Простият изход от "Апартаментгейт"

Да започнем с това, че

няма никаква разлика между позицията
на депутат и тази на министър

- и двете изискват обществено доверие в способността да се взимат решения единствено от гледна точка на публичния интерес. Справка - клетвата по чл. 76 от конституцията: "Заклевам се... във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа", която се полага и от народни представители, и от министри (чл. 109).

Това, което излиза за отношенията Цветанов – "Артекс", и сделката с апартамента, повдига тежки въпроси за възможни конфликт на интереси, укриване на данъци, прикриване на средства с нерегламентиран произход. Накратко, тук изобщо не става дума за един просто морален казус. Тези въпроси трябва да бъдат изяснени от едно ефективно и всестранно разследване, на чиито резултати да може да се има доверие. Това просто няма как да се случи, докато Цветанов е едно от най-овластените лица в държавата, което в същия момент прокарва законодателство, което явно ще ползва настоящия главен прокурор и договорките около инсталирането на следващ лоялист на поста. И по тази причина най-малко той трябва да напусне политиката.

Картината на отношенията между "Артекс" и върхушката на ГЕРБ очертават съмнения за непазарно мотивирани сделки на един доста широк фронт. Логиката на такива "услуги" е, че те имат и своето насрещно действие/бездействие откъм властта, предварително, последващо или дори просто евентуално. И, за да се прикрие тази непазарна мотивация, започват приказки за псалми, енергийни защити и влюбвания в изкопи от пръв поглед.

Не би било изненада ако става дума за

едно строително КТБ

в смисъл на корпоративен субект, изграден – изцяло или частично – върху арматура от мрежа от влияния и зависимости. Точно както след Цветан Василев остана шлейф от разнопери ВИП-ове, на които са предлагани специални условия (КТБ откровено се рекламираше с това "клиентите са ни скъпи"). И точно както целият модел на разрастване на "банката" и личните придобивки на Василев (т.нар. от него "специални инвестиционни дружества") би бил невъзможен без насрещните услуги – действия и бездействия, мълчания, затваряне на очи и активно легитимиране на великия банкер – от страна на тези същите ВИП-ове.

Действията на Борисов по скандала досега показват, че той разбира каква щета му нанася този скандал, но явно няма да посмее да разпространи "решителната си реакция" до Цветанов. Очертава се разделение на

две групи фигури – заменяеми и незаменими

В нормалните партийни структури няма незаменими хора, когато става дума за потенциални репутационни щети от този магнитуд, особено в предизборен период. Незаменими въпреки всичко има в структури, основани на скрити и нелегитимни механизми на влияние (навътре и навън) и на омерта. В такива структури винаги се отглеждат и "бушони".

В този смисъл всяка отбрана на Цветанов като човек, без който "машината не може", е недоизказано признание, че ГЕРБ не функционира и не печели избори по демократичен път. Защото нормалните партии са "машини" за привличане и трупане на доверие, което да се превръща в овластяване на свободни избори. В случая става дума за друг тип машина – която трупа власт по друг начин.

Когато говорим за управленски модел, основан на системна корупция, имаме предвид точно това. Виждаме как цялата логика на трупането и упражняването на власт почива на изключването на обществения интерес от уравнението, на изграждане на мрежи от влияния и зависимости, на елиминиране на разделението на властите, на разрушаване на законността и на задушаване на журналистиката до степен едно разследване по публични документи да изглежда като необяснимо явление. И нека е ясно - проблемът не е в един или друг бизнес. Това е политически модел, който налага своите токсични условия за правене на бизнес. Разбира се, намират се и "предприемачи", които стават успешни именно заради тези извратени условия. Например, като обслужват парвенюшките представи за жилищен лукс на новата партийна номенклатура...

Този модел е рак за българската държавност

Той убива институциите, задушава бизнеса, гони младите хора зад граница, изяжда пенсии и пари за социални разходи. Съпротивата срещу този модел е въпрос на оцеляването ни като нация.

От това положение има четири изхода.

Единият би бил

политическа реакция на ГЕРБ

като нормална демократична партия - разчистване на всички замесени, започвайки с Цветанов и завършвайки с много сериозен разговор за ролята на Борисов за допускането на всичко това. Една оптимистична теория е, че зад този скандал виждаме усилие на някаква част в ГЕРБ, която разбира, че трябва да се тръгне към някаква форма на изчистване и нормализация на партията през авансова борба за наследяването на лидерския пост. Песимистичната прогноза е, че очертаващото се оставане на Цветанов на постовете му въпреки всичко още повече ще циментира ГЕРБ като носител на корупционния режим у нас. Надигането на Цветановата клиентела в партията е ясно указание в тази посока.

А колкото до изборите - под лозунга "Цветанов е невинен" те ще трябва да се печелят с още повече корупция и още повече насилие над демократичните норми. Реалистично – вероятно става дума за маневриране на Борисов между все по-напористите мераклии за поста му, така че да спечели време и свобода за действие на върха и да си осигури възможност за изход от политиката. Едно е ясно – решение на проблема в рамките на ГЕРБ няма да има.

Вторият изход е през

сериозни разследвания от страна на прокуратурата и КПКОНПИ

(антикорупционната комисия - бел. ред.). Ако това щеше да се случва, вече по всички радиоточки щяха да гърмят новини за разпити, нахлувания в офиси и изземвания на документи и пр. Това не става – и нищо чудно! И двете институции са оглавявани от доказани лоялисти на ГЕРБ, натоварени с огромно обществено недоверие заради дългата си история да изпълняват политически поръчки и да замитат подобни казуси. Нещо повече, Цацаров беше въвлечен в сходна сделка, която с усилията на ВСС, ИВСС, подчинената му прокуратура и политическата върхушка към момента на избора му (вкл. Цветанов) беше заметена. Очевидно е, че правораздаването отново ще бъде в ролята на правозамазване.

Това всичко налага за пореден път сериозен политически разговор за дълбока реформа на прокуратурата. Вместо да участват в поредните задкулисни пазарлъци за инсталирането на следващ Цацаров начело на прокуратурата, всички политически сили трябва да излязат с ясни публични ангажименти за структурна реформа на държавното обвинение и органите по разследване. И този трети изход обаче не се очертава.

Остава четвъртият изход:

сваляне на това управление

така че да се отвори пътят и за реформи, и за разследвания, и за изчистване на политическата класа от корупционери.

Предстоят европейски избори, но те вече безвъзвратно се превърнаха във вот на доверие към правителството. Ще бъде направен опит този вот да бъде подменен с призиви как трябва да спираме БКП с ГЕРБ и как всеки, който критикува управлението, докарва на власт Корнелия.

Има ясна алтернатива, съставена от политически сили, които са доказали на практика, че могат да правят и отстояват реформи - "Демократична България". Доколкото на тези избори никой няма да бъде непосредствено свалян или докарван на власт, те са много важна възможност за избирателите да инвестират гласа си в утвърждаването на тази алтернатива. Всеки, който даде своя вот за "Демократична България", гласува за това на задаващите се парламентарни избори да не му се налага да избира между едното от двете БКП-та (това на Бойко и това на Корнелия), а да може спокойно да застане зад силата на истинската промяна.

Впрочем опитите скандалът с апартаментите да бъде представен като някакъв заговор на "Демократична България" е сигурно указание за едно - управляващите разбират ясно, че ние сме реалната опозиция на този отвратителен корупционен модел.

Така че, понеже няма да получите нито оставката на Цветанов, нито реално разследване, нито честен политически разговор за необходимите реформи - на 26 май инвестирайте гласа си в "Демократична България", за да имате инструмент за промяна на следващите парламентарни избори. Погрижете се да имате алтернатива.

Просто е.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.