Защо България няма зимен туризъм

Из Банско

© Цветелина Белутова, Капитал

Из Банско



България е планинска страна, най-високата на Балканите, средна по големина (това дето е една човешка длан е кръгла глупост), туризмът ѝ е важен сектор и освен това е относително популярна като туристическа дестинация. От трийсет години страната ни се радва на демокрация и капитализъм. Милиарди се изсипаха в хотели и курорти, приходите от туризъм нарастват, броят на посетителите растат. Зимният туризъм на България обаче е катастрофа. Защо така?


Нека бъдем откровени, колкото и неприятно да прозвучи.


На нас ни липсват три критични традиции:
туристическа, спортна и строителна




Преди Втората световна война планинският туризъм в България е крайно ограничен. Крехката туристическа традиция е унищожена от комунизма. След априлското затопляне (1956) се появяват няколко големи курорта - Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, различни разхвърляни хотели край морето и планините. Това не е традиция и след разпада на централизирания контрол, тези курорти, както и други курортни дестинации се превръщат в битпазар на туризма (може би с изключение на Албена). Един от най-тягостните феномени е Банско, хаос на алчността и некомпетентността, довел до разруха.


В зимните спортове имаме няколко звезди, но нямаме традиция. Нямаме десетки състезатели, които отварят ски школи, ресторанти, хотели. Има единици. Петър Попангелов има малък хотел, тук таме ще се намери някоя кръчма на стар състезател. В Чепеларе работи завод за ски, за който се твърди, че е най-големият в света.


Липсата на строителна традиция е също очевидна. Тя може би е най-тягостна, защото се отнася не само до курортите, но и до градовете и селата, в които живеем. Отделни селища с единен архитиктурен стил лесно се превръщат в плячка на безразборно грозно и неадекватно строителство.


Банско, в стария град, скрит сред новите строежи

© Цветелина Белутова, Капитал

Банско, в стария град, скрит сред новите строежи


Няколко селища, определени по комунистическо време като защитени архитектурни територии, с мъка се опазват от диви инвестиционни посегателства. Старият Созопол, Мелник и още няколко селища уж се опитват да следват стил на строеж, резултатът отблизо е абсурден. Тази липса на строителна традиция хвърля в истерия сдобилите се с парцел земя някъде из или до курортите и ги кара да творят чудовища. При това разхвърляни чудовища, защото дори и повърхностна идея за градоустройство или свързваща инфраструктура липсва.


На всичко отгоре, веднъж построени, тези сгради се затварят в себе си и напълно загърбват споделените пространства. Улици, паркове, паркинги, тротоари не съществуват за тях. Липсата на чувство за селищна общност е отровната череша върху безформената торта на спонтанното строителство.


И така, ние не можем да построим ново селище или да запазим или хармонично да развием старо селище около спортния и туристическия потенциал, който природата ни предлага.
Можем да видим отделни несвързани неща. Ски постите на Банско са добре и интегрирано подържани. Самото Банско е кошмар. В този кошмар има няколко отделни хотела, които отговарят на стандарта за добър хотел, стига да стоиш затворен вътре и да не стъпваш навън. Боровец има чудесна писта за нощно каране, както и отделни прилични хотели, които обаче са много далеч от традиционната алпийска, стара или нова, архитектура. Сега се заговори за нов курорт край Чупрене, който много вероятно ще последва съдбата на другите курортни ски провали. Специализираната прокуратура вече разследва кмета на Чупрене. Какво ще открият не знам, но ясно, че Чупрене не е част от някаква разумна стратегия за развитие.


България не може да се мери с Швейцария, Франция или Италия.


Не разполагаме с Алпите.
Но разполагаме с достатъчно планини


Можем да изградим, да речем 800 или 1 000 километра писти. Разполагаме с достатъчно природен потенциал, за да имаме пет курорта от мащаба на Банско, Пампорово или Боровец с малко повече писти, може би около 100 километра всеки. Имаме и дадености за поне двайсетина малки ски курорта с 20-30 километра писти.


Трийсет години обаче показаха, че курорти не можем да изградим, не можем да развием, не можем да наложим. Има ли изход?


Според мен има само един изход.


Трябват хора отвън


Хора има. Консултанти, управители, инвеститори из алпийските държави бол. Надали обаче това би станало без инициатива на държавата, включително на парламента. Отнякъде трябва да се появи съгласие и амбиция за това да се развие планинският туристически потенциал на България. Ние доказахме две неща. Първо, че ни липсва компетентентност. Нищо срамно в това. И второ, че всички заинтересовани са се хванали за гушите в сякаш вечна мъртва хватка.


Местни и неместни търговци, собственици на ниви, гори и на сгради, хотелиери, разнообразни хазяи, които си мислят как ще забогатеят от чуждестранни гости, кръчмари, бармани, стриптизьорки, проститутки и техните "търговски агенти", баничари, овчари с истинско прясно и кисело мляко, природозащитници и псевдоприродозащитници, строители, посредници, бригадири, кранисти, циментовизаджии, всички се оглеждат и облизват при всяко споменаване на ски курорт. Накрая нищо. И така 30 години.


България има традиции във възприемане на разумни чужди традиции


Централната софийска архитектура, новото винопроизводство, електронизацията на работни процеси, управлението на пистите на Банско, АЕЦ "Козлодуй", хидроенергетиката, строежът на магистрали и много други централизирани и децентрализирани процеси са дошли отвън. В много случаи успешно. Ски, а и въобще планинският туризъм и спорт също могат да дойдат отвън. От това България само ще спечели. Ще спечели и природната среда, която сега е подложена на башибозушки родни бизнес набези. Ще спечели икономиката и репутацията на България.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK