Промени в ГПК - рунд четвърти

Промени в ГПК - рунд четвърти

© Юлия Лазарова



"Дневник" препечатва текста на Красен Станчев от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.


Тази седмица в комисията по правни въпроси на законодателното събрание бе разигран четвъртият опит за промяна на глава "Принудително производство" от Гражданския процесуален кодекс - ГПК (в петък законопроектът влезе за обсъждане и в пленарната зала и беше одобрен на първо четене - бел.ред)


Предистория


За по-непознатите следва да споделя, че благодарение на промените в ГПК от 1999 г., по-късно доразвити в новия ГПК от 2007 г., въвели т.нар. "бързо производство" при осъществяване на правата на кредиторите, бяха преодолени последиците от банковата криза от 1996-1997 г. и бяха въведени и по-късно доразвити (с промени през 2017 г.) разпоредби за защита на длъжниците в затруднение да връщат заемите си. Тези последните са разписани в чл. 444-446 от действащия ГПК (също доразвити през 2017 г.).




Може без преувеличение да се каже, че благодарение на тази уредба не просто бяха преодолени проблемите на банките, предизвикани от недалновидната стопанска политика, рецесията и хиперинфлацията на 1995-1997 г., но те позволиха да се запази тяхното здраве и по време на рецесията от 2009 и 2010 г. За сведение: необслужваните кредити на банките, като процент от кредитните им портфейли, в края на 1999 г. са 26,7%, докато в края на 2018 г. този дял достига 7,6%, бележейки над двукратно намаление на необслужваните кредити спрямо първото тримесечие на 2015 г. (по данни на БНБ).


Въпреки стопанско-исторически и правно-конституционно потвърдените достойнства на новия ГПК, от 2007 г. досега това е четвъртият рунд на "борба" с неговите процедури на принудително изпълнение. Във всичките участва сегашният омбудсман Мая Манолова, първо като народен представител и вносител на законопроекти за защита на длъжниците (включително промени в ГПК през периода 2010-2014 г.), после като поддръжник на тезите, застъпени от предишния омбудсман, Константин Пенчев, във възбуденото от него конституционно дело №4/2012, в което се оспорваше конституционността на въпросното производство; след това като съставител на законопроект за изменение и допълнение на ГПК (изпратен в Народното събрание през май 2017 г.) и сега като съставител на нов законопроект по същата тема.


Пак за неспециалистите трябва да се каже, че такава защита на кредиторите в българското право действа от 1897 г., препотвърдена е няколко пъти с изменения в гражданското съдопроизводство от 1934 и 1942 г. и не съществува само поради отмяната на съответните процедури през 1952 г. от комунистическия ГПК, защото принудата е всеобща и се осъществява по друг начин.


Ако предложенията за промени в ГПК от 2009-2014 г. не стигнаха до широко известно публично разглеждане поради професионалното несъгласие на правници и икономисти и поради това, че Решение №12/2012 по споменатото конституционно дело на предишния Омбудсман, г-жа Манолова използва авторитета на институцията и чрез писмо до председателя на парламента през май 2017 г. внесе законопроект, който до голяма степен възстановяваше положението отпреди 1999 г.


В него се съдържаше изискваната по чл. 19 от закона за нормативните актове оценка на въздействието на предлаганите промени, но бе с незадоволително качество и най-важното, не можа да обори по никакъв начин убедителните аргументи на Конституционния съд. Това обстоятелство ме накара да съставя пълна алтернативна оценка на въздействието на тогавашния законопроект и да го изпратя на председателя на парламента г-н Главчев.
На равнище парламентарни комисии и работна група по ГПК на Министерството на правосъдието нерационалните предложения бяха отхвърлени и в крайна сметка се получи подобрен ГПК в тази му част.


При новия законопроект "по идея на омбудсмана" (внесен от г-н Данаил Кирилов и група народни представители от мнозинството) изглежда няма почти никакъв шанс той да бъде подобрен. Липсва оценка на въздействието и е въведена подвеждаща народните представители аргументация, настоява се за спешност на измененията.
Това обяснява защо на 26 март т.г. обсъжданията на законопроекта бяха най-страстните и продължителни от всичките досегашни опити. Тезите на г-жа Манолова бяха не много рационално подкрепени от граждански организации и "специалисти", които традиционно се борят с "банките", "монополите" и прочее врагове на народа. Рационалните тези бяха застъпени от правници – съдии и дори адвокати, които са най-облагодетелствани от инициативата на г-жа Манолова.


Подробният правен анализ още не е направен, макар в обсъждането във вторник да бяха развити основните аргументи. Икономически анализ след да бъде направен и идния понеделник с Димитър Чобанов ще публикуваме такъв, в първо приближение. Тук ще се спра на новите мотиви към старите идеи за ограничаване на правата на кредиторите.


"Новата" аргументация


Основното в мотивите към законопроекта е уводното твърдение, че действащата уредба на заповедното производство "не дава на съдилищата възможност за служебен контрол върху установяването на неравноправни клаузи в договорите с потребителите". Следва допълнение, че "длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството създава привилегировани условия за банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания, при които те събират своите вземания".


Първото твърдение е невярно. Според измененията в чл. 410 от 2017 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да съдържа "изложение на обстоятелствата, на които се основава искът". Съдът може да прецени тези обстоятелства и основания. Дали го прави или не е въпрос на конкретно изследване на практиката, а не на промяна на заповедното производство.


В твърдението за "неблагоприятна позиция" на длъжника поради "икономически по-силната страна" са объркани няколко микроикономически обстоятелства.


Очевидно е, че търсещият кредити, предполага се, сам е потърсил възможност да вземе заем. Банката като кредитор няма контрол върху неговите мотиви и няма как да го накара да сключи договор с нея, ако не му харесват и не е доброволно съгласен с условията по договора за кредит. Предварителното икономическо неравенство на двете страни е предпоставка за самото търсене на кредит: онзи, комуто липсва ресурс, отива при някой, който разполага с такъв. Обратното – да търсиш заем от някой, който е по-слаб икономически – изглежда, меко казано, безсмислено и вероятно е неосъществима хипотезата, при която по-богатият взима заем от субект с по-малко средства.


В изброяването на "икономически по-силните страни" банките водят списъка на стопански субекти от много различно естество, чието групиране по този начин изглежда най-малкото неправомерно. Банките осъществяват кредитна дейност по занятие със средства на акционери и кредитори, като най-същественият ресурс, който управляват, е този, предоставен им от спестителите, депозантите. Правилата за кредитиране при тях и дружествата за бързи кредити са едни и същи и по закон, и по практика; разликата е, че дружествата правят това предимно за своя сметка.


Добавянето в този списък и на доставчиците на услуги (включително мобилни оператори), които са съвсем други стопански деятели и при които договорите имат съвсем различна среда и характер в сравнение с тези за заем, е крайно недалновидно. "Монополните дружества" обикновено са такива по друг закон и поради стечение на обстоятелства в доставките на електричество, вода и топлоенергия. Част от тези обстоятелства се регулаторни, т.е. следствие на политики в тези области на стопанството. А дружествата за събиране на вземания не са регулирани изобщо, нито от ГПК, нито от някакъв специален закон (какъвто например не е случаят с частните съдебни изпълнители). В този контекст следва да се има предвид, че доставчиците на услуги и характера на техните договори с ползвателите им са регулирани от закона за защита на потребителите.


Накрая, смисълът на тези не съвсем рационални основания на предлаганите изменения, е в това да се изключат банките от заповедното производство по тази глава от ГПК или събирането на техните вземания да се оскъпи.
Процедурното основание на този подход са препоръките от писмо на Европейската комисия (ЕК) от 24.01.2019 г. до Република България. В него се казва буквално следното. "Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори като например банки могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос."


Ако трябва да разтълкуваме казаното от ЕК, то следва да се констатира следното.


- В писмото става дума за "съдебната практика". Според промените в ГПК от 2017 г. съдилищата имат възможността да преценяват обстоятелствата служебно.


- В писмото не се говори за равнопоставеност, "икономическа сила" или "баланс на интересите" (каквато е аргументацията и в предишния, и в този законопроект на Омбудсмана, както и в основанията за възбуждане на споменатото конституционно дело от 2012 г.). В него става дума за служебна преценка от страна на съда "на справедливостта" на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446. Разпоредбата на последния също е изменена и допълнена през 2017 г.


- В писмото наистина се споменават банките, но с известна доза неразбиране и неяснота, говори се за "почти" автоматичност при правото им да събират вземания. И след това се споменава необходимостта от преценка на "справедливостта".


- По повод разискването на ролята на банките и обществения интерес от тяхната стабилност в споменатата решение на КС се казва, че "предвид изложените съображения и в частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките)".


- Заключителното искане на ЕК е България да "изпрати удовлетворителен отговор". Срокът за него е 24 април т.г.


Какво и защо следва да се направи


Очевидно е, че за оставащото време законодателите у нас, колкото и да са мобилизирани, не ще могат да преценят внимателно и задълбочено всички последици от направените предложения за изменение и допълнение на ГПК. Но такива в действителност и не се искат, и не са необходими.


Онова, което е необходимо да се направи, е да се обяснят на ЕК измененията в ГПК от 2017 г. и смисълът на Решение №12/2012 на Конституционния съд. Може с подробности да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение. Как това може да стане практика е вероятно предмет на друго законодателство, не на промяна в ГПК.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5815 Неутрално

    Да кажа на автора, че много често аргументацията на исканията за заповедно производство е формална и невярна - Столична Топлофикация.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4482 Неутрално

    И ВЪЛКЪТ от баснята за Вълка и Агнето, което и да мъти
    и да не мъти водата ще бъде изядено,
    та и въпросният ВЪЛК се е ползвал от облагите на
    "ПРИНУДИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО"
    За разлика от ВЪЛЦИТЕ в басните,
    в БЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ на Европа и Северна Америка,
    съществува СЪСТЕЗАТЕЛНО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
    със ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН СЪДЕБЕН КОНТРОЛ
    СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ и

    Р А В Н О П О С Т А В Е Н О С Т на страните в Процеса.

  3. 3 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 2411 Неутрално

    Красен Станчев тук представя гледната точка на банките. Мая Манолова пък представя обща взето популизма. И двете гледни точки внушават недоверие в институциите. Отново. А институциите, МП в случая, отново имат разумни предложения.
    Изложение на всички гледни точки може да намерите в
    https://news.lex.bg/споровете-по-промените-в-гпк-започнах/
    https://news.lex.bg/съдът-да-проверява-договора-с-банката/

  4. 4 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5815 Неутрално

    До коментар [#3] от "plebs":

    Красен какъв опит има с банките освен, че му плащат хонорари да им прави ПР ?

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  5. 5 Профил на inn
    inn
    Рейтинг: 1501 Неутрално

    Едва ли тук е мястото, но има една фрапираща грешка в текста на автора; не говоря за идеите му на генерално ниво. И така авторът казва:

    "- В писмото не се говори за равнопоставеност, "икономическа сила" или "баланс на интересите" (каквато е аргументацията и в предишния, и в този законопроект на Омбудсмана, както и в основанията за възбуждане на споменатото конституционно дело от 2012 г.). В него става дума за служебна преценка от страна на съда "на справедливостта" на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446. Разпоредбата на последния също е изменена и допълнена през 2017 г."

    В изречението "Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446" авторът не просто тотално се е объркал, а е казал ужасяваща глупост. Няма такава идея в "писмото", защото "преценката на съда" и "защитата по чл. 444 и 446 ГПК" са съвършено разнородни и се осъществяват в напълно различни моменти на производства:

    1. Когато е сезиран заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК от съда се иска да издаде заповед за изпълнение. Т.е. говорим за анонс на кредитора, че е такъв. В този момент съдът много малко се занимава с въпроса за действителното съществуване на дълга и ВЪОБЩЕ не се занимава с въпроса (а и няма как) за защитата на длъжника по чл. 444 и 446 ГПК. Последната е в насока съдебният изпълнител да не посяга на определени имущества на длъжника. Т.е. в производството по чл. 410 и 417 ГПК говорим "ще излезе ли изпълнителен лист", а въпросите на чл. 444 и 446 ГПК са на дневен ред "когато има излязъл изпълнителен лист, какво има право да върши съдебният изпълнител". За нарушения на съдебния изпълнител чл. 444 и 446 ГПК съответната мярка е обжалване действията на съдебния изпълнител - нещо което по дефиниция може да се случи, когато производството по чл. 410/417 ГПК отдавна е приключило.

    2. Друго искат да кажат в "писмото" си европейците: Когато съдът е сезиран със заявление по чл. 410/417 ГПК - да се въведе: " националните съдилища да са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса".
    Смея да кажа, че идеята за справедливост в писмото не че е лоша и не че трябва да остане неосъществена, но механизмът на въвеждането ѝ точно в заповедното производство ще е толкова сложен, че това вече няма да е заповедно производство. Прав е Красен Станчев, че тази идея трябва да се осъдествява в друг момент и по друг ред: след като длъжникът е възразил, в заведеното от кредитора исково производство по чл. 422 ГПК. Ефектите на защита на длъжника трябва ДА СЕ ТЪРСЯТ ЧРЕЗ МЕХАНИЗМИ ЗА СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО при заповедите по чл. 417 ГПК...

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11247 Неутрално

    Кр. Станчев не се опитва да търси решението, а показва нарушаване на сегашното статукво. То не може да остане поради две съденби практики - тази на съда на ЕС и тази на българските съдилища. ЕК очаква от нас промените, не от съда на ЕС. Какво ще направят нашите е ясно - те са махало: отиват винаги в някаква крайност.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на jazzi
    jazzi
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Уредбата на ЗП трябва да се промени така, че това да не бъде като перде пред изпълнението и съдът да е пощенска кутия, а като в едно съдебно производство, да се предвиди обхват на проверка по същество на формалните основания за завеждането му. Ясно е, че осигуряване на пълна равнопоставеност и състезателност биха обезсмислили ЗП, но да осъмнеш със запори, възбрани и да узнаеш първо от ЧСИ за претенции на кредитора, основаващи се на чл. 3246, ал. 73453 от ситния шрифт под черта на стр. 2467 от анекс 2467 към договора...също е далеч от идеята за справедливост. Съдът трябва да има възможността да не издаде ЗИ, когато се касае до очевидно абсурдни случаи и откровена злоупотреба с права, каквито примери има в изобилие в съдебната практика.

  8. 8 Профил на polivanov
    polivanov
    Рейтинг: 10 Неутрално

    Цялата статия е изключително прозрачно лобиране в полза на банки и монополисти. За дружествата за бързи кредити и за събиране на вземания даже не си струва да се отваря дума - там ако се извадят неравноправните клаузи и нелоялните практики просто няма да остане нищо друго.

    Абсолютно невярно е твърдението на автора, чè в писмото на ЕК "става дума за служебна преценка от страна на съда "на справедливостта" на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446". Нищо подобно! Става дума служебно да се следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители. А това може да стане само ако към заявлението на съда се предостави и договора, с анексите и общите условия. Нещо което в момента кредиторът не е длъжен да прави. Малко гузно се опитват да скрият тази информация, която с новите промени ще следва да представят. Защо ли? Да не е защото са наясно колко са им законосъобразни клаузите (риторичèн въпрос).

    И накрая - Станчев май плаче на чужд гроб. Да види становищете на асоциацията на банките по законопроекта. Единственото им възражение е по предлаганата уредба на спирането на изпълнението (за което са прави).

  9. 9 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 933 Неутрално

    Каквото и да си говорим, съдът трябва законово да бъде задължен да прави проверка за неравноправни клаузи в договорите между страните, когато има правен спор (заповедното производство също е такова).

    Разсъжденията на автора коя е "силна" и коя "слаба" страна в договарянето между банките и монополите от една страна и потребителите от друга, са меко казано смехотворни. Станчев или не е виждал договор за кредит със съответните общи условия, или се прави на загубен - не знам кой нормален човек изчита и осмисля всичко в тези договори, когато ги подписва. Хеле пък когато потребителят изобщо не ги подписва тези "договори" (напр. "договорите" от типа "общи условия" на топлофикациите). От една страна стои правният отдел на банката/монопола, от друга - обикновеният потребител, който в масовия случай няма юридическо образование. Точно затова съдът трябва активно да се намесва при тази преценка, а не да разчита на потребителя да възрази конкретно за такива неравноправни клаузи.

    А доколко банковата криза е "преодоляна" чрез новия ГПК, трудно някой може да оцени, т.к. информацията за това, колко са здрави банките ни в момента, е строго поверителна и е забранено да се дискутира в публичното пространство. Факт е само, че една българска банка фалира с гръм и трясък съвсем не отдавна, а друга беше на път да го направи, ако данъците ни не бяха наляти в нея.

    #КОЙ предложи Пеевски за главен прокурор?
  10. 10 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2145 Неутрално

    Големи простотии е изписал марксистко-ленинския философ от АОНСУ:
    "благодарение на промените в ГПК от 1999 г., по-късно доразвити в новия ГПК от 2007 г., въвели т.нар. "бързо производство" при осъществяване на правата на кредиторите, бяха преодолени последиците от банковата криза от 1996-1997 г. "

    Така измисленото "преодоляване на последиците" фактически беше ЗАЛИЧАВАНЕ на престъпната дейност на назначени келнери за банкери и ЗАЛИЧАВАНЕ на пълната безотговорност и некадърност на политиците, сред които и авторът ("велик" депутат, създал кьоравия Търговски закон). Още по-малко промените в ГПК имат отношение към голямото разграбване през 1996-1998 г. Всеки студент по право знае, че законът, промените в закона нямат ретроактивно действие, но биха могли да облагодетелстват лицата в заварено положение, ако промените са благоприятни за тях (случаят с небостъргача "Златен век").

    Тая глупост:
    "Предварителното икономическо неравенство на двете страни е предпоставка за самото търсене на кредит: онзи, комуто липсва ресурс, отива при някой, който разполага с такъв. Обратното – да търсиш заем от някой, който е по-слаб икономически – изглежда, меко казано, безсмислено и вероятно е неосъществима хипотезата, при която по-богатият взима заем от субект с по-малко средства."
    е за рекордите на Гинес. Търсенето на заем и отпускането на заем единствено е свързано с доверието между двата субекта. Просто банките са привилегирован субект поради делегирането на голяма част от правата върху паричната система на държавата. Примерно, капиталовата адекватност за банките е под 15%, за физическите лица е над 120%. Но това не означава с бързо (и неточно) производство да се прикрива банкерската некадърност, която не може да оцени рисковете към кредитополучателя и заради пустата алчност се доверява на сляпо.
    И въпреки законовите ограничения за физическите лица (да се кредитират, да си начисляват лихви и услуги, да перат пари и др.) голяма част (30% "сива икономика") от заемите са между физически лица, доверили се един на друг.
    На всичко отгоре, редовна практика е "богатите" (с имущество, обезпечаващо кредита) да вземат кредит от "бедните", които са вложители в банките. А при емитирането на облигации, кредитът е за сметка на бедните данъкоплатци (Вижте как бяха спасени с 700 млрд. долара "силните икономически субекти", избрани пет банки, а другите 500 банки бяха затрити).
    "Меко/твърдо" казано хипотезите на философа са плод на лобитска фантазия.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK