общност, според декларираната принадлежност на граждани към нея. Не съм сигурен дали деклариралите се като атеисти или агностици плащат данък, но в нашия случай техните данъци могат да бъдат насочени не към църква, а към хуманитарна кауза или група по желание.


Освен всичко друго дебатите по този закон не получиха достатъчна гласност извън кулоарите на Народното събрание, за да могат гражданите да разберат смисъла от подобна субсидия. Финансирането на мюфтийството от чужда държава и от фондации на радикалния ислям е достатъчен аргумент за убеждаване. Като традиционно вероизповедание на мнозинството българи БПЦ също трябва да получава държавна подкрепа.




Но защо другите религиозни общности
трябва да остават в непривилегировано положение?


Сред тях има такива, чието развитие е особено важно за националния ни интерес. Ромските протестантски църкви правят повече за социалната адаптация и интеграция на ромската общност, отколкото всички държавни политики и независими фондации, взети заедно. Католиците в България - както и другите протестанти - са също традиционно вероизповедание. Американските протестантски мисии в България от 19-и век имат отчетливи заслуги за националната еманципация и просперитет на българите - включително в Македония. Напролет очакваме папа Франциск с официално посещение. Какво обяснение ще му дадат официалните представители на българската държава за селективното финансиране на религиозните общности у нас?


Разбирам аргументите за необходимостта да не се насърчават девиантни и сектантски групи, регистрирани като религиозни общности в България. Но за тази цел рестрикциите трябва да бъдат упражнени чрез самия процес на регистрация. Каквото и да ви говорят радикални правозащитни организации -


решението дали да се регистрира една общност като религиозна или не
принадлежи на държавата


За финансиране на религиозните общности в закона също могат да залегнат рестрикции - какви общности няма да бъдат финансирани от държавата. Това решение трябва да бъде отстоявано и да не се влияе от лобистки натиск. Затова имаме държава - за да взима справедливи решения и да ги отстоява.


Коментарът е публикуван във "Фейсбук". "Дневник" го препечатва със съгласието на автора.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK